РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към ПРИСЪДАТА от 06.07.2015г., постановена по в.н.о.х.д.№ 206/2015г.

Първоначално, ДП № 195/2013г. по описа на РУ „Полиция” - гр.Кубрат приключва с изготвяне и внасяне в съда обвинителен акт срещу подс. Н.А.А. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, в.в. с чл.194, ал.1 от НК.

С присъда от 20.11.2013г., постановена по н.о.х.д.№ 241/2013г. Кубратският районен съд е признал подс.Н.А. А. за виновен в това,че: на 19/20.07.2013г. в с.Равно, обл.Разград, чрез използване на техническо средство /контактен ключ за автомобил/, е отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор – лек автомобил „БМВ 520 и” с рег.№ Т 21 70 СТ на стойност 4 300 лв. и намиращи се в него вещи на обща стойност 45 лв и документи, всичко на обща стойност 4 345,00 лв., от владението на Р. шар Я. от с.с., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.2 и т.4, в.в. с чл.194, ал.1 от НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от 1 година, изтърпяването на което отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е постановил отнетия автомобил да бъде върнат на подс.А. след влизане на присъдата в сила.

С Решение от 14.02.2014г., постановено по в.н.о.х.д.№ 393/2014г. състав на Разградския окръжен съд е отменил присъдата по н.о.х.д.№ 241/2013г. на РС-Кубрат и връща делото за ново разглеждане на Районна прокуратура-Кубрат.

Новото разглеждане на ДП приключва с изготвяне и внасяне в съда на обвинителен акт срещу подс.Н.А.А. за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

С Присъда № 24 от 15.05.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 3/2015г. друг състав на Кубратския районен съд е признал подсъдимия Н.А.А. за виновен в това, че на 19/20.07.2013г. в с.Равно, обл.Разград, самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго – Р. Я. Я. от с.с. свое действително право на собственост на л.ав. „БМВ 520 И” с рег..№ Т 21 70 СТ на стойност 4 300 лв., като самоволно го е отнел от мястото му в с.Равно, обл.Разград и го е придвижил на собствен ход в посока с.Кардам, обл.Търговище, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.323, ал.1, в.в. с чл.54, ал.1 от НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 300 лв.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 НПК са присъдени разноските по делото.

Относно вещественото доказателство- л.ав. „БМВ 520 И” с рег.№ Т 21 70 СТ- на съхранение в РУП-Кубрат съдът е постановил след влизане на присъдата в сила, да бъде върнат на Р. Я. Я. от с.Равно, обл.Разград.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от адв.Е.Н. - защитник на подс. Н.А.А.. В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, иска се оправдаване на подс.А..

В с.з. при редовност в призоваването подс.А. не се явява; за него се явява защитника адв.Ем.Н., който от името на доверителя си заявява, че поддържа жалбата, като излага доводите и съображенията си за това.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Намира, че изводите на районния съд кореспондират със събраните по делото доказателства. Счита, че безспорно от събраните доказателства имало оспорено държане и поради това, деянието е съставомерно така както е приел районния съд. А що се касае, за до реда, който не е следван счита, че това е реда по чл.108 от ЗС и с оглед на това предлага присъдата на районния съд да бъде потвърдена.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията, доводите на страните, събраните по делото доказателства на основание чл.334, т.2, в.в. с чл.336, ал.1 т.3 от НПК отмени изцяло обжалваната присъда, като вместо това призна подс. А. за невинен и го оправда по обвинението за престъпление по чл.323, ал.1 от НК; постанови процесния автомобил да се върне на собственика подс.А. след влизане на присъдата в сила, по следните съображения и правни изводи:

Установено е, че през месец април 2011г. подс.А. закупил и регистрирал на свое име в КАТ-гр.Търговище лек автомобил „БМВ 520 И”, тъмно червен на цвят, с рег.№ Т 21 70 СТ.

В началото на 2012г. подс.А. сключил със св.О.Х. устен договор за продажба на автомобила си. По силата на устна договорка подс.А. предал на св.О.Х. собствения си автомобил и получил от св.О.Х. сумата от 1000, 00 лв. и лек автомобил „Опел Канго”. Предал на свидетеля малкия талон и единия от ключовете на автомобила, но задържал големия талон и втория ключ. За продажбата не бил оформен писмен договор с нотариална заверка на подписите, поради което и не била извършена пререгистрация на автомобила в КАТ. Подсъдимият и св.О.Х. се уговорили в срок от един месец да прехвърлят собствеността на автомобила - „БМВ 520 И” по нотариален ред.

Няколко седмици по-късно, без да е извършено прехвърляне собствеността на автомобила по нотариален ред съгласно уговорката с подсъдимия, св.О.Х. сключил със св. Г.А. от с.Острово устен договор за замяна на автомобили. Св.О.Х. предал на св.Г.А. лекия автомобил „БМВ 520 И”, заедно с малкия талон и ключа получени от подсъдимия, а св.Г.А. от своя страна му предал микробус. Този договор също не бил сключен в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите. Св.О.Х. обяснил на св.Г.А., че имал уговорка със собственика на автомобила-подсъдимия да му каже, на кого е продал автомобила за да може да сключат помежду си писмен договор за продажбата на автомобила с нотариална заверка на подписите. Подс.А. няколко пъти търсил св.О.Х. за да извършат прехвърляне собствеността на автомобила по нотариален ред, но св.О.Х. му казал, че продал автомобила на св.Г.А. и го насочил към него за да извършат прехвърлянето на името на св.Г.А..

През месец май 2012г. св.Г.А., също по устен договор за замяна предал л.автомобил „БМВ 520 И”, заедно с малкия талон и ключа за автомобила на св.Р. Я. от с.Равно, обл.Разград, като последния от своя страна предал на св.Г.А. друг лек автомобил и мотор. При предаването на лекия автомобил, малкия талон и ключа за него св.Г.А. дал на св.Р.Я. и телефона на собственика на автомобила-подсъдимия, и му казал да се свърже с него, за да извършат прехвърляне собствеността на автомобила на негово име. Св.Р.Я. обаче, не потърсил подсъдимия като собственик, за оформяне на документите по прехвърляне собствеността на автомобила.

Междувременно, подс.А. продължил да издирва автомобила, защото искал да прехвърли собствеността му. Разбирайки от св.Г.А., че автомобилът по устен договор е предаден на св.Р.Я. от с.Равно, подсъдимият се срещнал с него. При разговора ѝм, подс.А. обяснил, че той е собственик на автомобила, който е взел от св.Г.А., че големия талон е в него. Казал на св.Р.Я., че трябва да оформят документите по покупко-продажбата на автомобила, защото данъците за МПС от 2011г. не са плащани и същите се начисляват на негово име. Казал му още, че трябва да си приготви пари за плащане на данъците и по прехвърлянето. Св.Р.Я. обещал да извършат прехвърлянето на автомобила, но тъй като бил затруднен финансово поискал отсрочка, подсъдимият му дал срок от една седмица и заявил, че в противен случай ще си прибере автомобила. Св.Р.Я. обещал, че когато събере необходимата сума за прехвърляне и заплащане на данъците, ще му се обади и, че това, ще стане до две седмици или месец. Това обаче, не се случва. През нощта на 19-ти срещу 20.07.2013т. подсъдимият отишъл с такси до с.Равно. Там пред дома на св.Р.Я. намерил паркиран автомобила. С ключа, който останал у него подсъдимият отворил шофьорската врата и се качил в колата. Привел автомобила в движение и с него се прибрал в гр.Попово. Същата вечер св.Е.Я.- син на св.Р.Я. установил, че автомобила го няма пред дома ѝм, св.Р.Я. подал сигнал в полицията и автомобилът бил обявен за издирване. На 31.07.2013г. полицейските служители от РУП-Попово, установили местонахождението на автомобила, който бил прибран на съхранение при тях, а в последствие предаден на полицейските служители от РУП-Кубрат, където се намира на съхранение и по настоящем.

От заключението на автотехническата оценителна експертиза се установява, че приемливата пазарна стойност на л.автомобил „БМВ 520 И”, с рег.№ Т 21 70 СТ към 20.07.2013г. възлиза на 4 300 лв.

Тази фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния съд, се установява действително еднозначно и безпротиворечиво от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подсъдимия, които освен средство за защита са и годно доказателствено средство; показанията на разпитаните по делото свидетели- О.Х., Г.А., Р.Я., Е.Я.; писмените доказателства: справка от АИС „КАТ”-Регистрация и отчет на МПС с писмо № 16965/27.08.2013г на ОДМВР-гр.Търговище, /л.31, ДП/, Разпечатка-3 бр.листа от регионална база АИС „КАТ” Регистрация за собственост на л.ав. „БМВ 520 И” с рег.№ Т 21 70 СТ, изпратена с писмо от 20.03.2015г. на ОДМВР-гр.Търговище и др., документи, относими към предмета на доказване и приобщени към доказателствения материал по делото по установения в НПК ред и начин, протокол за очна ставка между св.Р.Я. и подс.А. /л.90-93, ДП/, прочетен от съда по реда на чл.283 НПК.

