РАЗГРАДСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към ПРИСЪДА № 41
от 28.05.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 138/2015г.
Производството е по реда на гл.27 НПК „Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при хипотезата на
чл.371, т.2 НПК.
Обвинението срещу подс. Е.Н.А. *** е за това, че:
За времето от 01.01.2010г. до 30.04.2014г. в
гр.Разград, в качеството си на данъчно
задължено лице по силата на чл.6 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, действайки в
условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в големи размери, като не е подал годишна данъчна
декларация / за времето от 01.01.2010г. до 30.04.2010г. за придобиване на
доходи през 2009г. в размер на 8 738,75лв., за времето от 01.01.2011г. до
30.04.2011г. за придобиване на доходи през 2010г. в размер на 6 990,14
лв.; за времето от 01.01.2012г. до 30.04.2012г.
за придобиване на доходи през 2011г. в размер на 8 327,92 лв.; за времето
от 01.01.2013г. до 30.04.2013г. за придобиване на доходи през 2012г. в размер
на 18 844,31 лв.; за времето от 01.01.2014г. до 30.04.2014г. за
придобиване на доходи през 2013г. в размер на 1 676,15 лв./ в срока по
чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДДФЛ за
облагаемите си на основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и чл.36 от ЗДДФЛ доходи от
източници в чужбина, както следва: за данъчен период от 01.01.2009г. до
31.12.2009г. в размер на 803,97 лв.; за данъчен период от 01.01.2010г. до
31.12.2010г. в размер на 643,09 лв; за данъчен период от 01.01.2011г. до
31.12.2011г. в размер на 766,17 лв.; за
данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 1 733,68 лв.;
за данъчен период от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 154,20 лв., или
общо данъчните задължения в размер на
4 101,11 лв. – престъпление по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, в.в.
с чл.26, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство
подс.А. се призна за виновен по обвинението срещу него, призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебното следствие на основание чл.373,
ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 НПК не се извърши разпит на подс.А..
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата, прие за установено, следното:
Подс. А. е български гражданин с постоянен и настоящ
адрес ***, семеен и има две деца.
За времето от 2009г. до 2013г. той е безработен, не е
получавал трудово възнаграждение и парични обезщетения за безработица.
В този период подс. А. посещавал офисите на „Алианц
България" АД, „БООБ" ЕООД, „ Банка ДСК" АД, „Електроинвест"
ЕООД, ЕТ „Колинс -К.", „Райфайзенбанк" АД „МИРАЕЛА" ЕООД,
„ЛОЗИНА" ЕООД, „Ники-Св.А." „ТРЕНД" ООД, „РУМ -Р.Д." ЕООД и
получавал чрез международните системи за парични преводи „Western
Union" и
„Money gram" суми от различни държави -
Германия, Турция, Гърция и Испания.
При тези международни системи
за експресни парични преводи, сумите се превеждат по банков път и се получават
лично. Уникалността на всеки паричен трансфер се отчита с десет цифрен
контролен номер на паричния трансфер - MTCN /Money
Transfer Control Number/, съответно осем цифрен контролен номер. Този номер се
генерира автоматично от системата при нареждане на превода и чрез него се следи
и отчита движението на трансфера. Системата дава възможност, нареден паричен
трансфер от чужбина да бъде получен от всеки регистриран агент на територията
на Р. България. Не е възможно съществуването на два трансфера с един и същ
номер за един и същи ден, с което се гарантира уникалността на паричния превод.
Лицето, което получава сумата трябва да представи
лична карта, както и да посочи следните данни - име на наредителя и държавата,
от която се изпраща превода, име на получателя, сумата на превода и 10-цифрения
код, съответно 8-цифрения код (MTCN) на превода. След това се
изготвя бланка за превода, която се подписва от получателя на сумата и му се
изплаща сумата. Процедурата за изплащането на средствата е такава, че не е
възможно паричния превод да бъде получен от лице различно от посоченото в
системата за получател.
Приложените към делото бланки Получаване на пари /"То receive money"/ отразяват обстоятелствата относно получаването на
трансфера. Като например: кой е изпращача и личните данни на получателя, датата
и часа, MTCN, очакваната сума и получената
сума, от къде е изпратен превода - държава, град, номер на агент.
Приложените данни и копия Изпращане на пари /„To
send money"/ отразяват обстоятелствата
изпращане на трансфера. Кой е изпращача и получателя, датата и часа, MTCN, изпращаната
сума и заплатената такса, от къде е изпратен трансфера.
По този начин подс.А. в
периода от 01.01.2009г. до 31.12.2013г. е получил парични преводи, както
следва:
През 2009г. от Германия, чрез
ЛОЗИНА ЕООД, Райфайзен банк АД, подс. А.
е получил общо 4 204.00 евро и 520,00
лв., всичко в левова равностойност 8 738,75 лв.
През 2010г. от Германия, чрез Р.Д. ЕООД, ДСК АД, ТРЕНД ООД, подс. А. е получил общо 3 574.00
евро, с левова равностойност 6 990.14 лв.
През 2011г. от Турция, Испания, Кипър,Германия, Гърция, чрез Р.Д.
ЕООД, БООБ ЕООД, АД Faktor T-post, ЕТ „Колинс-К. М., ЕТ
„Ники-Св.А.” подс. А. е получил общо 4 258.00 евро, с левова равностойност 8 327.92
лв.
През 2012г. от Испания, Турция,
Гърция, Германия, чрез МИРАЕЛА ЕООД,
Алианц България АД, ЕТ „Колинс-К.
М.”, ЕТ „Ники-Св.А.”, „Електроинвест”
ЕООД подс. А. е получил общо 9 635.00 евро, с левова равностойност 18
844.31 лв.
През 201Зг. от Германия
чрез МИРАЕЛА ЕООД, М ЦЕНТЪР подс. А. е получил общо 857,00 евро, с левова равностойност 1
676.15 лв.
Общо получените трансфери възлизат на 22 528,00 евро, и 520,00 лева, с
обща левова равностойност в размер на 44 577,27 лв.
Тези
получени суми от различни лица от чужбина, подс. А. е следвало да декларира
като подаде годишни данъчни декларации и да заплати съответния данък за всеки
данъчен период както следва: за данъчен периода 01.01.2009г. до 31.12.2009г. в
размер на 803,97 лв., за данъчен периода от 01.01.2010r. до
31.12.2010г. в размер на 643,09 лв.; за данъчен периода от 01.01.2011г. до
31.12.2011г. в размер на 766,17 лв, за данъчен периода от 01.01.2012г. до
31.12.2012г. в размер на 1 733,68 лв., за данъчен периода от 01.01.201Зг. до
31.12.2013г. в размер на 154,20 лв.
По този начин общо дължимия
данък от подс. А. за инкриминирания период е в размер на 4 101,11 лв.
Тази фактическа
и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съдът прие за установена / чл.373, ал.3 от НПК/ въз основа на направеното самопризнание
на подс.А. и на доказателствата, събрани
в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи
годни доказателствени средства, които го подкрепят.
Анализът на всички събрани
доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме
категорично, че автор на инкриминираното деяние е подс.А. както и, че с
действията си от обективна и субективна страна той е осъществил състава на
престъплението по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК, по следните съображения и правни изводи:
Самопризнанието на подс.А. в
случая, е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство
доказателства.
На първо място, гласните доказателства.
Фактите относно времето, мястото, начина на
извършване на инкриминираното деяние и участието
на подсъдимия в него, се установяват
и доказват от показанията на свидетелите
С.А.- гл.инспектор по приходите, ТД на НАП- Варна, офис-Разград и Б.Обретенов –
управител на „БООБ” ЕООД- гр.Разград.
Тези свидетелски показания са
еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви и поради това, съдът ги
кредитира за достоверни и обективни при изграждане на становището си както за
авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на
същото.
На следващо място, горните
елементи включени в предмета на доказване, се установяват и от писмените
доказателства: писма, справки, разпечатки от информационната
база данни удостоверяващи получаването на парични преводи, документи по
изплатени преводи, оригинални платежни документи /бланки/ и др. относими към
предмета на доказване, приобщени към доказателствения материал по делото по
установения в НПК ред и начин; както и от заключението
на съдебно икономическата експертиза: касае се, за заключение извършено
обективно и компетентно, кореспондиращо с останалите доказателства по делото и
с конкретно установените факти и обстоятелства, достатъчно пълно и ясно,
обосновано и не будещо каквото и да било съмнение относно неговата правилност и
поради това, кредитирано изцяло от съда при изграждане на становището за
авторството и правната квалификация на инкриминираното деяние.
Съвкупният анализ на
доказателствата даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс.А.
е доказано по несъмнен начин, респ., че
с действията си от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.255, ал.1, предл.1 и 2,
т.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК.
Безспорно се установява и
доказва по делото, че подс.А. е местно физическо лице с постоянен адрес ***. В
това си качество на основание чл. 6 от ЗДДФЛ: „Местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в
Р.България и в чужбина” - той е носител на задължението за данъци за придобити
доходи от източници в страната и чужбина. Декларациите са изискуеми по чл. 50,
ал. 1, т. 1, пр. 1, от ЗДДФЛ: „Местните физически лица подават годишна данъчна
декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата
годишна данъчна основа” за облагаемите
си на основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ: „Облагаемият доход е брутната сума на
облагаемите доходи придобити през данъчната година от всички други източници,
които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци
по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане/ и чл.36 от ЗДДФЛ: „Годишната данъчна основа
за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл.35, придобит през
данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за
данъчната година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното
осигуряване” доходи, подсъдимият е длъжен да ги подаде в срок до 30 април на
годината, следваща придобиването им.
