С Решение №415/09.12.2014 г. по н.д. №1414/2014 г. ВКС е възобновено в.н.о.х.д. №195/2014 г., отменено е постановеното решение и делото върнато за ново разглеждане.

Въззивното производство е образувано по протест от прокурора, жалба от частния обвинител и граждански ищец и от двамата подсъдими против Присъда № 173/11.04.14 г. по н.о.х.д. № 958/13 г. на Разградски РС.

Постъпил е протест от РП Разград (вх. №3424/23.04.2014 г.) против Присъда № 173/11.04.14 г. по н.о.х.д. № 958/13 г. на Разградски РС. Прокурорът счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че безспорно е доказано, че подсъдимите са извършили престъплението за което са обвинени. В допълнителни съображения сочи, че са налице всички елементи на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 213а НК – осъществено е заплашване с насилие спрямо пострадалия, последвано от искане да се разпореди с парична сума. Тази цел на подсъдимите се установявала и от показанията на свидетелите и от обясненията им. Без значение за съставомерността на деянието е дали претенцията за плащане на парична сума е основателна. Сочи че са налице и всички квалифициращи обстоятелства.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите обвинения.

В съдебно заседание прокурорът от ОП Разград не поддържа протеста. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите против присъдата, тъй като счита, че следва да бъде потвърдена.

Постъпила е жалба (вх. №3532/28.04.2014 г. по пощата с клеймо от 25.04.2014 г.) от частния обвинител и граждански ищец - М.К.Б. ***, ЕГН ********** против Присъда № 173/11.04.14 г. по н.о.х.д. № 958/13 г. на Разградски РС в частта, с която подсъдимите са оправдани за престъпление по чл. 213а, ал. 2 НК. Счита в тази част присъдата за незаконосъобразна и необоснована, тъй като обвинението е доказано безспорно. Искането е за отмяна на присъдата в обжалваната част и постановяване на осъдителна присъда.

В съдебно заседание М.Б. поддържа жалбата. Изразява становище, че събраните доказателства сочат, че е налице престъплението, в извършването на което са обвинени подсъдимите. Поддържа съображенията на прокурора по протеста.

Постъпила е жалба (вх. №3465/25.04.2014 г.) против Присъда № 173/11.04.14 г. по н.о.х.д. № 958/13 г. на Разградски РС от подсъдимите З.Н.Д., ЕГН ********** и Д.Н.Д., ЕГН **********. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, тъй като констатациите и правните изводи на съда не съответстват на събраните доказателства. Намират, че не се установява да са извършили престъплението. Алтернативно се сочи, че е налице опит, който е недовършен по тяхно желание. Искането е да бъдат признати за невиновни.

В съдебно заседание защитникът адв. Д. поддържа жалбите. Заявява становище за неоснователност на протеста. Твърди, че и съдът правилно е отчел, че няма отнемане на имуществото на Б., както и заплахи с цел отнемане. Деянието няма за цел Б. да бъде принуден да се раздели с имущество негова собственост. Налице е съгласие на Б. да върне парична сума, а у подсъдимите убеждение, че се връща нещо, което е тяхно. Намира, че деянието не съдържа елементи на принуда. Освен това в хода на ДП е имало обвинение за престъпление по чл. 143 НК и след като прокуратурата е приела, че няма такова престъпление и е повдигнала обвинение за друго, то не би следвало да бъдат осъдени за такова престъпление. Моли присъдата да бъде отменена и подсъдимите признати за невиновни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

С присъда № 173/11.04.2014 г. по нохд № 958/2013 г. Разградски районен съд е признал подсъдимите З.Н.Д. и Д.Н.Д. за виновни в това, че на 21.06.2011 г. в гр. Търговище в съучастие, като съизвършители помежду си, са направили опит да принудят М.К.Б. да извърши нещо противно на волята си – да им предаде парична сума в размер на 150 лв., като са употребили за това сила, а деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимите причини – престъпление по чл.143 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с чл. 18 НК, поради което и на основание чл. 55 ал.1 т. 2 б. “б” НК им наложил наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимите З.Н.Д. и Д.Н.Д. за невиновни в това, на 21.06.2011 г. в гр. Търговище в съучастие като съизвършители помежду си с цел да принудят М.К.Б. да се разпореди със свои вещи – парична сума в размер на 200 лв. да са го заплашили с насилие срещу личността му, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, с отнемане на лични вещи на обща стойност 96 лв., и е извършено от две лица, като ги е оправдал по обвинението по чл. 213а, ал. 2, т. 2, 3 и 4 във вр. с ал. 1 НК.

