Делото е образувано по внесен обвинителен акт
(по ДП №330-ЗМ-1782015 г. /ЗМ-В-100/2014 г./ по описа на ОД МВР Разград) от ОП
Разград против Ж.Л.Х., ЕГН **********,***
по обвинението в това, че:
1.
През периода от 01.01.2010 год. до
30.04.2012 год. в гр. Разград, действайки в условията на продължавано
престъпление , в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по
силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
/ЗДДФЛ/ „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за
придобити доходи от източници в Република България и в чужбина” е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като в срока
по чл. 53, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
/ЗДДФЛ/ не е подала годишни данъчни декларации, изискуеми се по чл. 50, ал. 1,
т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ „Местните
физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: 1. придобитите
през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна
данъчна основа за облагаемите си, на основание чл.35, т.6 „чл.35. Облагаемият
доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година
от: т.б всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не
са обложени с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно
облагане" от ЗДДФЛ, както следва: за данъчен период от 01.01.2009 г. до
31.12.2009 г. в размер на 2266, 81 лева;
за данъчен период от 01.01.2010
г. до 31.12.2010 г. в размер на 827,81 лева;
за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 2522,71 лева,
като данъчните задължения са в големи размери - 5 617,33
лева - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
2.
В периода от 01.08.2010 г. до
31.08.2012 г. в град Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез
използване на документи е невярно съдържание:
молба — декларация е вх.
№4366/06.08.2010 год. /деклариран брутен доход - 1 975.00 лева, при получени по
системата „Western Union” - 17 599.42 лева/ и молба — декларация с вх. №4891/15.09.2011 год.
/деклариран брутен доход - 688.70 лева, при получени по системата „Western Union”
- 27 909.70 лева/ за получаване на месечни помощи за дете до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, изискуема
по чл. 7 от Закона
за семейните помощи за деца и молба
— декларация с вх. №4896/15.09.2011 год. /деклариран брутен доход - 688.70
лева, при получени по системата „Western Union” - 27 909.70
лева/ за получаване на целева помощ за ученици, подадени пред служител на
Дирекция „Социално подпомагане” град Разград, е получила без правно основание
чуждо движимо имущество - пари на стойност 990 лв.,
собственост на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград, с намерение
да ги присвои,като неправомерно полученото имущество е възстановено -
престъпление по чл. 212“б“, ал. 1,т. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1
пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че са установени парични преводи, получени от подсъдимата, които са отразени в приложените по делото писмени доказателства. Тези суми представлявали приход за подсъдимата и като не е изпълнила задължението си да подаде данъчни декларации са осъществени от нейна страна всички елементи от състава на престъплението по чл.255, ал.1, т.1 НК. Също така приема, че е установено, че подсъдимата в три молби-декларации за получаване на семейни помощи за деца не е посочила доходите си от чуждестранни парични преводи в съответните предходни 12 месечни календарни периоди и получила помощи, без основание, с което е осъществила състава на престъплението по чл. 212б, ал.1, т.1 НК, тъй като е възстановила сумите. Предлага да се наложат наказания към средния размер за престъплението по чл. 255 НК и към долната граница за престъплението по чл. 212 НК.
Подсъдимата Х. се признава за виновна и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. В последната си дума подсъдимата заявява, че съжалява за престъплението и иска минимално наказание.
Защитникът на подсъдимата адв. И. прави изявление, че са объсдили с подсъдимата реда, по който може да протече съдебното производство и Х. е пожелала да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В пледоарията излага доводи, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - Х. е млад човек, процесуалното поведение, правната й култура и образованието, които не са дали възможност да прецени, че следва да подаде декларации за доходите си, характеристичните й данни, че е разведена и се грижи за две деца, което обуславя определение на наказанието при условията на чл. 55 НК – значително под минимума за престъплението по чл. 255 НК и пробация за престъплението по чл. 212 НК.
Съдът
с определение по чл. 372,
ал. 4 НПК, е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и като прецени самопризнанието на подсъдимата и събраните и проверени
доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3,
НПК установи:
Подсъдимата Ж.Л.Х. е българска гражданка и има постоянно местоживеене ***. Живее в с. Ясеновец. Има 2 малолетни деца, родени през м.февруари
2004 година и през м.ноември 2012 година. Х. не е
осъждана. (декларации, справка за съдимост, характеристични справки (л. 35-43,
т. 1).
За да си осигури допълнителни парични
средства, през 2009 г. Х. установявала контакти по телефона с различни граждани
от Германия, Франция и от Турция, които успявала да склони да превеждат в нейна
полза парични суми. Преводите били осъществявани чрез Международната система за
бързи разплащания „Уестърн Юнион“.
За да се извършат преводите, Х. предоставяла
данни за личността си на платеца на сумата, а след извършване на превода той й
съобщавал универсалния 10-цифров код „МТСИ“. След получаване на кода Х.
посещавала офиси-съконтрахенти на Финансова къща „Кеш Експрес Сървис“ гр.
София, която е представител на системата „Уестърн Юнион“ у нас. В офиса
съобщавала на съответния служител универсалния код, името на изпращача,
държавата на превода и сумата по същия. Представяла и документ за самоличността
си. При въвеждане на тези данни в системата и съвпадението им с наличните в
системата, последната автоматично разпечатвала разписка по образец. В
разписката подсъдимата Х. се подписвала като получател на сумата по превода, след
което лично я получавала в евро или по нейно желание - в левова равностойност.
По този начин в периода февруари 2009 г. -
юли 2011 г. Ж.Х. получавала парични преводи в офиси на съконтрахентите на ФК
„Кеш Експрес Сървис“ - гр. София - „Пим Инс Финанс“ ЕООД, „БООБ“ ЕООД, „Лозина“
ЕООД, „Одит Консулт 2005“ ЕООД, „Мега М“ ЕООД, „МР-09“ ЕООД, „Валентино ВВ“
ЕООД, „Исперих 614" ЕООД, „Натурела Десита“ ЕООД, „Инвест 2005“ ЕООД,
„Тренд“ ООД и на „ОББ“ АД.
През 2009 г. обвиняемата Х. получила общо 22
чуждестранни парични превода (т. 2, л. 24, 25, 72, 73, 77, 80, 84, 103, 105,
107, 109, 111, 113, 115, 117, 119, 121, 123, 125, 127, 129):
|
Февруари
|
|
Март
|
|
26 |
- |
2000.00 |
- |
2000.00 |
Г ермания |
3911.66 |
|
26 |
1300.00 |
- |
- |
1300.00 |
Г ермания |
2542.58 |
|
Вси чко |
1300.00 |
2000.00 |
2900.00 |
6200.00 |
|
12126.15 |
Април
|
Дати |
Получени суми в евро от Пим инс финанс |
Получени суми в евро от Натурела- Десита ЕООД |
Обща сума в евро |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева=х 1.95583 |
|
04 |
- |
400.00 |
400.00 |
Холанди |
782.33 |
|
14 |
- |
500.00 |
500.00 |
Холандия |
977.92 |
|
24 |
600.00 |
- |
600.00 |
Норвегия |
1173.50 |
|
Всич ко: |
600.00 |
900.00 |
1500.00 |
|
2933.75 |
|
|
Юни |
|
|
|
Дати |
Получени суми в евро от Одит консулт - 2005 ЕООД |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева=х 1.95583 |
|
27 |
150.00 |
Холандия |
293.37 |
|
Всичко: |
150.00 |
|
293.37 |
Септември
|
Дати |
Получени суми в евро от БООБ |
Получени суми в евро от Натурела- Десита ЕООД |
Обща сума в евро |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева=х1.95583 |
