МОТИВИ към Присъда № 1/16.01.2015г. по НОХД № 395/2014г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу И.М.В. ***, който е обвинен в това, че на 03.08.2014г. в гр. Завет, обл. Разград, при управление на моторно превозно средство – мотор марка „Ямаха“ с рег. № РР 1573 В е нарушил правилата за движение: чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) „Водачите са длъжни да контролират пътните превозни средства, които управляват“; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство /ППС/ е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч. за населено място, водачът на ППС от категория „А“ е забранено да превишава 50 км/ч., като е управлявал мотоциклета със скорост над 67 км/ч., в тъмната част на денонощието, в населено място и с още един пътник, и по непредпазливост е причинил смъртта на А.К.К.,***, настъпила в резултат на тежка черепно – мозъчна травма със счупване на черепните кости и травматични кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки и мозъчна контузия като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол 3,80 промила/ - престъпление по чл.343, ал.3, предл. 1, б. „б“, предл. 1 във вр. с ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал.1 НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на Глава 27 НПК и протича при условията на чл.371, т.2 и сл.НПК.

Подс. И.М.В. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Изразява съжаление за случилото се и моли за условна присъда. Неговият защитник адв.С.В. *** пледира за налагане на наказанието лишаване от свобода към минималния размер и за прилагане на института по чл.66, ал.1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода под средния размер, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно, а съгласно чл.343г НК да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС около средния размер.

Частните обвинители К.А.К. и Н.Х.К. чрез повереника си адв.С.Д. *** поддържат обвинението и считат, че институтът на условното осъждане в конкретния случай е неприложим.

Разградският окръжен съд, в производството по чл.371, т.2 и сл. НПК, приема фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият И.В. ***. Той е правоспособен водач на МПС, категория „А“ със свидетелство за управление № 281418973 от 03.02.2012г. Притежавал мотор „Ямаха“ с рег. № РР 1573 В.

Подс.В. и А.К. *** били приятели и често излизали заедно. На 02.08.2014г. в гр.Завет имало панаир. Около 23 часа подс. В. посетил заведението „Бялото“ и там заедно с А.К. се почерпили с алкохол. Подс.В. изпил около 7-9 бири. Около 01.30ч. -02,00ч. двамата излезли от заведението. Подс. В. бил дошъл с мотора си и решил да откара А.К. до дома му. Поставил каска на главата си. А.К. се качил на мотора, но без каска. Подс. В. привел мотоциклета в движение. Докато се движел по ул.”Цар Симеон” в посока към с.Сушево, управлявал мотоциклета със скорост над 67 км/ч. Пътният участък бил равен и сух. При навлизане в десен завой подс. В. изгубил контрол върху мотоциклета, навлязъл в насрещната лента за движение, пресякъл левия ръб на пътното платно и продължил да се движи по тротоара, докато се ударил в паркирания на лявата тротоарна площ лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ВТ 87 48 ВС, ползван от св. Сузан Осман. В резултат на това двамата пасажери изхвърчали от мотора, като подс. В. хвръкнал на около 4 метра и паднал по гръб, а К. хвръкнал на около 7-8 м. от мотора и паднал с лице към земята. И двамата получили наранявания, след което били приети на болнично лечение.

Въпреки оказаната медицинска помощ и направената операция К. починал в болницата в гр. Разград на 20.08.2014г.

Горните фактически положения се признават изцяло от подс.И.В. и се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.

Назначената по делото съдебномедицинска експертиза на труп (л. 50-л.52) е дала заключение, че А.К. е получил мотоциклетна травма – счупване на черепа в ляво теменно-слепоочно, травматичен излив на кръв под твърдата и меките мозъчни обвивки в двете теменни области на главният мозък, мозъчна контузия в ляво слепоочно, кръв в мозъчните стомахчета, мозъчен оток, двустранна застойна бронхопневмония; състояние след двустранна трепанация на черепа за евакуация на вътречерепните кръвоизливи.

Причината за смъртта на А.К. е тежката черепно-мозъчна травма със счупване на черепните кости, травматичните кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки и мозъчна контузия, довели до парализа на жизнено важни мозъчни центрове – сърдечно съдов и дихателен, което е и непосредствената причина за настъпването на смъртта.

Видно от заключението на химическата експертиза (л. 61), в кръвта на А.К.К. е установен етилов алкохол в количество 2,28 промила.

В кръвта, иззета от подс. И.В., е установен етилов алкохол в количество 3,80 промила /вж. заключение на химическа експертиза на л. 66/.

Заключенията на съдебномедицинската и на химическите експертизи като компетентни, обосновани и относими се възприемат от съда изцяло.

Обстоятелствата във връзка с механизма на възникване и протичане на ПТП, причините за него и възможността да бъде предотвратено са изяснени от автотехническата експертиза по делото. Съгласно нейното заключение (л.36–л.44), непосредствената причина за ПТП е управлението на МПС след употреба на алкохол и с несъобразена за пътните условия скорост. Скоростта на движение на мотоциклета „Ямаха“, модел „Фейзър“ с рег. №РР 1573 В непосредствено преди ПТП е била над 67 км/ч. Тази скорост експертът преценява като несъобразена и критична, тъй като при нея настъпва загуба на устойчивост и контрол върху управлението на мотоциклета. Освен това водачът на мотоциклета е бил с каска за обезопасяване, за разлика от пътуващия с него пасажер. Не е съществувала техническа възможност при конкретните обективни и субективни условия за предотвратяване на ПТП от страна на подс. В.. Съществува причинна връзка между превишаване скоростта от водача на мотоциклета В. и настъпилите последици при конкретните условия.

