МОТИВИ към Присъда № 85/07.10.2015г. постановена по НОХД № 234/2015г. по описа на РОС.

Обвинението против подсъдимата М.Б.К. *** е за това, че в периода от 01.01.2009г. до 30.04.2013г. в гр. Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/: „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина”, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишна данъчна декларация – за времето от 01.01.2010 год. до 30.04.2010 год.- за придобиване на доходи през 2009 год. в размер на 11 363, 37 лева;

за времето от 01.01.2011 год. до 30.04.2011 год.- за придобиване на доходи през 2010 год. в размер на 23 998,03 лева;

за времето от 01.01.2012 год. до 30.04.2012 год.- за придобиване на доходи през 2011 год. в размер на 17 739,38 лева;

за времето от 01.01.2013 год. до 30.04.2013 год.- за придобиване на доходи през 2012 год. в размер на 3 407,06 лева;

в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ: „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода”, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа” за облагаемите си на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /„Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане”/ и чл. 36 от ЗДДФЛ /„Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване”/ доходи от източници в чужбина, както следва:

за данъчен период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г.- в размер на 1 045,43 лв;

за данъчен период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г.- в размер на 2 207,82 лв;

за данъчен период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.- в размер на 1 632,02 лв;

за данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.- в размер на 313,45 лв. или общо данъчните задължения в размер на 5 198, 72 лв. /пет хиляди сто деветдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на съдебното следствие, на основание чл.287, ал.1 от НПК е допуснато изменение на обвинението в следния смисъл: в периода от 01.01.2010г. до 30.04.2013г. в гр. Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишна данъчна декларация в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ за реализираните от нея доходи от източници в чужбина, както следва:

за данъчен период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г.- в размер на 1 045,43 лв;

за данъчен период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г.- в размер на 2 207,82 лв;

за данъчен период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.- в размер на 1 632,02 лв;

за данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.- в размер на 313,45 лв. или общо данъчните задължения в размер на 5 198, 72 лв., като до приключване няа съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите- престъпление по чл.255, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Съдебното производство е проведено по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие по разпореждане на съда. При предварителното изслушване подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като заявява, че съжалява за случилото се, поради което съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието й, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът й- адв.С. счита, че предвид факта, че настоящото производство се развива по реда на съкратеното съдебно следствие те не оспорват установената фактическа обстановка с оглед на събраните по делото доказателства. Моли съда след като признае подзащитната му за виновна по новото обвинение, да констатира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК и да я освободи от наказателна отговорност като й наложи административно наказание глоба в размер на предвидения минимум, което счита за справедливо и съответно на извършеното.

Представитeлят на ОП-Разград поддържа обвинението и го счита за доказано не само предвид направеното от подсъдимата самопризнание, но и от събраните на ДП писмени и гласни доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатото й обвинение по чл.255, ал.4 от НК, като счита, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като предлага размера му да бъде около минимума.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимия, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата М. Б К. /В Б А/ е с постоянен адрес ***. Същата е вдовица.

През периода от 2009г. - 2012г. подсъдимата посещавала офисите на „ИА Асетбанк“ АД, „БООБ” ЕООД, ”Пим Инс Финанс” ЕООД, ”Лозина” ЕООД, ФЦ 616-Р-д Севар, ФЦ 652 – Плиска, „МР-09“ ЕООД, „ТАБО“ ЕООД, които са подагенти на ФК „ Кеш Експрес Сървис” ЕООД, гр. София /т. 2, л. 2-5/. Дружествата са агенти на международната система за парични преводи „Уестърн Юниън. При посещенията в горепосочените офиси тя получавала парични суми изпращани от Р Турция, Австрия и Германия.

В хода на досъдебното производство от офисите, където подс.К. е получавала паричните средства в евро са изискани и приложени документите представляващи екземпляри от разпечатките /извлечения/ от основната база данни, удостоверяваща получаването на паричните преводи от системите за плащания. Разпечатките носят информация за: име на изпращач – Sender, име на получателя – Receiver; държавата и града, от където са изпратени парите; сумата; датата на изпращане и датата на изплащане; и следните данни за получателя на сумата – номер на валидност на документа за самоличност, дата на раждане и ЕГН.

По този начин подс.К. е получила следните парични трансфери за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2012г.:

През 2009г.

№	MTCN Документ		евро	левова равност/ст	Държава	Фирма, изплатила паричните средства	Лице изпращач
	№	Дата
1	713-983-8960	08.7.2009	900,00	1 760,25	Турция	ПИМ ИНС Финанс ЕООД	C C
2	106-215-4516	12.11.2009	900,00	1 760,25	Турция	Лозина ЕООД	М.К.
3	763-261-2565	18.11.2009	1 860,00	3 637,84	Турция	Лозина ЕООД	М.К.
4	348-503-6250	30.12.2009	2 150,00	4 205,03	Турция	Лозина ЕООД	М.К.
			5 810,00	11 363,37

През 2010г.

