Производството е образувано по внесен 01.04.2015 г. обвинителен акт от Окръжна прокуратура Разград против А.И.П. ***, ЕГН ********** по обвинение за това, че:

За времето от 22.11.2014 г. до 23.11.2014 г. в гр. Цар Калоян, в условията на продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент - дебитна карта „Maestro” № 67605899000941768, издадена от „Централна Кооперативна банка“ АД, като извършила две транзакции на обща стойност 490 лева от ATM устройство № Т:01050821, а именно: на 22.11.2014 г. в 09:58:59 ч. е извършила успешно една транзакция на стойност 400 лв. и на 23.11.2014 г. в 06:27:21 ч. е извършила успешно една транзакция на стойност 90 лв., без съгласието на титуляра - Теодора Янкова с. от с. Костанденец, общ. Цар Калоян, като деянието не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание, като заявява, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните доказателства и е счита обвинението за доказано по несъмнен начин. Предлага съдът да признае П. за виновна и наложи наказание под минимума предвиден от закона и да глоба в размер на извършената транзакция сумата от 490 лв. Счита, че наложеното наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок по чл.66 НК в размер минимума предвиден от закона.

Подсъдимата А.И.П. прави самопризнания и заявява, че признава обстоятелствата по обвинителния акт. Изразява съжаление за постъпката си. В последната си дума заявява, че се счита за виновна, че съжалява да постъпката си и няма да я повтори. Моли за налагане на минимално наказание.

Защитникът на подсъдимата адв. Матеева прави изявление, че подзащитната й признава обстоятелствата по обвинителния акт и следва да се приложи разпоредбата на чл. 373, ал.2 НПК. Намира, че деянието по обвинителния акт и това, че е извършено от подсъдимата е установено по несъмнен начин. Намира, че при определяне на наказанието следва да се отчете добрата характеристика на подсъдимата, семейното й положение, съответно да се наложи наказание под минимума, чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66 НК и глоба в минималния размер.

Съдът след като с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимата и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

Подсъдимата А.П. е омъжена, има две деца. Заедно със семейството си живеели в гр. Цар Калоян. (декл.за сем.положение и характеристична справка л. 20-22).

С трудов договор № 293/30.08.201 Зг. (л. 58) била назначена в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в гр. Цар Калоян на длъжност санитар за срок до 30.11.2013 г., със срок на изпитване - 3 месеца за сметка на работодателя. С допълнително споразумение № 358/28.11.2013 г. (л. 59) срока на договора бил удължен до 31.12.2014 г.

Според длъжностната й характеристика (л. 56) основните й задължения били следните: да спазва всички вътрешни правила и процедури на центъра; да извършва всички дейности, свързани с поддържане на реда и чистотата в работните и битовите помещения; да предоставя грижи, помощ и лечение на обитатели на медицински и рехабилитационни заведения; да помага на потребителите с персонални и терапевтични нужди при осъществяване на лична хигиена, хранене, обличане, физическо придвижване и упражнения, общуване, приемане на лекарства през устата и при преобличане; да настанява, повдига и обръща потребителите и да ги транспортира с инвалидни колички или подвижни легла; да наблюдава състоянието, реакциите и поведението на пациентите, да информира медицинските специалисти за възникнали проблеми.

Потребител в ЦНСТ - гр. Цар Калоян била Теодора Янкова с. от с. Костанденец, общ. Цар Калоян. Тя имала заболяване „Паркинсон“ и трудно се придвижвала. Всеки месец заплащала потребителска такса за престоя си в центъра, която била 50 % от получаваната от нея пенсия. Практика било таксата да се заплаща до 20 число на месеца за предходния.

Св. с. имала открита разплащателна сметка BG91 СЕСВ9790 10Е9 458600 в банка „ЦКБ“ АД, по която всеки месец получавала пенсията си. Имала издадена й дебитна Maestro карта № 676058*******1768 (л. 50). Тя съхранявала дебитната карта, ведно с ПИН- кода за нея и личните си документи в черна чантичка в гардероба в стаята си.

На 21.11.2014 г. докато почиствала стаята на св. с. подс. П. видяла черната й чантичка. Отворила я за да провери какво има в нея. Видяла, че там е прибрана дебитната карта на св. с., ведно с ПИН - кода за нея и ги взела.

На следващия ден 22.11.014 г. решила да провери дали в картата има налични пари и ако има да ги изтегли, тъй като имала финансови затруднения. Отишла до банкомат ATM устройство № Т:01050821, находящо се в центъра на гр. Цар Калоян. Поставила банковата карта № 67605899000941768, издадена от „ЦКБ“ АД с титуляр Теодора с. и установила, че в картата има наличност от 500 лв.

Същият ден в 09:58:59 ч. осъществила успешна транзакция, при която изтеглила сумата от 400 лв. На 23.11.2014г. в 06:27::21 ч. изтеглила и сумата от 90 лв.

На 24.11.2014 г. св. с. потърсила дебитна си карта, за да си изтегли пари и да си плати таксата, но не я намерила. Уведомила за това св. Мария Г. - управител на ЦНСТ- гр. Цар Калоян и заедно отишли до клона на банка „ЦКБ“ в гр. Цар Калоян. От банката й предоставили разпечатка за движението по сметката (л. 51), според която на 22.11.2014 г. от сметката й била изтеглена сумата от 400 лв., а на 23.11.2014 г. - сума в размер на 90 лв.

Въз основа на предоставения от „ЦКБ“ АД 1 бр. СD носител (л. 52) от назначената видео-техническа експертиза (л. 37-41) се установява, че на предоставените за изследване файлове са записани транзакции с използване на дебитна карта Маестро № 676058*******1768. Картата е ползвана на 22.11.2014 г. в 09:58:07 ч., 09:58:59 ч„ 10:00:22 ч., на 23.11.2014 г. в 06:27:21 ч. Записът е с ниска резолюция и лицето от женски пол, присъстващо на предоставените видеозаписи не може да бъде идентифицирано, но може да бъде разпознато от хора, които го познават.

На 29.12.2014 г. подсъдимата П. предала сумата 490 лв. на св. Найден Н. - служител в РУ на МВР - гр. Разград (л. 61), който ги предал на разследващия полицай (л. 62). С приемо-предавателен протокол от 17.03.2015г. (л. 63) св. Нацка Г. в качеството си на наследник е получила сумата от 490 лв.

На 01.01.2015 г. св. Теодора Янкова с. починала (л. 32). Според удостоверението за наследници (л. 31) неин единствен наследник по закон е сестра й Нацка Янкова Г. от гр. Русе.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства:

- показанията на свидетелите: св. Теодора с. (л. 23-25), св. Мария Г. – управител на ЦНСТ (л. 26-28), св. Нацка Г. – сестра на Собкаова (л. 29-30), св. Найден Н.–служител на полицията (л. 33-34);

- заключение по видео-техническата експертиза (л. 37-41);

- останалите писмени доказателства: справка за съдимост (л. 19), декларация за семейно и материално положение (л. 20), характеристична справка (л. 22), препис от акт за смърт (лл. 32), удостоверение за наследници (л. 31), справка от „ЦКБ” АД, относно сметките на с. и разпечатка за движението по сметката (л. 50-51); таблица за отчитане на явяването, трудов договор и анекси към него и длъжностна характеристика (л. 54-59); протоколи за доброволно предаване (л. 61-63).

Посочените доказателства, ведно със самопризнанието на подсъдимата, съдът преценява като безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и изграждащи фактическата обстановка, изложена по-горе, по несъмнен начин.

От правна страна.

Извършеното от подсъдимата осъществява състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 НК.

П. е използвала дебитната карта Maestro № 676058*******1768, издадена от банка „ЦКБ“ АД по разплащателна сметка BG91 СЕСВ9790 10Е9 458600 в банка „ЦКБ“ АД, където с. получавала пенсията си. Съгласно чл. 93, т. 24 НК платежен инструмент е „веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности”, каквото очевидно е и дебитната карта. Този платежен инструмент е използван, като подсъдимата П. на два пъти, чрез ATM устройство, изтеглила 490 лв. Това е станало без съгласието на титуляра – св. с., което се установява от нейните показания и тези на св. Г. и св. Г..

Престъплението е извършено при пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала, че използва чужда дебитна карта, че не е налице съгласие на титуляра. Подсъдимата е съзнавала общеетвеноопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала и допускала настъпването на тези последици, водена от желанието да се сдобие с парични средства.

Налице е продължавано престъпление по чл. 26 НК, тъй като са налице две транзакции с дебитната карта. Двете деяния осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление – по чл. 249 НК, извършени са през непродължителни периоди от време – в рамките на един ден; при една и съща обстановка и при еднородност на вината –извършени при пряк умисъл – съзнавала, е, че ползва дебитна карта с титуляр с., без съгласието й; при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите – след като се е снабдила с платежния инструмент, го е използвала няколко пъти, докато е изчерпала паричните суми.

По определяне на наказанието.

За престъплението по чл. 249, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.

Престъплението по чл. 249 НК разкрива висока степен на обществена опасност. Съдът намира, че това е така и поради това, че освен накърняване на имуществото на лицата, са налице и по-тежки последици - разколебаване доверието в банковата система, в системата за парични плащания и преводи чрез банкови карти, престъплението е по-трудно разкриваемо от престъпление срещу собствеността, съответно извършителите по-лесно прикриват следите си, тъй като използваните карти дават възможност за дистанционен, пряк и бърз достъп до финансови средства по банкови сметки и разпореждане с тях, без да остават някакви материални следи – подписи, писмени нареждания и т.н.

Възползвайки се от трудовата си функция, обуславяща достъп до помещението, а и доверието на свидетелката, подс. П. намерила платежния инструмент и кода му за защита. Без съмнение са увредени обществените отношения по гарантиране ползването и защитата на платежните инструменти, интересите на оторизираното да разполага със средствата лице. Причинени са имуществени вреди, които след това са възстановени, но междувременно св. с. – титуляр на сметката е починала.

Съдът намира, че не са налице основания за определяне на наказание под минималния размер, предвиден в закона, каквото искане се прави в хода на производството. Касае се за посегателство над имуществото на лице, настанено в ЦНСТ – обстоятелство без съмнение известно на подсъдимата, където би следвало да разчита на подкрепа, грижа, защита на интересите му и зачитане на правата му. За да извърши деянието подсъдимата се е възползвала от трудовата си функция, като добре е знаела, че посяга на средствата на възрастна и болна жена, за която е следвало да полага грижи. От показанията на свидетелите се установява и тежкото отражение на деянието върху с..

Съставът на съда, като отчете чистото съдебно минало на подсъдимата, самопризнанията още на ДП, както и разкаянието й, семейното положение – грижи се за две деца, имотното състояние, доброволното възстановяване на изтеглената парична сума, намира че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. Поради това й определи, с оглед разпоредбите на чл. 36 и чл. 54 НК наказание лишаване от свобода за срок от две години – минималния, предвиден в закона срок. На основание чл. 58а НК намали определеното наказание с 1/3 и наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.

Тъй като са налице предпоставките на чл. 66 НК и за поправянето на подсъдимата не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието, каквото е и единодушното мнение на обвинението и защитата, съдът отложи изпълнението за срок от три години. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността за привеждане в изпълнение на наложеното наказание са в състояние да окажат върху подсъдимата нужното въздействие за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.

Съдът наложи и глоба в размер на 100 лв., съобразена с данните за имотното състояние и семейното положение на подсъдимата.

Съдът присъди и направените по делото разноски, съгласно чл. 189 НПК.

СЪДИЯ: