РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към ПРИСЪДАТА от 11.03.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 11/2015г.

Производството е по реда на гл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” при хипотезата на чл.371, т.2.

Обвинението срещу подсъдимата С.И.А. *** е за това,че: За времето от 01.01.2013г. до 30.04.2014г. в гр.Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл.6 от ЗДДФЛ, действайки в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишна данъчна декларация / за времето от 01.01.2013г. до 30.04.2013г. за придобиване на доходи през 2012г. в размер на 4 758,53 лв.; за времето от 01.01.2014г. до 30.04.2014г.- за придобиване на доходи през 2013г. в размер на 57 240,30 лв./, в срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДДФЛ за облагаемите си на основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и чл.36 от ЗДДФЛ доходи от източници в чужбина, както следва: за данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 475,85 лв., и за данъчен период от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.– в размер на 5 724,03 лв., или общо данъчните задължения в размер на 6 199,88 лв. – престъпление по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК.

На основание чл.84 и сл.НПК съдът конституира в качеството на граждански ищец Държавата представлявана от Министъра на финансите и прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск срещу подсъдимата С.И.А. за имуществени вреди в размер на 6 199,88 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане..

Подс.А. заяви, че се признава за виновна по обвинението срещу нея, признава фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 НПК не се извърши разпит на подсъдимата.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата, прие за установено, следното:

Подс.А. е с постоянен и настоящ адрес *** и живее на семейни начала със С.А.Я.. Двамата имат две деца Севен Али и Алиджан Алиев и се грижат за тях.

За периода от 01.01.2012г. до 31.12.2013г. подс.Алиева е била безработна, не е получавала трудово възнаграждение и парично обезщетение за безработица /справки НОИ л.89, л95/.

От представените документи чрез международната система за парични преводи Western Union /Уестърн Юниън/ се установява, че подс.А. е получавала парични суми от М.К. от Р.Турция, чрез банка „ЗИРААТ БАНКАСЪ А.Ш” Р.Турция.

Приложените документи представляват разпечатки /извлечения/ от основната база данни, удостоверяваща получаването на паричните преводи от системите за плащания. Разпечатките носят информация за: име на изпращача, име на получателя, държавата, от където са изпратени парите, сумата, датата на изпращане и датата на изплащане, данни за получателя на сумата.

По този начин подс.А. е получила парични преводи за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2013г., както следва: за 2012г. общо 2 433,00 евро с левова равностойност от 4 758,53 лв. и за 2013г. общо 29 266,50 евро с левова равностойност от 57 240,30 лв., или общо за целия период 31 699,50 евро с левова равностойност от 61 998,83лв.

Подс.А. е получила лично паричните преводи от чужбина за инкриминирания период общо в размер на 31 699,50 евро, с левова равностойност 61 998,83лв.

Установено е, че не съществува възможност друго лице да получи изпратените парични средства чрез международните системи за парични преводи, освен посоченото в крайния платежен документ, поради което всички изпратени суми са били предназначени и получени от подс.А..

Получените от подсъдимата суми е следвало да бъдат декларирани с годишна данъчна декларация за всяка календарна / финансова година.

Подс.А. е трябвало да подаде ГДД за 2012г и 2013г. в срока по чл.53, ал.1 от ЗД9ДФЛ /Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода/, във връзка със срока за подаване на годишната данъчна декларация”, на основание чл.50, ал.1, т.,1,пр.1 от същия закон „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа / за облагаеми доходи от източници в чужбина/ чл.35, т.6 от ЗДДФЛ „чл.35 Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: т.6 всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и чл.36 от ЗДДФЛ „Годишната данъчна основа за доходите от другите източници се определя, като облагаемият доход по чл.35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване”.

Декларациите за 2012г. и 2013г. се подават в ТД на НАП по местоживеене на лицето в срок до 30.04. на следващата календарна година за предходната данъчна година.

Видно от писмо от писмо изх.№ 2158/08.09.2014г. на ТД на НАП – Варна, офис Разград /л.89/, подс.А. не е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г., а според писмо изх.№ 2368/09.10.2014г. /л.95/ тя не е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и за 2012г.

Съгласно заключението на изготвената счетоводно-икономическа експертиза /л.74-79/ дължимият от подс.А. данък е както следва: за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. данък в размер на 475,85лв. и за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. данък в размер на 5 724,03лв., или общо за целия период данък в размер на 6 199,88 лв. – големи размери на данъчните задължения съгласно чл.93, т.14, пр.1 от НК.

Тази фактическа и правна обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена /чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на направеното самопризнание на подс.А. и на доказателствата, събрани на досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.

Анализът на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме категорично, че автор на инкриминираното деяние е подс.А. както и, че с действията си от обективна и субективна страна тя е осъществила състава на престъплението по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, по следните съображения и правни изводи:

Самопризнанието на подс.А. в случая, е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства - гласни, писмени и заключението на съдебно счетоводната икономическа експертиза.

Фактите относно, времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, се доказват от показанията на разпитаните свидетели: С.А., Ф.Е. и Г.Г., които свидетелски показания са еднопосочни, логични, непротиворечиви и поради това, съдът ги кредитира за достоверни и обективни.

На следващо място, горните елементи включени в предмета на доказване, се установяват и от писмените доказателства и от заключението на извършената съдебно счетоводна и икономическа експертиза.

Касае се, за експертно заключение извършено обективно и компетентно въз основа на обективни дадености писмените доказателства по делото – оригинални документи за извършените парични преводи и др., заключение кореспондиращо с гласните доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства по делото; достатъчно пълно и ясно, обосновано и не будещо каквото и да било съмнение относно неговата правилност и поради това, кредитирано изцяло от съда при изграждане на становището за авторството на инкриминираното деяние и правната квалификация на същото.

Съвкупният анализ на доказателствата даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс.А. е доказано по несъмнен начин.

Безспорно се установява и доказва по делото, че приходи от източници в чужбина, са облагаем доход съгласно българското законодателство, когато не са представени доказателства, че са били обложени с данък в страната на произхода ѝм, какъвто е конкретният случай. Съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ ГДД за съответната година се подава лично или чрез пълномощник. Безспорно се установява и доказва по делото, че подс.А. не е подала ГДД пред съответното подразделение на НАП- в гр.Разград за 2012г. и 2013г.

Безспорно се доказва също, че доходите, придобити от подс.А., не са от източник в България и не могат да бъдат третирани като доходи от „стопанска дейност” съгласно чл.8 от ЗДДФЛ. Същите не са средства, получени като дарение и не подлежат на облагане като придобити по дарение по глава 2, раздел 3-ти от Закона за местните данъци и такси с данък. Няма установени и приложени писмени доказателства както пред НАП, така и в настоящото наказателно производство, че получените суми са дарение, което е декларирано и за което е платен данък във връзка със ЗМДТ. В тази връзка, са налице доказателства – справка по следствена поръчка №73/2014г., от която се установява, че с постановление на прокурор от отдел „Международен” при ВКС е била допусната за изпълнение Молба за правна помощ от Република Турция по материали на Главна републиканска прокуратура - гр.Ташова и по образувано досъдебно наказателно производство срещу заподозряната С.И.А. за това, че е извършила престъплението „квалифицирана измама, посредством използване на информационни системи/контактуване по интернет/ по жалба на тъжителя М.К.. Искането на компетентните турски органи А. да бъде установена и разпитана по надлежния ред с гарантиране на правото ѝ на защита е било изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, подс.А. в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.6 от ЗДДФЛ, във връзка с чл.1 от същия закон, е данъчно задължена за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и чужбина- облагаем доход от друг източник.

През 2012г. и 2013г., съгласно чл.36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходи от други източници се определя като облагаемият доход по чл.35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване.

В съответствие с чл.36 от ЗДДФЛ размерът на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ се определя за данъчните години 2012г. и 2013г., като общата годишна данъчна основа се умножава по данъчната ставка 10 на сто.

Ето защо, съдът прие категорично, че подс.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК чрез бездействие. Подсъдимата е била задължена да подаде годишни данъчни декларации, в които да посочи получените от нея доходи- общо в размер на 61 998,83 лв., явяващи се облагаем доход. Като не е сторила това, тя е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 6 199,88 лв.- данъци в големи размери съгласно чл.93, т.14, предл.1 от НК.

Деянието е извършено от субективна страна с пряк умисъл, при условията на продължавано престъпление по см.на чл.26, ал.1 от НК- за времето от 01.01.2013г. до 30.04.2014г., през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите

Съгласно чл.93, т.14 предл.1 от НК „ данъци в големи размери” са тези данъци, които надхвърлят три хиляди лева”.

Относно, индивидуализацията на наложеното на подс.А. наказание.

При индивидуализацията на наложеното на подс.А. наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът съобразно нормата на чл.373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.4 от НК ръководейки се от разпоредбите на Общата част на този кодекс в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление - от една до шест години лишаване от свобода, определи наказание лишаване от свобода ШЕСТ МЕСЕЦА под най-ниския предел при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като отложи изпълнението на същото на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години; на основание чл.55, ал.3 от НК не наложи по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, по следните съображения:

Отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието въздигнато от законодателя като такова и конкретно извършено с висока степен на обществена опасност, при условията на продължавано престъпление.

Смекчаващи вината обстоятелства.

Чистото съдебно минало на подсъдимата; добрите характеристични данни: контактна и неконфликтна личност, не поддържа връзка с криминално проявени лица; младостта, тежкото семейно и материално положение: подс.А. е на 36 години, произхожда от многодетно семейство, живее на семейни начала със С. Я., от съвместния ѝм живот имат две непълнолетни деца, за които се грижат; подсъдимата е с основно образование, без определена професия и квалификация, безработна в условията на действителна безработица в страната; тя и членовете на семейството ѝ не притежават недвижими имоти и МПС, от които биха могли да реализират доходи и да се издържат; процесуалното поведение на подсъдимата: от доказателствата по делото не се установява подсъдимата да е възпрепятствала наказателното преследване срещу с нея; изказаното пред съда съжаление за стореното и уверението, че това няма да се повтори, говори за една критичност към собственото поведение и желание за поправяне.

Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства даде основание на съда да приеме, че определеното наказание е напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на подсъдимата; налице са всички законови предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК като съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимата не е наложително да изтърпи наказанието.

Изпитателният срок от три години - минимума по закон, е напълно достатъчен подс.А. като млад човек и майка на две деца, за които се грижи, издържа и възпитава да преосмисли стореното от нея, и в бъдеще поведението и действията ѝ да са в посока към спазване и зачитане на законите в страната ни.

Относно, гражданския иск.

На основание чл.45 от ЗЗД съдът уважи изцяло предявения граждански иск за имуществени вреди в пълен размер от 6 199,88 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане- 30.04.2014г. до окончателно изплащане на сумата, като основателен и доказан; при безспорно доказаните и установени в конкретния случай всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане за причинната връзка между противоправното и виновно поведение на подс.А. и настъпилите вреди за Държавата представлявана от Министъра на финансите.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът постанови подс.А. да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 90,00 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметката на Разградския окръжен съд да заплати и сумата от 248,00 лв., представляваща ДТ върху присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди.

По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Д.ВАСИЛЕВА/

ДГ