РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към
Присъдата от 05.06.2015г., постановена по
н.о.х.д.№ 143/2015г.
Производството е по реда на гл.27
НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при
хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
Обвинението срещу подсъдимата А.Б.Я. *** е за това,че: За времето от 01.01.2010г. до 30.04.2014г. в
гр.Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по
силата на чл.6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/,
действайки в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването
и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишна
данъчна декларация за времето от:
01.01.2010г. до 30.04.2010г. за придобиване на доходи през 2009г. в
размер на 4 032,15лв.; за времето от 01.01.2011г. до 30.04.2011г. за
придобиване на доходи през 2010г. в размер на 12 810,69 лв.; за времето от 01.01.2012г. до 30.04.2012г. за
придобиване на доходи през 2011г. в размер на 10 959,49 лв.; за времето от
01.01.2013г. до 30.04.2013г. за придобиване на доходи през 2012г. в размер на
38 313,75 лв.; за времето от
01.01.2014г. до 30.04.2014г. за придобиване на доходи през 2013г. в
размер на 2 268,76 лв., в срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, изискуеми по
чл.50, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДДФЛ за облагаемите си на основание чл.35, т.6 от
ЗДДФЛ и чл.36 от ЗДДФЛ доходи от източници в чужбина, както следва: за данъчен
период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. в размер на 370,96 лв.; за данъчен
период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. в размер на 1 178,58 лв.; за данъчен период от
01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на
1 008,27 лв.; за данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в
размер на 3 639,28 лв.; за данъчен период от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.
в размер на 208,73 лв., или общо данъчните задължения в размер на 6 405,82
лв. – престъпление по чл.255, ал.1, предлож.1 и 2, т.1, в.в. с чл.26, ал.1 от
НК.
В хода на съдебното производство
подс.Я. заяви, че се признава за виновна по обвинението срещу нея, призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебното следствие на
основание чл.373, ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 от НПК не се извърши разпит на
подсъдимата.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на
доказателствата прие за установено, следното:
Подс.А.Я. е с постоянен адрес ***.
Живеела на семейни начала с Е. С. и двете ѝм деца- Ф. Х.-родена през 1996г. и Е. Х.- роден през 1998г.
През 2013г. подс.Я. била
безработна, не получавала трудово
възнаграждение и парично обезщетение за безработица /т.2, л.122, л.131/.
От документите представени от ФК
„Кеш Експрес Сървис” ЕООД-гр.София се установява, че тя е посещавала офисите на
„Лозина” ЕООД-гр.Кубрат, „БООБ” ЕООД-гр.Разград, „Одит Консулт
MTCN номер Money Transfer Control Number /за Уестърн Юниън/ е контролен номер, който се генерира от
системата в момента, в който изпращача заяви, че анотира /държавата, до която
се изпраща превода, имената на получателя, собствените си имена, точния си
адрес, телефонния си номер/ и подпише изпращането на парите, номерът му се
съобщава от служител в приемащото парите бюро, този номер изпращача съобщава на
получателя, чрез MTCN номера на превода
и личните си данни получателя получава сумата.
Приложените документи представляват
разпечатки /извлечения/ от основната база данни, удостоверяваща получаването на
паричните преводи от системите за плащания. Разпечатките носят информация за:
име на изпращач – Sender, име на получателя – Receiver; държавата и града, от където са изпратени парите,
сумата; датата на изпращане и датата на изплащане; и следните данни за
получателя на сумата – номер на валидност на документа за самоличност, дата на
раждане и ЕГН.
По този начин подс.Я. е получила
следните парични трансфери за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2013г.: през
2009г. от Германия,Турция и Финландия общо 1810 евро, 370 долара, с левова равностойност от 4 032,15 лв.; през 2010г. от Турция общо
6 550 евро, с левова равностойност от 12 810,69 лв.; през
2011г. от Турция и Германия общо
5 603,50 евро, с левова равностойност от 10 959,49 лв.; през 2012г. от Турция, Холандия и Германия общо 19 589 евро, с левова равностойност
от 38 312,75 лв. и през 2013г.
от Турция общо 1 160 евро, с левова
равностойност 2 268,76 лв.
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза /т.1, л.82-100/ подс.Я. е получила през периода
2009г. до 2013г. доходи в общ размер на
68 384,84 лв., от които облагаеми 64 058,15 лв. Дължимият от нея
данък заключава експертизата, е в размер на 6 405,82 лв. – в големи
размери съгласно чл-93, т.14 от НК.