РС по предявен граждански иск, на основание чл. 45 ЗЗД е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на М.К.Б. сумата 500 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 21.06.2011 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск до първоначално предявения размер като неоснователен.

РРС е отхвърлил изцяло предявения граждански иск от М.Б. против подсъдимите за заплащане на сумата 96 лв, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, като недоказан.

С присъдата са присъдени такси и разноски.

Въззивният протест и въззивните жалби са подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият З.Н.Д. е български гражданин, роден на *** ***, със средно образование е, не е осъждан (л. 41 ДП).

Подсъдимият Д.Н.Д. е български гражданин, роден на *** ***, със средно образование е, не е осъждан (л. 33 ДП).

Подсъдимите са братя.

Св. М.К.Б. ***. Тази дейност упражнявал и през 2011 г.

Двамата подсъдими, през м.февруари 2011 г., договорили със св. Б. да изготви искова молба, да я подаде в съда и ги представлява в бъдещия процес срещу техен длъжник. Подсъдимите платили на св. Б. сумата 200 лв., от която 50 лв. разноски по водене на делото. Не били изготвени писмен договор за правна защита и пълномощно.

След няколко седмици подсъдимите се обадили по телефона на св. Б., който ги уверил, че е внесъл исковата молба в съда. След няколко дни отново го потърсили и той им казал да очакват призовки. На 02.05.2011 г. сутринта подсъдимите направили справка в деловодството на РС-Търговище и установили, че няма регистрирана искова молба от тяхно име. Впоследствие се изяснило, че Б. внесъл в съда искова молба по-късно в същия ден. Двамата подсъдими уведомили свидетеля, че се отказват от услугите му и поискали да върне платеното възнаграждение, но св. Б. обяснил, че е затруднен финансово, защото синът му бил абитуриент, но след бала щели да си уредят отношенията. Подсъдимите потърсили услуга от друг адвокат – св. Й., но продължили да се обаждат по телефона на св. Б., настоявайки да им върне парите. Тъй като не отговарял на обажданията им подсъдимите останали с впечатление, че се крие от тях.

На 20.06.2011 г. подс. Д.Д. успял да се свърже със св. Б. и разговарял с него, но последният раздразнен от проявената настойчивост, предупредил да не се занимават с него и заявил, че няма да им върне парите.

На следващия ден – 21.06.2011 г. около 9 ч. двамата подсъдими отишли до адвокатската кантора на св. Б. ***. Стигайки до площадката на втория етаж, видели св. Б. да излиза от кантората си. Носел чанта с документи и торбичка с адвокатската си тога. Двамата подсъдими се нахвърлили върху св. Б. и се опитали да изтръгнат от ръцете му двете чанти. Подс. Д.Д. му нанесъл удар с юмрук по устата, а подс. З.Д. го ударил с юмрук в областта на гърдите. Същевременно всеки от подсъдимите се опитвал да издърпа чантата и торбичката от ръцете на св. Б.. Св. Б. ги попитал какво си мислят, че правят. А подсъдимите отговорили, че си искат парите, че не може да се подиграва с тях и да не мисли, че ще му простят. Продължавали да удрят св. Б. и да дърпат чантата и торбичката. Виковете и шумът от борбата били възприети от колегата му св. П. - адвокат, чиято кантора била на първия етаж. Тя тръгнала към втория етаж и забелязала, че подсъдимите дърпат св. Б., единият го ударил с крак в зоната на кръста, а другият го блъснал в областта на рамото. Св. Б. помолил св. П. да повика полиция. Подс. З.Д. хукнал към изхода на блока, а подс. Д.Д. успял да издърпа торбите от ръцете на св.Б. и последвал брат си. На тръгване заявили, че няма да върнат чантите, докато не си получат парите обратно.

След пристигането на дежурния екип на МВР подсъдимите обяснили на полицейските служители, че не са доволни от адвокат Б. и искат да им върне парите. А св. Б. се оплакал, че са му взели чантата насила и че нямало да му я върнат, докато не им върне парите.

Подсъдимите били отведени в РУП Търговище, където доброволно предали взетите от св. Б. вещи.

Според назначената по делото оценъчна експертиза стойността на мъжката кожена чанта за документи е в размер на 11 лв., а на адвокатска тога – 85 лв.

