Внесен е обвинителен акт против подсъдимия И.И.М. ***, ЕГН ********** по обвинение за това, че на 21.12.2013 г. в с. Беловец, при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео” с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение по пътища – чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ПП на ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.М. О. ***, като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б", пр. 1 във вр. с ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание. Сочи като отегвачащи вината обстоятелства концентрацията на алкохол в кръвта, която е 2 - 3 пъти по - голяма от тази, която квалифицира едно деяние като извършено в пияно състояние и скоростта е превишавала с около 30 км/ч законно разрешената. Счита, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на нарушения, като водач на МПС, факта, че се е опитвал да окаже помощ, младостта му, съдействието, което е оказал в хода на целият наказателен процес. Предлага да се наложи наложите наказание лишаване от свобода под средния размер и подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за срок над средния, предвиден в закона.

Частните обвинители Н. Х.М. и М.О. М., родители и наследници на пострадалия Т.М. О., чрез пълномощника адв. С., поддържат обвинението и считат, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя изцяло от всички събрани на ДП доказателства. Излагат доводи, че е налице висока степен на обществена опасност на деянието, при което е отнет живот на млад човек и с оглед механизма на ПТП, е въпрос на късмет, че жертвата е само една. Сочи като отегчаващи обстоятелства многобройните тежки нарушения на ЗДвП – скоростта превишава допустимата с над 30 км/ч., концентрация на алкохол в кръвта е 3 пъти над допустимото. Предлага да се наложи наказание около средния размер на предвиденото в закона.

Подсъдимия И.И.М. прави искане производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие, като се признава за виновен и признава фактите и обстоятелствата по обвинителния акт. Завява съжаление за станалото.

Защитникът на подсъдимия адв. К. заявява желанието на подсъдимия съдебното следствие да протече при чл. 371, т. 2 НПК, като подзащитния му признава изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти и обстоятелства. Излага становище, че е недопустимо повторно въздигане на отчетени от законодателя обстоятелства, във вреда на подзащитния му, тъй като счита, че не са фрапиращи, нито скоростта, нито концентрацията на алкохол в кръвта, в сравнение с обикновените случаи на този вид престъпления. Намира, че тъй като пострадалия пътник в автомобила е бил без колан и е установена значителна концентрация на алкохол в кръвта му – значително по-висока от тази на подсъдимия, сам се е поставил в ситуацията, до която се е стигнало. Счита, че с оглед трудовата заетост на подсъдимия, обстоятелството, че е установено искрено разкаяние за извършеното, както и другите установени обстоятелства, за поправяне на М. не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието и тъй като водеща е индивидуалната превенция, то следва да се приложи чл. 66 НК. По отношение на наказанието лишаване от право на управление се съгласява с изложеното от прокурора и пълномощника на частните обвинители.

Съдът, след като с определение по чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимия и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в обвинителния акт:

И.М. не се води в регистрите на Психиатрично отделение - Разград. Не страда от психично заболяване.

В края на 2013 г. подсъдимия М. ***.

Вечерта на 20.12.2013 г. подсъдимият, заедно със своя познат - Т.М. О. отишли в заведение, намиращо се в същото село, стопанисвано от св. Неделчев. До заведението двамата се придвижили с лек автомобил „Алфа Ромео” с рег. № ***, управляван от подсъдимия. В кръчмата седнали на една маса и започнали да пият ракия и вино. Скоро при тях дошли - св. Ф. Ф., св. Б.Р., св. М.М. и нейният съпруг. Компанията се забавлявала, а подс. М. продължавал да пие алкохол. Около 02,30 ч., на 21.12.2013 г. той, св. Ф. и Т. О. решили да се прибират. Излезли от заведението и се качили в лекия автомобил „Алфа Ромео”, като подс. М. седнал зад волана на мястото на шофьора, св. Ф. до него, а Т. О. на задната седалка. След това подсъдимият тръгнал с колата по заскрежените улици на селото. Движейки се по ул. „Васил Левски”, в посока гр. Русе, достигнал два завоя, втория от които ляв. След него улицата била права, платното за движение със заскрежено асфалтово покритие, широко 9, 10 м., разделено на две ленти с хоризонтална маркировка - единична непрекъсната линия /М1/. Десният банкет на улицата представлявал: бордюр, затревена част, с широчина 2 м., с посадени дървета и тротоар от бетонови плочки, с ширина З м. Автомобилът, управляван от подсъдимия, навлязъл в завоя със скорост около 80 км/ч. В резултат на високата скорост и употребения алкохол подс. М. загубил контрол върху колата, която се завъртяла и насочила към десния банкет, ударила се в бордюра, завъртяла се наляво и навлязла в затревената част. Тя ударила последователно четири изсъхнали дървета, които изкоренила. След това продължила по тротоара и се ударила в бетоновите колони на входната врата на имота на св. И.. В резултат на това лекият автомобил, управляван от подсъдимия се преобърнал върху тавана си и спрял. Подсъдимият излязъл и извадил от автомобила Т. О.. Последният не показвал признаци на живот, но въпреки това подсъдимият се опитал да му прави изкуствено дишане. През това време св. Ф. също излязъл от автомобила и потърсил помощ на телефон 112. Скоро на мястото на произшествието дошъл медицински екип, който констатирал смъртта на Т. О..