|
07 |
- |
200.00 |
200.00 |
Дания |
391.17 |
|
11 |
- |
100.00 |
100.00 |
Дания |
195.58 |
|
15 |
600.00 |
- |
600.00 |
Дания |
1173.50 |
|
15 |
- |
450.00 |
450.00 |
Дания |
880.12 |
|
Всичк о: |
600.00 |
750.00 |
1350.00 |
|
2640.37 |
|
|
Октомври |
|
|
|
|
|
Дати |
Получени суми в евро от Лозина ЕООД |
Получени суми в евро от Натурела- Десита ЕООД |
Обща сума в евро |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева=х 1.955 83 |
|
19 |
- |
250.00 |
250.00 |
Дания |
488.96 |
|
20 |
287.86 |
- |
287.86 |
Швеция |
563.00 |
|
Всичко: |
287.86 |
250.00 |
537.86 |
|
1051.96 |
|
|
Ноември |
|
|
|
Дати |
Получени суми в евро от Натурела-Десита ЕООД |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева=х1.95583 |
|
11 |
50.00 |
Турция |
97.79 |
|
13 |
200.00 |
Дания |
391.17 |
|
16 |
1800.00 |
Дания |
3520.49 |
|
Всичко: |
2050.00 |
|
4009.45 |
|
Декември
|
Общата сума на получените от Х. преводи през
2009 г. е 12 597.86 евро с левова равностойност - 24639.28 (икономическа
експертиза т. 3, л. л. 47-49).
През 2010 г. Х. получила 12 превода (т. 2, л.
л. 83, 131, 133, 135, 137, 139, 141, 143, 145, 147, 149, 151), общо за 4 600.57
евро:
|
Януари
|
|
Февруари
|
|
М.Март
|
|
Дати |
Получени суми в евро от Натурела- Десита ЕООД |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева=х1.95583 |
|
28 |
50.50 |
Швеция |
98.77 |
|
Всичко: |
50.50 |
|
98.77 |
Юли
|
Дати |
Получени суми в евро от Натурела- Десита ЕООД |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева=х1.95583 |
|
08 |
300.00 |
Турция |
586.75 |
|
09 |
150.00 |
Турция |
293.37 |
|
Всичко: |
450.00 |
|
880.12 |
Септември
|
Дати |
Получени суми в евро от Натурела- Десита ЕООД |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева=х1.95583 |
|
15 |
250.00 |
Турция |
488.96 |
|
Всичко: |
250.00 |
|
488.96 |
Левовата равностойност на получените от Х. парични преводи през 2010 г. е 8 997.95 лв.
(икономическа експертиза т. 3, л. л. 49-51).
3. През 2011г. обвиняемата Х. реализирала
парични приходи от 8 чуждестранни превода /т. 2 л. л. 78, 79, 82, 153, 176,
177, 178, 179/:
Юни
|
Дати |
Получени суми в евро от БООБ |
Получени суми в евро от Инвест - 2005 |
Обща сума в евро |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева=х1,95583 |
|
21 |
- |
3000.00 |
3000.00 |
Турция |
5867.49 |
|
22 |
720.00 |
- |
720.00 |
Турция |
1408.20 |
|
23 |
1000.00 |
- |
1000.00 |
Турция |
1955.83 |
|
Всичко: |
1720.00 |
3000.00 |
4720.00 |
|
9231.52 |
Юли
|
Дати |
Получени суми в евро от БООБ |
Получени суми в евро от Инвест - 2005 |
Получени суми в евро от Натурела- Десита ЕООД |
Обща сума в евро |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева=х1.95583 |
|
02 |
- |
3000.00 |
- |
3000.00 |
Турция |
5867.49 |
|
05 |
- |
1400.00 |
- |
1400.00 |
Турция |
2738.16 |
|
09 |
- |
3250.00 |
- |
3250.00 |
Турция |
6356.45 |
|
14 |
1200.00 |
- |
- |
1200.00 |
Турция |
2347.00 |
|
15 |
- |
- |
450.00 |
450.00 |
Турция |
880.12 |
|
Всичко: |
1200.00 |
7650.00 |
450.00 |
9300.00 |
|
18189.22 |
Общата сума на получените от
обвиняемата Х. чуждестранни парични преводи през 2011 г. е 14020 евро, с левова равностойност 27 420.74 лв. (икономическа експертиза
т. 3, л. 51).
