РАЗГРАДСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към Присъдата от
01.04.2015г., постановена по Н.О.Х.Д.№ 49/2015г.
Производството е по реда на чл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
Обвинението срещу подс.Г.Х. *** е за
това,че:
1. В периода от 01.01.2008г. – 30.04.2014г. в
гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
данъчно задължено лице по см.на чл.6 от ЗДДФЛ, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДФЛ в големи размери, като не подала
годишни данъчни декларации за облагаеми доходи от източници в чужбина,
изискуеми по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, както следва: за данъчен период от
01.01. до 31.12.2008г. – за 1 042,48 лв., за данъчен период от 01.01. –
31.12.2009г. – за 1 751,12лв., за данъчен период 01.01. – 31.12.2010г. –
за 3 828,15 лв., за данъчен период 01.01.- 31.12.2011г. – за 1 515,77
лв., за данъчен период 01.01.- 31.12.2012г. – за 29,34 лв. и за данъчен период
01.01.- 31.12.2013г. – за 739, 37 лв., при общ размер на данъчните задължения
8 906,22 лв., - престъпление по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, в.в. с
чл.26, ал.1 от НК; и
2. В периода 16.09.2009г. –
31.08.2012г. включително, в гр.Разград, в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на
документи с невярно съдържание – молби-декларации за получаване на месечни
помощи за дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, с вх.№ 5691/16.09.2009г., 5498/17.09.2010г. и 5205/30.09.2011г.,
подадени на основание чл.10, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ до
Дирекция „Социално подпомагане”- гр.Разград за отпускане на помощ по чл.7, ал.1
от ЗСПД, е получила без правно основание, с намерение противозаконно да
присвои, чуждо движимо имущество – парични средства от държавните социални
фондове, в разпореждане на Агенция за социално подпомагане- гр.София, в размер общо на 1 645,00 лв.,
- престъпление по чл.212, ал.1, предл.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство
подс.А се призна за виновна по обвинението срещу нея, изцяло призна фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
При провеждане на съдебното
следствие на основание чл.373, ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 от НПК не се извърши
разпит на подсъдимата.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на
доказателствата прие за установено, следното:
Подс.Г.Х. А. /към момента разведена с
влязло в сила решение, по силата на което има промяна на фамилното ѝ име
от Р. на А./ е
българска гражданка и живее с двете си деца родени съответно през м.януари 1995г
и през м.юни 1997г. в с. Ясеновец, Община Разград.
Легалните доходи на семейството преди
развода и през инкриминирания период от време, се осигурявали само от посредничество при
търговски сделки от съпруга на подс.А.
Въпреки това семейството имало добър стандарт на живот и
през последните години е закупило няколко недвижими имота и автомобила (т.
Преводите били
осъществявани чрез Международната система за бързи разплащания „Уестърн
Юнион".
За тази цел подс.А. съобщавала данни за
личността си на платеца на сумата, а след нареждане на превода, той ѝ съобщавал уникалния
10-цифрен код „MTCN за същия.
След получаване на кода подс.А. посещавала
офиси-съконтрахенти на Финансова къща „Кеш Експрес Сървис" - гр. София,
която е представител на Системата „Уестърн Юнион" у нас, както и на
банкови институции с такива представителни функции - „Тексим Банк" АД, „Д
Банка" АД, „Интернационал Асет Банк" - България.
Там съобщавала универсалния
код, името на изпращача, държавата на превода и сумата по същия. Представяла и
документ за самоличността си.
При съвпадение на тези
данни с наличните такива в Системата, последната разпечатвала разписка по
образец. В същата подсъдимата се подписвала като получател на сумата по превода
и лично я получавала в преводната валута или по нейно желание - в левовата ѝ равностойност.
1. През 2008г.
подс.А.
получила 4 превода от офис на „БООБ" ЕООД -
гр. Разград, съответно с MTCN; 4692742713/11.01,2008г. за 100 щатски долара,
7602497220/17.01.2008г. за 200 евро, 0474369613/22.02.2008г. за 250 евро и
9461309478/15.04.2008г. за 200 евро (т.
През същата календарна година от офис на „Одит
Консулт - 2005" ЕООД - гр. Исперих на подс.А. били изплатени още 25
чуждестранни парични превода, съответно с MTCN: 3655068618/06.05.2008г. за 70 евро,
1078166153/13.05.2008г. за 62.40 евро, 2999654994/24.07.2008г. за 250 евро,
2089438826/29.07.2008г. за 85 евро, 2544649600/30.07.2008г. за 100 евро,
6329109962/21.07.2008г. за 200 евро, 7255239502/30.07.2008г. за 250 евро,
8619538201/23.07.2008г. за 182 евро, 3302883632/02.08.2008г. за 300 евро,
5585374207/04.08.2008г. за 500 евро, 7137858548/26.08.2008г. за 170 евро,
0319811836/20.09.2008г. за 200 евро, 0285305713/27.09.2008г. за 200 евро,
0414272070/01.09.2008г. за 200 евро, 1969001466/15.09.2008г. за 40.87 евро,
3288814860/24.09.2008г. за 100 евро, 3431907447/03.09.2008г. за 180 евро, 4037931642/03.10.2008г.
за 100 евро, 6774833391/13.09.2008г. за 50 евро, 6789511197/08.09.2008г. за 600
евро, 6804509818/15.09.2008г. за 200 евро, 6824949286/08.09.2008г. за 175 евро,
7419187604/08.10.2008г. за 105 евро, 9474188782/17.10.2008г. за 250 евро и 9814518984/15.07.2008г.
за 60 щатски долара (т.
Общата сума на получените от подс. А. преводи през 2008г.
възлиза на 5220.27 евро и 160 щатски долара, а левовата
равностойност на същите - на 10424.76 лв. (икономическа
експертиза т.
2. През 2009г. подс.А. получила 4 превода
от офис на „Тексим Банк" АД - гр. Русе, съответно с MTCN: 5070774180/22.07.2009г. за 100 евро,
8937832157/06.07.2009г. за 1000 евро, 4179640941/13.07.2009г. за 250 евро и
6134200341/16.07.2009г. за 1200 евро (т.
През същата календарна
година на подсъдимата били изплатени 7 превода
от офис на „БООБ" ЕООД - гр. Разград, съответно с MTCN: 0795018723/18.08.2009г. за 100 евро,
2898744268/08.05.2009г. за 200 евро, 4127984140/24.04.2009г. за 200 евро,
4783596387/15.09.2009г. за 50 евро, 6571921866/23.11.2009г. за 1000 евро,
9641516159/25.11.2009г. за 1050 евро и 1268347828/20.03.2009г. за 102 щатски
долара (т.
Общата сума на получените от подс.А. парични преводи от чужбина
през 2009г. възлиза на 8820 евро и 177 щатски долара,
а левовата равностойност на същите - на 17511.15 лв.
(икономическа експертиза т.
3.През 2010г. подс.А. реализирала приходи от 1
превод с MTCN:
4273801243/30.11.2010г. за 155 евро, получени в офис на „Тексим Банк"
АД - гр. Русе (т.
за 400 евро и 7805763955/27.11.2010г. за 35 евро (т.
Общата сума на получените от подс.А. парични преводи от чужбина
през 2010г. възлиза на 19510 евро и 85 щатски долара,
а левовата
им равностойност - на 38281.49 лв. (икономическа
експертиза т.
4.През 2011г. подс.А. получила парични суми от
чуждестранни преводи, които усвоила в офиси на „ИА Банк" -
гр. Разград - 2 превода с MTCN: 4633062869/21.01.2011г. за 500 евро и
7353154196/08.02.2011г. за 250 евро (т.
Реализираните от подсъдимата чуждестранни парични
преводи през 2011г. възлизат общо на 7750 евро,
а левовата
им равностойност - на 15157.69 лв. (икономическа
експертиза т.
5.През 2012г. подс.А. получила 1 превод
с MTCN: 1340475999/19.11.2012г. за 150
евро от офис на „МР-09" ЕООД - гр. Русе
(т.
Левовата равностойност на този превод възлиза на 239.37
лв. (икономическа експертиза т.
6.През 2013г. от подс.А. били реализирани приходи
от 22 чуждестранни превода, които тя получила в офиси на „ОМВ-България-Мега
М" - гр. София - 1 превод с MTCN: 5865317016/02.07.2013г. за 150 евро (т.
Общата стойност на реализираните от подс.А. през 2013г. приходи от чуждестранни преводи възлиза на
3741.99
евро и 50 щатски долара, а левовата
равностойност на същите - на 7393.70 лв.
Подс. А. има качеството на местно
физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и задължение да плаща данъци за
придобитите от нея доходи от източници както у нас, така и в чужбина, съгласно
чл. 6 от ЗДДФЛ.
Получените парични преводи
от чужбина за всяка една от посочените /горе/ шест календарни години, съставляват доходи за подсъдимата по смисъла на чл. 10, ал.