Горното заключение съдът цени като компетентно и обосновано, и се съгласява с него.

Подс.И.В. се е признал за виновен още на досъдебното производство, но не е дал обяснения. В съдебно заседание заявява, че помни само отделни моменти от случилото се и не отрича, че е шофирал в нетрезво състояние.

Фактите относно времето, мястото и начина на извършване на деянието се доказват и от показанията на свидетелите Н. И. /л.24/, С.О. /л.26/, П. П. /л.27/, С.С./л.28/, К.К. /л.29/, Н.К. /л.30/, Р. Н. /л.31/, И.Т./л.32/, В. В. /л.33/, от протокола за оглед на местопроизшествие/л.2-л.7/ и от останалите документи по делото. Доказателствата са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Те са еднопосочни, последователни, взаимнодопълващи се и убедително потвърждават признатите от подсъдимия факти.

Подс. И.В. е на 33 години, със средно образование, не е женен, безработен е, не е осъждан. Наказван е само веднъж за нарушаване на режима на регистрация на МПС по чл. 145, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, като след издаване на свидетелството му за управление на МПС не е бил наказван за нарушаване на правилата за движение /вж. справка от РУ”П”-Кубрат на л.71/.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Обвинението е доказано. Безспорните факти по делото установяват, че подс.И.В. е управлявал МПС в нарушение на правилата за движение. В разрез с разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата, подс.В. не е контролирал непрекъснато управлявания от него мотоциклет, като е преминал в насрещната лента и се е блъснал в друго МПС. Изгубеният контрол върху мотоциклета е обусловен и от несъобразената скорост на движение - 67 км/ч, която превишава максималната стойност в населено място от 50 км/ч, визирана в чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.73, ал.1 ППЗДвП. При избиране на тази скорост подс.В. не се е съобразил с всички обстоятелства, имащи значение за безопасността на движението - със състоянието на пътя, с наличието на още един пасажер, с факта, че шофира в населено място и в тъмната част от денонощието. В този смисъл е налице и нарушение на общата норма по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Поради горните нарушения подс.В. е причинил произшествието, при което е починал пострадалия А.К.. Деянието е било извършено в пияно състояние, тъй като подсъдимият е управлявал мотоциклета след употреба на алкохол и концентрацията на алкохол в кръвта му е била 3,8 на хиляда. Подс.В. е действал виновно при смесена вина: умисъл относно нарушаване правилата за движение и непредпазливост относно смъртния резултат. Като правоспособен водач на МПС подс.В. е знаел горните правила и съзнателно ги е нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

По този начин се доказва наличието на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.”б” във вр. с ал.1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал.1 НК.

При определяне на наказанието на подс.В. съдът отчете като смекчаващи отговорността му следните обстоятелства: самопризнанието, направено още на досъдебното производство; демонстрираното искрено разкаяние; чистото му съдебно минало; липсата на нарушения на правилата за движение по пътищата от момента на придобиване на правоспособност като водач на МПС. Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от завишения ръст на престъпленията по автотранспорта и високата концентрация на алкохол в кръвта му. С оглед на горното и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът намери за справедливо наказанието лишаване от свобода за срок от 4 години. В този размер то съответства на характера и тежестта на престъплението и е достатъчно да реализира целите на индивидуалната и генералната превенция. Съгласно чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58, ал.1 НК съдът намали наказанието лишаване от свобода с една трета и наложи окончателно наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.

Определяйки начина на изпълнение на наказанието, съдът отново прецени всички релевантни за отговорността на подсъдимия обстоятелства и съобрази целите на наказателната репресия, при което счете, че институтът на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК е неприложим. Макар наказанието лишаване от свобода да е под 3 години и подс.В. да не е осъждан, съдът прие, че целите на наказанието не могат да бъдат изпълнени без ефективното му изтърпяване. Предвиденият в чл.36 НК поправителен и предупредително-възпиращ ефект може да бъде постигнат само чрез изолиране на подс.В. от обществото. Така в пълнота той ще може да преосмисли поведението си като участник в движението и да го коригира, а наред с това ще се въздейства и върху останалите недисциплинирани водачи на МПС.

Тъй като подс.В. е извършил престъпление по непредпазливост, съгласно чл.59, ал.1 ЗИНЗС следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип, което по силата на чл.61, т.3 ЗИНЗС предопределя първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Съгласно императивната норма на чл.343г НК на подс.В. следва да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС. Съобразно изискванията по чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 и ал.3 НК и с оглед горните релевантни за отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът определи срок на лишаването от правоуправление 5 години. Тази санкция, отмерена към максималния размер, е съответна на допуснатите нарушения на правилата за движение и на тежката степен на алкохолно повлияване, в която се е намирал подсъдимия при извършване на престъплението.

С оглед изхода на делото и съгласно чл.189, ал.3 НПК подс.В. следва да заплати направените разноски.

Като веществено доказателство по делото е иззет мотор марка „Ямаха“ с рег. № РР 1573 В, собственост на подс.В., който следва да му бъде върнат.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ: