Постъпило е ДП №РЗ-ДП-21/2014 г. с постановление на ОП Разград от 18.02.2015 г., с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия Д.Т. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а НК по обвинението за това, че периода 01.01.2013 г. - 30.04.2014 г. в гр. Разград, в качеството на данъчно задължено лице по чл. 6 ЗДДФЛ, избягнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 6 029,12 лева, като не е подал годишна данъчна декларация за облагаем доход за данъчен период 01.01 - 31.12.2013 г., изискуема по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, като по време на досъдебното производство внесъл в Държавния бюджет необявеното и неплатено данъчно задължение, заедно с лихвите, общо за 6 507, 61 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 4, предл. 1 във вр. с ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа предложението и предлага да се наложи наказание под средния към минималния.

Д.Т. редовно призован не се явява в съдебно заседание.

Защитникът на Д.Т. адв. Х. заявява, че с оглед разкаянието за извършеното, самопризнанието и съдебното минало на обвиняемия следва да се наложи наказание в минималния размер, предвиден в чл. 78а НК.

С оглед събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът установи следното:

Д.Т. е турски гражданин, постоянно пребиваващ в България, с постоянен адрес в с. С., който от години осъществява търговска дейност в България и има участие в търговски дружества с ограничена отговорност (т. 6, л. 66-83).

През октомври 2010 г. Т. открил на свое име разплащателна сметка с IBAN: *** „Уникредит Булбанк" АД (т. 1, л. 14-20). През 2013 г. по тази сметка постъпили два превода - от 14.05.2013 г. за 9 650 лв. и от 05.09.2013 г. за 300 лв., чиито наредители не са посочили основание за същите. Обвиняемият усвоил сумите по същите, общо в размер на 9950 лв. (икономическа експертиза, т. 2, л. 39).

През 2013 г. Т. получил парични преводи, направени чрез Международната система за бързо разплащане „Уестърн Юнион”. Тези преводи били наредени от неустановени лица от Германия. Преводите били с универсален 10-цифров код MTCN 3904882130/18.10.2013 г. за 1500 евро, 0552241764/25.07.2013 г. за 1000 евро и 6729730454/28.06.2013 г. за 2000 евро. Тези суми обвиняемият получил лично в офиси на „М Център" и „Юробанк" в гр. Разград (т. 3, л. л. 206-220).

Общият размер на приходите от чуждестранни преводи възлиза на 4500 евро, а левовата равностойност на същите - на 8 801, 23 лв. (икономическа експертиза, т. 2, л. 40).

През м. октомври 2013 г. Т. решил да използва посредничеството на св. М. за прикриване на доходите си от парични преводи с неустановен произход. Заявил, че има лични приходи, които не иска да смесва с тези от търговската си дейност и помолил да си открие банкова сметка, *** средства, които тя да тегли и да му предоставя на ръка. Св. М. приела да му съдейства. На 22.10.2013 г. открила на свое име в „Д Банк" АД - гр. Разград разплащателна сметка с IBAN: ***: DEMI BGSF и уведомила обв. Т. (т. 1, л. 54-59). По тази сметка постъпили: 975 евро на 30.10.2013 г., 975 евро на 07.11.2013 г., 976 евро на 08.11.2013 г., 977 евро на 08.11.2013 г., 980 евро на 11.11.2013 г., 981 евро на 12.11.2013 г., 6000 евро на 18.11.2013 г., 11 430 евро на 18.11.2013 г. и 1000 евро на 02.12.2013 г. (т. 1, л. л. 63-96 и т. 4, л. л. 92-110). Т. следял постъплението на сумите и указвал да св. М. тегленето им на каса, след което ги получавал лично от нея.

Поради получено искане за връщане на превода на наредителя, банката 3-кратно изисквала връщане на суми. По указание на обвиняемия св. М. два пъти дала съгласие за сторниране на сметката й, но отказала за превод от 6000 евро.

В резултат на описаните банкови операции св. М. изтеглила в периода 01.11.2013 г. - 22.11.2013 г. от банкова си сметка общо 41 894,02 лв. (икономическа експертиза, т. 2, л. 49 и 50), които предала на обв. Т..

Обвиняемия е получил парични суми от граждани на различни държави, чрез банкови преводи и система за бързи разплащания „Уестърн Юнион“ общо в размер на 60 291, 23 лв.

Дължимият данък върху реализираните от обвиняемия облагаеми доходи за 2013 г., определен по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, възлиза на 6 029, 12 лв. (комплексна експертиза т. 2, л. 44).

До 30.04.2014 г., а и след това, Т. не декларирал посочените парични суми в ГДД (св. А. – служител на НАП -л. 89).

Тази сума, както и дължимите лихви са платени от Т. (л. 143,144, т. 6).

По несъмнен начин е установено и от самопризнанието и от събраните доказателства, че Т. е получил парични суми, изпратени от граждани на различни държави и не е подал декларация по ЗДДФЛ.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства. От тях се установяват по несъмнен начин фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора, които не се оспорват и от обвиняемия.

Описаното се установява от показанията на свидетелите: М. (л. 94 т. 2), св. А. (л. 89, т.2), св. И. – служители на НАП, относно декларираните доходи от обвиняемия, св. Д. (л. 98, т.2), св. К. (л. 101, т.2) – служители в банки, относно получените суми, св. Н. (л. 107, т.2), св. О. (л. 145, т.2) относно реда за получаване на парични суми чрез „Уестърн Юнион“, от заключенията по счетоводните експертизи (л. 37 и сл. ) и писмените доказателства за парични преводи, получени от Т. лично или чрез св. М..

Основна характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ паричните средства с недоказан и неустановен произход, се определят като доходи от други източници, поради което върху тях се дължи данък по ЗДДФЛ. Сумите, получени по посочения по-горе начин от Т. са с неустановено произход, съответно в случая се установява доход на Т. и съответно дължим данък. Съдът намира, че по несъмнен начин е установено, че обв. Т., като местно физическо лице, с постоянен адрес в с. С., на основание чл. 6 ЗДДФЛ е била задължен да декларира, съгласно чл. 50, ал. 1, пр. 1, придобитите доходи от източници в страната и чужбина и да заплати данък. Съгласно чл. 35 облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година и от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон.

Т. не е изпълнил задължението си да подаде декларация за получените доходи през 2013 г. и по този начин е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, общо в размер на 6 507, 16 лв.

Този размер на данъчните задължения, съгласно чл. 93, т. 14 НК, представлява – „големи размери”.

Деянието осъществява състава на престъплението по чл. 255, ал. 4 НК за това престъпление се налага наказание лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева. Налице са основание на чл. 78а НК, при които дееца се освобождава от наказателна отговорност, тъй като са налице едновременно следните условия:

- за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;

- деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел (справка за съдимост от 13.01.2015 г. л. 17, т. 2);

- причинените с деянието вреди са възстановени, тъй като обвиняемият е внесъл дължимите суми към бюджета.

Съдът като отчете съдебното минало, съдействието на обвиняемия на ДП и самопризнанието намира, че следва да се наложи наказание в предвидения минимален размер. Поради това съдът наложи глоба в размер на 1 000 лв. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и размера на наложеното глоба са достатъчни, за да окажат нужното въздействие върху Т..

СЪДИЯ:

MH