Делото е образувано по внесен обвинителен акт против Х.Е.Б. ***, ЕГН ********** по обвинение в това, че за периода 01.01.2014 - 30.04.2014 г. в гр. Разград е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за 2013 г. в големи размери - 11 408 лв., като не е подала декларация, съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ до ТД на НАП-гр. Разград, където съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДФЛ е трябвало да внесе данък за 2013 г. в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП-Разград в срок до 30.04.2014 г. съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ за облагаемия доход за 2013 г. в размер на 114 909 лв., като местно физическо лице по смисъла на чл. 50 от ЗДДФЛ - престъпление по чл. 255, ал. 1, изр. 1 и изр. 2, т.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание. С оглед проявената самокритичност от подсъдимата счита, че са налице основанията на чл. 55 НК и да се наложи наказание 9-10 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66 НК.

Подсъдимата Х.Е.Б. се признава за виновна и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Защитникът на подс. Б. - адв. Д. счита, че е осъществен съставът на престъплението, в което е обвинена, а наказание следва да се определи при условията на чл. 55 НК и отложи изпълнението му на основание чл. 66 НК.

Съдът с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимата и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

Подсъдимата Х.Е.Б. *** с детето си Олчай и на семейни начала с Левент Георгиев Иванов (т. 2, л. 8,10).

През 2013 г. тя е била безработна, не е получавала трудово възнаграждение и парично обезщетение за безработица (т. 5, л. 75 и сл.).

През 2013 г. от офисите на ЕТ „Ники - С. Александрова“ гр. Разград, „Дамян Милев 2009“ ЕООД, офис гр. Исперих, „ИВАС - Варна“ ЕООД, гр. Исперих, чрез международната система за парични преводи „Уестърн Юниън”, подсъдимата Б. получавала парични суми от М.Н. от гр. Анталия, Р. Турция, съответно:

1. Чрез „Кеш Експрес”, бюро „РУМ Румен Д.”*** общо 6 910 евро с левова равностойност 13 515 лв.

2. Чрез „ОББ” АД, агент „Електроинвест” ЕООД Исперих общо 20 242 евро с левова равностойност 39 590 лв.

3. Чрез ЕТ „Ники - С. Александрова“ гр. Разград 486 евро с левова равностойност 951 лв.

4. Чрез Търговска банка „Д”, агент „Дамян Милев 2009“ ЕООД, офис гр. Исперих общо 13 334 евро с левова равностойност 26 079 лв.

5. Чрез Търговска банка „Д”, агент „ИВАС - Варна“ ЕООД общо 830 евро с левова равностойност 1 623 лв.

6. Чрез „Фактор И.Н.” АД, „Пим Ин Финанс” ЕООД гр. Исперих общо 1000 евро с левова равностойност 1 956 лв.

7. Чрез „Money Cram” оператор „Photo Tasos” Гърция общо 15 950 евро с левова равностойност 31 195 лв.

Общо получените суми за 2013 г. са 58 752 евро, с левова равностойност - 114 909 лв.

Данъкът определен по реда на 35 ЗДДФЛ върху тази сума е 11 408 лв. От общата сума следва да се приспаднат дължимите вноски по здравно осигуряване или 8%.

Чрез тази международна система за експресни парични преводи паричните суми се превеждат от изпращача по банков път и се получават лично от лицето, чиито имена изпращачът посочва, както и от коя държава е, размера и валутата на превода. Паричната сума се получава срещу представен документ за самоличност - лична карта, задграничен паспорт или свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и уникален код, съобщен на получателя от изпращача.

Това изключва възможността сумите да са получени от друго лице освен посоченото в разписките.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства:

Показанията на св. Б. (л. 26, т.2), св. М. (л. 27, т. 2), св. Василева (л. 32, т. 2), св. Р.(л. 35, т. 2), св. Ю. (л. 57, т. 2), св. Г. (л. 58, т. 2), св. Костов (л. 31, т.2) – служители в агенти на международната система за експресни парични преводи от показанията на които се установява реда за получаване на сумите и че получател е подсъдимата; св. С. (л. 47, т. 2) – братовчед на подсъдимата, св. А. (л. 42, т.2) от чиито показания се установява, че е помолен да получава преводи, тъй като подсъдимата получавала много.

Както и от писмените доказателства – разписки за получени парични суми, справка от НАП за декларираните доходи на подсъдимата.

От правна страна.

Извършеното от подсъдимата осъществява състава на престъпление по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т.1 от НК, тъй като Б. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължение по ЗДДФЛ като не е подала годишна данъчна декларация.

Подсъдимата е получила парични суми, преведени по нейно искане и с нейно знание (изисква се контакт с изпращача, който съобщава съответния код за получаване), от гражданин на Р Турция, чрез система за бързи парични преводи.

Процедурата за изплащането на средствата не дава възможност паричния превод да бъде получен от лице, различно от посоченото в системата за получател.

По несъмнен начин е установено, от самопризнанието и събраните доказателства, че през 2013 г. Б. е получила парични суми в посочения по-горе размер. При липса на други доходи, Б. е използвала средствата за издръжка. Това са доходи с неустановен произход.

В хода на производството, включително и чрез поръчка в РТурция е извършен опит да се установи какво е основанието за превод на сумите и поради неявяване на лицето – изпращач турските власти са прекратили производството по поръчката.

Основна характеристика на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти.

Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ паричните средства с недоказан и неустановен произход, се определят като доходи от други източници, поради което се дължи данък по ЗДДФЛ. В случая се установява доход на подсъдимата и съответно дължим данък.

Съдът намира, че по несъмнен начин е установено, че подс. Б., като местно физическо лице, с постоянен адрес в с. Драгомъж, на основание чл. 6 ЗДДФЛ е била задължена да декларира, съгласно чл. 50, ал. 1, пр. 1, придобитите доходи от източници в страната и чужбина и да заплати данък. По чл. 50 ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, за облагаемите си доходи. А съгласно чл. 35 облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година и от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон.

Б. не е изпълнила задължението си да подаде декларация за получените доходи през 2013 г. и по този начин е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения, общо в размер на 11 408 лв.

Този размер на данъчните задължения, съгласно чл. 93, т. 14 НК, определя квалификация на деянието – „големи размери”.

Деянието е извършено умишлено - подсъдимата не е декларирала получените доходи. Обстоятелството дали е знаела разпоредбите на закона, които я задължават да декларира доходите си, не изключва прекия умисъл за извършване на деянието.

По наказанието.

За престъплението по чл. 255, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 6 години.

Съдът прецени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, отчете включително продължителността на осъществяване на деянието, обстоятелството че подсъдимата е майка и се грижи за детето си, че е безработна и процесуалното поведение и изразеното съжаление за извършеното и счита, че за да се постигнат целите на наказанието по чл. 36 НК следва да се определи наказание под предвидения в закона минимум – 9 месеца лишаване от свобода.

Тъй като са налице основанията на чл. 66 НК отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането, възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се окаже нужното въздействие върху подсъдимата.

На основание чл. 55, ал. 3 НК съдът не наложи предвиденото наказание глоба.

Подсъдимата, на основание чл. 189 НПК следва да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважения граждански иск.

СЪДИЯ:

ДГ