Според заключението по съдебно-медицинската експертиза Б. е получил: оток и охлузване по лицевата част на главата, разкъсване по лигавицата на горната устна, оток и кръвонасядане по четвърти пръст на лявата ръка, които увреждания са резултат от действието на твърди, тъпи предмети и е възможно да са получени от нанесени удари с юмруци и ритник и при дърпане на чантата с документи. Уврежданията са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Тази фактическа обстановка, която е възприета и от РС, се установява въз основа на показанията на свидетелите Б., П., Д., С.С. и Д.Н., и от писмените доказателства по делото, включително от обясненията на подсъдимите.

Подсъдимите твърдят, че не са нанасяли удари на Б., но обясненията им в тази част съдът приема за защитна теза, която се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Св. П. (разпит в с.з. на 21.02.2013 г. л. 41, нохд №958/2013 г.), категорично сочи, че чула пострадалия да вика „Момчета … не ме удряйте” и е видяла как подсъдимите нанасят удар и блъскат пострадалия, забелязала е увреждания по Б.. Св. С. – служител на РУП (разпит в с.з. на 21.02.2013 г. л. 37, нохд №958/2013 г.) сочи, че се е отзовал на сигнал за побой, спомня си, че Б. е имал зачервяване по лицето. Пострадалия също твърди, че са му нанесени удари. Показанията му в тази част освен от показанията на посочените свидетели се подкрепят от изводите по СМЕ, относно възможните начини и времето на причиняване на установените увреждания. Съдът не намира причина да поставя под съмнение достоверността на показанията на св. П. и св. С..

Показанията на св. Д., че не е видял нанасяне на удари не внасят съмнение в показанията на св. Б., св. П. и св. С., тъй като е възможно да са възприели различни моменти от случилото се, от различна позиция и затова да е налице разлика в показанията им.

По отношение на останалата част от установената фактическа обстановка доказателствата взаимно се допълват и не са налице противоречия.

По безспорен начин от събраните доказателства, включително от показанията на пострадалия и обясненията на подсъдимите се установява, че между тях са налице неуредени отношения. Подсъдимите са предали на пострадалия парична сума, за да получат определена адвокатска услуга, а св. Б. е забавил изпълнението на задълженията си и след като са заявили, че се отказват от услугите му, в хода на разговорите между тях е заявил, че няма да им върне парите.

По основните обстоятелства от предмета на доказване РС е приел идентична фактическа обстановка и изложил в мотивите анализ на доказателствата, противоречията между показанията на свидетелите, какво приема за установено и въз основа на кои доказателства.

Въззивният съд приема за доказан фактът, че чантата с документи и торбичка с адвокатска тога са отнети от св. Б. с цел да бъде заставен да върне платеното му възнаграждение. В тази посока са всички събрани доказателства, както обясненията на подсъдимите, така и показанията на св. Ц. Д., който е чул, че подсъдимите настояват да им бъдат върнати парите, св. Н., пред когото адв. Б. обяснил, че подсъдимите са му взели чантата с документите и са му казали, че докато не им върне парите, няма да му върнат чантата, св. С., който чул че подс. Д. Д. да казва, че ще върнат чантата, когато уредят финансовите си отношения с Б..

Съдът приема за установено, че подсъдимите З.Д. и Д.Д. са нанесли удари на св. Б. и са отнели негови вещи, за да го принудят да удовлетвори имуществената им претенция - да върне дължимата парична сума в размер на 150 лв., като са причинили увреждания, съставляващи лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК и са отнели от владението му движими вещи – чанта и тога на стойност 96 лв. Двамата подсъдими са нанасяли удари и отправили искане за връщане на паричната сума, блъскали са подсъдимия, дърпали са вещите му, като подс. Д. Д. е успял да ги изтръгне и излезе с тях от сградата.

Съставът на ОС Разград счита, че така установеното деяние, извършено от подсъдимите, осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с ал. 1 НК, тъй като се установява, че двамата подсъдими са предприели действия – нанасяне на удари, блъскане, заплахи, отнемане на чанта, подчинени общо на една цел – да принудят Б. да се разпореди с парична сума. Двамата подсъдими са действали с пряк умисъл. Съзнавали са, че пострадалият не желае да изпълни парично задължение и действайки съвместно, с общ умисъл са предприели действия, за да го принудят да се разпореди с парична сума от 150 лв. Всеки от двамата подсъдими е съзнавал участието на другия в общата престъпна дейност. Двамата са участвали и във фактическото изпълнение на заплахата, в причиняването на телесни увреждания, в отнемането на вещите, всички действия, подчинени общо на една цел - да принудят пострадалия да се разпореди с поисканата парична сума. В съзнанието на всеки от двамата подсъдими е формирана представа за елементите на деянието, включваща връзката между използването на формите принудата и стремежа чрез нея да мотивират заплашеният да се разпореди с процесната сума.

Престъплението е довършено, тъй като е формално и се довършва с осъществяване на принудата, без да е необходимо да е осъществено разпореждането на принуждаваното лице с вещта. Поради това защитната теза, че е налице недовършен опит е несъстоятелна.

Облигационните отношения между пострадалия и подсъдимите нямат значение за квалификацията на извършеното деяние. Независимо от основателността на претенцията на подсъдимите да им бъде върната парична сума, то НК предвижда наказание за всяка проява на насилие и когато това насилие има специфична цел, както е в случая, получаване на имотна облага като пострадалият се мотивира да извърши разпореждане с вещ, със свое право или да поеме имуществено задължение, то квалификацията е по чл. 213а НК. Поради това е несъстоятелна тезата на защитата, че деянието не осъществява състава на престъплението, в което са обвинени подсъдимите, тъй като деянието не цели да принуди Б. да се разпореди с имущество, което е негова собственост.

Целта на действията, извършени от подсъдимите може да бъде изведена въз основа на единствените житейски и логически възможни причини за нападението над Б., които се установяват, а освен това е ясно заявена от подсъдимите и възприета от свидетелите Д. и П., а впоследствие и от служителите на полицията. Причината за нападението, за конфликта, за отнемането на вещите от Б. е желанието на подсъдимите да получат парична сума от пострадалия.

Съставът на Окръжен съд Разград не споделя доводите, че не се установява да е осъществено изпълнителното деяние по чл. 213а НК. Напротив приема, че са осъществени от подсъдимите всички елементи от състава на престъплението, в извършването на което са обвинени. За квалификация на деянието по този текст е без значение дали се касае за основателна претенция към пострадалия за плащане на парична сума. Действията на подсъдимите целят да принудят Б. да извърши плащане, противно на волята си.

Поради това присъдата, в частта с която съдът е оправдал подсъдимите по обвинението за престъпление по чл. 213а НК и осъдил за такова по чл. 143 НК беше отменена, а подсъдимите признати за виновни за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с ал. 1 НК.

При определяне на наказанията съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, при което предвиденото в чл.213а, ал.2 НК минимално наказание от 2 години лишаване от свобода е несъответно на тежестта на извършеното. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало, обстоятелството, че работят, стойността на отнетите вещи, възстановяването им непосредствено след деянието, подбудите на подсъдимите за извършване на престъплението - провокирани от недобросъвестното поведение на пострадалия и наложи наказание лишаване от свобода в минималния размер, допустим от НК.

Тъй като налице всички формални изисквания по чл. 66 НК и съдът намира, че за поправяне на подсъдимите не е необходимо ефективно изтърпяване на наложените наказания, отложи изпълнението на наложените наказания за изпитателен срок от 3 години.

Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни за постигане целите по чл. 36 НК.

На основание чл. 55, ал. 3 НК въззивният съд не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.

Гражданският иск за неимуществени вреди е частично основателен. Налице са предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимите – процесното престъпление; неимуществени вреди за пострадалия, изразяващи се в претърпените от него болки, страдания, стрес и публично унижение; вредите са пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Подсъдимите дължат на ищеца Б. обезщетение. Съобразно критерият по чл. 52 ЗЗД, съдът е определил размер на обезщетението от 500 лв., който въззивният съд намира за обоснован и справедлив, съответен на уврежданията. Подсъдимите дължат и обезщетение за забава - законна лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. До първоначално предявения размер искът е неоснователен.

Неоснователен е и искът за имуществени вреди. Не е доказано наличието на имуществени вреди, тъй като отнетите от пострадалия вещи са били върнати. Налице са основания за отхвърлянето му.

С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон. При правилно установени фактически обстоятелства по делото, не е дадена законосъобразна правна квалификация. Поради това съдът отмени присъдата в частта, с която са оправдани подсъдимите и постанови нова, с която призна подсъдимите за виновни за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с ал. 1 НК. В останалата част съдът потвърди присъдата на РС Разград.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР