МОТИВИ към Присъда № 34/14.05.2015г. по НОХД № 144/2015г. по описа на Разградския окръжен съд:

 

Постъпил е обвинителен акт срещу С.С.А., ЕГН **********, която е обвинена в това, че:

1. За времето от 01.01.2009г. до 30.04.2014г. в гр. Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице  по силата на чл. 6 ЗДДФЛ: „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина”, действайки в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации –

за времето от 01.01.2009 год. до 30.04.2009 год.- за придобиване на доходи през 2008 год. в размер на 293,37 лева;

за времето от 01.01.2011 год. до 30.04.2011 год.- за придобиване на доходи през 2010 год. в размер на 13 258,33 лева;

за времето от 01.01.2012 год. до 30.04.2012 год.- за придобиване на доходи през 2011 год. в размер на 8 445,69 лева;

за времето от 01.01.2013 год. до 30.04.2013 год.- за придобиване на доходи през 2012 год. в размер на 24 196,00 лева;

за времето от 01.01.2014 год. до 30.04.2014 год.- за придобиване на доходи през 2013 год. в размер на 2 053,62 лева,

в срока по чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ: „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода”, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа” за облагаемите си на основание  чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ /„Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО”/ и чл. 36 ЗДДФЛ /„Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване”/ доходи от източници в чужбина, както следва:  за  данъчен период от 01.01.2008г. до 31.12.2008г.- в размер на 27,58 лв; за  данъчен период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г.- в размер на 1 219,77 лв; за  данъчен период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.- в размер на 777,00 лв; за  данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.- в размер на 2 227,60 лв; за  данъчен период от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.- в размер на 188,93 лв, или общо данъчните задължения в размер на 4 440,88 лв – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК;

2. За времето от 13.10.2010г. до 30.06.2014г. в гр. Завет, обл. Разград в условията на продължавано престъпление, чрез използване на  документи с невярно съдържание: молба - декларация с вх. №З-1496/13.10.2010г. за получаване на еднократна помощ при бременност, подадена на основание чл. 5а от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД); молба - декларация с вх. № З-1656/07.12.2010г. за получаване на месечни помощи за отглеждане на дете до 1 година, подадена на основание чл. 8 ЗСПД, и молба - декларация с вх. № З-747/05.07.2013г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, подадена на основание чл. 7 ЗСПД, и трите молби - декларации подадени пред служител на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Кубрат, в приемна гр. Завет, е получила без правно  основание чуждо движимо имущество – пари в общ размер 2 280 лв, собственост на Агенция за социално подпомагане - София, с намерение да ги присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 1  във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 и сл. НПК.

Подсъдимата С.С.А. се признава за виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказания лишаване от свобода при условията на чл.55 НК с приложение на института на условното осъждане.

Защитникът на подс. С.С.А. – адв.Е.С. *** пледира за налагане на наказания лишаване от свобода в минималните предвидени предели, също при условията на чл.55 и чл.66 НК.

Гражданският ищец Агенция за социално подпомагане-София чрез Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Кубрат претендира заплащане на сумата 2 280 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.212, ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 НК, ведно с текущата законна лихва.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установени същите факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимата, а именно:

Подсъдимата С.А. ***.  През 2011г. тя сключила граждански брак със С. Х.А., с когото полагала грижи за двете им деца – Х. С. Х., роден на ***г. и А. С. Х., родена на ***г.  

I.              Относно обвинението по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и 2, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1  НК.

През периода 2008г. - 2013г. подс.С.А. била безработна, не получавала трудово възнаграждение и парично обезщетение за безработица. / т. 1, л. 186/

През горния период подсъдимата посещавала офисите на ЕТ „ Х. М.“, „ТРЕНД“ ООД, „БООБ“ ЕООД, „ЦКБ“ АД, „Експресбанк“, „РУМ Р. Д.“ ЕООД гр. Исперих, „Лозина“ ЕООД,  където чрез международната система за парични преводи „Western Union” /„Уестърн Юниън”/ получавала парични суми от граждани на различни държави - Дания, Турция, Германия и Холандия. Сумите получавала лично след представяне на документ за самоличност и съобщаване на уникален десетцифрен код – МТСN. Това бил контролен номер, който се генерирал от системата в момента, в който изпращачът заяви държавата, до която изпраща превода, данните на изпращача и получателя, след което изпращачът съобщавал номера на получателя. При получаване на сумата се съставяла разписка, представляваща разпечатка от основната база данни, носеща информация за имената на изпращачи и на получателя, държавата, от която са изпратени парите, за размера на сумата, за датата на изпращане и датата на изплащане.

По описания начин подсъдимата получила следните парични трансфери:

 

през 2008г.

 

№

MTCN

Документ

EUR

евро

USD

долар

левова

равност/ст

Държава

Лице изпращач

№

Дата

1

779-937-9747

23.09.2008

150,00

 

293,37

Дания

A. C.

 

 

 

150,00

0.00

293,37

 

 

 

 

 

през 2010г.

№

MTCN

Документ

EUR

евро

USD

долар

левова

равност/ст

Държава

Лице изпращач

 

№

Дата

 

1

762-735-7424

11.02.2010

50,00

 

97,79

Турция

I. A.

2

430-507-9279

18.05.2010

1800,00

 

3520,49

Турция

G. D.

3

953-921-1813

18.05.2010

900,00

 

1760,25

Турция

G. D.

4

660-343-8930

20.05.2010

500,00

 

977,92

Турция

I. P.

5

447-314-1582

20.05.2010

550,00

 

1075,71

Турция

G. D.

6

925-946-9085

20.05.2010

1250,00

 

2444,79

Турция

G. D.

7

267-492-6974

25.05.2010

 

295,11

457,42

Турция

N.K.

8

738-789-7423

25.05.2010

900,00

 

1760,25

Турция

N. К.

9

122-851-5550

07.09.2010

60,00

 

117,35

Турция

М. D.

10

669-291-5321

20.09.2010

85,00

 

166,25

Турция

T. D.

11

408-783-5998

12.10.2010

150,00

 

293,37

Турция

E. A.

12

230-273-1365

12.10.2010

120,00

 

234,70

Турция

E. A.

13

832-187-9112

13.10.2010

75,00

 

146,69

Турция

E. A.

14

287-493-2337

01.11.2010

85,00

 

166,25

Германия

M. A.

15

368-238-5240

02.11.2010

20,00

 

39,12

Турция

I. A.

 

 

 

6545,00

295,11

13258,33

 

 

 

 

 

през 2011г.

№

MTCN

Документ

EUR

евро

USD

долар

левова

равност/ст

Държава

Лице изпращач

 

№

Дата

 

1

329-911-1530

28.01.2011

300,00

 

586,75

Турция

H. B.

 

2

547-141-1576

23.02.2011

70,00

 

136,91

Турция

М. Y.

 

3

602-573-5043

24.02.2011

120,00

 

234,70

Турция

М. Y.

 

4

708-855-8770

24.02.2011

75,00

 

146,69

Турция

М. Y.

 

5

373-940-3020

17.03.2011

550,00

 

1075,71

Турция

E. P.

 

6

433-526-3987

17.03.2011

350,00

 

684,54

Германия

E. P.

 

7

027-265-2266

31.05.2011

320,00

 

625,87

Турция

М. Y.

8

172-223-5128

01.06.2011

400,00

 

782,33

Турция

М. Y.

9

867-803-2824

27.06.2011

350,00

 

684,54

Турция

H. T.

10

963-240-8937

28.06.2011

160,00

 

312,93

Турция

H. T.

11

052-361-8515

01.07.2011

80,00

 

156,47

Турция

H. T.

12

016-298-7308

25.08.2011

155,00

 

303,15

Турция

I. A.

13

667-466-0729

29.08.2011

 

170,00

231,20

Турция

I. A.

14

117-872-5210

29.08.2011

120,00

 

234,70

Турция

I. A.

15

670-974-0280

07.092011

120,00

 

234,70

Турция

H. A.

16

475-302-7851

09.09.2011

200,00

 

391,17

Турция

H. A.

17

022-829-7190

07.12.2011

400,00

 

782,33

Турция

A.  G.

18

480-986-6212

07.12.2011

430,00

 

841,01

Турция

A.  G.

 

 

 

4200,00

170,00

8445,69

 

 

 

 

през 2012г.

№

MTCN

Документ

EUR

евро

USD

долар

левова

равност/ст

Държава

Лице изпращач

№

Дата

1

741-915-8234

24.02.2012

250,00

 

488,96

Турция

O. K.

2

525-530-7070

24.02.2012

300,00

 

586,75

Холандия

O. K.

3

248-866-700

24.02.2012

200,00

 

391,17

Турция

O. K.

4

213-415-6388

12.03.2012

739,22

 

1445,79

Турция

A. O.

5

322-867-8542

10.04.2012

300,00

 

586,75

Турция

M. E. G.

6

022-340-7250

18.04.2012

290,00

 

567,19

Турция

H. D.

7

250-442-4494

23.08.2012

900,00

 

1760,25

Турция

N. Y.

8

587-784-3303

23.08.2012

1500,00

 

2933,75

Турция

N. B.

9

726-952-5634

12.09.2012

700,00

 

1369,08

Холандия

E. D.

10

281-926-9316

12.09.2012

200,00

 

391,17

Турция

E. D.

11

086-358-9567

20.09.2012

600,00

 

1173,50

Турция

S. K.

12

435-482-9267

25.09.2012

900,00

 

1760,25

Турция

H. D.

13

926-805-3248

25.09.2012

1000,00

 

1955,83

Турция

H. D.

14

113-953-1666

01.11.2012

900,00

 

1760,25

Турция

U. K.

15

481-903-1514

01.11.2012

1000,00

 

1955,83

Холандия

U. K.

16

832-318-4226

01.11.2012

100,00

 

195,58

Турция

M. O.

17

569-794-9078

09.11.2012

462,00

 

903,59

Турция

E. C.

18

443-898-5570

15.11.2012

100,00

 

195,58

Турция

A. S.

19

449-448-0475

17.12.2012

400,00

 

782,33

Турция

A. B.

20

370-418-5996

17.12.2012

150,00

 

293,37

Турция

М. K.

21

958-951-5871

17.12.2012

150,00

 

293,37

Турция

A. S.

22

281-915-9866

17.12.2012

450,00

 

880,12

Турция

A. B.

23

396-296-8727

17.12.2012

380,00

 

743,22

Турция

A. B.

24

690-534-4910

18.12.2012

400,00

 

782,33

Турция

A. S.

 

 

 

12371,22

0.00

24196,00

 

 

 

през 2013г.

№

MTCN

Документ

EUR

евро

USD

долар

левова

равност/ст

Държава

Лице изпращач

 

№

Дата

 

1

856-348-4773

12.02.2013

450,00

 

880,12

Турция

S. K.

2

589-447-9430

13.02.2013

300,00

 

586,75

Турция

S. K.

3

193-452-4695

13.02.2013

100,00

 

195,58

Турция

M. K.

4

338-531-0351

18.07.2013

200,00

 

391,166

Турция

G.  S.

 

 

 

1050,00

 

2053,62

 

 

 

 

Съгласно заключението на  съдебно - счетоводната  експертиза /т. 1, л. 81-98/, подсъдимата А. е получила следните доходи:  през 2008г. – 293,37 лв., през 2010г. – 13 258,33 лв., през 2011г. – 8 445,69 лв., през 2012г. – 24 196,00 лв. и през 2013г. – 2 053,62 лв, или общо: 48 247,01 лв, като дължимият данък е в размер на 4 440,88 лв.

 

ІІ. Относно обвинението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1  НК

Подсъдимата знаела, че може да получава социални помощи за деца. Процедурата изисквала тя да подаде декларации пред служители от Агенция за социално подпомагане, в които да посочи получаваните от нея доходи. След това се извършвала проверка дали тя отговаря на изискванията на чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Основният критерий бил средномесечният доход на член от семейството да не надхвърля средномесечния доход, определен в Закона за държавния бюджет.

Подсъдимата посетила Филиала на Дирекция „Социално подпомагане“, намиращ се в гр. Завет, и подала по образец молби – декларации, в които не декларирала получавания от нея доход.  По този начин тя подала следните молби – декларации:

На 13.10.2010г. в изнесена приемна, находяща се гр. Завет към Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Кубрат, подс. А. подала писмена молба–декларация вх. № З-1496/13.10.2010г. за получаване на еднократна помощ при бременност /т.1, л.124/. В декларацията заявила, че за предходните 12 месеца /м. 10.2009г. – м. 09.2010г./ не е получавала доходи. Тя не декларирала получените от чужбина средства за същият период в размер на 12 378,21 лв, при което  реалният средно месечен доход на семейството й бил 1 031,51 лв при средно месечен доход по Закона за държавния бюджет за 2010г. от 350 лв. На основание подадената декларация със Заповед № З-1496/20.10.2010г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат на подсъдимата била отпусната еднократна  помощ в размер на 150,00 лв.

На 07.12.2010г.  в приемната на Дирекция „Социално подпомагане”-Кубрат в гр. Завет подс. А. подала писмена молба–декларация вх. № З-1656/07.12.2010г. за получаване на месечна помощ за отглеждане на дете до 1 година, подадена на основание чл. 8 от ЗСПД / т. 1, л. 125/. В декларацията заявила, че за периода от месец 12.2009г. до месец 11.2010г. не е  получавала доходи, като не декларирала получените от чужбина средства за същият период в размер на 13 258,33 лв. С оглед на тях средно месечният доход на семейството й бил 1 104,86лв, а според Закона за държавния бюджет средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца за 2013г. е 350 лв.  На основание на подадената декларация със Заповед № З-1656/21.12.2010г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат на подсъдимата била отпусната месечна помощ в размер на 100 лв за отглеждането на едно дете. За периода от 01.12.2010г. до 30.11.2011г. тя получила 1200 лв. /12 месеца по 100 лв./.

 На 05.07.2013г. в приемната на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Кубрат в гр. Завет, обл. Разград подс. А. подала писмена молба–декларация вх. № З-747/05.07.2013г. за получаване на месечни помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20- годишна възраст, подадена на основание чл. 7 ЗСПД / т. 1, л. 126/. В декларацията заявила, че за периода от месец 07.2012г. до месец 06.2013г. не е  получавала доходи, като не декларирала получените от чужбина средства за същият период в размер на 21 791,86 лв. С оглед на тях средно месечният доход на семейството й бил в размер на  1 815,98 лв, а според Закона за държавния бюджет средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца за 2013г. е 350 лв. На основание на подадената декларация със Заповеди № З-747 от 19.07.2013г. и от 31.01.2014г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат на подс. А. била отпусната месечна помощ в размер на 70 лв., впоследствие увеличена на 85 лв. За периода от 01.07.2013г. до 30.06.2014г. тя получила 930 лв. /6 месеца по 70лв. и 6 месеца по 85 лв./.

За периода от 13.10.2010г. до 30.06.2014г. подсъдимата получила общо 2 280 лв.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подс. С.А.. Направеното самопризнание се подкрепя от посмените и гласните доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Обстоятелствата относно времето и мястото на получаване на паричните преводи, относно изпращачите и размера на сумите се доказват от приложените по делото копия от специални бланки „Получаване на пари”, които са били оформяни в съответните финансови институции (т. 2, л. 17-19, л. 22, л. 26-28, л. 34-50, л. 61-64, л. 77, л. 80-87, л. 90, л. 98-123, л. 127-130, л. 135-143, л. 147-155). Подсъдимата признава, че е получила горепосочените парични преводи.

Фактът, че подсъдимата А. не е подавала данъчни декларации по ЗДДФЛ през инкриминирания период се доказва от приложеното по делото писмо от ТД на НАП-Варна, ОО-Разград /т. 1, л. 191/.

Размерът на дължимите данъци е установен от счетоводно-икономическата експертиза /т.І, л.81-л.98/, чието заключение като компетентно, относимо и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло. Съобразно експертизата, дължимият данък за съответния данъчен период е, както следва: за 2008г. – 27.58 лв, за 2010г – 1219.77 лв, за 2011г. – 777 лв, за 2012г. – 2227.60 лв, за 2013г. – 188.93 лв. Общият размер на данъчните задължения възлиза на 4440.88 лв.

Фактическата обстановка във връзка с кандидатстването на подсъдимата пред Дирекция ”Социално подпомагане”-Кубрат по Закона за семейните помощи за деца и получаването на такива помощи се установява от приложените по ДП молби-декларации /т.І, л.124-л.135/. Саморъчните подписи за „декларатор” в разглежданите молби-декларации са изпълнени от подсъдимата – факт, който се признава от нея и е потвърден от почерковата експертиза по делото (т.І, л.76-л.77). Размерът на отпуснатите помощи е установен от счетоводно-икономическата експертиза /т.І, л.94/. Същата експертиза е изчислила и доходите на подсъдимата през  периода на получаване на помощите. Съдът се съгласява изцяло и с тези заключения, чиято правилност и обоснованост е безспорна.

Подс.С.А. е на 25 години, безработна е, няма имущество и доходи, не е осъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Обвиненията са доказани по несъмнен и безспорен начин.

І. Подс.С.А. е с постоянен адрес в РБългария, което я определя като местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл.6 ЗДДФЛ тя е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в РБългария и в чужбина. Получените парични суми от чужбина са облагаем доход – чл.12, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.6 във вр. с чл.35, т.6 ЗДДФЛ и не попадат сред изключените от облагане по чл.13 ЗДДФЛ. Разпоредбите на чл.50 и чл.53 ЗДДФЛ предписват задължение за подаване на годишна данъчна декларация за доходите в срок до 30 април на годината, следваща придобиването им, което не е било изпълнявано от подсъдимата. Подсъдимата не е подала изискуемите данъчни декларации: за времето от 01.01.2009г. до 30.04.2009г. за придобитите доходи през 2008г. в размер на 293,37 лв; за времето от 01.01.2011г. до 30.04.2011г. за придобитите доходи през 2010г. в размер на 13 258,33 лв.; за времето от 01.01.2012г. до 30.04.2012г. за придобитите доходи през 2011г. в размер на 8 445,69 лв; за времето от 01.01.2013г. до 30.04.2013г. за придобитите доходи през 2012г. в размер на 24 196,00 лв. и за времето от 01.01.2014г. до 30.04.2014г. за придобитите доходи през 2013г. в размер на 2 053,62 лв.  Като не е декларирала получените доходи, тя е избегнала плащането на нормативно определения данък. Данъчните й задължения по ЗДДФЛ за така получените суми са, както следва: за 2008г. – 27.58 лв, за 2010г – 1219.77 лв, за 2011г. – 777 лв, за 2012г. – 2227.60 лв и за 2013г. – 188.93 лв, или общо 4440.88 лв. Тази сума надхвърля 3000 лв и по смисъла на чл.93, т.14, пр.1 НК съставлява големи размери. Деянията са били извършени при пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала, че получава доходи, била е длъжна да ги декларира и не е сторила това, защото е искала да избегне плащането на дължимите данъци.

Деянията са извършени последователно, с обективна и субективна връзка между тях, при които общият престъпен резултат е над установения в чл.93, т.14, пр.1 НК критерий, което ги определя като продължавано престъпление /вж. ТР № 1/2009г. ОСНК на ВКС/.

По този начин от обективна и субективна страна подсъдимата е осъществила престъпния състав по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.

ІІ. През инкриминирания в обвинителния акт период подсъдимата е искала от Дирекция „Социално подпомагане”-Кубрат да й бъдат отпуснати помощи по Закона за семейни те помощи за деца. Подала е изискуемите молби-декларации, в които е декларирала нулев брутен доход на семейството, което не е отговаряло на действителното й финансово състояние. Подсъдимата е разполагала с паричните средства от чужбина – предмет на разглеждане по първото обвинение, поради което средно месечният доход на член от семейството й за същия период е бил над изискуемия максимум по Закона за държавния бюджет за съответните години и тя не е отговаряла на изискванията за получаване на помощи по ЗСПД. Декларирайки липсата на доходи, тя е въвела в заблуждение длъжностните лица от Дирекция „Социално подпомагане”-Кубрат, че има право на помощи и е получавала такива. Деянията са били извършени с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че използва документи с невярно съдържание и че няма основание да получи помощи. Предвиждала е, че чрез подаването на невярните декларации ще й бъдат отпуснати помощи и е целяла противозаконното им присвояване. Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл.212, ал.1 НК. Касае се до множество деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при еднаква обстановка и при еднородна вина, в диалектическа връзка помежду си, и съгласно чл.26, ал.1 НК се определят като продължавано престъпление.

При определяне на наказанието за престъплението по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК съдът отчете наличие единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства: самопризнанието, добросъвестното й процесуално поведение, чистото й съдебно минало, младата й възраст и фактът, че е безработна майка на две малолетни деца. С оглед на тях съдът намери, че минималното, предвидено в закона наказание от 1 година лишаване от свобода е несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 НК го наложи под най-ниския предел. Съдът прие за съответно на това престъпление наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което е достатъчно да реализира целите на индивидуалната и генералната превенция. Съгласно чл.55, ал.3 НК съдът прецени, че не следва да налага кумулативното предвидено по чл.255, ал.1 НК наказание глоба.

При индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК съдът намери, че също има основание за прилагане на института по чл.55, ал.1, т.1 НК. Горепосочените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства обуславят несъразмерна тежест на предвиденото в чл.212, ал.1 НК наказание от 2 години лишаване от свобода. Поради това то следва да бъде наложено под минимума, а именно – 1 година, който размер съответства на характера и тежестта на престъплението.

Поради това, че двете престъпления са извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях, на основание чл.23, ал.1 НК следва да се определи общо наказание в размер на по-тежкото, а именно 1 година лишаване от свобода.

Така наложеното общо наказание не следва да се изтърпява ефективно. Подсъдимата не е осъждана и за постигане на необходимия поправително-възпиращ и възпитателен ефект от наказанието не е наложително да бъде изолирана от обществото. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

Гражданският иск на Агенцията за социално подпомагане е основателен и доказан. Налице са кумулативно дадените предпоставки по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимата – процесното престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК; имуществени вреди за Агенцията, изразяващи се в платените без основание семейни помощи за деца; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимата, която следва да заплати на Агенцията обезщетение в размер на 2280 лв, ведно със законната лихва от довършване на престъплението –  30.06.2014г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подс.А. следва да бъдат възложени разноските от досъдебното производство, платими в полза на органа, който ги е направил - 230,40 лв по сметка на ОД на МВР-Разград; 108 лв по сметка на Главна прокуратура и 247,68 лв по сметка на Окръжна прокуратура-Разград. Подсъдимата следва да заплати и държавна такса върху уважения граждански иск – 91,20 лв, дължими по сметка на РОС.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                       СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:       

MH