Делото е образувано по внесено досъдебно производство №14/2014 г. по описа на ОСлО при ОП Разград с постановление от 05.06.2015 г. на ОП Разград с предложение обвиняемата В.С.К. от с. М. П., ЕГН ********** да бъде освободена от наказателна отговорност по обвинението за това, че в периода 11.04.2009 г. – 24.07.2009 г. в гр. Разград, чрез използване на документ с невярно съдържание  - СД по ЗДДС с вх. №17000940772/11.04.2009 г., подадена на основание чл. 125 ЗДДС, като собственик и управител на „Одит консулт 2005” ЕООД Исперих, като данъчно задължено лице, получила от държавния бюджет парична сума, която не се следва в големи размер – 20 384, 41 лв.  – възстановен ДДС, като получената сума е внесена от обвиняемата в бюджета заедно с лихвите – престъпление по чл. 256, ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. 1 НК.

В съдебното заседание, проведено на 30.06.2015 г., прокурорът поддържа предложението. Счита за справедливо административно наказание към минимума.

Обвиняемата В.К. признава вината си, твърди че неправилно е тълкувала закона и изразява съжаление за извършеното.

 

След преценка на събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът установи следното:

 

В.С.К. е българска гражданка, родена на *** г. в гр. Тутракан. Живее в с. М. П., където е декларирала и постоянен адрес. Има две деца, родени през 1981 г. и 1983 г. Не е осъждана към момента на извършване на деянието, описано в постановлението на прокурора. (налице е осъждане на К. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, извършено на 16.11.2009 г., със споразумение от 17.12.2009 г. на пробация, изтърпяна на 30.08.2010 г. (л. 47, 73). К. е с висше образование и работи като счетоводител (л. 68 т. 18).

От приложената по делото разпечатка (л. 10, т. 14) и справка в Търговския регистър се установява, че К. е собственик и управител на „Одит консулт 2005” ЕООД със седалище в гр. Исперих (регистрирано по заявление от 23.08.2005 г. по ф.д. №334/2005 г. ОС Разград).

 „Одит консулт 2005” ЕООД извършвало счетоводни услуги и дейност, свързана с обслужване на международни валутни преводи и обмен на валута.

Дружеството, представлявано от К., сключило договор №04516 от 26.02.2009 г. за лизинг с „Порше лизинг БГ” ЕООД на моторно превозно средство "АУДИ Q7 3.0 TDA" с брой на места 6+1 с рег. № *** (л. 179, т. „Преписка по ревизия”, пластмасова папка). Стойността на МПС била 62 633, 26 евро, с първоначална вноска 10 438, 88 евро и остатък за плащане на 60 вноски – 50 106, 60 евро.

Били съставени фактура №0010059056/ 25.02.2009 г. за 28 824, 96 лв. и №009000000761/11.03.2009 г. за сумата 96 692, 14 лв. (л. 197, 198 в пластмасова папка, намираща се в том в картонена папка, озаглавен „Преписка по ревизия”).

На 11.04.2009 г. К., на основание чл. 125, ал.1 във вр. с чл.87, ал.2 от ЗДДС, подала справка декларация за ДДС с вх.№ 17000940772/ 11.04.2009 г. (л. 165, т. 16). В тази справка декларация, К. отразила ДДС от сделката за автомобила като покупка с право на пълен данъчен кредит – съответно ДДС в размер на 20 800, 42 лв.  В дневника за покупки (позиция 21-23) били включени фактурите, съставени от „Порше лизинг БГ” ЕООД.

Въз основа на декларираните данни с акт за възстановяване и прихващане №901668/22.07.2009 г. (л. 60, т. 18) данъка е възстановен, след намаление с ДДС за внасяне за април, май и юни.

Съответно на 24.07.2009 г. сумата 19 454.02 лв. била преведена по сметка на „Одит консулт 2005” ЕООД в банка „ОББ” (ССЕ от 17.12.2014 г. на л. 3, т. 17). А разликата до 20 384, 41 лв. били прихванати задължения за ДДС.

На „Одит консулт 2005” ЕООД била извършена ревизия, възложена със Заповед за възлагане №1101386/28.03.2011 г., изменена със Заповед № 1303222/05.08.2013 г., при което е изготвен ДРА №171303222/28.10.2013 г. и са установени данъчни задължения в размер на 109 596.27 лева.

НАП уведомила на основание чл. 205 НПК за резултата ОП Разград (л. 6, т. 18) и било образувано досъдебно производство.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в хода на ДП доказателства. - свидетелски показания (св. М. – служител на НАП л. 10, т. 16 и св. П. – служител на НАП л. 15, т. 16), заключенията по назначените експертизи (т. 17), писмени доказателства, ревизионната преписка и приложените към нея , справки декларации, извлечение от регистри, документи. Тези доказателства са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемата. Тя прави самопризнания.

При преценка на посочените доказателства фактическите положения, посочени в постановление на прокурора, се установяват по несъмнен начин.

Съгласно чл. 125 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, а според чл. 87 ЗДДС данъчният период е едномесечен. В изпълнение на това задължение обвиняемата е подала посочената по-горе справка декларация.

Посочените данни в справката-декларация са неверни, тъй като съгласно чл. 73 ЗДДС, когато по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право, то е налице право на частичен данъчен кредит, който се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

Според констатациите в РА и заключението на вещото лице резултата за възстановяване за процесния период по процесната справка декларация е 32, 91 лв., а не 20 384, 41 лв., колкото е получило дружеството като средства преведени по банкова сметка ***.

Съответно е налице неправомерно получаване на средства от държавния бюджет – възстановен данък, който е преведен по сметка на ЮЛ. Сумата съставлява големи размери и надхвърля 70 минимални работни заплати.

Тази сума е получена чрез използване на документ с невярно съдържание - справка декларация за ДДС с вх.№ 17000940772/ 11.04.2009 г., тъй като в нея са декларирани, в нарушение на разпоредбите на ЗДДС, неверни обстоятелства и неправилно е посочен размера на данъка за възстановяване (в раздел Б"Данни за упражнено право на данъчен кредит", графа "данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл.82, ал.2-4 ЗДДС, вноса, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл.69, ал.2 ЗДДС:", подточка "с право на пълен данъчен кредит", клетка 31, е вписала сумата от 104 546.87 лв., при реални 544.78 лв.; в раздел Б"Данни за упражнено право на данъчен кредит", графа " с право на пълен данъчен кредит", клетка 41, е вписала сумата от 20 909.38 лв., при реални 108.96 лв.; в раздел Б"Данни за упражнено право на данъчен кредит", графа " данъчна основа на получените доставки, ВОП,получените доставки по чл.82, ал.2-4 ЗДДС, вноса, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл.69, ал.2 ЗДДС:", подточка "с право на частичен данъчен кредит", клетка 32, е вписала сумата от 821.92 лв., при реални 104 824.01 лв.; в раздел Б"Данни за упражнено право на данъчен кредит", графа " с право на частичен данъчен кредит", клетка 42, е вписала сумата от 164.39 лв., при реални 20 964.80 лв.; в раздел Б"Данни за упражнено право на данъчен кредит", графа " общо данъчен кредит", клетка 40, е вписала сумата от 20 912.67 лв., при реални 421.58 лв.; в раздел В "резултат за периода", в графа "ДДС за възстановяване", клетка 60, е вписала 20 524 лв., при реални 32.91 лв.).

Използвайки посоченият документ с невярно съдържание, К. е получила от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери. Тази сума, видно от представените на ДП п латежни нареждания и заключението по счетоводната експертиза е внесена в бюджета заедно с лихвите.

С това К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 256, ал.3, предл. 1 във вр. с ал. 1, предл. 1 НК.

Престъплението е извършено при пряк умисъл. В.К. е съзнавала, че декларира неверни обстоятелства – несъществуващо право на пълен данъчен кредит и е искала настъпването на противоправните последици – получаване на сумата за ДДС за покупката на автомобила от държавния бюджет. Престъплението е довършено. Обстоятелството, че обвиняемата твърди, че е декларирала данните поради невярно тълкуване на закона не е такова, водещо до изключване на наказателната отговорност. К. е с образование и практикува професията на счетоводител, което изисква и познаване на разпоредбите на ЗС и ЗДДС.

С оглед наказуемостта на деянието – до три години лишаване от свобода, обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението, К. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, са налице основанията на чл. 78а НК.

С оглед самопризнанието и разкаянието на К., трудовата ангажираност, съдът намира, че предложението на прокурора да се наложи наказание към минималния размер е основателно. Поради това наложи глоба в размер на 1 000 лв.

 

 

 

                                                  СЪДИЯ:

MH