РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 38 от 21.05.2015г., постановена по н.о.х.д. № 142/2015г.
Производството
е по реда на гл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция”, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Обвинението
срещу подсъдимия М.Е.А. *** за това, че: В периода м.септември 2009г. до
14.04.2010г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, в
качеството му на собственик и управител на „Макс-Строй” ЕООД-гр.Разград,
избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери- 14 978,70 лв., като потвърдил
неистина относно наличието на реални облагаеми сделки по доставки в подадени месечни Справки-декларации за ДДС №17000952875/14.10.2009г,
№ 17000962317/15.03.2010г. и № 17000964234/14.04.2010г., като съставил и
използвал документи с невярно съдържание: фактури № 271/08.09.2009г. с ДДС за 1 920 лв., №
274/11.09.2009г. с ДДС за 2 400 лв., № 276/15.09.2009г. с ДДС за
2 170 лв. и № 284/25.09.2009г. с ДДС за 2 160 лв., всички с доставчик „Ян Реал”
ЕООД-гр.Монтана и № 153/26.02.2010г. с ДДС за 1 535,70 лв., №
175/22.03.2010г. с ДДС за 1 446 лв., № 176/26.03.2010г. с ДДС за
1 807,50 лв. и № 177/29.03.2010г. с ДДС за 1 539,50 лв., всички с доставчик
„Хит Транс” ООД- гр.София, при водене на счетоводството, чрез записването
ѝм в Дневника за покупки за периода м.октомври 2009г. до 14.04.2010г. и
при представяне на информация пред ТД на НАП-гр.Разград като орган на приходите
и като приспаднал неследващ се данъчен кредит за 14 978,70 лв. –
престъпление по чл.255, ал.3, в.в. с ал.1, т.2, предл.1, т.6 и т.7, в.в. с
чл.26, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство подс.А.
заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него, изцяло призна
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 от НПК не се
извърши разпит на подс.А..
ОКРЪЖНИЯТ СЪД
след преценка на доказателства прие за
установено, следното:
През 2007г. подс.А.
започнал да осъществява дейност като едноличен собственик и управител на „Макс
- Строй" ЕООД.
Дружеството
било регистрирано с решение от 28.05.2007г. по фирмено дело № 343/2007г. на
Разградския окръжен съд,със седалище в гр.Разград и разнороден предмет на
дейност,но преимуществено такава по общо строителство и ремонт на сгради и
строителни съоръжения.
На 28.05.2007г. дружеството получило обща
данъчна регистрация по реда да Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
в ТД на НАП - гр.Разград, а от 01.06.2007г. било регистрирано и по Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
При това за подс.А. възникнало задължение ежемесечно
да отчита дейността на дружеството като доставчик на стоки и услуги и като
получател на такива.
Изпълнението на това
задължение изисквало подаване на месечни Справки-декларации по чл.125,ал.1 във
вр. с чл.87,ал.2 от ЗДДС /СД за ДДС/, в срок до 14-то число на следващия месец.
Счетоводното отчитане на дейността на дружеството подс.
А. възложил на св. Р. Г. /т.
Св. Г осчетоводявала тези отчетни документи,
отразявала ги надлежно в съответните Дневници за покупките и за продажбите и
въз основа на тези счетоводни записвания изготвяла месечните Справки -
декларации по ЗДДС, които подс. А. депозирал пред данъчните органи.
През 2008 и 2009 година подсъдимият договарял
изпълнение на строителни дейности от „Макс-Строй"ЕООД като подизпълнител
на строителни обекти, преимуществено в гр. София и на МОЛ „Сердика".
За осъществяване на тези дейности ангажирал работници
по трудов договор с произтичащи от това задължения да заплаща трудови
възнаграждения и осигуровки.
Имал преки разходи и по осъществяване на дейности във
връзка с доставката на строителни материали.
Основните изпълнители, като
негови съконтрахенти-превъзложители обаче, не били редовни в насрещните си
плащания за извършените строителни дейности и задълженията им към подсъдимия
започнали да нарастват.
Това обстоятелство се отразило неблагоприятно на
търговското дружество на подс. А., включително и като формирало нарастване на
неговите задължения за внасяне на ДДС по осъществените,но неплатени доставки на
строителни услуги.
Междувременно, възникнали и
проблеми със здравословното състояние на подс. А..
На 21.06.2010г. подс. А.
прехвърлил собствеността на „Макс-Строй" ЕООД на св. Я. И., а той от своя
страна, на 01.11.2010 година я прехвърлил на св. К. Н.
По същото време св. Г. К. и св. Х. Х. /т.
За този период дейността на
дружеството била осъществявана и отчитана изцяло от подс. А..
В хода на ревизията данъчните
инспектори изискали представяне на счетоводната документация на дружеството,
както от подс. А., така и от новия собственик, св. Я. И., но не получили достъп
до такава.
При изчерпване на възможностите по чл.32 от ДОПК данъчната ревизия била
извършена по наличните документи в данъчното досие на „Макс-Строй" ЕООД,
чрез справки в Информационния масив на НАП по подадените Справки-декларации и
отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС.
Извършени били и насрещни
проверки на посочените като съконтрахенти - доставчици на проверяваното
дружество за ревизирания период -„Ян Реал" ЕООД - гр. Монтана, „Билд
Груп" М" ЕООД, „М Д М Финанс Консулт" ЕООД, „Електра София
2009" ЕООД, „Хит Транс" ООД, „Макс Инженеринг 09" ЕООД, „Тинс
Лимитид" ЕООД и „Филипстрип" ЕООД - гр. София, включително чрез
справки по досиетата им в информационната система на данъчната администрация.
За резултатите от ревизията бил изготвен Ревизионен доклад №
1004044/28.10.2010г., а въз основа на него бил издаден и Ревизионен акт №
271004044/28.12.2010г. /т.
Ревизиращите приели, че по
всички сделки с посочените по-горе фирми доставчици ревизираното дружество
неправомерно е ползвало данъчен кредит и начислили допълнителни данъчни
задължения по ЗДДС, предопределени от нормите на данъчното законодателство,
които сами по себе си не могат да ангажират наказателна отговорност.
При проверка на задълженията
на дружеството по ЗДДС обаче, било
установено и невярно документиране на фиктивни сделки, с надлежно
осчетоводяване на документи с невярно съдържание и отразяване на неверните
данни в съответните месечни Справки-декларации за ДДС:
1. За данъчния период на м.септември 2009 година подс.
А. депозирал СД за ДДС № 17000952875/14.10.2009г., ведно с приложено извлечение
от Дневника за покупки /т.
В същия били отразени, като
издадени от доставчик „Ян Реал" ЕООД, фактури № 271/08.09.2009 год. за
доставка на цимент с ДДС за 1920.00 лв., № 274/11.09.2009 год. за доставка на
тухли с ДДС за 2400.00 лв., №276/15.09.2009 год. за доставка на лепило с ДДС за
2170.00 лв. и № 284/25.09.2009 год. за доставка на тухли с ДДС за 2160.00 лв.
Данните от тези фактури
относно ДДС били отразени и в Справката-декларация в раздела за право на пълен
данъчен кредит.
Установено е, че „Ян
Реал" ЕООД е осъществявало през м.август 2009 год. доставки на строителни
материали за „Макс-
з
Строй" ЕООД, които са документирани и отразени в
Дневника му за продажби и в месечната му Справка-декларация за ДДС, подадена
през м.септември 2009 година.
Това търговско дружество обаче, не е декларирало
доставки за „Макс-Строй" ЕООД нито през м.октомври 2009 година, нито през
следващите месеци.
„Макс-Строй" ЕООД не представя тези фактури. Не
представя и не притежава и първични отчетни документи -складови разписки,
товарителници, експедиционни бележки, пътни листи, приемо-предавателни
протоколи, платежни документи, които да установяват действително извършени
сделки по доставка от този доставчик през м.септември 2009 година.
Такива документи не представя и не притежава и
соченото като доставчик „Ян Реал" ЕООД, чиито собственик, св. Славка
Борисова и пълномощник, св. Георги Фицин депозират показания, че такива сделки
реално не са осъществявани.
При това посочените по-горе фактури съставляват документи с невярно
съдържание.тъй като не отразяват реално извършени сделки и са били представени
и използвани от подс. А. със съзнанието както за неверните обстоятелства, които
съдържат, така и за резултата от осчетоводяването и данъчното им деклариране.
В резултат на последното и на
потвърждаването на неистина относно осъществяване на облагаеми сделки по
доставки, с месечната Справка-декларация за м.септември 2009 година бил
приспаднат неследващ се за „Макс-Строй" ЕООД данъчен кредит общо за
8650.00 лв. (икономическа експертиза т.
2. За данъчния период на
м.февруари 2010 година подс. А. депозирал СД за ДДС № 17000962317/15.03.2010г.,
ведно с приложено извлечение от Дневника за покупки (т.
В същия била отразена, като издадена от доставчик „Хит
Транс" ООД, фактура № 153/26.02.2010г. за доставка на материали с ДДС за
1535.70 лв.
Данните относно ДДС от тази фактура
били отразени и в Справката-декларация в раздела за право на пълен данъчен
кредит.
Установено е, че „Хит
Транс" ООД е осъществявало доставка на строителни материали за
„Макс-Строй" ЕООД през периода м.декември 2009 год. - м.април 2010 год.,
които са документирани и отразени съответно в Дневника му за продажби и в
съответните му месечни Справки-декларации за ДДС, подадени през м.януари,
февруари, март, април и май 2010 година.
Това търговско дружество обаче, не е декларирало
доставка за „Макс-Строй" ЕООД по фактура № 153/26.02.2010г., нито през
м.март 2010 год., нито през последващите месеци.
„Макс-Строй" ЕООД не представя тази фактура. Не
представя и не притежава и първични отчетни документи -складови разписки,
товарителници, експедиционни бележки, пътни листи, приемно-предавателни
протоколи, платежни документи, които да установяват действително извършена
доставка от този доставчик по тази фактура през м.февруари 2010 год.
Такива документи не представя
и не притежава и соченото като доставчик „Хит Транс" ООД, чийто
собственик, св. Т. А. (т.
Изложеното сочи, че посочената
по-горе фактура съставлява документ с невярно съдържание, тъй като не отразява
реално извършена сделка и е била представена и използвана от подс. А. със
съзнанието както за неверните обстоятелства, които съдържа, така и за резултата
от осчетоводяването и данъчното й деклариране.
В резултат на последното и на потвърждаването на
неистина относно осъществяването на облагаема сделка по доставка по фактура №
153/26.02.2010r., с месечната Справка-декларация
за м.февруари 2010 год. бил приспаднат неследващ се за „Макс-Строй"
ЕООД данъчен кредит за 1535.70 лв. (икономическа експертиза т.
3. За данъчния период на
м.март 2010 год. подс. А. депозирал СД за ДДС № 17000964234/14.04.2010г.,
ведно с приложено извлечение от Дневника за покупки (т.
В същия били отразени, като
издадени от доставчик „Хит Транс" ООД, фактури за доставка на материали №
175/22.03.2010г. с ДДС за 1446.00
лв., № 176/26.03.2010г. с ДДС за 1807.50лв. и №
177/29.03.2010г. с ДДС за 1539.50лв.
Данните от тези фактури
относно ДДС били отразени и в Справката-декларация в раздела за право на пълен
данъчен кредит.
Соченото като доставчик „Хит
Транс" ООД не е декларирало доставки за „Макс-Строй" ЕООД по такива
фактури както през м.март 2010 год., така и през последващите месеци.
„Макс-Строй" ЕООД не представя
тези фактури. Не представя и не притежава и първични отчетни документи
-складови разписки, товарителници, експедиционни бележки, пътни листи,
приемно-предавателни протоколи, платежни документи, които да установяват
действително извършени сделки по доставка от този доставчик по тези фактури
през м.март 2010 год.
Такива документи не представя и не притежава и
соченото като доставчик „Хит Транс" ООД, чийто собственик, св. А. и
пълномощник, св. В., депозират показания, че всички реално осъществени доставки
за „Макс-Строй" ЕООД са били надлежно декларирани.
Декларираните от това
дружество фактури за доставки изключват възможността то да е издавало такива с
№ и дата на посочените по-горе, декларирани от „Макс-Строй" ЕООД.
Изложеното сочи, че посочените по-горе фактури №
175/22.02.2010г.,
№
176/26.03.2010г. и № 177/29.03.2010г. съставляват документи с
невярно съдържание, тъй като не отразяват реално извършени сделки по доставки и
са били представяни и използвани от подс. А. със съзнанието, както за неверните
обстоятелства, които съдържат, така и за резултата от осчетоводяването на
данъчното им деклариране.
В резултат на последното и на потвърждаването на
неистина относно осъществяване на облагаеми доставки в месечната
Справка-декларация за м.март 2010 год. бил приспаднат неследващ се за
„Макс-Строй" ЕООД данъчен кредит общо за 4793.00 лв. (икономическа
експертиза т.
Общият размер на укритите и
неплатени данъци, съгласно заключението на икономическата експертиза възлиза на
14 978,70 лв. / икономическа експертиза т.18, л.43/.
Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът прие за установена /чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на
направеното самопризнание на подс.А. и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни
доказателствени средства, които го подкрепят.
Анализът на всички събрани доказателства по
отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме категорично, че автор
на инкриминираното деяние е подс.А. както и, че с действията си от обективна и
субективна страна той е осъществил състава на престъплението по чл.255, ал.3,
в.в. с ал.1, т.2, предл.1, т.6 и т.7, в.в. с чл.26, ал.1 от НК, по следните съображения и правни изводи:
Самопризнанието на подс.А. в случая, е в пълно
съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.
На първо място, гласните доказателства.
Фактите относно времето,
мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него, се доказват от
показанията на свидетелите: Г.К., Хр.Х., Я.И., Кр.Н., Р. Г., Сл.Б., Б.И., Б.Д., Т.А., Д.В.
Тези свидетелски показания са еднопосочни,
логични, последователни, непротиворечиви и поради това, съдът ги кредитира за
достоверни и обективни при изграждане на становището си както за авторството на
инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото.
На следващо място, горните
елементи включени в предмета на доказване, се установяват от писмените доказателства: оригинални
писмени документи- справки-декларации, фактури, писма, справки, ревизионен
акт, ревизионни доклади, протоколи за
приемане на декларации и дневници по ЗДДС и др. документи относими към предмета
на доказване и приобщени към доказателствения материал по делото по установения
в НПК ред и начин, както и от заключенията
на съдебно икономическата и допълнителни съдебно икономически експертизи. Касае се, за експертни заключения
извършени обективно и компетентно, кореспондиращи с останалите доказателства и
конкретно установените факти и обстоятелства по делото.; заключения достатъчно пълни и ясни,
обосновани и не будещи каквото и да било съмнение относно тяхната правилност и
поради това, кредитирани изцяло от съда при изграждане а становището за
авторството и правната квалификация на инкриминираното деяние.
Съвкупният анализ на
доказателствата даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс.А.
е доказано по несъмнен начин, респ., че с действията си от обективна и
субективна страна той е осъществил състава на деянието по чл.255, ал.3, в.в. с
ал.1, т.2, предл.1, т.6 и т.7, в.в. с чл.26, ал.1 от НК.
Безспорно се установява и доказва по делото,
че подс.А. в качеството му на собственик и управител на „Макс-Строй”
ЕООД-гр.Разград в гр.Разград в
инкриминирания период от време, в условията на продължавана престъпна дейност
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК е осъществил отделни съставомерни деяния по
чл.255, ал.1, т.2, предл.1, т.6 и т.7 от НК по избягването и плащането на
данъчни задължения по ЗДДС за м.септември 2009 год., м.февруари и м.март 2010
год., чрез потвърждаване на неистина относно наличието на реални облагаеми
сделки по доставки в месечните Справки-декларации за същите месечни периоди,
чрез съставянето и използването на фактури за такива доставки, като документи с
невярно съдържание при водене на счетоводството на „Макс-Строй" ЕООД и при
предоставяне на информация пред ТД на НАП - гр. Разград като орган по приходите
и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит.
Безспорно се установява и
доказва по делото от заключението на икономическата експертиза, че общият
размер на укритите и неплатени данъци в резултат на тази престъпна дейност
възлиза на 14978.70 лв. и съставлява „особено големи размери" по смисъла
на чл. 93, т. 14, предл. 2 от НК - квалифициращ признак по ал.3 на чл.255 от
НК, поради което и с оглед на задължителната съдебна практика, установена с ТР
№1/07.05.2009г. по н.д. №1/2009г. на ОСНК на ВКС цялостната престъпна дейност,
осъществена от подс.А. се явява с правна квалификация по чл.255, ал.3, в.в. с ал.1, т.2, предл.1,
т.6 и т.7, и в.в. с чл.26, ал.1 от НК, като от субективна страна подсъдимият е
действал при пряк умисъл- съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
Относно, индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание.
При
индивидуализацията на наложеното на подс.А. наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът съобразно нормата на чл.373, ал.2 от
НПК, в.в. с чл.58а, ал.4 от НК, в.в. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, ръководейки се
от разпоредбите на Общата част на този кодекс в пределите, предвидени от закона
за извършеното престъпление - от три до осем години лишаване от свобода,
определи наказание лишаване от свобода - за срок от ЕДНА ГОДИНА под най-ниския предел;
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание за
срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила, по
следните съображения:
Отегчаващи вината обстоятелства: Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, въздигнато от законодателя като такова и конкретно извършено с висока степен на обществена опасност, проявената престъпна упоритост – деянието извършено при условията на продължавано престъпление.
Смекчаващи вината обстоятелства: Чистото съдебно минало, младостта, добрите характеристични данни: Подс. А. е на 32 години, с висше образование, неженен, безработен в условията на действителна безработица в страната, с тежко материално и имуществено състояние - не притежава каквито и да било недвижими имоти и МПС,от които би могъл да реализира доходи и да се издържа; по делото липсват доказателства за лоши характеристични данни или за други криминални и противообществени прояви; към момента, когато започва продължаваната престъпна дейност подс.А. е бил много млад, само на 23 години, без какъвто и да било житейски и професионален опит като собственик и управител на дружеството ръководено от него, при осъществяване предмета на дейност на същото; самопризнанието на подс.А. депозирано още на ДП, е доказателство за едно критично отношение както към обществената опасност на самото деяние, така и на едно критично отношение към собственото поведение и действия, доказателство и за желанието му да се поправи; с процесуалното си поведение на ДП подс.А. не е възпрепятствал разследващите органи, а е допринесъл за документиране на извършеното от него инкриминирано деяние; съдът отчете и причините, поради които се стига до извършване на деянието- трайно влошеното здравословно състояние на подсъдимия, което за известен период от време не му позволява да се занимава с бизнес – да ръководи и контролира ефективно в пълен обем дейността на дружеството по реализиране на сключените сделки и осчетоводяването на тази дейност; съдът отчете и обстоятелството, че конкретният размер на укритите и неплатени данъци по ЗДДС - 14 978,70 лв. е много близо до границата определена по чл.93, т.14 НК съгласно, който данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят 12 000, 00 лв.
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства даде основание на съда да приеме, че определеното наказание е напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на подсъдимия; налице са всички законови предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК като съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието.
Изпитателният срок от три години-минимума по закон, е напълно достатъчен подс.А. като млад човек, с образователен ценз и професионална квалификация да преосмисли стореното от него, и в бъдеще поведението и действията му да са в посока към спазване и зачитане на специалното законодателство в страната ни.
На основание чл.55, ал.3 НК съдът не наложи по-лекото наказание - конфискация на част или на цялото имущество на виновния, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, като съобрази и обстоятелството, че по делото не са налице доказателства подс.А. да притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание – чл.45, ал.1 от НК.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът постанови подс.А. да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 500,00 лв., представляваща разноски на досъдебното производство.
По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д.ВАСИЛЕВА/
НР