Установено е, че не съществува
възможност друго лице да получи изпратените парични средства чрез
международните системи за парични преводи, освен посоченото в крайния платежен
документ, поради което всички изпратени суми са били предназначени и получени лично от подс.Я..
Получените от подсъдимата суми е
следвало да бъдат декларирани с годишна данъчна декларация за всяка
календарна/финансова година в срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ: „Годишната данъчна
декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване
на дохода/, във връзка със срока за
подаване на годишната данъчна декларация, на основание чл.50, ал.1, т.1 от
ЗДДФЛ: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец
за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата
годишна данъчна основа” за облагаеми доходи от източници в чужбина / чл.35, т.6
от ЗДДФЛ: „Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити
през данъчната година от: т.6 „ всички други източници, които не са изрично
посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на Закона
за корпоративното подоходно облагане и
чл.36 от ЗДДФЛ : „Годишната данъчна основа за доходите от други източници се
определя, като облагаемият доход по чл.35, придобит през данъчната година, се
намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за
своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване”.
Според чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ:
„Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: т.1 – придобитите
през годината доходи, подлежащи на
облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната
данъчна основа по чл.28.
Декларациите се подават в ТД на НАП
по местоживеене на лицето в срок до 30.04. на следващата календарна година за
предходната данъчна.
Тези приходи от източници в чужбина,
са облагаем доход съгласно българското законодателство, когато не са представени доказателства, че са били
обложени с данък в страната на произхода ѝм. Съгласно разпоредбите на
ЗДДФЛ ГДД за съответната година се подават лично или
чрез пълномощник.
Доходите, придобити от подс.Я., не
са от източник в България и не могат да бъдат третирани като доходи от
„стопанска дейност” съгласно чл.8 от ЗДДФЛ. Същите не са средства, получени
като дарение и не подлежат на облагане като придобити по дарение по глава 2,
раздел III от Закона за местните данъци и такси с данък. Няма установени и приложени писмени доказателства в
настоящото наказателно производство, че получените суми са дарение, което е
декларирано и за което е платен данък във връзка със ЗМДТ.
Видно от писмо изх.№
235/27.01.2014г. на ТД на НАП-Варна, офис Разград / т.1, л.122/, подс.Я. не
е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009г, за 2010г., за 2011г., 2012г. и за 2013г.
Съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ:
„Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от: т.6-всички други източници, които не са изрично посочени в
този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Според чл.68, ал.1 от ДДФЛ: „Данъкът
по чл.43, 44, 46 и 48 се внася в Републиканския бюджет по сметка на
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния
адрес на местното физическо лице, включително на едноличния търговец”.
Според чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ „ „Когато
платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл.43, 44
и 46 се внася от лицето, придобило
дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на
дохода…ал.4- Дължимият данък по чл.48 се внася до 30 април на годината,
следваща годината на придобиване на дохода”.
Тази фактическа и правна обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът прие за установена /чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на
направеното самопризнание на подс.Я. и на доказателствата, събрани на
досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни
доказателствени средства, които го подкрепят.
Анализът на всички събрани
доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме категорично, че автор на
инкриминираното деяние е подс.Я. както и, че с действията си от обективна и
субективна страна тя е осъществила състава на престъплението по чл.255, ал.1,
предл.1 и предл.2, т.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК, по следните съображения и правни изводи:
Самопризнанието на подс.Я. в
случая, е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство
доказателства- гласни, писмени и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
Фактите относно, времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, и участието на подсъдимата в него, се
доказват от: показанията на разпитаната свидетелка С.С.- инспектор приходи,
отдел „Услуги за клиенти” при ТД на НАП-Варна, офис-Разград, които свидетелски
показания са еднопосочни, логични, в
съответствие с конкретно установените по делото факти и обстоятелства и поради
това кредитирани от съда за обективни и достоверни; от писмените доказателства –
оригинални платежни документи, разпечатки /извлечения/, писма и други, всички
относими към предмета на доказване и приобщени към доказателствения материал по
делото по установения в НПК ред и начин; и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза – касае се, за заключение извършено обективно и
компетентно въз основа на обективни дадености- писмените доказателства по
делото – оригинални платежни документи за извършени парични преводи и получени
суми, и др., заключение, кореспондиращо със свидетелските показания и конкретно
установените факти и обстоятелства по делото, заключение, достатъчно пълно и
ясно, обосновано и не будещо каквото и да било съмнение относно неговата
правилност и поради това, кредитирано изцяло от съда при изграждане на
становището за авторството на инкриминираното деяние и правната квалификация на
същото.
Съвкупният анализ на доказателствата
даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс.Я. е доказано по
несъмнен начин.
Безспорно се установява и доказва по
делото, че приходи от източници в чужбина, са облагаем доход съгласно
българското законодателство, когато не са представени доказателства, че са били
обложени с данък в страната на произхода ѝм, какъвто е конкретният
случай.
Безспорно се установява и доказва
също, че доходите придобити от подс.Я., не са от източник в България и не могат да бъдат третирани като
доходи от „стопанска дейност”, същите не са средства, получени като дарение и
не подлежат на облагане по ЗМДТ. Няма установени и приложени писмени
доказателства както пред НАП, така и в настоящото наказателно производство, че
получените суми са дарение, което е декларирано и за което е платен данък.
Безспорно се установява и доказва,
че подс.Я. не е подала ГДД пред
съответното подразделение на НАП-Разград за периода от 2009г. до 2013г. включително.
От обективна страна, изпълнителното
деяние на престъплението по чл.255, ал.1, пр.1 и 2, т.1 от НК, в.в. с чл.26,
ал.1 от НК е осъществено чрез бездействие. Подс.Я. е била задължена да подаде
годишни данъчни декларации, в които да посочи получените от нея през периода
2009г. – 2013г. доходи, общо в размер на 68 383, 84 лв., от които
облагаеми 64 058,15 лв. Като не е сторила това, тя е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
6 405,82 лв. по см.на чл.93, т.14, предл.1 от НК съгласно, който текст „ данъци в големи
размери” са тези, които надхвърлят три хиляди лева.
От субективна страна, деянието е
извършено с пряк умисъл; при условията на продължавано престъпление по см.на
чл.26, ал.1 от НК – за времето от
01.01.2010г. до 30.04.2014г., през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Относно, индивидуализацията на
наложеното наказание.
При индивидуализацията на наложеното на подс.Я. наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът съобразно нормата на чл.373, ал.2 от
НПК, в.в. с чл.58а, ал.4 от НК, ръководейки се от разпоредбите на Общата част
на този кодекс в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление - лишаване
от свобода до пет години /началото на
продължаваната престъпна дейност е от 01.01.2010г. преди изменението, ДВ, бр.26 от 6
април 2010г., който е най-благоприятен за дееца/, при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б”б” от НК замени лишаването от свобода с пробация включваща, следните
пробационни мерки:1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност
два пъти седмично за срок от десет месеца, и 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от десет месеца; на основание чл.55, ал.3 от
НК не наложи по-лекото наказание глоба,
което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, по следните съображения:
Отегчаващи
вината обстоятелства.
Съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието въздигнато от законодателя като такова и
конкретно извършено с висока степен на обществена опасност; проявената престъпна упоритост – деянието
извършено при условията на продължавано престъпление.
Смекчаващи
вината обстоятелства.
Чистото съдебно минало на
подсъдимата; добрите характеристични данни:
подсъдимата не е криминално проявена, няма противообществени прояви и не
е водена на отчет в РУП-Кубрат, по характер е контактна, работлива, не е агресивна и
конфликтна личност, грижовна към семейството и децата си; младостта, тежкото
семейно и материално положение: подс.Я. е на 35 години, произхожда от селско
семейство, живее на семейни начала с Е. С., от съвместния
ѝм живот имат две деца, за които се грижат; подсъдимата е с начално образование, без определена професия и
квалификация, към момента на извършване на инкриминираното деяние безработна, в
условията на действителна безработица в страната; тя и членовете на семейството
ѝ не притежават недвижими имоти и МПС, от които биха могли да реализират
доходи и да се издържат; процесуалното поведение на подсъдимата- от материалите по делото не се установява
подсъдимата да е възпрепятствала наказателното преследване срещу нея;
изказаното пред съда съжаление за стореното, желанието да плати дължимите данъци, когато има материална възможност за
това – говори за една критичност към собственото поведение и желание за
поправяне.
Съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства даде основание на съда да приеме, че определеното наказание е
напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на самото
деяние, така и на личната обществена опасност на подсъдимата както и, че ще
бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК за генералната и
специална превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
постанови подс.Я. да заплати в полза на
Републиканския бюджет сумата от 422,24 лв., представляваща разноски на
досъдебното производство
По изложените съображения
РАЗГРАДСКИЯАТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д.ВАСИЛЕВА/
НР