МОТИВИ към Присъда № 97/03.12.2015г. по НОХД №
171/2015г. по описа на Разградския окръжен съд:
Постъпил е обвинителен акт срещу С.Х.К. ***, който
е обвинен в това, че:
1. За времето от 01.06.2010г. до 10.05.2014г. в гр.Разград, с.Стражец,
общ.Разград и гр.Исперих без
съответното разрешение по чл. 13, ал. 1 от Закона за
кредитните институции „За извършване на банкова дейност се изисква лиценз,
издаден от БНБ” /обн. ДВ бр.59/21.07.2006г., в сила от 01.01.2007г./ „За
извършване на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ” е извършвал по
занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 „Банка /кредитна институция/ е
юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други
възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка
и на собствен риск.” и чл.3, ал.1, т.3 „Финансова институция е лице, различно
от кредитната институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е
извършване на една или повече от дейностите:... ”отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства”, ЗКИ, за които се изисква такова разрешение и без да
бъде вписан в регистъра на БНБ по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ за финансовите
институции, като предоставял парични кредити и заеми на различни физически
лица:
- През месец юни 2010г. паричен кредит на лицето Н.К.Х.
***, в размер на 5000 лева с уговорена месечна лихва 10 % / 500 лева/, като за
периода от месец юни 2010г. до месец ноември 2011г. общата сума на уговорените
и платени лихви е в размер на 5000 лева, а на платените главница и лихви –
10000 лева;
- През месец август 2010г. паричен кредит на лицата
В.А.А. и М.З.А.,***, в размер на 10000 лева с уговорена месечна лихва 10 %,
/1000 лева/, като за периода от месец
август 2010г. до месец февруари 2013г. общата сума на уговорените и
платени лихви е в размер на 30000 лева,
а на платените главница и лихви – 40000 лева;
- През месец февруари-март 2011г. паричен кредит на
лицето Г.В.Х. ***, в размер на 1220 евро с левова равностойност 2386,11 лева
с уговорена месечна лихва 250 лева, като
за периода от месец април 2011г. до
месец юли 2012г. общата сума на уговорените и платени лихви е в размер на
1 219,72 лева, а на платените главница и лихви – 3605,83 лева;
- На 01.06.2011г. паричен кредит на лицето Ф.Х. ***,
в размер на 10000 лева с уговорена месечна лихва 8 % / 800 лева/, като за периода от месец юни
2011г. до месец май 2014г. общата сума на уговорените и платени лихви е в
размер на 10000 лева, а на платените главница и лихви – 20000 лева;
- На
27.06.2011г. паричен заем на лицето Х. Ю. Д. от гр.Разград, в размер на 1500
лева
- За времето от месец октомври 2011г. до месец
декември 2011г. паричен кредит на лицето Е.И.И. ***, в размер на 4500 лева с уговорена месечна лихва 100 лева, като
общата сума на уговорените и платени лихви е в размер на 200 лева, а на
платените главница и лихва 4700 лева;
- на 08.04.2012г. паричен заем на лицето Ж. Р. С.
от гр. Разград в размер на 3 000 лв.
- През месец август 2012г., паричен заем на лицето Е.И.И.
*** в размер на 4500 лева;
- През месец август-септември 2012г. паричен кредит
на лицето О.К.М. ***, в размер на 2000 лева с уговорена месечна лихва 350 лева,
като за периода от месец септември
2012г. до месец юли 2013г. общата сума на уговорените и платени лихви е в размер на 2 510,72 лева, а на
платените главница и лихви 4510,72 лева;
- На 19.03.2013г. паричен заем на лицето Л. Р. А. ***
в размер на 1500 лева;
- На 22.03.2013г. паричен заем на лицето Е.Д.З. ***,
в размер на 3000 лева;
- На 04.04.2013г. паричен заем на лицето Ж. Р. С.
от гр.Разград, в размер на 3200 лева;
- На 22.05.2013г. паричен заем на лицето М.Д. ***, в размер на 1000 лева;
- На 06.02.2014г. паричен кредит на лицето М.Х.М. ***
в размер на 500 лева с месечна лихва 50 лева, като за времето от месец февруари
2014г. до месец май 2014г. общата сума на уговорените и платени лихви е в
размер на 150 лева, на платените главница и лихви 650 лева;
- На 17.03.2014г. паричен заем на лицето М. ***, в
размер на 2000 лева;
- През месец март 2014г. паричен заем на лицата А.К.Р.
и А.К.В. ***, в размер на 1000 лева;
- На 10.05.2014г. паричен кредит на лицето Л.С.С. ***
в размер на 1000 лева, уговорена за 5 месеца със 100 лева месечна лихва за
общата сума като лихви - 500 лева.
всички отпуснати парични кредити и заеми в общ
размер на 56 086,11 лв и с тази дейност получил значителни неправомерни
доходи от начислени лихви в размер на 49 080,44 лв - престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2 във вр. ал. 1 НК;
2. За времето от 01.01.2011г. до 30.04.2014г. в гр.Разград в условията на продължавано престъпление в
качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл.6 от
Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ „Местните физически лица са носители на задължението
за данъци за придобити доходи от
източници в Република България и в чужбина” е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, като в срока по чл. 53, ал.1
ЗДДФЛ не е подал годишни данъчни
декларации, изискуеми се по чл. 50, ал.1, т.1 ЗДДФЛ „Местните физически лица
подават годишна данъчна декларация по образец за: т. 1. придобитите през
годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна
основа за облагаемите си, на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ „Облагаемият доход
е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от
всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно
облагане” и чл.36 от ЗДДФЛ ”Годишната
данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемия
доход по чл.35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които
лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на
чл.40, ал.5 от Закона за здравното
осигуряване”, както следва: за данъчен период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. данъчни
задължения в размер на 736,00 лева, за данъчен период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. данъчни
задължения в размер на 1953,20 лева, за данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. данъчни задължения в размер на 2578,00 лева,
за данъчен период от 01.01.2013г. до
31.12.2013г. данъчни задължения в размер на 829,14 лева, като общо данъчните задължения са в размер
на 6 096,34 лева /шест хиляди
деветдесет и шест лева и тридесет и
четири стотинки/ – престъпление
по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК; и
3. За времето от 10.05.2013г. до 27.12.2013г. в гр.
Разград е преобразувал имущество, за което е знаел, че е придобито чрез
престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 НК и чл. 255, ал.1, т. 1
във вр. чл. 26, ал. 1 НК – парични средства на обща стойност 41198 лева, с които
е закупил недвижимо имущество:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
61710.502.6337.6.28 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.
Разград, одобрени със Заповед № РД
-18-37/10.03.2008г., с адрес на имота: гр. Разград, жилищен комплекс
„Лудогорие“, блок 7, етаж 1, с предназначение на самостоятелния обект: ателие
за творческа дейност, със застроена площ 58,24 кв.м., ведно с 15, 67 % идеални
части от общите части на сградата и 16,07 % идеални части от правото на строеж,
при граници на обекта: на същия етаж имот № 61710.502.6337.6.27 и имот №
61710.502.6337.6.26 и под обекта имот №61710.502.6337.6.21 и имот №
61710.502.6337.6.20, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том 2, рег. №
1412, дело № 157/10.05.2013г., нотариус Р. К., рег. № 380 на НК, РС – гр.
Разград за сумата от 9 000 лв.
- поземлен имот с идентификатор 70860.507.326 в с.
Стражец по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-71/07.11.2007г., с адрес на поземления имот: с. Стражец, п.к. 7200, ул. ”Вардар” № 9, площ 457 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване / до 10 метра/, съседи:
поземлени имоти с идентификатор 70860.507.325, 70860.507.328, 70860.507.624,
70860.507.324, 70860.507.323, заедно с построената в същият поземлен имот:
сграда с идентификатор 70860.507.326.1, застроена площ 52 кв.м., брой етажи:
един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, едноетажна, масивна,
състояща се от две стаи, коридор и сервизни помещения, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 66, том 5, рег.№ 4234, дело № 640/03.12.2013г., нотариус Б. К., рег. № 282 на
НК, РС – Разград, за сумата от 7200 лева.
и движимо имущество - л. а. ”Линколн Навигатор” с
рег. № *** на стойност 24998 лева, придобито с договор за покупко-продажба на
МПС, рег. № 9498/27.12.2013г. нотариус Н. С., рег. № 291 на НК, РС –гр. Разград
– престъпление по чл. 253, ал. 2 НК.
Наказателното производство в съдебната му фаза се
развива като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 и сл. НПК.
Подсъдимият С.Х.К. не се признава за виновен и не
дава обяснения по обвиненията. Чрез защитниците си е дал съгласие да не се
провежда разпит на част от свидетелите и вещите лица по делото, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните
протоколи за разпит и експертни заключения от досъдебното производство.
Защитниците на подсъдимия К. – адв.Л. *** и адв.М.М. *** пледират за
постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на обвиненията и несъставомерност
на деянията.