Анализът на всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност, при така установената въз основа на тези доказателства фактическа обстановка и конкретно установени факти и обстоятелства, даде основание на въззивния съд да приеме категорично, че извършеното от подс.А. деяние не е съставомерно по чл.323, ал.1 от НК, респ., че с действията си от обективна и субективна страна подс.А. не е осъществил този престъпен състав.

Съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика, изпълнителното деяние на самоуправството се изразява в самоволно, не по установения в закона ред, осъществяване на едно действително или предполагаемо, чуждо или принадлежащо на дееца право, което се оспорва от друго лице. Следователно, самоуправството е възможно само при възникнал, съществувал спор, като няма ограничения във формата на оспорване, поради което оспорването „може да стане както с думи, така и с действия, стига да са разбираеми”. Самоуправството е наказуемо като престъпление само в немаловажни случаи, който признак е задължителен елемент на състава.

От субективна страна, самоуправството е умишлено престъпление. Деецът трябва да осъзнава, че когато извършва промяна на съществуващото фактическо положение, като осъществява съответното право, нарушава установения от закона ред, както и че липсва съгласие за това от страна на засегнатото лице.

В конкретния случай, безспорно се установява и доказва по делото от всички доказателства събрани и проверени в хода на съдебното следствие в производството пред първата инстанция: обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, които съдът кредитира за обективни и достоверни, поради тяхната логичност и безпротиворечивост, както и от писмените доказателства, че подс.А. е собственик на процесния автомобил.

На следващо място, безспорно се установява и доказва по делото също от всички доказателства: обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, както и от извършената очна ставка на ДП между св.Р.Я. и подс.А., че в конкретния случай няма спор, относно това - правото на собственост на подс.А. върху процесния автомобил. Никой от разпитаните свидетели, включително и св.Р.Я. страни по устните договори за продажба и замяна на процесния автомобил, сключени в нарушение на правилото на чл.144 ЗДвП, който постановява, че собствеността върху МПС се прехвърля с писмен договор с нотариално заверени подписи на страните не оспорва правото на собственост на подс.А. върху процесния автомобил. От показанията на св.Р.Я., се установява, че той е бил много добре запознат с реда, по който се прехвърля собствеността върху леки автомобили: „Известен ми е реда, по който се прехвърлят коли. Колата трябва да се прехвърли като се ходи при нотариус и се прави договор за покупко - продажба. След това с договора се регистрира в КАТ и в данъчното. За да извърша прехвърлянето трябваше да платя данъците на автомобила”. На следващо място,от показанията му се установява категорично, че още към момента на получаване на автомобила от св.Г.А., заедно с малкия талон и ключ той е разбрал, че собственик на автомобила не е св.Г.А., а подсъдимия А. както и че, той – св.Р.Я. никога не е оспорвал това право на собственост на подсъдимия. „След няколко месеца Н.А. дойде в къщи и поиска да прехвърлим автомобила. Аз му казах, че към него момент нямам възможност да го направя, но му обещах, че ще го прехвърля. Като дойде Н. ми каза, че колата е негова. Не съм спорил с Н. за това, кой от нас е собственик на автомобила. От документите на автомобила разбрах, че той е собственик.Казах му, че когато събера парите ще му се обадя. Не споря, че това е неговия автомобил, но нямах пари и не можех да го прехвърля…Нямаше спор за това, че той е собственик на автомобила. Няма спор, че трябва автомобила да се прехвърли…Не се считах за собственик на автомобила, защото не съм я прехвърлил. Това, че съм купил автомобила не ме прави собственик на автомобила”. Същото св.Р.Я. е заявил и на извършена очна ставка с подсъдимия на ДП на 17.06.2014г.: „ Автомобила е регистриран на името на Н., той е собственика и аз трябваше да го намеря за да я прехвърлим”. А съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика /изложеното горе/ самоуправството е възможно само при конкретно спорно правоотношение, възникнало по повод на имуществено право, респ. само при възникнал, съществувал спор, каквито доказателства в конкретния случай, не са събрани.

Понататъшният анализ на събраните по делото доказателства даде основание на въззивния съд да приеме, че в случая подс.А. не само, че с действията си от обективна страна, не е осъществил състава на чл.323, ал.1 от НК, но това той не е сторил и от субективна страна. Както бе посочено горе, за да е осъществил състава на деянието от субективна страна трябва подсъдимият да съзнава, че когато извършва промяната на съществуващото фактическо положение, като осъществява съответното право, нарушава установения от закона ред, както и че липсва съгласие за това от страна на засегнатото лице, в случая, св.Р.Я., каквито доказателства и в тази посока, не са събрани. Първо, нито в обвинителния акт, нито в обжалваната присъда и мотивите към нея прокуратурата и първоинстанционният съд са конкретизирали, респ. не са посочили какъв е законния ред в случая, който подсъдимия самоволно не е спазил. По повод възражението на защитата, че няма установен ред, по който да се реализира едно собствено право, след като това право не се оспорва, едва във въззивното производство прокурорът предлагайки да бъде потвърдена присъдата на районния съд, заявява, че този законен ред бил реда по чл.108 от ЗС. Този извод на прокуратурата е неправилен. Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещият собственик срещу владеещия несобственик. Видно от конкретно събраните по делото доказателства, подс.А. в качеството си на невладеещ собственик на процесния автомобил няма правен интерес да предяви иск по чл.108 от ЗС срещу владеещият несобственик - св.Р.Я.. По см.на закона св.Р.Я. не е владелец на процесния автомобил, защото упражнява фактическата власт върху него без правно основание годно да го направи собственик, а и не оспорва правото на собственост на подсъдимия върху автомобила В случая, св.Р.Я., се явява държател, държи вещта без основание, несвои веща „не се считах за собственик на автомобила” и категорично, не оспорва правото на собственост на подсъдимия. Липсват и доказателства за това, държането да е прераснало във владение, за да има правен интерес подсъдимия да предяви иск по чл.108 от ЗС. В случая, като невладеещ собственик с неоспорено право на собственост, държащ големия талон за автомобила и един от двата ключа за него – обстоятелство, известно на всички свидетели в т.ч. и на св.Р.Я., подс.А. има право да извърши промяна на съществуващото фактическо положение – фактическата власт върху процесния автомобил от държателя да премине в собственика, и точно това той е сторил с действията си на 19/20.07.2013г. Но, за да бъде извършеното от него престъпление по чл.323, ал.1 от НК, освен другите елементи от този престъпен състав /изложеното горе/, е необходимо да липсва и съгласие за това от страна на засегнатото лице. А такова съгласие от страна на св.Р.Я. в случая, е налице обстоятелство, което се установява по несъмнен начин както от обясненията на подсъдимия, така и от проведената очна ставка между него и свидетеля. Безспорно се установява по делото както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на св.Р.Я., че подсъдимият при срещата между двамата е настоявал, да се извърши прехвърляне собствеността на автомобила на св.Р.Я. по установения в закона ред. Договорили са се, че след като св.Р.Я. приготви парични средства за заплащане данъците на автомобила, като необходимо условие за прехвърлянето и за заплащане на таксата пред нотариуса, последният ще потърси подсъдимия за осъществяване на сделката, в противен случай, ако това не стане, подсъдимият ще си прибере автомобила. Липсват доказателства, св.Р.Я. да е оспорил тази договорка, да е изказал възражения и несъгласие и това се доказва категорично при проведената очна ставка – подс.А.: „ При първия разговор с Р. му казах, да си приготви пари за прехвърляне и за данъците и след това ще му я прехвърля. Казах му, че в противен случай ще си прибера автомобила…дадох му срок от една седмица”; на въпрос на разследващия орган към св.Р.Я.: „Вярно ли е това, което твърди обв.А.”, св.Р.Я. отговаря: „ Това, което обяснява Н. е напълно вярно, обясни ми, че трябва да си приготвя пари за прехвърлянето и за данъците, но аз в този момент нямах пари…за това на 19 срещу 20 Н. е дошъл и си е прибрал автомобила…когато взех колата ми казаха да намеря собственика и да я прехвърля”.

Въззивният съд намери, че в случая няма извършено и друго престъпление – кражба, тъй като предмет на това престъпление е чужда движима вещ, при безспорно установеното обстоятелство, че подсъдимият е собственик на процесния автомобил.

По изложените съображения и правни изводи РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