№	MTCN Документ		евро	левова равност/ст	Държава	Фирма, изплатила паричните средства
							Лице изпращач
	№	Дата
1	272-901-4895	06.1.2010	900,00	1760,25	Турция	ИА АСЕТ БАНК АД	О.Б.
2	540-605-5950	07.1.2010	1420,00	2777,28	Турция	БООБ ЕООД	О.Б.
3	404-341-5904	07.1.2010	1850,00	3618,29	Турция	Лозина ЕООД	О.Б.
4	857-100-0268	12.2.2010	250,00	488,96	Турция	БООБ ЕООД	S A
5	696-799-2041	16.4.2010	135,00	264,04	Турция	БООБ ЕООД	ПО
6	962-678-5855	03.5.2010	900,00	1760,25	Турция	БООБ ЕООД	А С
7	766-144-4713	05.5.2010	900,00	1760,25	Турция	ФЦ 616 Р-д Север	А С
8	695-400-1077	07.5.2010	100,00	195,58	Австрия	ИА АСЕТ БАНК АД	М С
9	242-288-7107	10.6.2010	300,00	586,75	Турция	БООБ ЕООД	Е Б
10	452-862-9125	11.6.2010	620,00	1212,61	Турция	БООБ ЕООД	Е Б
11	149-213-8676	05.8.2010	250,00	488,96	Турция	БООБ ЕООД	А К А
12	234-598-7621	06.8.2010	345,00	674,76	Турция	БООБ ЕООД	А К А
13	155-658-5096	09.8.2010	1000,00	1955,83	Турция	БООБ ЕООД	А К А
14	131-532-9152	01.12.2010	1000,00	1955,83	Германия	БООБ ЕООД	А А
15	200-500-2901	01.12.2010	1400,00	2738,16	Германия	ИА АСЕТ БАНК АД	А А
16	907-035-5924	21.12.2010	900,00	1760,25	Турция	ФЦ652-Плиска	М Н Г
			12 270,00	23 998,03

През 2011г.

№	MTCN Документ		евро	левова равност/ст	Държава	Фирма, изплатила паричните средства	Лице изпращач
	№	Дата
1	634-798-5167	12.5.2011	500,00	977,92	Турция	МР-09 ЕООД	Б К
2	495-299-1598	08.6.2011	900,00	1760,25	Турция	БООБ ЕООД	К Б
3	667-659-1824	17.6.2011	5000,00	9779,15	Турция	МР-09 ЕООД	А К А
4	964-748-2934	17.6.2011	500,00	977,92	Турция	ФЦ 616 Р-д Север	А К А
5	870-959-0718	22.11.2011	370,00	723,66	Турция	МР-09 ЕООД	Г К
6	938-217-7111	06.12.2011	1800,00	3520,49	Турция	ТАБО ЕООД	О Г
			9 070,00	17 739,38

През 2012г.

№	MTCN Документ		евро	левова равност/ст	Държава	Фирма, изплатила паричните средства	Лице изпращач
	№	Дата
1	851-431-0800	24.1.2012	50,00	97,79	Германия	ТАБО ЕООД	H T
2	721-478-3516	25.1.2012	250,00	488,96	Германия	ТАБО ЕООД	H T
3	171-951-6899	01.10.2012	1 442,00	2 820,31	Турция	ИВАС ВАРНА ЕООД	S G
			1 742,00	3 407,06

По този начин подс.К. е получила общо суми в размер на 56 507,84 лв., както следва по години: през 2009г. – 5810,00 евро, с левова равностойност 11 363,37 лв., през 2010г. – 12 270,00 евро, с левова равностойност 23 998,03 лв., през 2011г. – 9 070,00 евро, с левова равностойност 17 739,38 лв., през 2012г. 1742,00 евро с левова равностойност 3 407,06 лв.

В съответствие с чл. 36 от ЗДДФЛ за 2009г.- 2012 г., годишната данъчна основа за доходи от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалявал с вноските, които лицето е задължено да прави през данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване / 8% за 2008г. - 2012 г./.

№	Период/години	Доходи в лева	ЗОВ – в лева 8% за периода 2009-2012 г.
1	2009 г.	11 363,37	909,07
2	2010 г.	23 998,03	1 919,84
3	2011 г.	17 739,38	1 419,15
4	2012 г.	3 407,06	272,56
		56 507,84	4 520.63

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ размерът на данъка през периода 2009г. - 2012г. се определял като данъчната основа се умножавала по данъчна ставка 10 на сто. Размерът на дължимия от подс.К. данък по години е както следва: за данъчен период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. в размер на 1045,43 лв., за данъчен период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. в размер на 2207,82 лв., за данъчен период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 1632,02 лв., за данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 313,45 лв., като данъчните задължения са в големи размери – 5 198,72 лв.

