МОТИВИ към присъда № 75/28.09.2015г.,
постановена по внохд № 336/2015г.по
описа на Окръжен съд – Разград.
Обвинението против подсъдимия К.К.О. ***,
предявено пред ИРС е за това, че:
1.Ha 04.01.2014 г в гр.Исперих,обл
.Разградска е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно средна
телесна повреда на М.Х.М. от с.Лъвино, обл .Разградска, изразяваща се в
счупване на клиничната коронка на 1-ви горен ляв резец и разклащане 1-ва степен
на подвижност на 1-ви горен десен резец, довело до трайно затруднение на
дъвкателната и говорната функция и лека телесна повреда на Ш.Х.М. от с.Лъвино,
обл.Разградска, изразяваща се в множествени обловати кръвонасядания по двете
предмишници и двете коленни области, довели до болка и страдание, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131, ал.1, т.4,
предд.трето във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.130, ал.1 от НК;
2.На 04/05.01-2014г. в гр.Исперих,
обл.Разградска, противозаконно е лишил от свобода Л. Й.С от с.Лъвино,
обл.Разградска - престъпление по чл.142а, ал.1 от НК;
3.На 04/05.01.2014г. в гр.Исперих,
обл.Разградска, противозаконно е лишил от свобода Ш.Х.М. от сЛъвино,
обл.Разградска - престъпление по чл.142а, ал.1 от НК;
4.На 04/05.01.2014г. в гр.Исперих,
обл.Разградска, противозаконно е лишил от свобода М.Х.М. от сЛъвино,
обл.Разградска - престъпление по чл.142а, ал.1 от НК;
5.На 04/05.01.2014г. в гр.Исперих,
обл.Разградска е принудил Л. Й.С, на 18 години, от сЛъвино, обл.Разградска, да
извърши и да претърпи нещо противно на волята си, като предаде мобилният си
телефон, марка «Mtel»655 и да извърши полов акт, като употребил за това сила и
заплашване - престъпление по чл.143, ал.1 от НК;
6.На 04/05.01.2014г. в гр.Исперих,
обл.Разградска се е заканил с убийство на Л. Й.С от сЛъвино, обл.Разградска и
това му заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
7.На 04/05.01.2014г. в гр.Исперих,
обл.Разградска се е заканил с убийство на Ш.Х.М. от сЛъвино, обл.Разградска и
това му заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
8.На 04/05.01.2014г. в гр.Исперих,
обл.Разградска се е заканил с убийство на М.Х.М. от с.Лъвино, обл.Разградска и
това му заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
9.На 04/05.01.2014г. в гр.Исперих,
обл.Разградска, в дом на ул.Лудогорие № 92 се е съвкупил с лице от женски гюл -
с Л. Й.С от с.Лъвино, обл.Разградска, като я е принудил към това със сила и
заплашване - престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК;
10.На 28.12.2013г. в гр.Исперих,
обл.Разградска, с мобилен телефон, марка „Нокиа", модел Cl-01, с IMEI
358644/04/185024/2 е създал графични файлове с порнографски материали - 3 бр.
снимки под формата на файлове с обозначени наименования -Снимка 0266.jpg ;
Снимка 0268.jpg; Снимка 0271.jpg, на които са заснети лицето Л. Й.С и лице от
мъжки пол, на които е изразено открито сексуално поведение - престъпление по
чл.159, ал.1 от НК;
11.На 04.01.2014г. в гр.Исперих,
обл.Разградска, ул.Лудогорие № 92, в 22.30 часа, е влязъл в чуждо жилище -
собственост на А.С.И. от същия град, обитавано като квартира от Л. Й.С, майка й
Ш.Х.М. и баба й М.Х.М., като за това употребил сила и деянието е извършено нощем
-престъпление по чл.170, ал.2,във вр. с ал.1 от НК;
12.На 04/05.01.2014г. в гр.Исперих,
обл.Разградска, ул. Лудогорие № 92, в условията на продължавано престъпление, е
отнел чужди движими вещи -1 бр.батерия от мобилен телефон, марка
„Нокиа",модел 2220 S, на стойност 11.40 лева и 1 бр. СИМ карта на мобилен
оператор „Глобул" с № за разговори 0892922973, на стойност 9.50 лева, на
обща стойност 20.90 лева, собственост на Л. Й.С от с.Лъвино, обл.Разград, от
владението на Ш.Х.М., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои и 1 бр. батерия от мобилен телефон, марка „Нокиа", модел 100, на
стойност 11.25 лева и 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Глобул", с № за
разговори 0892994022, на стойност 9.37 лева, на обща стойност 20.62 лева,
собственост и от владението на М.Х.М., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен и стойността на всички
вещи възлиза на 41.52 лева - престъпление по чл. 194, ал.3 във вр. с ал.1 във
вр. с чл.26, ал.1 от НК;
13.На 04/05.01.2014г. в гр.Исперих,
обл.Разградска, ул.Лудогорие № 92, при условията на продължавано престъпление
последователно противозаконно е повредил чужда движима вещ - врата с размери -
височина 2.30м., широчина 0.70м, на стойност 17.00 лева, унищожил чужда движима
вещ - стъкло за прозорец с дебелина 3мм с размери 1.40/0.70м, на стойност 3,14
лева, всичко на обща стойност 20.14 лева - собственост на А.С.И. от гр.Исперих,
обл.Разградска, унищожил чужди движими вещи - 1 бр. преносим компютър, марка
„НР", на стойност 636.50 лева, 1 бр. мобилен телефон, MapKa«Mtel»655, на
стойност 56.16 лева, 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Глобул", на
стойност 9.37 лева, на обща стойност 702.03 лева, всички собственост на Л. Й.С
от с.Лъвино, обл.Разградска, противозаконно унищожил чужда движима вещ -1 бр.
мобилен телефон, марка „Нокиа", модел 2220 S, на стойност 95.00 лева,
собственост на Ш.Х.М. от с.Лъвино, обл.Разградска, всичко унищожени вещи на
стойност 799.17 лева - престъпление по чл.216, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от
НК.
В проведеното пред ИРС съдебно
заседание представителят на РП-гр.Исперих е заявил, че поддържа обвинението от
фактическа и правна страна. Пледирал за осъдителна присъда с налагане на
наказания „Лишаване от свобода" към максималните размери, предвидени за
всяко едно от престъпленията по повдигнатото обвинение, като бъде отчетена висока обществена опасност на
деянията, повечето от тях съставляващи тежки престъпления, както и висока обществена
опасност на извършителя с оглед на предишните му осъждания, като се приложи и
задължителната редукция с 1/3 на определените наказания предвид реда на
съдебното производство по Глава 27 от НПК. За престъплението по чл.159, ал.1 от
НК е изразил становище, че кумулативното наказание „Глоба" също следва да
бъде определено в максимален размер. На подсъдимия да бъде определено едно общо
наказание „Лишаване от свобода" в размер на най-тежкото от наложените, на
основание чл.23, ал.1 от НК, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
строг режим в затвор, към което да се присъедини наказанието „Глоба", на
основание чл.23, ал.2 от НК и да се приспадне времето, през което подсъдимият е
бил задържан под стража, считано от 05.01.2014г., на основание чл.59, ал.1 от
НК.
В проведеното пред ИРС съдебно
заседание подсъдимият в производство за предварително изслушване на страните по
реда на чл.370 във вр. с чл.371, т.2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират
доказателства за тези факти при водене на съкратено съдебно следствие. Дава
обяснения, че с пострадалата Л. са имали 3-годишно съжителство и чувствата им
на обич са силни и взаимни. Той изоставил семейството си заради нея и бил
всеотдаен към връзката им. Заради слух, че била с друг мъж, направил това, за
което е обвинен и съжалява много за постъпката си. Твърди, че не всичко описано
в обвинителния акт е така, както е било, но нямал друг избор. Твърди, че Л.
била зависима от майка си и баба си, защото е с малко дете и щели да я изгонят
от къщи, поради което проявявал разбиране към нея и заявява съгласие с всички
обвинения срещу него.