1, т. 6 във вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Произходът на паричните
средства по тези преводи не е доказан.
Липсват и доказателства те
да са обложени с данъци в страната на произхода ѝм или у нас.
Тези парични средства
съставляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Придобиването на облагаеми
доходи е породило задължение за подс.А. да ги декларира ежегодно,
като подава изискуемата по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ годишна данъчна
декларация в срок от 01.01. до 30.04. включително на следващата календарна
година, в ТД на НАП - Офис Разград, като такава по постоянното u местоживеене, както и в същия срок да плати
дължимия върху тях данък.
Подсъдимата, не изпълнила това си задължение за нито
един от шестте инкриминирани календарни годишни периода (т.
Като не е подала
изискуемите по закон годишни данъчни декларации, подс.А. възпрепятствала
своевременното установяване на данъчните си задължения по ЗДДФЛ и не е
извършила плащане на същите в законоустановените срокове.
Съгласно заключението на
съдебно икономическата
експертиза (т.
-
1042.48 лв.-за 2008г.
-
1751.12 лв.-за 2009г.
-
3828.15 лв.-за 2010г.
-
1515.77 лв.-за 2011г.
29.34 лв.-за
2012г.
-
739.37 лв. -за 2013г.
Общият размер на укритите и неплатени от
подсъдимата
данъци по ЗДДФЛ, дължими за периода 2008г. - 2013г. включително, възлиза на 8906.22
лв.
II. За да осигури парични средства за семейството си,
подс.А. се
възползвала и от възможностите за подпомагане по Закона за семейни помощи за
деца (ЗСПД).
Като майка на две
непълнолетни деца, които отглежда в страната, тя има право на такава помощ по
силата на чл. 2, т. 3, 6 и 7 от този нормативен акт.
Това право, е обвързано с
условията, установени в чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, в т.ч. с изискване
средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца да е по-
нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на
Република България за съответната календарна година.
За реализиране на правото е
необходимо подаване на Молба-декларация по образец като документ, изискуем по
чл. 10, ал. 1 от ЗСПД, от родителя до Дирекция „Социално подпомагане" при
съответната община по постоянно местоживеене на семейството на декларатора.
С този документ, под страх
от наказателна отговорност, се заявяват определени обстоятелства, в т.ч.
брутния доход на семейството през предходните 12 месеца.
Достоверността на
декларираните данни е основание за уважаване на искането и за отпускане на
помощ.
В периода 16.09.2009г. -
30.09.2011г. подс.А. депозирала до Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Разград три Молби-декларации по чл.
10, ал. 1 от ЗСПД, въз основа на които и на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД ѝ били отпускани и изплащани
помощи за отглеждане на децата ѝ.
Тези суми подсъдимата придобивала неправомерно,
тъй като реалните, но недекларирани доходи на семейството ѝ от чуждестранни парични
преводи, превишавали допустимия праг за подпомагане.
1. На 16.09.2009г. подс.А. подала Молба- декларация №
5691 (т.
В молбата вписала, че е
неомъжена и декларирала, че за предходния 12-месечен период, от м. септември
2008г. до м. август 2009г. включително, семейството ѝ не е имало никакви доходи.
Така декларираното обстоятелство,
било невярно, тъй като за този 12-месечен период подсъдимата реализирала приходи от
чуждестранни парични преводи общо за 13014.44 лв., но не ги посочила в
декларацията.
Тези приходи формират
средномесечен доход на член от семейството ѝ от 361.51 лв. (
заключение икономическа
експертиза т.
Този доход надвишава
установения за 2009г. праг за допустимост за подпомагане от 350 лв. и обуславя
липса на правно основание за получаване на помощи.
Въз основа на Молбата-декларация на подсъдимата, приемайки за достоверни
заявените от нея данни, със Заповед № 5691/25.09.2009г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Разград, ѝ била отпусната месечна
помощ от 35 лв. за 1-годишен период от 01.09.2009г. до 31.08.2010г. включително (т.
В изпълнение на тази
заповед, по посочена от подсъдимата банкова сметка, ѝ ***тва от държавните
социални фондове общо в размер на 385 лв. (икономическа
експертиза, т.
Тази сума подс.А. усвоила неправомерно, тъй като я получила без
правно основание и като използвала Молбата-декларация като документ с невярно
съдържание. С тези парични средства подсъдимата се разпоредила като със
свои, макар да съзнавала неправомерността на действията си.