Според заключението по съдебно - почерковата експертиза (т.2, л. 209-210) саморъчните подписи срещу подпис на клиент в 33 броя платежните документи са изпълнени от подс.М.К..

Съгласно заключението по съдебно - икономическата експертиза /т. 2, л. 214-221/ подсъдимата е получила през инкриминирания период доходи - в евро с левова равностойност на 56 507,84 лв., а дължимият данък за същия период е в размер на 5 198,72 лв. – данък в големи размери съгласно чл. 93, т. 14, пр. 1 от НК.

Установено е, че не съществува възможност друго лице да получи изпратените парични средства чрез международните системи за парични преводи, освен посоченото в крайния платежен документ, поради което всички изпратени суми са били предназначени и получени от подс.К..

Видно от приложените вносни бележки същата е внесла в бюджета дължимия данък в размер на 5 198,72лв. ведно с лихва в размер на 2 216,42лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин не само от направеното по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнание от страна на подс.К., но и от всички събрани на ДП писмени и гласни доказателства, които са единни и непротиворечиви и съдът кредитира изцяло.

Подсъдимата К. има качеството на местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и задължение да плаща данъци за придобитите от нея доходи от източници както у нас, така и в чужбина, съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ.

Получените парични преводи от чужбина за всяка една от посочените в предходното изложение 4 календарни години, съставляват доходи за същата по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Произходът на паричните средства по тези преводи не е доказан.

Липсват и доказателства те да са обложени с данъци в страната на произхода им или у нас.

При това тези парични средства съставляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Придобиването на облагаеми доходи е породило задължение за подс.К. да ги декларира ежегодно, като подава изискуемата по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация в срок от 01.01. до 30.04. включително на следващата календарна година, в ТД на НАП – Офис Разград, като такава по постоянното й местоживеене, както и в същия срок да плати дължимия върху тях данък.

Подсъдимата обаче не изпълнила това си задължение за нито един от четирите инкриминирани календарни годишни периода.

Като не е подала изискуемите по закон годишни данъчни декларации, подс.К. е възпрепятствала своевременното установяване на данъчните си задължения по ЗДДФЛ и не извършила плащане на същите в законоустановените срокове.

По този начин тя е осъществила състава на престъплението по чл. 255, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – не е подала годишни данъчни декларации за 2009г., за 2010г., за 2011г. и за 2012г., които се изискват по силата на чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ “Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: 1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа,за облагаемите си, на основание чл. 35, т.6 ” Чл. 35. Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: 6. всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане” и чл.36 „Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване”.

Съгласно заключението на икономическата експертиза данъчните задължения на подс.К., определени по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, възлизат на:

- за данъчен период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. в размер на 1045,43 лв.

- за данъчен период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. в размер на 2207,92 лв.

- за данъчен период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 1632,02 лв.

- за данъчен период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 313,45 лв.

Общият размер на укритите и неплатени от подсъдимата данъци по ЗДДФЛ, дължими за периода 2010г. – 2013г. включително, възлиза на 5 198.72 лв.

Всяко едно от деянията на подс.К., осъществено по избягване на установяването и плащането на данъчни задължения чрез неподаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, за всеки един от годишните данъчни периоди на календарните 2009, 2010, 2011 и 2012 години, съставлява самостоятелно такова и покрива елементите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1 от НК.

Тази норма предвижда наказателна отговорност за укрити данъци в „големи размери“.

Критерият за последните е установен с нормата на чл. 93, т. 14, предл. 1 от НК, като надвишаващ 3000 лв.

Тъй като, обаче, цялостната инкриминирана дейност на подс.К. съставлява продължавана такава по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК не се нарушава от това обстоятелство.

В този смисъл е установена задължителна съдебна практика с Тълкувателно решение № 1/07.05.2009г. по НД № 1/2009г. на ОСНК на ВКС.

Предвид факта, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, подс.К. е внесла в бюджета дължимите данъчни задължения ведно с лихвата, деянието на същата следва да бъде преквалифицирано по чл.255, ал.4, пр.1 във вр. с чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, каквото е и новото обвинение спрямо нея, с оглед изменението на обвинението по чл.287 от НПК. Деянието е извършено чрез бездействие и при пряк умисъл.

С оглед чистото съдебно минало, възстановяването на причинените от деянието имущестевни вреди, обстоятелството, че за това умишлено престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години, подс.К. не е освобождавана от наказателна отговорност, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на подс.К. от наказателна отговорност с агажиране на административната й такава, а именно налагане на глоба в размер на 1000 лв. По този начин целите на наказанието, свързани с генералната и специалната превенция ще бъдат реализирани в най-пълна степен.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: