РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към Присъда №
30 от 23.04.2015г., постановена по
Н.О.Х.Д.№ 80/2015г.
Производството е по реда на гл.27 НПК
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при
хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
Обвинението срещу подс.М.Х. *** е за
това,че:
1.За
времето от 01.01.2009г. до 30.04.2014г., в гр.Разград, в качеството си
на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл.6 от ЗДДФЛ, действайки в условията на
продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери, като не е
подала годишни данъчни декларации: за времето от 01.01.2009г. до 30.04.2009г.
за придобиване на доходи през 2008г. в размер на 8 687,09 лв., за времето
от 01.01.2010г. до 30.04.2010г. за придобиване на доходи през 2009г. в размер
на 2 234,49 лв., за времето от
01.01.2011г. до 30.04.2011г. за придобиване на доходи през 2010г. в размер на
10 743,36 лв., за времето от 01.01.2012г. до 30.04.2012г. за придобиване
на доходи през 2011г. в размер на
21 316,90 лв., за времето от 01.01.2013г. до 30.04.2013г. за
придобиване на доходи през 2012г. в размер на 6 840,78 лв., за времето от
01.01.2014г. до 30.04.2014г. за придобиване на доходи през 2013г. в размер на
5 445,02 лв., в срока по чл.53, ал.1 от
ЗДДФЛ, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДДФЛ „Местните физически
лица подават годишна данъчна декларация по образец за:1. придобитите пред
годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна
основа, за облагаемите си на основание чл.35, т.6 „Облагаемият доход е брутната
сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: 6. всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно
облагане”, и чл.36 „Годишната данъчна основа за доходите от други източници се
определя, като облагаемият доход по чл.35, придобит през данъчната година, се
намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за
своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване”, доходи
от източници в чужбина, както следва: за данъчен период от 01.01.2008г. до
31.12.2008г. в размер на 799,21 лв., за данъчен период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г.. в размер на 205,57 лв., за
данъчен период от 01.01.2010г. до
31.12.2010г. в размер на 988,39 лв., за данъчен период от 01.01.2011г. до
31.12.2011г. в размер на 1 961,15 лв., за данъчен период от 01.01.2012г.
до 31.12.2012г. в размер на 629,35 лв., за данъчен период от 01.01.2013г. до
31.12.2013г. в размер на 500,94 лв., или общо данъчни задължения в размер на
5 084,61 лв. – престъпление по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, в.в. с
чл.26, ал.1 от НК;
2. За времето от 01.11.2011г. до 31.12.2013г. в
гр.Завет, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез
използване на документи с невярно съдържание: молба-декларация вх.№
3-1423/14.11.2011г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на
средно образование, но не повече от 20.годишна възраст, подадена на основание
чл.7 от Закона за семейни помощи за деца, и молба-декларация с вх.№
3-1258/24.09.2012г. за получаване на целева помощ за ученици, подадена на
основание чл.10а от Закона за семейните помощи за деца, двете молби-декларации
подадени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане”- гр.Завет, е получила
без правно основание чуждо движимо имущество – пари в общ размер на 990,00 лв.,
собственост на Агенция „Социално подпомагане”-София, с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление по чл.212, ал.1, пр.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство подс.Х. се
призна за виновна по обвинението срещу нея, изцяло призна фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
При
провеждане на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2, в.в. с чл.372,
ал.4 НПК не се извърши разпит на подсъдимата.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата
прие за установено, следното:
Подс.Х. ***. Живеела на семейни
начала с Х.Х., с който полагали грижи за двете си деца – К.Н. и А.Н..
През периода от 2008г. до 2012г.
подсъдимата била безработна, не получавала трудово възнаграждение и парично
обезщетение за безработица /л.173/. През 2013г. работила единствено за времето
от 25.01.2013г. до 17.06.2013г. в „ Алкин-97”-с.Глоджево.
Според документите представени от ФК
„Кеш Експрес Сървис” ЕООД-София, подс.Х. посещавала офисите на „РУМ-Р.Димитров”
ЕООД, „БООБ” ЕООД, „Лозина” ЕООД, ЕТ „Динчер Сабриев”, „Одит консулт
МТСN номер Moneу Transfer Control Number / за Western
Union / е контролен
номер, който се генерира от системата в момента, в който изпращача заяви, че
анотира / държавата, до която се изпраща превода, имената на получателя,
собствените си имена, точния си адрес, телефонния си номер/ и подпише изпращането на пари, номерът му се
съобщава от служител в приемащото парите бюро, този номер изпращачът съобщава
на получателя, чрез МТСN номера и
своите лични данни получателят получава паричния превод.
Приложените документи представляват
разпечатки/извлечения/ от основната база данни, удостоверяващи получаването на
паричните преводи от системите за плащания. Разпечатките носят информация за:
име на изпращача – Sender, име на получателя - Receiver;
държаната и града, от където са изпратени парите; сумата; датата на изпращане и
датата на изплащане и следните данни за получателя на сумата – номер на
валидност на документа за самоличност, дата на раждане и ЕГН.
По този начин подс.Х. е получила
парични трансфери за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2013г., както следва:
През 2008г., е получила
парични суми от „Одит консулт
Съгласно заключението на счетоводно
икономическата експертиза подс.Х. е
получила общо 21 302,12 евро и 9 760,00 долара, всичко в левова равностойност от
55 267,64 лв.
Установено е, че не съществува
възможност друго лице да получи изпратените парични средства чрез
международните системи за паричните преводи, освен посоченото в крайния
платежен документ, поради което всички изпратени суми са били предназначени и
получени от подс.Х..
Получените от подсъдимата суми е
следвало да бъдат декларирани в годишна данъчна декларация в срока по чл.53,
ал.1 от ЗДДФЛ „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината,
следваща годината на придобиване на дохода”, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1 от
ЗДДФЛ „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за
придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата
годишна данъчна основа” за облагаеми доходи от източници в чужбина, чл.35, т.6
от ЗДДФЛ „Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити
през данъчната година от т.6 всички други източници, които не са изрично
посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон
или с окончателни данъци по реда на
закона за корпоративното подоходно облагане” и чл.36 от ЗДДФЛ „Годишната
данъчна основа за доходите от други източници се определя като облагаемият
доход по чл.35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които
лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на
чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване”.
Декларациите се подават в ТД на НАП по
местоживеене на лицето в срок до 30.04. на следващата календарна година за
предходната данъчна година.
Тези приходи от източници в чужбина,
са облагаем доход съгласно българското законодателство, когато не са
представени доказателства, че са били обложени с данък в страната на произхода
ѝм. Съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ ГДДекларация за съответната година се
подава лично или чрез пълномощник.
Доходите, придобити от подс.Х., не са
от източник в България и не могат да бъдат третирани като доходи от „стопанска
дейност” съгласно чл.8 от ЗДДФЛ.Същите не са средства, получени като дарение и
не подлежат на облагане като придобити по дарение по Глава 2, раздел III от Закона за местните данъци и такси с данък.Няма установени и приложени писмени доказателства –
както пред НАП, така и в наказателното
производство, че получените суми са дарение, което е декларирано и за което е
платен данък във връзка със ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.35, т.6
от ЗДДФЛ подс.Х. в качеството си на местно физическо лице по см.на чл.6 от
ЗДДФЛ, в.в. с чл.1 от този закон, е данъчно задължена за облагаемия си доход,
получен през данъчната година от източници в България и чужбина-облагаем доход
от друг източник.
Видно от писмо изх.№
2211/16.09.2014г. на ТД на НАП-Варна, офис Разград /л.173-174/ подс.Х. не е
подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Съгласно заключението на счетоводно
икономическата експертиза данъчните задължения на подс.Х. са както следва: за
данъчен период от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. в размер на 799,21 лв.; за
данъчен период от 01.01.2009г. до
31.12.2009г. в размер на 205,57 лв.; за данъчен период от 01.01.2010г. до
31.12.2010г. в размер на 988,39 лв.; за
данъчен период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 1 961,15 лв.;
за данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 629,35 лв.; за
данъчен период от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 500,94 лв., общо дължим
данък за целия период в размер на
5 084,61 лв.