Прокурорът поддържа обвиненията и предлага налагане
на наказания лишаване от свобода за всяко от тях около средния размер, които да
бъдат изтърпени фективно, както и да се наложат предвидените наказания глоба и
конфискация.
Разградският окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
І. Подс. С.К. е български гражданин с постоянен адрес ***.
От 2007г. работи като монтьор в ЕТ„А. – Г. К.“ - гр. Разград.
Регистрирал е ЕТ”А. К. ***
Подс.К. е съдружник в „Заложна къща К. 62”ООД-гр.Разград, управлявана от
неговата майка Г. Р. К.. Заложната къща имала търговски обекти в гр.Разград, в
гр.Исперих и в гр.Търговище. В тях по реда на Наредбата за дейността на
заложните къщи се предоставяли парични заеми, обезпечени със залог върху
движими вещи. В съотвествие с чл.18 от Наредбата заложната къща отпускала заеми
с лихва от 0,1% дневно.
Паралелно с дейността на Заложна къща „К. 62” подс.С.К. лично давал
парични заеми. Това било известно на широк кръг граждани и нуждаещите се се
обръщали към него. Подс.К. ги кредитирал срещу заплащане на месечна лихва в
различен размер и изисквал обезпечения, чийто вид зависел от предоставената в
заем сума.
1. В началото на месец юни 2010г. св. Н.К.Х. *** подготвял сватбата на
своя син, но не му достигали средства. Заедно с брат си – св.Г.Х. отишли в автосервиза
на подс.К. ***. Поискали от подсъдимия заем в размер на 5000 лв, като
предложили да заложат л.а. „Мерцедес”, произведен през 1993г. Подс.К. отказал
да им даде парите, защото стойността на автомобила не била достатъчно висока.
Попитал ги дали не разполагат с недвижим
имот и св.Н.Х. отговорил, че има къща в с.Желязковец. Подс.К. посетил имота и предложил
да му бъде прехвърлен с уговорката, че след като върне заема, ще го прехвърли
обратно. На 17.06.2010г. с нотариален акт № 33, том ІІІ, рег. № 3108, дело № 360
на нотариус Р. А., рег. № 254 на Нотариалната камара /том 5, л. 50 от
досъдебното производство/ Н. и В. Х. продали на подс.К. дворното си място в
с.Желязковец, ул.”Цар Самуил” № 1, УПИ VІІІ-301 в кв.20 по ПУП на селото, ведно
с построените в него две жилищни и второстепенна сгради. Подс.К. дал на св.Н.Х.
искания заем от 5000 лв при 10% месечна лихва. След сватбата на сина си св.Н.Х. заминал да работи в Белгия
и започнал да връща получения заем. Изпращал различни суми на своя син Г.,
който заедно със св.Г.Х., ги носел на подс.К.. За период от около една година
св.Н.Х. платил на подс.К. 10 000 лв, в която сума влизала главницата на
заема от 5000 лв и лихви в размер на 5000 лв. След погасяване на задължението с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том Х, рег. № 9112,
дело 1240 от 21.11.2011г. на нотариус Р. А. С.К. и съпругата му К. К.
прехвърлили собствеността върху горния имот на св.Н.Х..
2. В началото на месец август 2010г. св. В.А.А.
и съпругата му - св. М.З.А. *** имали нужда от 10 000 лв. Св. А. и св. Г.К.
- брат на св. А. отишли при подс.К. и се договорили да отпусне заем на А. при
месечна лихва от 1000 лв. За да гарантират връщането на дълга, подс.К. поискал
да продадат свой недвижим имот на неговия братовчед Д. Р., а след като погасят
задължението си собствеността щяла да им бъде прехвърлена обратно. Св.В.А. и
св. М.А. се съгласили. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
36, том ІІ, рег.№ 3801, дело 199/09.08.2010г. на нотариус В. Т., рег. № 312 на
НК, с район на действие РС – гр. Разград /том 5, лист 59/ В. и М. А. прехвърлили
на Д. Ю. Р. собствеността си върху недвижим имот с идентификатор
70860.507.470.1.27 – ателие за творческа дейност, находящо се в ***. След получаването на заема св.В.А. заминал на
работа в Белгия, откъдето изпращал пари за погасяването му. Св.Г.К. носел на
подс.К. месечните вноски от по 1000 лв. За времето от месец август 2010г. до
месец февруари 2013г. на подс.К. били платени 30 000 лв лихви. В началото
на м.февруари 2013г. св.М.А. събрала 10 000 лв за погасяване на главницата
и ги дала на брат си да ги занесе на подс.К.. След това с нотариален акт № 96,
том І, рег.№ 798, дело 77/08.02.2013г. на нотариус Р. И., с рег. № 378 на НК /т.5, л. 60/ Д. Р.
продал имота на св.А..
3. Св. Г.В.Х. ***, семейството му и неговите
родители имали намерение да отидат да работят в Гърция, но нямали достатъчно
средства да заплатят пътуването. През м.март 2011г. познат на св.Х. - св. М.М.
го свързал с подс. К.. Св.Х. по помолил за заем от 2500 лв. Подс.К. се съгласил
да му заеме тази сума с лихва от 250 лв месечно. Поискал да получава пенсиите
на родителите на Х. – с.Й.Р.М. и В. Х. М., с които да се покрива месечната
лихва. Пенсиите на М.и били по 127 лв. В. М. дал банковата си карта, но св.М.
нямала такава, поради което упълномощила подс.К. да тегли пенсията й. Тогава подс.К.
дал на св.Г.Х. 1220 евро с левова разностойност 2386.11 лв.
На няколко пъти подс.К. теглил от сметките на
Й.М. и на В. М. различни суми, които общо възлизали на 750 лв – лихвата за месеците
май, юни и юли 2011г.
През лятото на 2011г. св.М. и съпругът й се
върнали в България и започнали да теглят пенсиите си на касата в банката, при
което подс.К. не могъл да получава уговорената лихва.
През есента на 2011г. св. Х. изпратил на
родителите си 900 лева за погасяване на заема. Те ги предали на подсъдимия чрез
негов приятел – таксиметров шофьор. На 18.08.2012г. чрез „Уестърн Юнион” с
бланка за паричен превод MTCN № 8904686450 св. Х. изпратил на подс.
К. още 1000 евро /т. 4, л. 68/. По този начин на подсъдимия били платени 750 лв
от пенсиите на Й. и В. М.и, 900 лв, предадени на ръка, и 1000 евро /1955.83 лв/,
изпратени от чужбина, общо 3605.83 лв, от които главница 2386.11 лв и лихви –
1219.72 лв.
Подс.К. не бил доволен от получените суми и
настоявал да му бъдат платени още 10 000 лв като лихви. Обяснил, че върху
неплатените лихви е начислил още лихви, тъй като св.Х. се е забавил три години.
Заедно със св.М. посетил родителите на св.Х., настоявайки да получи 10 000
лв. М. и негови роднини многократно притеснявали семейство М.и, поради което св.М.
потърсила съдействието на полицията.
4. През пролетта на 2011г. св. Ф.Х. *** имал
нужда от пари, за да подготви сватбата на дъщеря си. Кандидатствал за банков
кредит, но не бил одобрен, защото не работел по трудов договор. Разбрал, че подс.
К. дава заеми и се срещнал с него в заложната къща в гр.Исперих. Договорили се
подс.К. да му даде заем от 10 000 лв при 8% месечна лихва, като св.М. ще
„заложи” къщата си, прехвърляйки я на братовчеда на подсъдимия – Д. Р.. На
01.06.2011г. с нотариален акт за покупко-продажба № 93, том ІV, рег. № 3457, дело № 430/2011г.
на нотариус Р. А., рег. № 254 на НК /том
5, лист 45/ св. Ф.М. продал на Д. Ю. Р. самостоятелен обект с № 32874.501.908.1
– жилищна сграда и самостоятелен обект с № 32874.501.908.2 - полумасивна
жилищна сграда, застроени в дворно място в ***, съставляващо имот пл.№ 501.908 от кв.109,
УПИ ХVІ.
На същата дата – 01.06.2011г. в гр.Исперих
подс.К. дал на св.Ф.М. сумата 10 000 лв. Св.М. веднага му върнал 3000 лв,
с които да покрие лихвата за първите няколко месеца. Подс.К. не определил срок
за връщане на заема, но държал да получава месечната лихва от 800 лв. Св.М.
започнал да я плаща и до месец май 2014г. дал на подсъдимия общо над
20 000 лв. Поради липса на доходи спрял плащанията. В началото на м.май
2014г. подс.К. го уведомил, че дългът му възлиза на 32 000 лв и ще му
прехвърли къщата обратно, ако даде тази сума в срок от 2 месеца. Св.М. не могъл
да събере исканата сума.
След депозиране на показанията на св.М. в
хода на досъдебното производство подс.К. го посетил в дома му, заедно с двама здрави мъже, и му предложил да каже в съда, че е продал къщата
си. Заплашил го, че в противен случай ще ги изгори.
5. На 27.06.2011г. подс. К. дал на св. Х. Ю. Д.
от гр.Разград /т.5, л.117/ заем в размер на 1500 лв със срок за връщане
27.09.2011г. По предложение на подс.К. св.Д. попълнил бланка на запис на
заповед /т.12, л.62/.
Свидетелят върнал заема в уговорения тримесечен
срок. Твърди, че лихва не били договаряли и не бил плащал такава.
6. Св. Е.И.И. *** имала нужда от средства, за
да направи ремонт на къщата си. В началото на месец октомври 2011г. посетила Заложна
къща „К.” в гр.Разград, където се срещнала с подс.К.. Поискала му заем от 4500
лв, които той се съгласил да й даде срещу месечна лихва от 100 лв.
На 06.10.2011г. св.Е.И. упълномощила подс.К.
с пълномощно с рег. № 6455/06.10.2011г. /т.5, л.81/ да продава, дарява и заменя
собствения й недвижим имот – самостоятелен обект в сграда – апартамент, находящ
се в ///. Подписала и запис на заповед за сумата 4500
лв /т.5, л. 82, оригинал в т.11, л.82/. Същият ден подс.К. дал на св.И. 4500
лв.
След два месеца св.И. върнала на подс.К. 4700
лв – главницата 4500 лв и лихва 200лв.
Няколко месеца по-късно св.Е.И. отново
поискала от подс.К. заем в размер на 4500 лв. На 24.08.2012г. двамата подписали
предварителен договор за покупко-продажба на горния апартамент /т.5, л.84/,
след което подс.К. дал на св.И. исканата сума. Свидетелката не я е върнала.
7. Св. Ж. Р. С. от гр.Разград /т. 5, л.
113/ на два пъти получавала заеми от
подс. К..
На 08.04.2012г. той й дал заем в размер на
3 000 лв, при което тя подписала запис на заповед за същата сума /т.12,
л.63/.
На 04.04.2013г. подс.К. дал на св.С. заем в
размер на 3200 лв, което било отразено в писмен договор /т.5, л.64/.
Св.С. върнала заетите суми без да плаща
лихви.
8. През периода м.август–м.септември 2012г.
св. О.К.М. *** спешно се нуждаел от пари. Отишъл в автосервиза на подс.К. и
поискал заем от 2000 лв. Уговорили се подс.К. да му даде тази сума при месечна
лихва от 350 лв, платима до 24-то число на месеца. Като гаранция за връщане на
заема св.М. предоставил на подс.К. 2 бр. регистрационни свидетелства с № *** и *** на МПС – т.а.”Форд Транзит” с рег.№ *** и т.а.”Форд Куриер” с рег.№ ***
/т.12, л.8 и л.9/. Автомобилите били собственост на дъщерята на св.М. - С. О. К.,
но реално се ползвали от него.
Св.М. започнал да плаща уговорената лихва от
350 лв месечно. В началото на 2013г. подс.К. поискал да му изплати цялата
дължима сума. Св.М. му дал 2350 лв – главницата от 2000 лв и последната вноска
за лихва от 350 лв, но подс.К. възразил, че поради закъснение с няколко дни му
дължи още една вноска от 350 лв. На 01.07.2013г. чрез „Уестърн Юнион” с бланка MTCN № 2125768373 от Германия св. М. изпратил на подс.
К. сумата от 210 евро /т. 4, л. 62/.
За времето от м.септември 2012г. до м.юли
2013г. св.О.М. дал на подс.К. 6 вноски по 350 лв, 2000 лв и 210 евро с левова
равностойност 410.72 лв, или общо 4510.72 лв, от които главницата 2000 лв и
лихви 2510.72 лв.
9. На 19.06.2013г. подс.К. предоставил на св.
Л. Р. А.
*** заем в размер на
1500 лв, за което двамата подписали разписка /т.12, л.94/. Св.А. отрича да е
получавал заем от подсъдимия /т.
5, л. 110/. Отрича и да е подписвал разписката за
изплатената сума.
Назначената по делото съдебно-почерковата
експертиза /том 6,
л.7-л.8/ е установила, че саморъчният подпис за „получил сумата“ е изпълнен от Л.
Р. А..
10. На 22.03.2013г. св. Е.Д.З. пътувала към
гр.Търговище. По пътя лекият й автомобил ”Сеат Толедо” с гръцки рег. № *** се
повредил. Св.З. посетила търговския обект на „Заложна къща К. 62”ООД в
гр.Търговище, където в този момент се намирал подс.К.. Св.З. попитала дали може
да получи заем срещу залог на автомобила си и подсъдимият се съгласил. Подписали
договор за заем /т.12, л.22/, в който било отразено, че заетата сума е 3000 лв
със срок за връщане 22.04.2013г. Същият размер бил посочен и в разписката за
изплатена сума /т.12, л.21/. Св.З. подписала и заложен билет № 7/22.03.2013г.,
в който паричният заем бил вписан с размер 2300 лв, срок на връщане
22.04.2013г. и лихва от 0,1% дневно. Според св.З., става въпрос за един и същ
заем, който реално получила в размер на 2400 лв. След една седмица върнала 3000
лв, която сума включвала главницата от 2400 лв, възнаграждението за ремонта на
автомобила от 400 лв и лихви – 200 лв.
На 22.04.2013г. св.З. потърсила подс.К. ***.
Отново поискала заем и заложила автомобила си. Тогава подс.К. й заел 2300 лв с
условието да плаща по 240 лв месечна лихва. Св.З. подписала заложен билет № 23/22.04.2013г., в който било отразено, че се сключва договор за
заем в размер на 2500 лв с 0,1% дневна лихва и срок за връщане 22.05.2013г.
След това св.З. заминала на работа в Германия и оттам чрез системата за бързи
преводи „Мъни грам” изпратила на подс.К. 5 месечни вноски по 120 евро за
погасяване на лихвата. За два парични превода от по 130 евро представя разписки
за изпратените на подсъдимия суми. Св.З. сочи, че не била изплатила втория заем,
но носела парите, за да се издължи и да си върне автомобила.
11. Видно от договор за заем и разписка за
изплатена сума /т.12, л.3 и л.4/, на 22.05.2013г. подс.К. дал на М.Д. *** заем
в размер на 1000 лв със срок за връщане 22.06.2013г. и уговорена лихва за
забава в размер на 3 % месечно.
М.Д.Я. не е открит, за да бъде разпитан по
делото.
12. През месец януари 2014г. св.М.М. оставил на
ремонт в Автосервиза на подс.К. лек автомобил ”Форд Ескорт” с рег. № ***, който
бил регистриран на името на съпругата му св.Д.М.. Дължимата за ремонта сума
била 300 лв, но св.М. не разполагал с нея. Договорили се подс.К. да му даде
заем в размер на 500 лв, с който да погаси задължението си. На 06.02.2014г. подписали
писмен договор /т.5, л.104/, по силата на който подс.К. давал в заем на св.М.
сумата 500 лв с краен срок за изплащане 06.03.2014г. С този договор била
предвидена лихва за забава в размер на 3% месечно.
Разпитан в с.з., св.М. твърди, че е върнал
дължимата сума за няколко месеца.
13. На 17.03.2014г. подс.К. дал на М. ***
заем в размер на 2000 лв /вж.разписка за изплатена сума в т.5, л.109/.
Съдебно-почеркова експертиза /т.6, л.7-л.8/ е установила, че саморъчният
подпис за „получил сумата“ е изпълнен от М.Д.М..
М. не е бил открит и не е разпитан в хода на
съдебното следствие.
14. В началото на м.март 2014г. св. А.К.В. ***
и фактическият й съпруг св. А.К.Р. от
с.с. имали нужда от пари. Потърсили подс.К. *** и поискали заем от 1000 лв. Договорили
се подс.К. да им даде тази сума при 200 лв месечна лихва. Като залог св.В. и
св.Р. му оставили дебитната карта, по която постъпвали социалните помощи за
детето им в размер на 400 лв месечно. Подс.К. дал на св.В. и св.Р. сумата 1000
лв и взел дебитната карта с № ***,
издадена на св. В. от банка „ЦКБ” АД, ведно с ПИН–кода за нея – *** /т.12,
л.10/.
Видно от писмо изх.№ 87139/30.06.2014г. от
„ЦКБ“АД и приложена към него справка /т.5, л.70-л.71/, с картата на св.В. на
21.03.2014г. е било извършено теглене на 400 лв и на 02.05.2014г. – също 400 лв,
което е станало от терминала в гр.Разград, ж.к. „Орел”. В същия квартал се
намират жилището на подс.К. и автосервиза, в който работи.
Според св.Р. само веднъж подс.К. е теглил 400
лв от картата, а останалите 600 лв свидетелят му дал след завръщането си от
чужбина. Св.Р. твърди, че не са имали уговорка за лихва – получил 1000 лв и
върнал 1000 лв.
15. Св.Л.С.С.
*** търсел пари на заем. Негов познат го насочил към подс.К.. Св.С. отишъл в автосервиза
на подс.К. и разговарял с него. Уговорили се подс.К. да му даде заем от 1000 лв
със срок за връщане 5 месеца, платим на 5 месечни вноски в размер на 300 лв,
или по 100 лв месечна лихва.
На 10.05.2014г. бил изготвен договор за заем
и разписка към него /т.12, л.1 и л.2/, в които било записано, че размерът на
заетата сума е 1500 лв. Съдебно-почеркова експертиза на ДП /т.6, л.7-л.8/ е заключила, че саморъчните
подписи и ръкописният текст в разписката и договора са изпълнени от С.К., а саморъчният
подпис за „получил сумата“ и „длъжник“ е изпълнен от Л.С..
Основните факти от предмета на доказване са предоставянето на парични
заеми от подс.С.К. и уговарянето и плащането на лихва.
По тези факти доказателственият материал съдържа съществени противоречия.
При преценката на достоверността на гласните доказателства, съдът взима предвид
следното:
Св.Н.Х. заявява, че продал къщата си на подс.К.
за 10 000 лв, което не съответства на посочената цена от 3010 лв в нотариален
акт № 33, том ІІІ, рег. № 3108, дело № 360/17.06.2010г. Св.Н.Х. твърди, че дал
на подс.К. 5000 лв и впоследствие от Белгия привеждал пари, защото трябвало да върне
още 5000 лв. Пращал пари на сина си и на брат си, за да може да се изплати на С..
Твърдението за продажба противоречи на последващите действия на св.Н.Х.. Ако е
сключил договор за продажба, не е било нужно да „се изплаща” и да връща цената.
Действителните правоотношения са разкрити в показанията на св.Г.Х., дадени на
досъдебното производство пред съдия и прочетени при условията на чл.281, ал.1,
т.1 НПК /том 5, л.48 – л.49/. В тях св.Г.Х. подробно и правдоподобно е
описал, че подс.К. е дал на брат му заем в размер на 5000 лв с 10 % месечна
лихва, че в продължение на една година плащали главница и лихва, и му върнали
10 000 лв, в която сума влизали и главницата, и лихвите. Едва след
изплащане на цялата дължима сума Н. и С. се разбрали за връщане на къщата.
В съдебно заседание
св.Г.Х. променя показанията си и многократно повтаря, че не бил разбрал, че
къщата е продадена, мислел, че къщата е била „под залог” и К. помогнал да брат
му с пари. Отрича подсъдимият да е взимал лихви от тях.
Същевременно св.Г.Х. признава, че той и синът на св.Н.Х. плащали вноските на С.,
докато брат му бил в Белгия. Носейки парите, Г.Х. знаел, че плаща лихви, а то
не било така. Наред с това, потвърждава факта, че С. е искал 10 % месечна
лихва, което знаел от брат си. Вътрешно противоречивите и непоследователни
твърдения на св.Г.Х. в съдебно заседание се приемат от съда за неверни и
неубедително прикриващи истината.
Разпитан в хода на съдебното следствие, св.В.А. твърди, че е
продал имота си на подс.К. за 20 000 лв. Показанията му не съответстват на
показанията на неговата съпруга, дадени на досъдебното производство пред съдия
/т.5, л.55-л.56/. В тях св.А. е разказала, че са получили от подс.К. заем от
10 000 лв, че в продължение на две години и половина са плащали по 1000 лв
месечна лихва и, че отделно е платила главницата от 10 000 лв чрез брат си
св.Г.К., след което се уговорила с Д. за обратното прехвърляне на имота.
Заявила е, че са платили на подс.К. общо около 40 000 лв, което им излязло
солено, но се били хванали на хорото. Нейните показания частично се
потвърждават от съпруга и брат й, които на досъдебното производство пред разследващия
полицай са заявили, че са получили заем. И св.А. и св.К. са потвърдили, че
имотът в с.Стражец бил прехвърлен като гаранция за връщането на заема.
Различието между позициите на двамата и св.А. е било относно размера на заема,
който според А. и К. е бил 20 000 лв, от които семейство А. получили
10 000 лв. В съдебно заседание обаче св.В.А. не подкрепя твърдението на
св.Г.К., че са си разделили по 10 000 лв. Тезата за осъществена продажба
се опровергава от факта, че повече от две години св.А. е изпращал вноски за
подс.К., каквито не би могъл да дължи, ако е бил продавач по сделката. Показателни
са обясненията на св.А., че подс.К. е огледал имота, че той е посочил купувача
по предстоящата продажба и той е дал „продажната цена”. По същата схема е
действал подс.К. и в отношенията си със св.Н.Х. и св.Ф.М.. Горните
обстоятелства дават основание на съда да приеме показанията на св.А. и св.К.
пред съда за недостоверни и да кредитира показанията на св.М.А..
В разпита си на
досъдебното производство пред съдия св.Й.М. е дала показания, че през зимата на
2011г. върнали на подс.К. 900 лв, която сума изпратили по негов
приятел-таксиметров шофьор. Относно характера на това плащане в съдебно
заседание св.М. е колеблива. Първоначално твърди, че сумата 900 лв представлявала
вноска по заема, а впоследствие заявява, че тези пари били изпратени на подс.К.
за някаква кола, която Г. искал да си купи от него. След прочитане на
показанията й от досъдебното производство /т.5, л.22-л.23/ по реда на чл.281,
ал.1, т.1 НПК св.М. не може да каже дали ги поддържа, защото не си спомняла.
Твърдението, че подс.К. е получил 900 лв от св.Х., за да му продаде автомобил, се
цени от съда като невярно. Св.Х. не е споделил подобно намерение. В неговия
разпит пред съдия /т.5, л.27/ ясно е посочено, че сумата 900 лв е била първата,
която е изпратил за погасяване на дължимия заем. Нелогично е св.Х. да си
поръчва автомобил на своя кредитор, спрямо когото има неизпълнено задължение. Съдът
отчита очевидната уплаха на св.М. от действията на подс.К., св.М. и роднините
на последния, които ги безпокояли денем и нощем. На досъдебното производство е
споделила, че живее в страх, а синът и снахата не можели да си дойдат от Гърция
от страх. Именно нейното оплакване е поставило началото на предварителната
проверка.
Крайно недобросъвестно
е поведението на св.Е.И.. При снемане на самоличността й св.И. се опита да
симулира незнание на български език, поради което съдът й назначи преводач. По
време на нейния разпит се установи, че св.И. е способна да разбира, да чете, да пише и да говори на български език. Между показанията на св. Е.И.,
дадени на досъдебното производство пред съдия и тези в хода на съдебното
следствие се констатират съществени противоречия относно уговорката за лихва с
подс.К. и плащането на такава, поради което и на основание чл.281, ал.1, т.1
НПК съдът прочете протокола за разпита й в том 5, л.79 от ДП. В тези
първоначални показания св.Е.И. е заявила, че, когато й дал първия заем от 4500
лв, подс.К. й поискал 100 лв лихва на месец. След два месеца тя му върнала 4700
лв, включващи 200 лв лихва. В съдебно заседание св.Е.И. твърди,
че е взела 4500 лв, върнала е 4500 лв и „от душа” дала на подсъдимия 50 лв да
се почерпят с жена си, но той не ги взел. Отрича да е казвала пред съдия такова
нещо за 200 лв лихва. За съда не съществува причина, поради която да не приеме
процесуална годност на показанията на св.И., дадени на досъдебното производство
пред съдия, и да ги кредитира. А тези от съдебното следствие преценява като защитни
- свидетелката все още е длъжник на подсъдимия, тъй като не е погасила втория
заем от 4500 лв.
В съдебно заседание св.О.М. дава несигурни и уклончиви отговори на
въпросите, свързани с уговарянето и плащането на лихви. Сочи, че е взел 2000 лв
от подс.К., изплатил се, малко му били останали и последните /210 евро/
изпратил по „Уестърн Юнион”. Не бил смятал колко е върнал. Понеже закъснял,
върнал 300 лв лихви. С. не му бил казвал твърда сума като лихва. На досъдебното производство пред съдия /т.5,
л.86-л.90/ св.М. ясно и категорично е изложил обстоятелствата за уговарянето на
месечна лихва от 350 лв и за връщането на 4500 лв общо главница и лихви. След
прочитане на тези показания свидетелят заявява, че не ги поддържа. Смята, че е
върнал само 2750
лв. С оглед на това частично отстъпление и отправените от подс.К. към свидетеля
заплахи за саморазправа, за които свидетелят споменава в първоначалния си
разпит, съдът приема за достоверни показанията, прочетени по реда на чл.281,
ал.1, т.1 НПК.
Непоследователна е и
позицията на св.М.М.. На досъдебното производство пред
разследващия орган св.М. е заявил, че не е разполагал със сумата 300 лв, за да
си плати ремонта на колата. Затова се разбрали със С. да му плаща по 50 лв
всеки месец като лихва за забава, докато плати главницата. За месеците
февруари, март и април 2014г. св.М. плащал по 50 лв и към момента на разпита –
09.06.2014г. все още не бил се разплатил /т.5, л.102/. Св.М. не поддържа тези
си показания. Обяснява, че написаното за лихвата, или не го е прочел, или не го
е разбрал. Това били вноски по задължението за ремонта на колата. Три месеца
плащал по 50лв и след това върнал остатъка от 150лв. Твърденията на св.М. не
съответстват на подписания от него договор за заем, в който е отразен размер на
заема от 500 лв. Така от една страна съдът констатира противоречие между
показанията на св.М. от ДП и дадените на съдебното следствие, а от друга –
между неговите показания и писмените доказателства. Съдът отчита, че съгласно
чл.281, ал.8 НПК прочетените по реда на ал.4 от същия текст показания не са
достатъчни да обосноват осъдителна присъда по този пункт от обвинението. Дори
да се приеме, че между св.М. и подс.К. е възникнало заемно правоотношение, то
остава недоказан факта на платена лихва през инкриминирания период.
Съдът регистрира противоречия и в показанията на свидетелите А.Р. и А.В..
Св.А.Р. твърди, че не са се разбирали с подс.К. за лихва и не е плащал такава.
Подсъдимият му дал заем от 1000 лв и св.Р. му върнал 1000 лв. Подс.К. теглил
веднъж 400 лв от дебитната карта на св.В. и след завръщането си от чужбина св.Р.
му дал останалите 600 лв. От представената справка от ЦКБ се установява, че са
били теглени на два пъти по 400 лв. Второто теглене не е било осъществено от
св.Р. или от св.В., тъй като до момента на извършеното претърсване и изземване
по делото банковата карта на св.В. се е намирала у подс.К.. И двамата свидетели
твърдят, че Р. се върнал от Германия около един месец след получаване на парите
и тогава „се очистили” от заема. Това твърдение не може да е вярно, защото в
противен случай биха си върнали дебитната карта. Недостоверно е и твърдението
на св.В., че не е давала ПИН-кода на картата си, т.е. К. не би могъл да тегли
пари. А като се върнал А., наведнъж върнали парите. На 15.05.2014г. св.В. е
била разпитана пред съдия и е заявила, че вчера са търсили подс.К., за да му
върнат заема и да му платят лихвата – 200 лв на месец. Съдът намира, че, макар
и доказан, този факт е ирелевантен предвид отсъствието на обвинение за получена
от подсъдимия лихва по договора за заем със св.Р..
Същият подход съдът възприема и при преценка на показанията на св.Л.С.,
който сочи, че взел от подс.К. заем от 1500лв и му е върнал 1500лв. Този
свидетел не поддържа показанията си от досъдебното производство, дадени пред
съдия/т.5, л.98/, когато е заявил, че е получил заем от 1000 лв с уговорката да
плаща месечна лихва от 100 лв. Към момента на разпита на свидетеля лихва не е
била плащана и такова фактическо обстоятелство отсъства в обвинителния акт.
В обобщение, по основния подлежащ на
доказване факт – получаването на лихви от подс.С.К. съдът приема свидетелските показания,
дадени на досъдебното производство пред съдия, като годен и достоверен източник
на доказателствена информация. Разпитът пред съдия е институт, чрез който се
закрепят показанията на свидетелите, когато са най-искрени и непредубедени.
Свидетелите са били разпитвани веднага след разкриване на престъплението и
преди евентуално да бъдат манипулирани. Те са давали доброволни, спокойни и
подробни показания за условията, при които са получили и изплащали заемите на
подс.К.. Променените показания на някои от тях на съдебното следствие са проява
на защитна реакция в резултат от внушение, страх или заплаха.
Изключение правят единствено показанията на
св.М.М.М. /т.5, л.31-л.32/, който е заявил, че е продал къщата си на майката на
подс.С.К., което не е било „залог за заем”. Св.М. е разказал, че са приятели с
подс.К., че св. Г.Х. е ходил при подсъдимия да поиска заем, но му е било
отказано. После М. и Х. отишли заедно и тогава К. е дал 4000 лв на М., които
той е предал на Х.. Заемът бил без лихва и със срок 2-3 месеца, като парите
можело да бъдат връщани или на К., или на М.. Г. се забавил с връщането 3-4
години и М. ходил 2-3 пъти да го пита какво става. Признава, че и заедно с
подс.К. са ходили в дома на св.Х., за да се увери подсъдимия, че не М. е взел
парите. Показанията на св.М. противоречат на тези на св.Х. и св.М.. Съдът не ги
кредитира, изхождайки от обстоятелството, че св.М. и неговите роднини са
упражнявали тормоз над св.М. и съпруга й. Съдът приема, че между св.М. и подс.К.
са се развили друг вид правоотношения, поради които твърденията му са неверни. На
14.01.2010 г. св.М. и съпругата му продали на майката на подс.К. – Г. К.
собствения си недвижим имот в *** /т.ІІ, л.55/. На 07.07.2014г. С. и К. К. продали на св.М. *** /т.ІІ,
л.125/. Закупеният от св.М. имот е същият, чиято възбрана е била поискана по
настоящото дело през м.юни 2014г., но искането е било оттеглено /т.7, л.95/. Впоследствие
е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху имота /т.7, л.178-182/,
като очевидно на компетентните органи не е било известно, че е бил отчужден.
Останалите гласни доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Предоставянето на заеми срещу лихва и
получаването на такава от подс.К. е доказано пряко и от показанията на св.Е.З.,
и косвено от показанията на свидетелите
*** /т.5, л.131/ и К. Д. /т.5, л.134/.
На базата на свидетелските показания,
подкрепени и от писмени доказателства, съдът приема за доказано, че на подс.С.К.
са били платени лихви в общ размер на 48 930.44
лв, както следва: от Н.Х. – 5000 лв, от В. и М. А. – 30 000 лв, от Г.Х. –
1219.72 лв, от Ф.М. – 10 000 лв, от Е.И. – 200 лв и от О.М. – 2510.72 лв.
ІІ. В периода от
01.01.2011г. до 31.12.2013г. подс. К. посещавал офисите на ЕТ „Д. С.“, „Юробанк
България“АД и „Н. – Д.“ ЕООД и получавал чрез международната система за парични
преводи „Western Union” суми от български граждани, работещи в следните държави – Холандия, Германия,
Гърция, Австрия, Чехия и Белгия.
При тази международна система за експресни парични преводи сумите се
превеждат по банков път и се получават лично. Всеки паричен трансфер има
уникален десет цифрен контролен номер – МТCN /Money Transfer Control Number/. Този номер се генерира автоматично от системата при нареждане на превода
и чрез него се следи и отчита движението на трансфера. Получателят на сумата
представя лична карта и посочва име на наредителя, държавата, от която се
изпраща превода, име на получателя, сумата на превода и 10-цифрения код (МТСN) на превода. Изготвя
се бланка за превода, която се подписва от получателя и му се изплаща сумата.
През посочения период и по описания начин подс. К. получил следните
парични преводи:
- на 17.02.2011г. получил от Холандия сума
в размер на 110,00 евро, с левова равностойност 215,14 лв.;
- на 12.12.2011г. получил от Германия сума
в размер на 100,00 евро, с левова равностойност 195,58 лв.
- на 11.02.2012г. получил от Германия сума
в размер на 110,00 евро, с левова равностойност 215,14 лв.;
- на 21.02.2012г. получил от Германия сума
в размер на 50,00 евро, с левова равностойност 97,79 лв.;
- на 06.03.2012г. получил от Германия сума
в размер на 160,00 евро, с левова равностойност 312,93 лв.;
- на 20.03.2012г. получил от Германия сума
в размер на 50,00 евро, с левова равностойност 97,79 лв.;
- на
16.04.2012г. получил от Германия сума в размер на 50,00 евро, с левова
равностойност 97,79 лв.;
- на 04.05.2012г. получил от Германия сума
в размер на 300,00 евро, с левова равностойност 586,75 лв.;
- на 22.05.2012г. получил от Германия сума
в размер на 50,00 евро, с левова равностойност 97,79 лв.;
- на 02.07.2012г. получил от Германия сума
в размер на 230,00 евро, с левова равностойност 449,84 лв.;
- на 11.07.2012г. получил от Австрия сума в
размер на 500,00 евро, с левова равностойност 977,92 лв.;
- на 30.07.2012г. получил от Австрия сума в
размер на 600,00 евро, с левова равностойност 1173,50 лв.;
- на 10.08.2012г. получил от Германия сума
в размер на 247,00 евро, с левова равностойност 483,09 лв.;
- на 18.08.2012г. получил от Гърция сума в
размер на 1 000,00 евро, с левова равностойност 1955,83 лв.;
- на 31.08.2012г. получил от Германия сума
в размер на 240,00 евро, с левова равностойност 469,40 лв.;
- на 18.09.2012г. получил от Холандия сума
в размер на 250,00 евро, с левова равностойност 488,96 лв.;
- на 02.10.2012г. получил от Белгия сума в
размер на 150,00 евро, с левова равностойност 293,38 лв.;
- на 02.10.2012г. получил от Германия сума
в размер на 237,00 евро, с левова равностойност 463,53 лв.;
- на 10.10.2012г. получил от Холандия сума
в размер на 400,00 евро, с левова равностойност 782,33 лв.;
- на 15.10.2012г. получил от Австрия сума в
размер на 500,00 евро, левова равностойност 977,92 лв.;
- на 21.01.2013г. получил от Белгия сума в
размер на 300,00 евро, с левова равностойност 586,75 лв.;
- на 02.02.2013г. получил от Австрия сума в
размер на 500,00 евро, с левова равностойност 977,92 лв.;
- на 11.03.2013г. получила от Белгия сума в
размер на 150,00 евро, с левова равностойност 293,38 лв.;
- на 15.04.2013г. получила от Белгия сума в
размер на 75,00 евро, с левова равностойност 146,69 лв.;
- на 06.06.2013г. получил от Белгия сума в
размер на 75,00 евро, с левова равностойност 146,69 лв.;
- на 24.06.2013г. получил от Белгия сума в
размер на 75,00 евро, с левова равностойност 146,69 лв.;
- на 01.07.2013г. получила от Германия сума
в размер на 210,00 евро, с левова равностойност 410,72 лв.;
- на 24.08.2013г. получил от Белгия сума в
размер на 75,00 евро, с левова равностойност 146,69 лв.;
- на 24.08.2013г. получил от Белгия сума в
размер на 75,00 евро, с левова равностойност 146,69 лв.;
- на 19.09.2013г. получил от Чехия сума в
размер на 154,58 лв.;
- на 27.09.2013г. получил от Белгия сума в
размер на 75,00 евро, с левова равностойност 146,69 лв.;
- на 27.09.2013г. получил от Германия сума
в размер на 500,00 евро, с левова равностойност 977,92 лв.;
- на 17.10.2013г. получил от Чехия сума в
размер на 150,07 лв.;
- на 25.10.2013г. получил от Белгия сума в
размер на 290,00 евро, с левова равностойност 567,19 лв.;
- на 12.11.2013г. получил от Германия сума
в размер на 140,00 евро, с левова равностойност 273,82 лв.;
- на 18.11.2013г. получил от Германия сума
в размер на 383,00 евро, с левова равностойност 749,08 лв.;
- на 20.11.2013г. получил от Германия сума
в размер на 450,00 евро, с левова равностойност 880,12 лв.
Общият размер на
получените парични преводи е 17 334.09 лв.
Обстоятелствата във връзка с получените от чужбина парични суми се
доказват от писмо изх.№ 601/2014г. от Финансова къща „Кеш Експрес Сървис” ЕООД-София
и приложения към него списък /т.4, л.57-л.69/, както и от бланките за
получаване на пари /т.12, л.58-л.61/.
През периода 01.01.2011г. - 31.12.2013г. подс.К. е реализирал доходи и
от лихвите, плащани по договорите за заем. На досъдебното производство е била назначена съдебно – икономическа експертиза /т.6, л.15-л.34, л.85-л.91/, която съобразно
свидетелските показания е изчислила, че получените от подсъдимия лихви са,
както следва:
През 2010г. - 3 000 лв от Н.Х. и 5 000 лв от В. и М. А., или
общо 8 000 лв;
През 2011г. - 1219,72 лв от Г.Х., 5400 лв от Ф.М., 2000 лв от Н.Х., 12000
лв от В. и М. А. и 200лв от Е.И., или общо 20 819,72 лв;
През 2012г. - 4600 лв от Ф.М., 12 000 лв от В. и М. А. и 1400 от О.М.,
или общо 18 000 лв; и
През 2013г. - 1000 лв от В. и М. А. и 1110,72 лв от О.М., или общо
2 110,72 лв.
Или всичко получени лихви за целия период – 48 930,44 лв.
Съобразно поставената й задача съдебно-икономическата експертиза е
изчислила, че за получените от чужбина средства и за доходите от лихви подс. К.
е следвало да заплати следния данък по
чл.48 ЗДДФЛ: за 2010г. - 736 лв, за 2011г. - 1 953,20 лв, за 2012г. - 2 578
лв и за 2013г. - 829,14 лв. Или общо 6 096,34
лв.
Видно от писмо изх.№ 1591/26.06.2014г. от ТД
на НАП-Варна, ОО-Разград /т.4, л.83/ и от писмо изх.№ изх. №1413/21.07.2015г.
на ТД на НАП-Варна, ИРМ-Разград подс.К. не е подавал данъчни
декларации по ЗДДФЛ за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. нито като физическо
лице, нито като Едноличен търговец.
ІІІ. За времето от м.юни 2010г. до м.септември 2012г. подс.С.К. е предоставял
заеми на множество лица, от които е събирал лихви, включително през 2013г. Като
резултат е реализирал значителни неправомерни доходи в общ размер на 48 930.44 лв. Тази дейност е осъществявана в нарушение на правилата по Закона за кредитните институции и се явява
престъпление по чл.252, ал.2 във вр. с ал.1 НК.
Подс.С.К. работи като монтьор във фирмата на майка си – ЕТ”А. – Г. К.”-Разград
и получава месечно трудово възнаграждение около 500 лв /вж. декларация в т.5,
л.18/.
Подсъдимият е регистрирал ЕТ”А. К. *** и не е подавал данъчни декларации по ЗДДФЛ за 2010г.,
2011г., 2012г. и 2013г., което е аргумент, че не е реализирал доходи от
търговската си дейност като едноличен търговец.
За същия период не е декларирал доходи и като
физическо лице.
От 17.04.2012г. подс.К. е съдружник в
„Заложна къща К. 62”ООД - Разград /вж. т.2, л.62/, управлявана от неговата
майка Г. К.. Видно от представените оборотни ведомости на това дружество и
Главната книга на същото /т.6, л.68-л.79/ печалбата от дейността му за 2011г. е
била 1843.11 лв, за 2012г. – 9 172.40 лв и за 2013г. – 14 312.36 лв.
При липсата на доходи от дейността си като ЕТ
и при установената минимална печалба на „Заложна къща К. 62”ООД се налага
извод, че подс.К. не е разполагал с друг паричен ресурс, освен средствата от получените лихви. Именно с тях подс.К. е придобил следното имущество:
На 10.05.2013г. с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 23, том 2, рег. № 1412, дело №
157 на нотариус Р. К., с рег. № 380 на Нотариалната камара, с район на действие
РС – гр. Разград /т.2, л.127-л.128/ закупил за 9000 лв самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
61710.502.6337.6.28 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.
Разград, одобрени със Заповед № РД
-18-37/10.03.2008г., с адрес на имота: гр. Разград, жилищен комплекс
„Лудогорие“, блок 7, етаж 1, с предназначение на самостоятелния обект: ателие
за творческа дейност, със застроена площ 58,24 кв.м., ведно с 15, 67 % идеални
части от общите части на сградата и 16,07 % идеални части от правото на строеж,
при граници на обекта: на същия етаж имот № 61710.502.6337.6.27 и имот №
61710.502.6337.6.26 и под обекта имот №61710.502.6337.6.21 и имот №
61710.502.6337.6.20;
На 03.12.2013г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
66, том 5, рег. № 4234, дело № 640/03.12.2013г. на нотариус Б. К., с рег. № 282
на Нотариалната камара, с район на действие РС – гр. Разград /т. 2, л.88-л.89/ подс.К.
закупил за 7200 лв поземлен
имот с идентификатор 70860.507.326 в с. Стражец по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/07.11.2007г., с адрес на
поземления имот: ***, площ 457 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване /до 10 метра/,
съседи: поземлени имоти с идентификатор 70860.507.325, 70860.507.328,
70860.507.624, 70860.507.324, 70860.507.323, заедно с построената в същият
поземлен имот: сграда с идентификатор 70860.507.326.1, застроена площ 52 кв.м.,
брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, едноетажна,
масивна, състояща се от две стаи, коридор и сервизни помещения;
На 27.12.2013г. с договор за покупко-продажба на
МПС, рег. № 9498 на нотариус Н. С., с рег. № 291 на Нотариалната камара, с
район на действие РС – гр. Разград подс.К. закупил за 550 лв лек автомобил
”Линколн Навигатор” с рег. № *** / т. 6, л. 63/.
На 08.07.2014г. с нотариален акт № 121, том ІІ,
рег. № 4084, дело № 259 на нотариус В. Т., рег.№ 312 на НК с район на действие
РС-Разград подс.К. и съпругата му К. К. са продали недвижимия имот в с.Стражец,
закупен с нотариален акт № 66, том 5, рег. № 4234, дело № 640/03.12.2013г.,
за сумата 8000 лв. Тази продажба е била извършена преди налагането на възбрана
върху същия имот с Определение № 327/20.11.2014г. по ЧНД № 371/2014г. по описа
на Разградския окръжен съд като обезпечение на наказанията глоба, конфискация и
на отнемането в полза на държавата /т.7, л.178-л.182/.