Видно от заключението по икономическата експертиза (т.
3, л. 46-61) данъчните задължения на обвиняемата Х., определени по реда на
чл.48, ал. 1 от ЗДДФЛ са:
- за доходите, получени през 2009 г. - 2266.81 лв.
- за
доходите получени през 2010 г. - 827.81 лв.
- за
доходите получени през 2011 г. - 2522.71лв.
Общият размер на дължимите данъци по ЗДДФЛ за периода
2009 г. - 2011 г. е 5 617.33лв.
Х., като майка на две малолетни деца се
ползвала и от възможностите за подпомагане по Закона за семейните помощи за
деца (ЗСПД).
В периода 01.08.2010 г. - 31.08.2012 г. Ж.Х. подала до Дирекция
„Социално подпомагане“ - гр. Разград три молби-декларации по чл. 10, ал. 1 от
ЗСПД, въз основа на които, на различно основание, й били отпускани и превеждани,
по посочена от нея банкова сметка, ***.
На 06.08.2010 г. Х. подала Молба-декларация
вх. № 4366 (т. 1, л. 161), с която поискала отпускане на помощ по чл. 7, ал. 1
от ЗСПД за отглеждане на едно дете до завършване на средно образование. Декларирала,
че за предходния 12-месечен период, от месец август 2009 г. до месец юли 2010 г.
включително, е получила общ доход от 1 975 лв. Така декларираното
обстоятелство, обаче било невярно, тъй като за този период Х. получила чуждестранни
преводи общо в размер на 17 599.42 лв. Те формират средномесечен доход от
1631.20 лв. или 815.60 лв. на член от семейството (икономическа експертиза т.
3, л. 53). Този доход надвишава установения за 2010 г. праг за допустимост за
подпомагане от 350 лв. и обуславя липса на правно основание за получаване на
помощи.
Въз основа на молбата-декларация и приемайки
за достоверни заявените от нея данни, със Заповед № 4366/17.08.2010 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Разград й била отпусната
месечна помощ за 1 дете по 35 лв. месечно за срок от 1 година .
В изпълнение на тази заповед по банковата
сметка на обвиняемата за периода месец август 2010 г.- месец юли 2011 г. били
преведени като помощи парични средства от държавните социални фондове в размер
общо на 420 лв. (икономическа експертиза т. З, л. 54). С получените парични
средства се разпоредила като със свои.
На 15.09.2011 г. Х. подала в Дирекция
„Социално подпомагане“ - гр. Разград Молба-декларация вх.№ 4896 (т. 1, л. 163),
с която поискала отпускане на еднократна целева помощ за покриване на разходите
за започване на учебната година на дете,записано в първи клас, на основание чл.
10 „а“,ал.1 от ЗСПД. Правото на такава помощ също е обвързано с допустим
максимален средномесечен семеен доход по чл. 4 от ЗСПД за предходните 12
месеца. В тази декларация обвиняемата посочила, че през предходния период, от
м.август 2010 г. до м.април 2011 г. включително, семейството й е имало доходи
от общо 688.70 лв. В този период Ж.Х. реализирала приходи от чуждестранни
преводи,общо в размер на 27 909.70 лв. Те формират средномесечен доход от 2 383.20
лв., съответно от 1 191.60 лв. на член от семейството й (икон. експертиза, т.
3, л. 54). Този доход надхвърля прага за допустимост за подпомагане, който за
2011 г. бил установен на 350 лв.
Въз основа на молбата-декларация и считайки
за достоверни декларираните данни, Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. Разград издал Заповед № 4896/26.09.2011 г., въз основа на
която била изплатена сума от 150 лв. (икономическа експертиза т. 3 л. 56).