С Присъда № 32/16.02.2014г. по НОХД №
121/2014г. Исперихският районен съд е признал подсъдимия К.К.О. *** за виновен
в това, че на 04.01.2014г. в гр.Исперих,
обл.Разградска, е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно
средна телесна повреда на М.Х.М. от с.Лъвино, изразяваща се в счупване на клиничната
коронка на 1-ви горен ляв резец и разклащане 1-ва степен на подвижност на 1-ви
горен десен резец, довело до трайно затруднение на дъвкателната и говорната
функция, и лека телесна повреда на Ш.Х.М. от с.Лъвино, изразяваща се в множествени
обловати кръвонасядания по двете предмишници и двете коленни области, довели до
болка и страдание, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на
основание чл.131, ал.1, т.4, предл.3 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във
вр. с чл.130, ал.1 НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода, което
наказание при условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК във вр. с
чл.58а, ал.1 и ал.3 НК е намалил с една трета и му е наложил наказание 2 години
и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.
Със същата присъда ИРС е признал подсъдимия К.К.О. за
виновен в това, че на 04/05.01.2014г. в гр.Исперих, противозаконно е лишил от
свобода Л. Й.С. от с.Лъвино, поради което и на основание чл.142а, ал.1 НК го е
осъдил на 4 години лишаване от свобода, което наказание при условията на
чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК във вр. с чл.58а, ал.1 и ал.3 НК е
намалил с една трета и му е наложил наказание 2 години и 8 месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим в затвор.
Със същата
присъда ИРС е признал подсъдимия К.К.О. за виновен в това, че на 04/05.01.2014г.
в гр.Исперих, противозаконно е лишил от свобода Ш.Х.М. от с.Лъвино, поради
което и на основание чл.142а, ал.1 НК го е осъдил на 4 години лишаване от
свобода, което наказание при условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК
във вр. с чл.58а, ал.1 и ал.3 НК е намалил с една трета и му е наложил
наказание 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим
в затвор.
Със същата
присъда ИРС е признал подсъдимия К.О. за виновен в това, че на 04/05.01.2014г.
в гр.Исперих противозаконно е лишил от свобода М.Х.М. от с.Лъвино, поради което
и на основание чл.142а, ал.1 НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода,
което наказание при условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК във
вр. с чл.58а, ал.1 и ал.3 НК е намалил с една трета и му е наложил наказание 2
години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.
Със същата
присъда ИРС е признал подсъдимия К.О. за виновен в това, че на 04/05.01.2014г.
в гр.Исперих е принудил Л. Й.С да извърши и да претърпи нещо, противно на
волята й, като предаде мобилния си телефон, марка “Mtel”655 и да извърши полов
акт, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание
чл.143, ал.1 НК го е осъдил на 5 години лишаване от свобода, което при
условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК във вр. с чл.58а, ал.1 и
ал.3 НК намалил с една трета и му наложил наказание 3 години и 4 месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим в затвор.
Със същата присъда ИРС е признал подсъдимия К.О. за
виновен в това, че на 04/05.01.2014г. в гр.Исперих, обл.Разградска, се е
заканил с убийство на Л. Й.С и това му заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода, което
наказание при условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК във вр. с
чл.58а, ал.1 и ал.3 НК е намалил с една трета и му е наложил наказание 2 години
и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.
Със същата присъда ИРС е признал подсъдимия К.О. за
виновен в това, че на 04/05.01.2014г. в гр.Исперих, обл.Разградска, се е
заканил с убийство на Ш.Х.М. и това му заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода, което
наказание при условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК във вр. с
чл.58а, ал.1 и ал.3 НК е намалил с една трета и му е наложил наказание 2 години
и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.
Със същата присъда ИРС е признал подсъдимия К.О. за
виновен в това, че на 04/05.01.2014г. в гр.Исперих, обл.Разградска, се е
заканил с убийство на М.Х.М. и това му заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода, което
наказание при условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК във вр. с
чл.58а, ал.1 и ал.3 НК е намалил с една трета и му е наложил наказание 2 години
и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.