Подс.С.К. е на 35 години, с висше образование,
женен е за К. Н. К., имат две деца – Х., роден на ***г. и Г., родена на ***г. Видно
от приложената характеристична справка от МВР-Разград в т.5, л.17 от ДП, подс.К.
е в добри отношения със съседите, но поддържа близки отношения с лица от
криминалния контингент. Осъждан е, но е бил реабилитиран по право на 12.01.2010г.
/вж. справка за съдимост в т.5, л.10/.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна
Разградският окръжен съд намира следното:
І. По обвинението по чл.252, ал.2 във вр. с ал.1 НК:
Доказано е, че за времето от м.юни 2010г. до м.септември 2012г. подс.К.
е предоставил парични средства в заем на свидетелите Н.Х., В. и М. А., Г.Х., Ф.М.,
Е.И. и О.М.. Паричното кредитиране е било свързано с условие за лихва, поставено
и прието устно. На Н.Х. подс.К. е отпуснал заем в размер на 5000 при месечна
лихва от 10%, на В. и М. А. – 10 000 лв при месечна лихва от 10 %, на Г.Х.
– 1220 евро при месечна лихва от 250 лв, на Ф.М. – 10 000 лв при месечна
лихва от 8%, на Е.И. – 4500 лв при месечна лихва 100 лв и на О.М. – 2000 лв при
месечна лихва от 350 лв.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции банка /кредитна
институция/ е юридическо лице, което предоставя кредити за своя сметка и на
свой риск. По силата на тази норма паричният кредит е банкова сделка, а за
извършването на банкова дейност се изисква лиценз от БНБ – чл.13, ал.1 ЗКИ.
Подс.К. е осъществил 6 банкови сделки без съответното разрешение по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции и тази му дейност е извършвана по
занятие - системно, повече от три пъти.
От деянието подсъдимият е получил значителни
неправомерни доходи, изразяващи се в платените от длъжниците лихви: Н.Х. е платил 5000 лв, В. и М. А. – 30 000 лв, Г.Х. – 1219.72 лв, Ф.М.
– 10 000 лв, Е.И. – 200 лв и О.М. – 2510.72 лв, или общо 48 930.44 лева.
Подс.К. е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че в
нарушение на закона предоставя заеми срещу лихва, искал е и е реализирал от
това неправомерни доходи. Знанието за неправомерния характер на действията му
се извежда от устно договорените лихви и от недопустимото двойно обезпечаване
на кредитите, включително чрез продажби.
По този начин се доказват обективните и
субективните признаци от състава на престъплението по чл.252, ал.2, пр.2 във
вр. с ал.1 НК.
В останалата част
обвинението е недоказано. Установено е, че подс.К. е заемал пари и на
свидетелите Х. Д., Ж. С., Л.А., Е.З., М.Я., М.М., М.М., А.В. и А.Р., и Л.С.. Но
липсват доказателства кредитирането да е било извършено срещу насрещна
материална облага – лихва, нито да е била реализирана такава. Поради това съдът
прие, че в тези случаи не е бил осъществен престъпния състав по чл.252, ал.2
във вр. с ал.1 НК и оправда подс.К. в тази част от обвинението.
Извън фактическите предели на обвинението
остават обстоятелствата относно платените от св.Е.З. лихви в размер на 200 лв и
600 евро, поради което съдът не може да се произнесе за съставомерността на
това деяние.
Съдът счита за неоснователен доводът на
защитата за нарушено право на справедлив процес по чл.6 ЕКПЧОС поради извършването на
разпити на свидетели пред съдия преди повдигане на обвинението, при което
подсъдимият бил лишен от възможност да участва в тези разпити. Към момента на
провеждане на разпитите пред съдия подс.К. не е имал статут на преследвано
лице. Не му е било предявено обвинение и разследващият орган не е бил длъжен да
го призове за участие в разпитите съгласно чл.223, ал.2 НПК. С тези разпити са събирани
изискуемите от чл.219, ал.1 НПК достатъчно доказателства за виновността на К.,
за да бъде привлечен като обвиняем.
Защитата възразява срещу липсата на разграничение между дейността,
която е инкриминирана като осъществяване на банкова дейност без надлежно
разрешение и предоставяне на средства срещу залог на вещи от заложната къща. Случаите,
за които съдът приема, че съставляват престъпление, не представляват
предоставени заеми, обезпечени със залог на вещи. Отношенията със свидетелите Н.Х., В. и М. А., Г.Х., Ф.М., Е.И. и О.М. не са се развили по реда на Наредбата за дейността на
заложните къщи. Техен кредитор не е била Заложна къща „К. 62”. Делото изобилства от
писмени доказателства, че подсъдимият е отпускал многобройни заеми на граждани,
включително на посочените свидетели. Повечето от тях не са посещавали търговските
обекти на заложната къща, а са търсили подсъдимия в автосервиза, където работел.
Неговото име е записано в договорите за заем. Лично е издавал разписките за
изплатени суми. Той е лицето, на което е трябвало да се плати по издадените
записи на заповед. Сам е определял дължимата лихва, която е в размери,
многократно надхвърлящи ограниченията по чл.18 от Наредбата за дейността на заложните къщи. Теглил е от банковите
карти на длъжниците и на техни роднини, обезпечавал е връщането на задълженията
чрез запис на заповед и дори чрез продажба на недвижими имоти. Не случайно наред с договорите за заем е принуждавал
длъжниците /Е.И., Е.З., М.М./ да подписват пълномощни за разпореждане с недвижимите
им имоти, декларации по чл.264, ал.1 ДОПК и декларации по чл.25, ал.8 ЗННД, с
които документи се подготвя отчуждаване. А тезу му действия са недопустими,
както по Наредбата за заложните къщи, така и въобще.
Съдът не приема
становището на защитата, че броят на предоставените
кредити – 14 за период от 4 години не може да обоснове съставомерния признак
„по занятие”. Според правната теория и съдебната практика банковите сделки
следва да са поне три на брой и да са източник на доходи за извършителя. По
делото са доказани 6 сделки, лихвата от които е донесла значителна материална
облага за подсъдимия.
Доводът, че предоставянето на заеми от физически лица не е дейност, която подлежи
на лицензиране, изцяло се споделя от съда. Разрешението се дава само на банка,
а физическото лице не може да бъде такава институция. Фактът, че подс.К. е
заемал собствени средства, а не е използвал публично привлечени влогове, не
изключва престъпния характер на дейността му. Условията по Закона за кредитните
институции са относими към банката като юридическо лице, а не към физическото
лице, опериращо като банка. ЗКИ визира
типичната банкова дейност чрез посочване на присъщите й признаци. Разпоредбите
му служат като база при преценката за правната природа на осъществяваната от
подсъдимия дейност. В този смисъл са Решение № 66 от 10.08.2009г. на
ВКС по н.д. № 9/2009г., ІІ н.о., Решение № 472 от 17.12.2009г. на ВКС по н.д. №
488/2009г., ІІ н.о. и Решение № 150 от 04.05.2015г. на ВКС по н.д. №
109/2015г., ІІІ н.о.
Относно действителността на договорите за заем с лихва съдът отговаря
следното: Първо, търговски кредит по
смисъла на ТЗ изобщо не може да се обсъжда, тъй като няма търговски отношения
между страните. Подс.К. е предоставял заеми като физическо лице, а
не като търговец. Второ, при обикновения заем получаването на
лихва се дължи, само ако е уговорена писмено – чл.240, ал.2 ЗЗД. В
разглежданите 6 случая липсва изискуемата писмена форма. И трето, НК обявява за
престъпни не отделните заемни договори, а системата от подобни сделки, с които
се цели и реализира незаконна облага /вж. Р 560-2005-І н.о., Р 403-2011-І н.о., Р 34-2013-ІІІ н.о./.
Макар да не са инкриминирани, по делото са
установени и други случаи на парично кредитиране срещу лихва, което потвърждава
заключението за системно извършвана забранена от закона дейност.
ІІ. По обвинението по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК:
Подс. С.К. е с постоянен адрес в РБългария, поради
което има качеството на местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл.6 ЗДДФЛ той
е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в
РБългария и в чужбина. По силата на чл.50 и чл.53 ЗДДФЛ се подава годишна
данъчна декларация за доходите в срок до 30 април на годината, следваща
придобиването им. През периода от 01.01.2011г. до 30.04.2014г. подсъдимият не е
подавал такива декларации.
И с това съставомерните факти се изчерпват.