Подс.Х. знаела, че може да получава
социални помощи за отглежданите от нея деца. Процедурата изисквала тя да подаде
молби-декларации пред служители от Агенцията за социално подпомагане, в които
да посочи получаваните от нея доходи. След това се извършвала проверка дали тя
отговаря на изискванията на чл.4 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Основният
критерий бил средномесечния доход на член от семейството, посочен в
декларацията да не надхвърля средномесечния доход на член от семейството,
определен от Закона за държавния бюджет.
Подсъдимата посещавала филиала на
Дирекция „Социално подпомагане”- гр.Кубрат, намиращ се в гр.Завет и подавала по
образец молби-декларации, в които декларирала получавания от нея доход. Молбите
били приемани от св.С.Ибрямов /л.131/, служител в това държавно учреждение.
На 14.11.2011г. в гр.Завет,
обл.Разград, подс.Х. подала писмена молба-декларация вх.№ 3-1423/14.11.2011г.
за получаване на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но
не повече от 20-годишна възраст /л.14/ във филиал на Дирекция „Социално
подпомагане”- гр.Кубрат, с която заявила, че за периода от м.ноември 2010г. до
месец ноември 2011г. не е получавала доходи. Така тя не е декларирала
получените от чужбина средства за същия период в размер на 21 805,85 лв.
Средномесечния брутен доход на член от семейството е 605,72 лв.
На основание подадената декларация
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” отпуснал на подс.Х. със Заповед №
1423/28.11.2011г. месечна помощ за отглеждане на две деца в размер на 70,00 лв.
Така за периода от 01.11.2011г. до 31.10.2012г. /12 месеца по 70,00 лв./ тя
получила помощи в размер на 840,00 лв.
На 24.09.2012г. в гр.Завет,
обл.Разград подс.Х. подала писмена молба-декларация вх.№ 3-1258/24.09.2012г. за
получаване на целева помощ за ученици /л.18/ във филиал на Дирекция „Социално
подпомагане”-Кубрат, с която заявила, че за периода от м.септември 2011г. до
м.август 2012г. не е получавала доходи. Така тя не е декларирала получените от
чужбина средства за същия период в размер на 14 038,23 лв.
На основание подадената декларация Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане” отпуснал на подс.Х. със Заповед № 1258/28.09.2012г. еднократна помощ за едно
дете в размер на 150,00 лв.
Съгласно заключението на съдебно-почерковата
експертиза /л.163-164/, подписите в графа „декларатор” в молби-декларации с
вх.№№ 3-1423/14.11.2011г. и 3-1258/24.09.2012г. са изпълнени от подс.Х..
Общият размер на получените социални
помощи за периода е 990,00 лв.
Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът прие за установена /чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на
направеното самопризнание на подс.Х. и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни
доказателствени средства, които го подкрепят.
Анализът на всички събрани
доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме
категорично, че автор на инкриминираните деяния е подс.Х. както и, че с
действията си от обективна и субективна страна е осъществила съставите на престъплението по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, в.в. с чл.26,
ал.1 от НК и по чл.212, ал.1, пр.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК, по следните съображения и правни изводи:
Самопризнанието на подс.Х. в случая, е в
пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.
На първо място, гласните доказателства.
Фактите относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираните деяния и участието
на подсъдимата в тях, се доказват от
показанията на свидетелите: С.И. - социален работник при Дирекция „Социално
подпомагане”- Кубрат отговарящ за район с.Острово, общ.Завет, В.Б.- гл.юристконсулт при Дирекция „Социално подпомагане” – Разград.
Тези свидетелски показания са еднопосочни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира за
достоверни и обективни.
На следващо място, горните елементи включени в
предмета на доказване, се установяват и от заключенията на назначените и
извършени експертизи: съдебно счетоводна икономическа, съдебно почеркова
експертиза.
Касае се, за експертни заключения
извършени обективно и компетентно въз основа на оригинални писмени документи
относими към предмета на доказване, приобщени към материалите по
делото по установения в НПК ред и начин; заключения кореспондиращи с гласните доказателства и
конкретно установените факти и обстоятелства, достатъчно пълни и ясни,
обосновани и не будещи каквото и да било съмнение относно тяхната правилност и
поради това, кредитирани изцяло от съда при изграждане на становището за
авторството и правната квалификация на инкриминираните деяния.
Писмените доказателства – бланки за
получени парични преводи, молби-декларации, оригинални платежни документи,
справки и др.
Съвкупният анализ на доказателствата
даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс.Х. е доказано по
несъмнен начин.
По п.I-ви от обвинението.
Безспорно се
установява и доказва по делото, че подс.Х. има качеството на местно ФЛ по см.на
чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и задължение да плаща данъци за придобитите от нея
доходи от източници у нас и в чужбина, съгласно чл.6 от този закон.
Безспорно се установява също, че за
периода от 2008г. до
Получените парични средства през инкриминирания
период от време подс.Х. е следвало да декларира ежегодно с ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ в ТД на НАП-Варна, офис Разград /обр.2001а/ до 30 април на следващата
година от получаването ѝм и да плати дължимия данък.
Безспорно се установява и доказва по
делото, че подс.Х. не е изпълнила това свое задължение и по този начин, е
избегнала установяването и плащането на данъчните си задължения.
Съдът е обвързан с фактическите констатации
по обвинителния акт. В съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 от НПК/
както бе посочено горе/ приемайки за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт съдът прие, че тези обстоятелства обуславят категорично извод
за наличие на престъпление по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, в.в. с чл.26,
ал.1 от НК, респ., че с действията си от обективна и субективна страна
подсъдимата е осъществила този престъпен състав.
Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено чрез бездействие. Подс.Х. е била задължена да
подаде годишни данъчни декларации, в които да посочи получените през 2008г.-
2013г. доходи- в общ размер от 55 267,64 лв. Като не е сторила това,
тя е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения – с общ размер от 5 084,61 лв., касае се
за данъчни задължения в големи размери по см.на чл.93, т.14, предл.1 от НК; от
субективна страна подс.Х. е действала при пряк умисъл- съзнавала е
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването на тези последици.
Деянието се явява осъществено в условията на
продължавано престъпление по см.на чл.26, ал.1 от НК за времето от 01.01.2009г.
до 30.04.2014г.
По п.II-ри от обвинението.
Безспорно се установява и доказва по делото,
че през периода от 01.11.2011г. до 31.12.2013г. подс.Х. за да осигури парични
средства за семейството си, се е възползвала неправомерно от възможността за
подпомагане по Закона за семейни помощи за деца.
Видно от гласните доказателства, заключението
на счетоводно икономическата експертиза, на 14.11.2011г. и на 24.09.2012г. от обективна страна, подс.Х. е
подала молби-декларации до Дирекция „Социално подпомагане”-Кубрат на основание
чл.10а и чл.7 от Закона за семейните помощи за деца, и е получила парична месечна помощ за отглеждане на две деца в общ
размер от 840,00 лв. и еднократна парична помощ за едно дете в размер на 150,00
лв., при безспорно установеното и доказано по делото обстоятелство, че тези
документи- молбите-декларации, се явяват документи с невярно съдържание, защото
при подаването ѝм подсъдимата е декларирала, че за предходните 12
месеца семейството ѝ не е имало
доходи-невярно обстоятелството, тъй като през посочените периоди от време
подсъдимата е получавала чуждестранни парични преводи, които не посочва в
декларациите; така общо, сумата от 990,00 лв. се явява получена от подс.Х. без
правно основание,с намерение противозаконно да присвои, чуждо движимо имущество
– парични средства от държавните социални фондове, в разпореждане на Агенцията
за социално подпомагане-София.
Безспорно се установява и доказва по
делото, че тази сума подсъдимата е усвоила въпреки съзнанието, че я получава
неправомерно, без наличието на законоустановените предпоставки, тъй като
укритите и недекларирани от нея приходи изключват възможността за подпомагане
за отглеждане на дете.
От субективна страна, подс.Х. е
действала с пряк умисъл- съзнавала е общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на
тези последици.
Ето защо, съдът прие, че с действията
си от обективна и субективна страна подс.Х. е осъществила престъплението по
чл.212, ал.1, пр.1 от НК, извършено в условията на продължавано престъпление по
см.на чл.26, ал.1 от НК, тъй като осъществените деяния по получаване без правно
основание и своене на обществени средства със социално предназначение, чрез
използване на молби-декларации като документи с невярно съдържание, са
извършени от подсъдимата през последователни, непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което обуславят
в своята съвкупност осъществено продължавано престъпление с правна квалификация
по чл.212, ал.1, пр.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК, при обща стойност на предмета
на посегателство 990,00 лв.
Относно индивидуализацията
на наложеното на подсъдимата наказание.
При индивидуализацията на наложеното
на подс.Х. наказание по вид, размер и
начин на изтърпяване, съдът съобразно нормата на чл.373, ал.2 от
НПК, в.в. с чл.58а, ал.4 от НК, в.в. с чл.55, ал.1, т.2, б”б” и съответно
чл.55, ал.1, т.1 от НК , ръководейки се от разпоредбите на Общата част на този
кодекс в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление – лишаване
от свобода до пет години /по чл.255,ал.1 от НК преди изменението от 2010г.,
което е по-благоприятно за дееца/ и лишаване от свобода от две до осем години /
по чл.212, ал.1 от НК/ замени лишаването от свобода с ПРОБАЦИЯ / за първото деяние/, включваща, следните
пробационни мерки:1.задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност
два пъти седмично за срок от шест месеца, и 2.задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца; определи наказанието под
най-ниския предел /по чл.212, ал.1 от НК/ - лишаване от свобода за срок от една
година; на основание чл.23, ал.1 от НК определи едно общо наказание,
най-тежкото от тях- лишаване от свобода за срок от една година; на основание
чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното общо наказание за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила,по следните съображения:
Като отегчаващи вината обстоятелства,
съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянията, проявената
престъпна упоритост при нарушаване на данъчното законодателство и при
неправомерното своене на средства от държавните социални фондове.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете: чистото съдебно минало; подс.Х. е на 35 год., неомъжена, с две деца, за които се
грижи и издържа; същата е с начално образование, без определена професия и
квалификация, безработна в условията на действителна безработица в страната; не
притежава каквито и да било недвижими имоти, както и МПС; изказаното от
подсъдимата на досъдебното производство съжаление за извършеното и уверение, че
няма да се повтори.
Съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства даде основание на съда да приеме, че така определеното наказание
по вид и размер е напълно справедливо и съответно както на обществената
опасност на деянието,така и на личната обществена опасност на дееца.
При наличието на всички формални
предпоставки за условното осъждане по
чл.66, ал.1 от НК съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдената не е наложително да изтърпи наложеното общо
наказание.
Изпитателният срок от три години-
минимума по закон, е напълно достатъчен подс.Х. да преосмисли стореното от нея,
и да покаже бъдещо поведение при
стриктно спазване на данъчното
законодателство и специалното законодателство регламентиращо средствата от
държавните социални фондове.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът
не наложи по-лекото наказание глоба, което законът предвижда /по чл.255, ал.1
от НК/ наред с наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подс.Х. е осъдена да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 191,86
лв., представляваща разноски на досъдебното производство.
По изложените съображения
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д.ВАСИЛЕВА/
ДГ