Със същата
присъда ИРС е признал подсъдимия К.О. за виновен в това, че на 04/05.01.2014г.
в гр.Исперих, в частен дом на ул.”Лудогорие” № 92, се е съвкупил с лице от
женски пол - Л. Й.С, като я принудил към това със сила и заплашване, поради
което и на основание чл.152, ал.1, т.2 НК го е осъдил на 6 години лишаване от
свобода, което при условията на чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58а, ал.1НК намалил
с една трета и му наложил наказание 4 години лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затвор.
Със същата
присъда ИРС е признал подсъдимия К.О. за виновен в това, че на 28.12.2013г. в
гр.Исперих с мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел С1-01, с IMEI №
358644/04/185024/2, е създал графични файлове с порнографски материали – 3 броя
снимки под формата на файлове с обозначени наименования - Снимка 0266.jpg;
Снимка 0268.jpg; Снимка 0271.jpg, на които са заснети лицето Л. Й.С и лице от
мъжки пол, на които е изразено открито сексуално поведение, поради което и на
основание чл.159, ал.1 НК го е осъдил на 1 година лишаване от свобода и глоба в
размер на 1 500 лева, като при условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4
НПК във вр. с чл.58а, ал.1 и ал.3 НК е намалил с една трета наказанието лишаване
от свобода и му е наложил такова за срок от 8 месеца при първоначален строг
режим в затвор.
Със същата
присъда ИРС е признал подсъдимия К.О. за виновен в това, че на 04.01.2014г. в гр.И.,
в 22.30 часа, е влязъл в чуждо жилище – собственост на А.С.И., обитавано като
квартира от Л. Й.С., майка й Ш.Х.М. и баба й М.Х.М., като за това употребил
сила и деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл.170, ал.2 във
вр. с ал.1 НК го е осъдил на 1 година лишаване от свобода, което при условията
на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК във вр. с чл.58а, ал.1 и ал.3 НК е
намалил с една трета и му е наложил наказание 8 месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим в затвор.
Със същата
присъда ИРС е признал подсъдимия К.О. за виновен в това, че на 04/05.01.2014г.
в гр.Исперих в условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи-1
бр.батерия от мобилен телефон ,марка „Нокиа”, модел 2220 S на стойност 11.40
лева и 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Глобул” с № за разговори
0892922973, на стойност 9.50 лева, на обща стойност 20.90 лева, собственост на Л.
Й.С. от владението на Ш.Х.М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои и 1 бр. батерия от мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел 100 на
стойност 11.25 лева и 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Глобул” с № за
разговори 0892994022, на стойност 9.37 лева, на обща стойност 20.62 лева, собственост
и от владението на М.Х.М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е маловажен и стойносттта на всички вещи възлиза на 41.52
лева, поради което и на основание чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26,
ал.1 НК го е осъдил на глоба в размер на 200 лв.
Със същата
присъда ИРС е признал подсъдимия К.О. за виновен в това, че на 04/05.01.2014г.
в гр.Исперих в условията на продължавано престъпление последователно
противозаконно е повредил чужда движима вещ - врата с размери-височина 2,30м,
широчина-0,70 м, на стойност 17.00 лева, унищожил чужда движима вещ - стъкло за
прозорец с дебелина 3 мм с размери 1.40/0.70м, на стойност 3.14 лева, всичко на
обща стойност 20.14 лева - собственост на А.С.И., унищожил чужди движими вещи
-1 бр. преносим компютър, марка „HP”, на стойност 636.50 лева, 1 бр. мобилен
телефон, марка «Mtel» 655, на стойност 56.16 лева, 1 бр. СИМ карта на мобилен
оператор „Глобул”, на стойност 9.37 лева на обща стойност 702.03 лева, всички
собственост на Л. Й.С, противозаконно унищожил чужда движима вещ -1 бр. мобилен
телефон, марка „Нокиа”, модел 2220 S, на стойност 95.00 лева - собственост на Ш.Х.М.,
всичко унищожени вещи на стойност 799.17 лева, поради което и на основание
чл.216, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК го е осъдил на 5 години лишаване от
свобода, което при условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК във вр.
с чл.58а, ал.1 и ал.3 НК е намалил с една трета и му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от 3 години и 4 месеца при първоначален строг режим в затвор.
Със същата
присъда ИРС на основание чл.23, ал.1 НК е определил по отношение на подсъдимия К.О.
едно
общо наказание за извършените от него престтъпления
в размер на най-тежкото, а именно 4 години лишаване от свобода при първоначален
строг режим в затвор и на основание чл.23, ал.3 НК е присъединил изцяло към определеното
общо наказание и наказанието глоба в размер на 1500 лв.
На основание
чл.59, ал.1НК е приспаднал от определеното общо наказание лишаване от свобода
времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение “Задържане
под стража”, считано от 05.01.2014г.
Със същата присъда ИРС се е разпоредил с веществените
доказателства по делото, като е постановил връщане на собствениците им Л. Й.С.,
Ш.Х.М. и М.Х.М., а на основание чл.53, ал.1, б.”а” НК е отнел в полза на
държавата мобилния телефон на подсъдимия.
Недоволен от така постановената присъда
е останал подс. К.К.О. и я обжалва като несправедлива, неправилна, постановена
в нарушение на материалния закон, с искане за признаването му за невинен.
Защитникът на подсъдимия О. - адвокт М.Й. *** в съдебно заседание,
проведено пред Окръжен съд –Разград заявява, че неговият доверител и подсъдим
желае първо, ако не бъде оправдан присъдата по отношение на кумулацията да бъде
намалена и освен това да бъде изменена и мярката на режима в мястото за
изтърпяване на наказанието, с искане да се намали както присъдата, така и да измени режима на
изтърпяване на същата. В този смисъл моли, ако подсъдимия не бъде оправдан по
гореспоменатите и цитирани престъпления, да бъде извършено именно изменение на
режима и намаляне на присъдата, тъй като е изтърпял една голяма част от нея.
В последната си дума в съдебно
заседание, проведено пред Окръжен съд – Разград, подсъдимият К.О. заявява, в ИРС не са му позволили даже да говори, нямал хал хабер от нищо и затова се признал
за виновен. След това се запознал с материалите по обвинителния акт, не разбирал първоначално за какво става
въпрос и сега осъзнавал някои неща и затова започнал да обжалва. Първоначално
нямал тези възможности да обжалва. Твърди, че не е оставил в безпомощно състояние трите жени, за
които са му повдигнати обвинения, че сам той бил много пиян. Стигало само да му духнат и щял
да падне.Твърди, че трите жени, за които са му повдигнати обвинения не били в
безпомощно състояние. Ако били в безпомощно състояние, щели да излязат, да
викат. Всеки нормален човек щял да излезе да вика. А полицията реагирала,
когато става въпрос за него, светкавично се задействала. Моли съда да счете
всички факти и обстоятелства по жалбата му.
Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбата за
основателна и моли съда да я отхвърли. Излага становище, че що се отнася до
едно от обвиненията, а именно за принудата към Л., частично е основателна
жалбата, но там са повдигнати два изпълнителни състава, а именно принуждаване
към изнасилване, както и предаване на вещта. Твърди, че доколкото
принуждаването към престъпление изнасилване действително се поглъща от
отделното повдигнато обвинение по чл.152, но принудата за телефона не може да
бъде дерогирана. Така, че ако бъде частично оправдан, би било само за това
принудата към половия акт, за който той е обвинен, а всичко друго е безспорно
доказано. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което потвърдите изцяло
присъдата на ИРС по тринадесет обвинения така, както са наложени съответните
наказания.
Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, констатира следното:
Наказателното
производство пред първата инстанция се е развило по реда на чл.371, т.2 и сл. НПК. Подсъдимият К.К.О. се е признал за виновен, признал
е фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тях. Неоспорената фактическа част на
обвинението е следното:
Подс.К. С.