На местопроизшествието пристигнали и полицейските служители - св. Г. и св. Н.. Те установили, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил „Алфа Ромео” и го тествали с уред „ Алкотест Дрегер" 7510, който отчел концентрация на алкохол - 1, 58 промила. Извършената химическа експертиза е посочила концентрацията на алкохол в кръвта на подс. М. - 1,12 промила

Установено е, че концентрацията на алкохол в кръвта на Т. О. е 3,31 промила.

В резултат на ПТП Т. О. е получил следните телесни увреждания:

съчетана травма: глава - тежка черепно-мозъчна травма -многофрагментно импресионно счупване на черепа в ляво слепоочно - тилно, с фрактурни линии по теменна, тилна и базална повърхности; разкъсвания на мозъчните обвивки; ограничени колекции от кръв епидурално, субдурално и субарахноидално; разкъсвания и размачквания на лява крайномозъчна хемисфера и на малко мозъчните хемисфери; счупване на долната челюст двустранно; охлузвания, одрасквания, повърхностни порезни наранявания, разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по лицето; порезна рана на дясна ушна мида;

шия - разкъсно - порезна рана на шията; охлузвания и повърхности порезни наранявания на шията;

гърди - счупвания на ребра двустранно - 1 и 2 - ро в дясно и 1- 4 - то в ляво; контузия и разкъсване на левия бял дроб;

корем - малки разкъсвания на черния дроб;

крайници - счупвания на двете ключици; повърхностни порезни наранявания на дясна п ред китка; охлузване на лява мишница;

Аспирация на кръв; кръвен застой в белите дробове; слаб оток на белите дробове;

Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, предмети с остри върхове и режещи ръбове (стъкла) и инерционни сили и могат да бъдат получени при ПТП на 21.12.2013г.

Причината за настъпването на смъртта е установената тежка черепно - мозъчна травма, довела до несъвместими с живота увреждания на централната нервна система, на фона на съчетана травма и тежка степен на алкохолно опиване.

Установените концентрации на етилов алкохол в кръвта и урината на Т. О. съответно 3,31 и 3,83 промила сочи експертизата, отговарят на стойности над тежка степен на алкохолно опиване, като към момента на смъртта О. е бил в процес на елиминация на алкохола.

По време на извършване на деянието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен.

След ПТП и като следствие от него подс. М. е получил посттравматично стресово разстройство, което във времето е със значително редуцирана симптоматика. Това състояние не представлява продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и не е пречка той да разбира и ръководи на постъпките си и да участва във всички фази на наказателното производство.

Според представената в съдебно заседание производствена характеристика от 05.03.2015 г. подс. М. изпълнява съвестно трудовите си задължения, не е конфликтен, умее да работи в екип с колегите си, не употребява по време на работа алкохол и други упойващи вещества.

Описаната фактическа обстановка е приета за установена в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК и се подкрепя от самопризнанията на подсъдимия и събраните на досъдебното производство доказателства:

- протоколи за оглед на пътно-транспортно произшествие от 21.12.2013 г. (л. 4-15), протокол за оглед на веществени доказателства (л. 30); писмени доказателства, събрани в хода на ДП;

- показанията на свидетелите: св. Й. Н.(л. 40), св. Ф. Ф. (л. 41), св. Б.Р. (л. 44), св. М.М. (л. 49), св. Ф. Ф. (л. 50), които са възприели поведението на подсъдимия и пострадалия, преди ПТП в заведението, където са употребили алкохол, като св. Ф. е бил в автомобила при ПТП; св. М. И. (л. 46), който непосредствено след ПТП е излязъл и възприел факти и обстоятелства, за които дава показания; св. Н.В. (л. 55), който също след ПТП е възприел факти и обстоятелства, за които дава показания; св. Й. Г. (л. 45), св. Н. Н. (л. 47, л. 54) – служители на МВР, посетили местопроизшествието след разпореждане на дежурния по РУП; св. В.А. (л. 48) – фелдшер към ЦСМП посетила местопроизшествието; св. Н. М. (л. 43) – майка на Т.М. О..

- назначените по делото експертизи: химически експертизи (л. 78), които са установили концентрацията на алкохол в кръвта; СМЕ (л. л. 72) относно телесни увреждания, получени от Т.М. О. и причините за смъртта му; съдебно - психиатричната експертиза (л. 134), относно състоянието на подсъдимия; автотехническата експертиза (л. 58).

Показанията на свидетелите са ясни и последователни и дават достоверни сведения за поведението на подсъдимия преди ПТП и употребения от него алкохол, както и за движението на автомобила и настъпване на ПТП, относими са към времето, мястото и условията при които е станало ПТП, както и относно състоянието на пострадалия след ПТП. Тези показания, като последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, съдът намира за достоверни и обективни. Показанията са в съответствие с установеното при извършените огледи и заключенията на вещите лица. От показанията на свидетелите се извлича достоверна информация относно времето, мястото, начина на извършване и авторството на деянието, условията при които е станало ПТП.

Експертизите дават точен, ясен и обоснован отговор на въпросите, поставени на вещите лица.

Събраните доказателства са в достатъчен обем и не са налице противоречия, съответно следва да се приемат за безспорно установени правно релевантните обстоятелства, изложени по-горе.

Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

От правна страна.

От събраните доказателства се установява, че на 21.12.2013 г. в с. Беловец, след като употребил алкохол, подсъдимия М. се качил в МПС – лек автомобил марка „Алфа Ромео” с рег. № ***, заедно с пътниците - Т.М. О. и св. Ф., привел го в движение, движейки се в с. Беловец, със скорост над допустимата, загубил контрол върху колата, която се завъртяла, ударила в бордюра на десния банкет, завъртяла се наляво, навлязла в затревената част, ударила последователно и изкоренила четири изсъхнали дървета, след това продължила по тротоара и се ударила в бетоновите колони на входната врата на имота на св. И.. При удара Т. О. получил тежка черепно-мозъчна травма, довела до несъвместими с живота увреждания на централната нервна система и смъртта му.

По време на извършване на деянието подсъдимия е бил пиян и се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен.

Подсъдимия е нарушил правилата за движение по пътищата, установени със Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП):

1. чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, което забранява на водача да управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол;

2. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, които установяват забранена скоростта на движение на автомобила да превишава 50 км/ч. в населено място;

3. чл. 20, ал. 1 (ЗДвП), съгласно който водачите са длъжни да контролират пътните превозни средства, които управляват;

Несъмнено скоростта на движение – 80 км/ч. е несъобразена с пътните условия – движение нощно време, при заскрежен път и това нарушава разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗдВП, но това нарушение намира приложение, когато няма ограничение на скоростта на движението и на водачите е предоставена възможност сами да избират скоростта. При движение със скорост над допустимата водачите на моторни превозни средства нарушават правилата, които установяват забрана да се превишава определена скорост. Поради това съставът на съда намира, че подсъдимия не следва да отговаря за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

ПТП е настъпило в резултат на допуснатите от подсъдимия нарушения на нормите на ЗДвП и ППЗДвП, а в резултат на ПТП са причинени увреждания на О. и настъпила смъртта му. Неправомерното поведение на водач на процесния автомобил – подсъдимия М. е в пряка причинна връзка с телесните увреждания и последвалата смърт на пострадалия Т. О..

С оглед установените по делото факти не е налице случайно деяние. Подсъдимият М. не е желаел или допускал настъпването на смъртта на О., но умишлено е нарушил правилата за движение и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и съответно е могъл да ги предвиди.