Предвид доказателствата за
получените от подс. А. чрез системите "Western
Union" и
„Money gram" парични преводи, както и от заключението
на вещото лице по съдебно -икономическата експертиза се установява, че общо
получените трансфери възлизат в левова равностойност на 44 577,27 лв., от тях
облагаеми 41 011,10 лв. Безспорно се установява и доказва, че те са получени в
периода от 01.01.2009г. до 31.12.201Зг. и независимо от произхода ѝм
подс. А. е следвало да подаде годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ за процесиите
години в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, в които да ги декларира и посочи.
Като не е сторил това, той е осъществил състава на престъплението по
чл. 255, ал. 1, пр. 1 и 2, т. 1 в.в. с чл. 26, ал. 1 от НК - не е подал годишни
данъчни декларации за 2009г., за 2010r., за 2011г., за 2012г. и за 2013г.,
които се изискват по силата на чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ за
облагаемите си, на основание чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ и чл.З6 от ЗДДФЛ доходи от източници в
чужбина.
Данъчните му задължения по ЗДДФЛ за така получените
суми са както следва: за 2009г. в размер на 803,97 лв., за 2010г. в размер на
643.09 лв., за 2011г. в размер на 766,17 лв., за 2012г. в размер на 1 733,68
лв., за 2013г. в размер на 154,20 лв. или общо данъчни задължения в големи
размери 4 101,11 лв.
Съгласно чл. 93, т. 14, пр. 1 от НК „данъци в големи
размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева.
Касае се до продължавана
престъпна дейност, извършена при условията на чл. 26, ал. 1 от НК - за периода
от 01.01.2010г. до 30.04.2014г.
От субективна
страна, деянието е извършено при пряк умисъл – подс.А. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици, респ. той е целял именно постигането
на съставомерния престъпен резултат - да избегне установяването и плащането на
данъчните задължения.
В тази връзка,
безспорно се установява и доказва по делото, че
доходите придобити от подс.А., не са от източник в България и не могат
да бъдат третирани като доходи от „стопанска дейност” съгласно чл.8 от ЗДДФЛ.
Същите не са средства, получени като дарение и не подлежат на облагане като
придобити по дарение по глава 2, раздел 3-ти от Закона за местните данъци и
такси с данък. Няма установени и приложени писмени доказателства както пред ТД
на НАП, така и в настоящото наказателно производство, че получените суми са
дарение, което е декларирано и за което е платен данък във връзка със ЗМДТ.
Относно, индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание.
При
индивидуализацията на наложеното на подс.А. наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът съобразно нормата на чл.373, ал.2 от
НПК, в.в. с чл.58а, ал.4 от НК, в.в. с чл.55, ал.1,т.2, б”б” от НК, ръководейки се от разпоредбите на Общата
част на този кодекс в пределите, предвидени от закона за извършеното
престъпление - лишаване от свобода до 5
години / преди изм. ДВ., бр.26 от 6 април 2010г., поради това,че началото на
продължаваната престъпна дейност е
от 01.01.2010г. и съобразно чл.2
от НК/, замени наказанието лишаване от свобода с ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни
мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и 2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, по следните съображения:
Отегчаващи
вината обстоятелства.
Съдът отчете високата степен
на обществена опасност на деянието въздигнато от законодателя като такова и
конкретно извършено с висока степен на обществена опасност; проявената
престъпна упоритост-деянието извършено в условията на продължавано
престъпление.
Смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът отчете, чистото съдебно минало на подсъдимия; подс.А. е на 43 години, започнал продължаваната престъпна дейност на 38 годишна възраст, има семейство и две деца, за които се грижи и издържа; безработен в условията на действителна безработица в страната, с тежко имуществено и материално състояние, той и членовете на семейството му не притежават недвижими имоти, от които биха могли да реализират доходи и да се издържат; добрите характеристични данни- по характер е контактна и неконфликтна личност, няма данни за други криминални или противообществени прояви на територията на страната; процесуалното поведение на подсъдимия- от доказателствата по делото не се установява той да е възпрепятствал наказателното преследване срещу него; съдът отчете и обстоятелството, че размерът на установеното данъчно задължение в случая, от 4 101,11 лв. не е много голям в сравнение с други случаи в съдебната практика, тъй като установената граница по чл.93, т.14 от НК за данъци в големи размери са тези, които надхвърлят 3 хиляди лева.
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства даде основание на съда да приеме, че определеното наказание е напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на подсъдимия както и, че ще бъдат постигнати целите наказанието, визирани в чл.36 от НК за генералната и специална превенция.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът постанови подс.А. да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 150, 00 лв., представляваща разноски на досъдебното производство
По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д.ВАСИЛЕВА/
НР