Нормата на чл.255, ал.1 НК изисква да е избегнато установяването
или плащането на данъчни задължения в големи размери. Съгласно чл.93, т.14,
пр.1 НК данъци в големи размери са тези, които надхвърлят 3000 лв. Този
критерий в случая не е налице. Според обвинителния акт облагаемите доходи на
подс.К. включват лихвите от незаконната банкова дейност – предмет на първото
обвинение. Съдът приема, че подс.К. е виновен в това и от него е реализирал
значителни неправомерни доходи от лихви в размер на 48 930.44 лв. Така съдът
признава незаконния характер на този доход, а на данъчно облагане подлежат
единствено правомерните доходи. Поначало полученото по престъпен начин
имущество подлежи на отнемане в полза на държавата по реда на Наказателния
кодекс или попада под ударите на Закона за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество. Във всички случаи обаче то не представлява
облагаем доход. Поради това доходите от лихви - 48 930.44 лв следва да бъдат извадени от общата данъчна основа,
при което последната се редуцира до 17 334.09 лв - размера на получените
парични преводи от чужбина. От тази сума следва да се приспадат
дължимите здравни осигуровки от 8%, възлизащи на 1386.73 лв. При това облагаемата
основа остава 15 947.36 лв, а данъкът по чл.48 ЗДДФЛ от 10 на сто възлиза
на 1594.74 лв. Този размер е по-нисък от 3000 лв, което обуславя извод за несъставомерност
на деянията от обективна страна и съдът оправда подс.К. по обвинението по
чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.
Съдът отбелязва, че горното преизчисление се
извърши с оглед на методиката, посочена от вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, и взима предвид заключението му единствено
по въпроса за начина на определяне на данъка.
ІІІ. По обвинението по чл.253, ал.2 НК:
Изпирането на пари е дейност за легализиране на
придобити по престъпен начин средства, като чрез посочените в чл.253, ал.1 и
ал.2 НК форми на изпълнителното деяние се прикрива произхода на доходи от
общественоопасни деяния. С тази дейност се засяга нормалното функциониране на
финансовата система на държавата, поради което законодателят я е обявил за
престъпна. Една от проявните й форми се изразява в преобразуване на имущество,
за което деецът знае, че произхожда от престъпление. Именно това е сторил подс.С.К..
Доказано е, че от престъплението по чл.252, ал.2
във вр. с ал.1 НК подсъдимият е реализирал материална облага в размер на 48 930.44 лв. С тези
средства той е закупил два недвижими имота и лек автомобил, т.е. генерираното
от незаконната банкова дейност имущество е трансформирал в легално придобито
такова. Подс.К. е знаел за престъпния произход на доходите си от лихва и е
искал да ги преобразува в недвижими имоти и лек автомобил, за да прикрие
действителния им източник.
Връзката между незаконно придобитото и
преобразуваното имущество се доказва от съотношението между размера на
получените лихви и стойността на закупените вещи, общо за 16 750 лв. За
тази връзка се съди и от липсата на друг възможен източник на доходи,
достатъчни да позволят направените покупки.
Така се обосновава обективна и субективна
съставомерност по чл.253, ал.2, пр.5 НК.
Като голословна съдът преценява тезата на защитата,
че средствата за закупуване на имуществото биха могли да бъдат на съпругата или
майката на подсъдимия. Нищо по делото не е дало повод да се извършва
разследване за извършени дарствени актове от Г. К., за което би следвало да има
писмени белези. А що се касае до материалните възможности на съпругата, налице
са доказателства, които опровергават подобно предположение. К. Н. К. се е обучавала в Русенски
университет „А. Кънчев”, където през 2011г. е завършила право. През 2006г. и
2009г. е родила двете си деца. Справките от Службата по вписванията и от КАТ
показват, че тя не притежава недвижими имоти и МПС. Участвала е в продажбата на
два автомобила и на лозе, както и в замяна, при която е придобила в СИО 2/3
ид.части от недвижим имот в гр.Разград, които на 12.08.2014г. са били продадени
/том 1, л.104, л.105, том 2, л.12, л.67, л.69, л.123/. К. К. не е получавала и парични
преводи от чужбина.
При определяне на наказанието за престъплението по
чл.252, ал.2 във вр. с ал.1 НК съдът отчете като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, семейното му положение като
баща на две малолетни деца и трудовата му заетост. Фактът, че престъпната му
дейност се е изразила в малък брой незаконни банкови сделки - 6, също намалява
обществената опасност на деянието. При наличието на тези многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства предвиденото в закона минимално наказание от 5
години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Изолирането на подс.К.
от обществото за 5 години не съответства на характера и тежестта на това
престъпление. Поради това съдът приложи института на смекчената отговорност по
чл.55, ал.1, т.1 НК и определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския
предел, в размер на 3 години, което счете за достатъчно за реализиране целите
на индивидуалната и генералната превенция. Така проявеното снизхождение не е
необходимо да бъде подсилвано по реда на чл.55, ал.3 НК. Предвид факта, че е
извършено престъпление против кредитната система, от което подс.К. се е
обогатил значително, той следва да понесе и наказанието глоба от 5000 лв. При
определянето на глобата в мимималния размер съдът съобрази имотното състояние
на подсъдимия и семейните му задължения, както и посочените смекчаващи
обстоятелства. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да бъде
отложено за изпитателен срок от 5 години. Налице са формалните изисквания по
чл.66, ал.1 НК: подсъдимият не е осъждан, наказанието не надвишава 3 години и за
постигане целите по чл.36 НК не се налага ефективното му изтърпяване.
За престъплението по чл.252, ал.2 НК съдът може да
постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца. Към момента на
приключване на досъдебното производство подс.К. е притежавал три автомобила /т.4,
л.76/ и един недвижим имот в гр.Разград. Единият автомобил – „Линколн
Навигатор” и недвижимият имот са имущество – предмет на престъплението по
чл.253, ал.2 НК, поради което подлежат на отнемане по реда на чл.253, ал.6 НК.
Съдът счете, че конфискацията на другите два автомобила не е наложителна. Останалите
имуществени мерки по настоящата присъда, които подсъдимият ще бъде принуден да
понесе, са достатъчни за постигане на поправително-възпитателен и
предупредителен ефект от наказанието.
При реализиране на отговорността за престъплението по чл.253, ал.2 НК
съдът взе предвид, че подс.К. не е осъждан, че е трудово и социално ангажиран.
От друга страна степента му на обществена опасност се завишава поради
извършването на две финансови престъпления в реална съвкупност. С оглед на тези
обстоятелства съдът наложи наказания 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 3500 лв. По аналогични на изложените по-горе съображения
съдът определи размера на глобата и приложи института на условното осъждане при
изпитателен срок от 3 години.
Съобразно императивната норма на
чл.253, ал.6, пр.1 НК съдът отне
в полза на държавата предметът на престъплението по ал.2. Той включва
недвижимия имот в ***, с идентификатор
№ 61710.502.6337.6.28, закупен с нотариален акт № 23, том 2, рег. № 1412, дело № 157/10.05.2013г. на нотариус
Р. К., рег. № 380 на НК.; и лек автомобил ”Линколн Навигатор” с рег. № ***,
придобит с договор за покупко-продажба на МПС, рег. № 9498/27.12.2013г.
нотариус Н. С., рег. № 291 на НК. Предмет на същото престъпление е и недвижимия
имот с идентификатор № 70860.507.326 в ***, закупен с нотариален
акт № 66, том 5, рег.№ 4234, дело № 640/03.12.2013г. на нотариус Б. К., рег. №
282 на НК. Тъй като този имот е бил продаден с нотариален акт № 121, том ІІ,
рег.№ 4084, дело № 259/08.07.2014г. на Нотариус В. Т., рег.№ 312 на НК,
съгласно чл.253, ал.6, пр.2 НК подс.К. дължи неговата равностойност. Продажната
цена е била 8000 лв, която сума подсъдимият следва да заплати в полза на
държавата.
Тъй като престъпленията по чл.252, ал.2 НК и по
чл.253, ал.2 НК са били извършени, преди да има влязла в сила присъда за кое да
е от тях, на основание чл.23, ал.1 НК съдът наложи на подс.К. общо наказание в
размер на по-тежкото, а именно – 3 години лишаване от свобода и на основание
чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението му за изпитателен срок от пет години. Максималният
изпитателен срок е необходим, за да може подс.К. в пълнота да преосмисли
поведението си и да се поправи. Съдът счита, че по този начин ще се отговори и
на обществените очаквания за справедливост.
Съгласно чл.23, ал.3 НК съдът присъедини към общото
наказание от 3 години лишаване от свобода и наказанията глоба в размер на 5000
лв и 3500 лв.
Съдът постанови веществените доказателства по
делото - тетрадка – книга с надпис „Регистър заложна къща 2011г.” и пари в
размер на 8 741,00 лв. и 6 275,00 евро да се върнат на Г. Р. К.. По
делото не е доказано парите да са получени от разглежданата престъпна дейност
или да са свързани с нея, поради което следва да се върнат на управителя на
заложната къща и автосервиза, откъдето са иззети.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,
ал.3 НПК в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени разноските по делото.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
MH