На 15.09.2011 г. Х. подала молба- декларация
вх. №4891 (т. 1, л. 162), с която поискала отпускане на месечна помощ за едно
дете, на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Вписала в същата, че е неомъжена и че
семейството й през предходния период: от м.април 2010 г. до м.април 2011 г. е
имало общ доход от 688.70 лв. В този период Х. получила чуждестранни парични
преводи в размер на 27 909.70 лв. (икономическа експертиза т. 3, л. 54). Те формират
средномесечен доход на член от семейството за преходните 12 месеца от 1191.60
лв. Този доход надхвърля максималния от 350 лв. като допустим праг за
подпомагане за 2011 г.
Въз основа на молбата-декларация и приемайки
за достоверни декларираните от обвиняемата обстоятелства, Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Разград издал Заповед №4891/26.09.2911
г., с която била отпусната помощ за 1 дете, по 35 лв. месечно за времето от
м.септември 2011 г. до м.август 2012 г. включително. Въз основа на същата по
сметката на обвиняемата била преведена сума от общо 420 лв. (икономическа
експертиза т. 3, л. 55).
Общо получените суми от Х. за периода по
описания ред са в размер на 990 лв. (икономическа експертиза т. 3, л. 61).
Подсъдимата Х. внесла (вносна бележка от 30.03.2015 г. на л.
70, т. 3) по сметка на АСП получената без правно основание сума – 990 лв.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и
събраните на досъдебното производство доказателства:
- показанията на свидетелите: св. Стефанова – служител на ДСП, относно реда за
подаване и приемане на декларациите за подпомагане (т. 3 л.24 и 25), Г. –
служител на ДСП, относно реда за подаване и приемане на декларациите за
подпомагане (т. 3, л. 26 и 27), Иванова – служител на НАП относно реда за
деклариране на доходи (т. I, л. 44 и 45), Т. – служител на ДСП, относно реда за
подаване и приемане на декларациите за подпомагане и подадените от Х.
декларации (т. I л.46 -49);
- писмените доказателства: платежни документи (т. II, л.
3-179), молби-декларации (т. 1, л. 161-163);
справка за получените обезщетения за безработица (т. 1, л. 121); справка за
получените помощи (т.1, л. 129); справка за подадените данъчни декларации и
регистрирани трудови договори (т. 1, л. 175);
-
експертизи:
икономическа
експертиза (т. 3, л.
46-61), графологическа експертиза (т. 3, л. 38-42 и
т.1, л. 89-90).
Събраните
доказателства са в
достатъчен обем и не са налице противоречия, съответно следва да се приемат за безспорно установени правно
релевантните обстоятелства, изложени по-горе. Посочените
доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимата. Въз основа на тях по
несъмнен начин се установява приетото от съда. Подсъдимата и защитникът не спорят по тези
обстоятелства.
От правна страна.
Относно престъплението по чл. 255 НК.
Подсъдимата е получила парични суми,
преведени по нейно искане (изисква се контакт с изпращача, който съобщава съответния
код за получаване), от граждани на различни държави, чрез система за бързи
разплащания „Уестърн Юнион“. По несъмнен начин е установено, от самопризнанието
и събраните доказателства, че в периода 2009 г. – 2013 г. Х. е получила парични
суми в общ размер 75 139, 94 лв. Посочените суми са с неустановен
произход, няма доводи, че са обложени с данък.
Като само за 2013 г. е подала данъчна
декларация и внесла дължимия данък.
За другите доходи, получени през 2009 г.,
2010 г. и 2011 г. не е подала данъчни декларации.
Основна характеристики на данъците е тяхната
законоустановеност по основание, размер и субекти. В закона са уредени
фактическите състави, които пораждат данъчните задължения.
Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ паричните
средства с недоказан и неустановен произход, се определят като доходи от други
източници, поради което се дължи данък по ЗДДФЛ. В случая се установяват именно
такива средства с неустановен произход - доход на подсъдимата и съответно
дължим данък.
Съдът намира, че по несъмнен начин е
установено, че подсъдимата Х., като местно физическо лице (пребивава в страната
и е с постоянен и настоящ адрес в страната), на основание чл. 6 ЗДДФЛ е била
задължена да декларира, съгласно чл. 50, ал. 1, пр. 1, придобитите доходи от
източници в страната и чужбина и да заплати данък. По чл. 50 ЗДДФЛ местните
физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите
през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна
данъчна основа, за облагаемите си доходи. А съгласно чл. 35 облагаемият доход е
брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година и от
всички други източници, които не са изрично посочени в този закон.
Х. не е изпълнила задължението си да подаде
декларация за получените доходи през 2009 г. – 2011 г. и по този начин е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в посочения размер:
- за 2009 г. - 2266.81 лв.
- за 2010 г. - 827.81 лв.
- за 2011 г. - 2522.71лв.
Общият размер на неплатеното данъчно
задължение – 5 617, 33 лв., съгласно чл. 93, т. 14 НК, определя
квалификация на деянието – „големи размери”.
Деянията са осъществени през известни периоди от време, осъществяват
един и същ престъпен състав и имат един и същ престъпен резултат - избягване
плащането на данъчни задължения. Налице е продължавано престъпление по чл. 26
НК, осъществено в периода 01.01.2010 г. – 30.04.2012 г., с оглед
законоустановения период на деклариране и плащане на данъците. Поради
изложеното, в обхвата на състава на престъплението по чл. 255 НК, се включват и
деянията, които сами по себе си не представляват укриване на данъци в големи
размери, но като част от продължавана престъпна дейност и общ съвкупен резултат
от нея, осъществяват състава на посоченото престъпление. Съгласно ТР №1/ от
7.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСНК „Обективната даденост на
единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК
не се нарушава, когато някои или всички от отделните данъчни задължения са под
установените в чл. 93, т. 14 от НК
размери”.
Деянията са извършени умишлено - подсъдимата
не е декларирала получените доходи и е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения. Обстоятелството дали, с оглед образованието и правната си
култура, е знаела разпоредбите на закона, които я задължават да декларира
доходите си, не изключва прекия умисъл за извършване на деянието.
Деянията, извършени от подсъдимата
осъществяват от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и поради това съдът я призна за
виновна.
Относно престъплението по чл. 212 НК.
Въпреки получените значими парични суми подсъдимата е
вписвала в молби-декларации, послужили като
основание да й отпуснат помощи, че
семейството й има значително по-нисък от реалния
доход.
Декларацията за получаване на помощи за отглеждане на деца се
подава на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца,
съгласно който „Семейните помощи за деца се отпускат от Дирекция „Социално
подпомагане" въз основа на молба-декларация по образец за всяка помощ,
утвърден от министъра на труда и социалната политика. Декларацията се подава за
удостоверяване истинността на определени обстоятелства, в случая - размерът на
брутния доход на семейството за предходните дванадесет месеца, с оглед правото
да бъдат получавани месечни помощи за дете до
завършване на средно образование, но не - повече от 20 годишна възраст. Достоверността на декларираните данни е
основание за уважаване на искането и за отпускане на помощ. Служителите в ДСП, съобразявайки
определения средномесечен доход със Закона за държавния бюджет, гарантирания
минимален доход и диференцирания минимален доход, са отпуснали социални помощи.
Условие
за получаване на помощите е максималния доход на член от семейството за месеца
да не надхвърля 350 лв. през месеците, предхождащи датата на подаване на
молбата-декларация.
Декларирайки неверни
данни за доходите на семейството, Х. е въвела в заблуждение служителите на
Дирекция „Социално подпомагане", които въз основа на молбите-декларации и
съгласно разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца, съответните
подзаконови актове, и с оглед посочения от подсъдимата доход, съобразявайки
определения средномесечен доход със Закона за държавния бюджет, са отпуснали
помощи. Тази парична сума (общо за периода 990 лв.),
собственост на Агенция за социално подпомагане - гр. София, представлява получено
от подсъдимата имущество с намерение да го присвои.
Получаването на тези суми е без правно основание, тъй като с оглед
значителния доход, получен в периода, подсъдимата Х. не е отговаряла на
условията за подпомагане.
Престъплението е резултатно и е довършено, тъй като
подсъдимата е получила имуществения предмет. От субективна страна подсъдимата е
действала с пряк умисъл – съзнавала е, че получава значителен доход и че
посочвайки неверни данни ще въведе в заблуждение служителите и ще получи
подпомагане.
Всяко едно от деянията, описани по-горе, осъществява от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1,
предл. 1 от НК. Деянията са извършени последователно, през непродължителни
периоди от време, с оглед предвидените в закона периода на подаване на молби за
помощи, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което
обуславят в своята съвкупност осъществено продължавано престъпление с
квалификация по чл. 212, ал. 1, предл. 1 във вр. с 26, ал. 1 от НК и обща
стойност на предмета на посегателството 990 лв. Деянието следва да се
квалифицира по чл. чл. 212“б“, ал. 1,т. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1 пр. 1 във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като посочената сума - неправомерно полученото
имущество е възстановено до приключване на досъдебното производство.
По
наказанието.
Подсъдимата Х. е майка на две малолетни
деца, за които полага грижи. Безработна е. Х. не е осъждана. Изразява съжаление
за извършеното. За следващ период – 2013 г. сама е декларирала получени суми и
внесла дължимите данъци, което води до извод, че е налице положителна промяна в
поведението й.
За престъплението по чл. 255, ал. 1 НК
се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години.
Превеса на смекчаващи вината
обстоятелства, който приема съда, не обуславя извод, че предвиденото наказание
е несъответно на извършеното. Касае се за престъпна дейност, извършвана в
значителен период от време. Съдът не намира основание за приложение на
разпоредбата на чл. 55 НК.
С оглед на изложеното съдът определи
минималното наказание предвидено в закона – 1 година лишаване от свобода и на
основание чл. 58а НК го намали с 1/3
съответно Х. е осъдена на лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Налице са предпоставките на чл. 66 НК и
за поправяването на подсъдимата не е необходимо ефективно изтърпяване на
наказанието.
Съдът като взе предвид декларираното
имотно състояние от подсъдимата наложи предвидената глоба в минималният размер
– 100 лв.
За
престъплението по чл.212“б“,
ал. 1,т. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 5
години. Съдът като отчете от една страна смекчаващите обстоятелства, изложени
по-горе и от друга продължителния период на извършване на деянията,
обществената опасност на деянието, което води до намаляване на средствата за
действително нуждаещите се от тях лица и наложи наказание към минимума,
предвиден в закона – 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а
НК намали с 1/3 и осъди подсъдимата на 4 месеца лишаване от свобода.
Налице са предпоставките на чл. 66 НК и
за поправяването на подсъдимата не е необходимо ефективно изтърпяване на
наказанието.
Престъпленията по чл. 255 НК и чл. 212”б” НК са
извършени преди
да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Това, съгласно чл. 23
НК, е основание, след определяне на наказание за всяко престъпление отделно, да
се наложи общо наказание за двете престъпления - най-тежкото от тях, което е осем
месеца лишаване от свобода.
Съставът на съда счете, че са налице основанията на чл. 66 НК и отложи
изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода за срок от три години.
Съдът счита, че протеклият наказателен процес, факта на осъждането,
възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за
да се окаже нужното въздействие върху подсъдимата.
Към наложеното наказание лишаване от
свобода, съдът на основание чл. 23, ал. 3 НК, присъедини и наказанието глоба в
размер на 100 лв.
Подсъдимата, на основание чл. 189 НПК следва
да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважения
граждански иск.
СЪДИЯ:
ДГ