2. На 17.09.2010г. подс.А. подала в Дирекция
„Социално подпомагане" - гр. Разград Молба-декларация № 5496 (т.
Декларирала, че семейството
ѝ не
е имало никакви доходи за предходния 12-месечен период от м. септември 2009г.
до м. август 2010г. включително.
Така декларираното
обстоятелство, било невярно, тъй като за
същия 12-месечен период подсъдимата била реализирала от чуждестранни парични преводи
приходи в размер на 38437.96 лв., но не ги посочила в декларацията.
Тези приходи формират
средномесечен доход на член от семейството от 1067.72 лв. (икономическа
експертиза т.
Този доход няколкократно
превишава установения за 2010г. праг за допустимост за подпомагане от 350 лв. и обуславя липса на
правно основание за получаване на помощи.
Приемайки, за достоверни
декларираните от подсъдимата данни, със Заповед № 5496/30.09.2010г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Разград, на подсъдимата била отпусната помощ за 2
деца, общо по 70 лв. месечно, за периода 01.09.2010г. - 31.08.2011г.
включително (т.
Помощта била превеждана
ежемесечно по сметка на подсъдимата и тя усвоила неправомерно общо 805 лв.
(икономическа експертиза т.
3. На 30.09.2011г. подс.А. подала пред Дирекция
„Социално подпомагане" - гр. Разград Молба- декларация № 5205 (т.
В същата декларирала, че за
предходните 12 месеца, от м. септември 2010г. до месец август 2011г. включително,
семейството ѝ не е имало никакви доходи.
Така декларираното
обстоятелство било невярно, тъй като за същия 12- месечен период подсъдимата била реализирала от
чуждестранни парични преводи общо 24193.62 лв., но не ги посочила в
декларацията.
Тези приходи на подсъдимата формират средномесечен
доход на член от семейството й в размер на 672.62 лв. (икономическа експертиза т.
Същият доход превишава
допустимия праг за подпомагане за 2011г., установен на 350 лв. и
обуславя липса на основание за получаване на помощ по ЗСПД.
Невярно декларираното от подсъдимата обстоятелство послужило като основание за издаване на
Заповед № 5205/03.10.2011г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане" - гр. Разград, въз основа на която на подс.А. била отпусната помощ за 1
дете по 35 лв. месечно, за периода от 01.09.2011г. до 31.08.2012г.включиелно.
(т.
За целия период в полза на подсъдимата била преведена общата сума
от 455 лв. (икономическа експертиза т.
Тази сума подсъдимата усвоила въпреки
съзнанието, че я получава неправомерно, без наличието на законоустановените
предпоставки, тъй като укритите и недекларирани от нея приходи изключват
възможността за подпомагане за отглеждане на дете.
Видно от заключението на
съдебно-икономическата експертиза / т.1, л.78/
общата сума получена от
подсъдимата за целия инкриминиран период е
в размер на 1645,00 лв.
Тази фактическа
и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът прие за установена /чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на
направеното самопризнание на подс.А. и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни
доказателствени средства, които го подкрепят.
Анализът на всички събрани доказателства по
отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме категорично, че автор
на инкриминираните деяния е подс.А. както и, че с действията си от обективна и
субективна страна е осъществила съставите на престъплението по чл.255, ал.1,
предл. 1 и 2, т.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.212, ал.1, предл.1, в.в. с
чл.26, ал.1 от НК, по следните съображения и правни изводи:
Самопризнанието на подс.А. в случая, е в пълно
съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.
На първо място, гласните доказателства.
Фактите относно времето,
мястото, начина на извършване на
инкриминираните деяния и участието на подсъдимата в тях, се доказват от
показанията на свидетелите: С.А.- гл. инспектор приходи, ТД на НАП-Варна,
офис-Разград, С.И. – ст.юрисконсулт, Дирекция „Социално подпомагане”-Разград, Ив.Д.-
работил, като ст.експерт, Дирекция „Социално подпомагане”-Разград, Д.И.-
социален работник, Дирекция „Социално подпомагане”-Разград, Ц.Т€ – гл.социален
работник, Дирекция „Социално подпомагане”-Разград, Б.Обретенов – управител
„БООБ” ЕООД- Разград, В.Ч. – социален
работник, Дирекция „Социално подпомагане”-Разград, А.А. - управител и собственик на ЕТ”Палаузов – А. А.”-
с.Ясеновец, обл.Разград, Д.С. – социален работник, Дирекция „Социално
подпомагане”-Разград, В.Стоянова – банков служител, касиер, „Търговска банка - Д” - клон Разград.
Тези свидетелски показания са еднопосочни, логични,
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги
кредитира за достоверни и обективни при изграждане на становището както за
авторството на инкриминираните деяния, така и за правната квалификация на
същите.
На следващо място, горните елементи включени в предмета на
доказване, се установяват и от заключенията на назначените и извършени експертизи: съдебно икономическа, криминалистическа-графическа
експертиза, криминалистическа- почеркова експертиза.
Касае се, за експертни заключения извършени
обективно и компетентно въз основа на оригинални писмени документи относими към
предмета на доказване приобщени към материалите по делото по установения в НПК
ред и начин; заключения кореспондиращи с
гласните доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства по
делото, достатъчно пълни и ясни, обосновани и не будещи каквото и да било
съмнение относно тяхната правилност и поради това, кредитирани изцяло от съда
при изграждане на становището за авторството и правната квалификация на
инкриминираните деяния.
Писмените доказателства - бланки за получени парични преводи, молби-декларации,
оригинални платежни документи, справки и др.
Съвкупният анализ на доказателствата даде
основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс.А. е доказано по
несъмнен начин.
По п.I-ви. Безспорно
се установява и доказва по делото, че подс.А. има качеството на местно ФЛ по
см.на 4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и задължение да плаща данъци за придобитите от нея
доходи от източници у нас и в чужбина, съгласно чл.6 от този закон.
Безспорно се установява също, че за периода от
2008г. до 2013г., в продължение на шест
календарни години подс.А. е получавала парични преводи от чужбина. Сумите са
изпращани от различни лица, живеещи в чужбина /предимно в Р.Турция/, но не са
представени доказателства, че тези парични средства са обложени с данъци в
страната на произхода ѝм. Произходът ѝм е недоказан по време на
досъдебното производство, липсват доказателства за облагането на тези средства
в чужбина и представляват недекларирани доходи за получателката ѝм. На
основание чл.10, т.6 от ЗДДФЛ подлежат на облагане доходите, които не са
определени като необлагаеми /по чл.13 ЗДДФЛ/ или не са освободени от облагане
по закон. Съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ
паричните средства с недоказан, неустановен произход се определят като доходи
от други източници, които не са обложени с данъци, поради което се дължи данък
по ЗДДФЛ.
Получените парични средства през
инкриминирания период от време подс.А. е следвало да декларира ежегодно с ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ в ТД на НАП-Варна, офис Разград / обр. 2001а/ до 30 април на
следващата година от получаването ѝм и да плати дължимия данък.
Безспорно
се установява и доказва, че подс.А. не е изпълнила това свое задължение и по
този начин, е избегнала установяването и плащането на данъчните си задължения.
Общият размер на укритите и неплатени от подс.А. данъци по ЗДДФЛ съгласно заключението на икономическата
експертиза е 8 906, 22 лв.
Всяко
едно от деянията на подс.А., осъществено по избягване на установяването и
плащането на данъчни задължения чрез неподаване на годишна данъчна декларация
по чл.50 от ЗДДФЛ, за всеки един от годишните данъчни периоди на календарните
години- 2008, 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013, представлява самостоятелно такова
и покрива от обективна страна елементите на изпълнителното деяние на
престъплението по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1 от НК; от субективна страна
подс.А. е действала при пряк умисъл -съзнавала е общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването на тези последици.
Този наказателен състав изисква наказателна
отговорност за укрити данъци в „големи размери” . Съгласно нормата на чл.93,
т.14 НК „данъци в големи размери” са
тези, които надхвърлят три хиляди лева. В случая, този критерий е налице само за данъчния
период на 2010г. Но, тъй като цялостната инкриминирана дейност на подс.А. представлява
продължавана такава по см.на чл.26, ал.1 от НК, обективната даденост на
единното продължавано престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК не се нарушава от
това обстоятелство, в какъвто смисъл е постоянната съдебна практика съобразна с
ТР №1/07.05.2009г. по н.д.№ 1/2009г. на ОСНК, ВКС.
Ето защо, съдът прие, че с действията си от
обективна и субективна страна подс.А. е осъществила състава на престъплението
по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК.
По п.II-ри. Безспорно се установява и доказва
по делото, че през периода от 16.09.2009г. до 31.08.2012г. подс.А. за да
осигури парични средства за семейството си, се възползвала неправомерно от
възможността за подпомагане по Закона за семейни помощи за деца.
Видно от гласните доказателства, заключението
на икономическата и графическа експертизи, на 16.09.2009г., на 17.09.2010г. и
на 30.09.2011г. от обективна страна, подс.А. е подала молби-декларации до
Дирекция „Социално подпомагане”-Разград на основание чл.10, ал.1 от ЗСПД за отпускане
на помощ по чл.7, ал.1 от Закона и получила парична помощ на три пъти, в размер
общо на 1 645,00 лв., при безспорно установеното и доказано по делото
обстоятелство, че молбите-декларации се
явяват документи с невярно съдържание, защото при подаването ѝм
подсъдимата е декларирала, че за предходните 12 месеца семейството ѝ не е
имало доходи – невярно обстоятелство,тъй като през посочените периоди от време
подсъдимата е получавала чуждестранни парични преводи, които не посочва в
декларациите; така сумата от 1 645,00 лв. се явява получена от подс.А.
без правно основание, с намерение противозаконно да присвои, чуждо движимо
имущество – парични средства от държавните социални фондове, в разпореждане на
Агенция за социално подпомагане-София.
Безспорно
се установява и доказва по делото, че тази сума подсъдимата е усвоила въпреки
съзнанието, че я получава неправомерно, без наличието на законоустановените
предпоставки, тъй като укритите и недекларирани от нея приходи изключват
възможността за подпомагане за отглеждане на дете.
От субективна страна, подс.А. е действала с
пряк умисъл – съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.
Ето защо, съдът прие, че с действията си от
обективна и субективна страна подс.А. е осъществила престъплението по чл.212,
ал.1, предл.1 от НК, извършено в условията на продължавано престъпление по
чл.26, ал.1 от НК, тъй като осъществените 3 деяния / на три пъти/ по
получаване без правно основание и своене на обществени парични средства със
социално предназначение, чрез използване на молби-декларации по чл.10, ал.1 от
ЗСПД като документи с невярно съдържание, са извършени от подсъдимата през
последователни, непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, поради което
обуславят в своята съвкупност осъществено продължавано престъпление с правна квалификация по чл.212, ал.1, предл.1,
в.в. с чл.26, ал.1 от НК, при обща стойност на предмета на посегателство
1 645,00 лв.
Относно индивидуализацията
на наложеното на подсъдимата наказание.
При индивидуализацията на наложеното на подс.А.
наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът съобразно нормата на чл.373, ал.2 от
НПК, в.в. с чл.58а, ал.4 от НК, в.в. с чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК ръководейки
се от разпоредбите на Общата част на
този кодекс в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление
- лишаване от свобода до пет години /
по чл.255, ал.1 от НК преди изменението
от 2010г., което е по -благоприятно за дееца/ и
лишаване от свобода до осем години / по чл.212, ал.1 от НК преди
изменението от 2010г., което е по -благоприятно за дееца/ замени лишаването от
свобода с ПРОБАЦИЯ /за първото деяние/, включваща, следните
пробационни мерки:1. задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност
да пъти седмично за срок от 6 месеца и 2. задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца, замени лишаването от свобода с
ПРОБАЦИЯ /за второто деяние/ включваща следните пробационни мерки: 1.
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за
срок от 1 година, 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 1 година и 3. безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за
срок от 1година; на основание чл.23, ал.1 от НК определи едно общо
наказание, най-тежкото от тях – ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за
срок от 1 година, 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 1 година, и 3. безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за
срок от 1 година, по следните
съображения:
Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът
отчете високата степен на обществена
опасност на деянията, проявената
престъпна упоритост при нарушаване на данъчното законодателство и при
неправомерното своене на средства от държавните социални фондове.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете: чистото съдебно минало; подс.А. е на
36 год., към момента разведена, с две деца за които се грижи и издържа;
същата е с начално образование, без определа професия и квалификация, безработна
в условията на действителна безработица в страната; самопризнанието на подс.А.
изказано още на досъдебното производство, което сочи на една критичност както
към обществената опасност на извършените деяния, така и на една критичност към
собственото поведение и действия, изказаното съжаление пред съда и желанието за
възстановяване на причинените имуществени щети.
Така определеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване е напълно справедливо, съответно както на
обществената опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на
дееца и ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК за генералната и специална
превенция.
На
основание чл.55, ал.3 НК съдът не наложи по-лекото наказание глоба, което
законът предвижда / по чл.255, ал.1 от НК/ наред с наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.А. е
осъдена да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 530,22 лв., представляваща разноски на
досъдебното производство.
По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д.ВАСИЛЕВА/
НР