С това деяние подсъдимият е осъществил съставът на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „б”, предл. 1, във вр. с ал.1, б.„в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Обстоятелството, че пострадалият е употребявал алкохол заедно с подсъдимия, че сам е избрал да се качи в автомобила, или че не си е поставил колан, не е основание за освобождаване от отговорност на подсъдимия, нито за намаляването й. Не е налице съпричиняване на резултата, тъй като извършените действия не нарушават предписани от нормативен акт правила за поведение и не се установява настъпилия вредоносен резултат да е тяхно следствие.

Съдът намира, че подсъдимият следва да носи отговорност за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „б”, предл. 1, във вр. с ал.1, б.„в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

По наказанието.

За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода от свобода от три до десет години.

При индивидуализация на наложеното на подсъдимия наказание съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства отчете: че подсъдимият не е осъждан; възрастта, че не установено да има санкции за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата; поведението на подсъдимия след произшествието – извадил пострадалия от автомобила и се е опитал да му окаже помощ, процесуалното поведение; разкаянието; степента в която осъзнава вината си; трудовата заетост; добрата характеристика от работното му място.

Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете, че конкретното деяние е свързано освен с настъпване на смърт на пострадалия, и с поставяне в опасност на още едно лице – другият пътник в автомобила. Подсъдимият е подходил безотговорно, като след употреба на алкохол е взел в колата и пътници, поставяйки в опасност здравето и живота им. Освен това е налице значително превишаване разрешената скорост, което е във връзка със силата на удара и настъпилия общественоопасен резултат.

Обществото е изключително критично към този вид престъпления, с оглед тежкия резултат и те са със значителна обществена опасност.

Съдът приема, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства. поради това определи наказание под средния размер, предвиден в закона – четири години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а НК намали с 1/3 и осъди подсъдимия на лишаване от свобода за срок от три години.

С оглед определения размер на наказанието – до три години, обстоятелството, че подсъдимия е неосъждан и доводите на защитата, че са налице основанията на чл. 66 НК съдът, независимо от вида на престъплението и тежкия общественоопасен резултат, следва да обсъди начина на изтърпяването.

Съдът намира, въпреки че наложеното наказание е за срок до три години и подсъдимият не е осъждан, че не са налице основанията на чл. 66 НК за отлагане на изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок. Като се отчете високата обществена опасност на деянието, многобройните ПТП с подобен изход, резултат от нарушаване на правилата за движение и извършени в пияно състояние, приложението на чл. 66 от НК не би изиграло възпитателна роля в нужната степен нито върху подсъдимия, нито върху другите членове на обществото, а би оставило усещане за безнаказаност и то при такъв тежък резултат – настъпила смърт.

Подсъдимият е пренебрегнал задълженията си като водач и поканил в автомобила си, въпреки употребения алкохол още две лица, съответно значително превишил допустимата скорост, което е довело до ПТП. Въпреки добрите характеристични данни и разкаянието от страна на подсъдимия, налице е и грубо пренебрежение към правилата за движение по пътищата, поставяне в опасност на две лица, които е поканил в автомобила.

Налице са значителен брой ПТП, предизвикани след употреба на алкохол; налице е обществена нетърпимост към тях; ежегодно се отчита голям брой пострадали при ПТП от този вид; налице са значителни финансови средства, отделяни от държавата и гражданите за преодоляване на последствията от този вид деяния; както и тежко отражение на последиците от престъплението върху близките на загиналите при ПТП. Затова въпреки добрите характеристични данни, липсата на санкции по административен ред и изразеното съжаление за извършеното съдът счита, че няма основание да се счита, че отлагането на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще доведе до постигане на целите по чл. 36 НК.

Наказанието следва да се изтърпи на основание чл. 59, ал.1, вр. чл. 61, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при общ режим в затворническо общежитие открит тип.

Описаните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства бяха отчетени и при приложението на чл. 343 г НК. Съдът намери, че лишаването на подс. М. от право да управлява МПС за срок от пет години е период от време, който е необходим, за постигане целите на наказанието. Този размер на наложеното наказание се споделя и от обвинението и от защитата и по него няма спор.

Определеният размер на тези наказания съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта на извършеното, обществената опасност, моралната укоримост на престъплението и подходящи да въздействат поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия и на другите членове на обществото, съответно за постигане на целите по чл. 36 НК.

На основание чл.189, ал.3 НПК съдът присъди направените разноски.

Съдът се произнесе и по веществените доказателства – МПС, което следва да се върне на собственика.

СЪДИЯ:

 ДГ