съжителствал на съпружески начала със св.Л. С., като двамата имали дете –
Самира, родено през м.август 2012г. Връзката им била нестабилна – често се
карали и разделяли. Подс.К.О. влизал в остри конфликти с майката на Л. – св.Ш.Х.М.,
като един такъв конфликт прерастнал в хулиганство, за което подсъдимият е бил
осъден по НОХД № 102/2012г. на ИРС.
През пролетта на
2013г. подсъдимият, св.Л. С. и детето им заживяли на квартира в гр.Исперих, ул.Лудогорие
№ 92. Ползвали втория етаж на къщата - собственост на св. А.С.И., който
обитавал лятната кухня в същия имот. В следващите месеци в същата квартира
заживяли майката на св.Л. С. - св.Ш.Х.М.,
както и нейната баба – св. М.Х.М..
На 27.12.2013г. след
поредния конфликт със св.Ш.М. подс.К.О. напуснал квартирата.
На 28.12.2013г.
около обяд подс.О. се срещнал със св.С.. Двамата отишли в квартирата. В
разговора помежду им подс.К.О. предложил на св.Л. С. да я снима, докато правят
секс. Св.С. се съгласила да правят секс, но не и да бъде снимана. Въпреки това по
време на сексуалния акт помежду им подсъдимият направил снимки и видеоклипове
със своя телефон марка „Нокиа“. Снимките били номерирани автоматично от устройството:
снимка 0266.jpg, снимка 0268.jpg и снимка 0271.jpg, а видеоклиповете били
номерирани, съответно: видео 000.3gp; видео 001.3gp и видео 002.3gp. Когато
подс.О. се прибрал в дома си, качил описаните файлове на настолния си компютър.
В следващите дни търсил Л. на мобилния й телефон, но тя не отговаряла.
Разговаряли на 30.12.2013г. вечерта, когато подс. К.О. настоял да се съберат и
заплашил, че в противен случай ще разпространи порноснимките и порновидеото в
интернет-пространството. Св.Л. С. му заявила да прави каквото иска и затворила телефона.
Тъй като не склонила да заживее отново с подс.О., в следващите дни той създал в
интернет-мрежата „Фейсбук“ профил на латиница „L“. Там качил порноснимките и порновидеото.
На 03.01.2014г. св.С. получила съобщение на своя профил във „Фейсбук“ – „Senve
ben“ от К. К О., от профила му „Sido Kemo“, че трябва да си вдига телефона на
неговите обаждания и чак тогава ще изтрие снимките и видеото от интернет. На
същата дата установила, че на другия си профил „Ozledim seni Ozledim“ подс. К.О.
е написал, че снимките и видеото са качени в интернет със заплахата, че ще ги
пусне за виждане от всеки и ще ги изпрати на нейните роднини, ако продължава да
не си вдига телефона.
На 04.01.2014г. около
22 часа свидетелките Л. С., Ш.М. и М.М., заедно с малката Самира, легнали да
спят. Около 22.30 часа подс.К.О. прескочил оградата на къщата, стъпил върху
един стол и се покатерил на прозореца на първия етаж, а оттам, придържайки се
към улучната тръба, се качил на терасата на втория етаж. Счупил стъклото на
вратата, откъртил дъски от вратата и по този начин проникнал в помещенията. Насочил
се към св. Ш.М., блъснал я, съборил я на земята и започнал да я влачи за
косата. После взел лаптопа на семейството, марка „НР 650“ и със сила го ударил
в земята. При това лаптопът се счупил на много части. След това подс.К.О.
разпоредил на жените да си дадат телефоните. Заплашил, че ако не ги дадат, ще
ги убие, няма да останат живи и ще чупи всичко наред. Взел телефона на св.С.
марка „Мтел 655“. Ударил го в земята и той се счупил на парчета. Взел и телефона
на св. Ш.М., марка “Нокиа“, който се намирал върху нощното шкафче и го хвърлил
в горящата печка. След това отишъл в другата стая, където спяла св.М.М..
Нахвърлил се върху нея и започнал да я бие с юмрук по лицето. Поискал и нейния
телефон. Когато го получил, свалил батерията и СИМ-картата, и ги прибрал в своя
джоб. След това казал на всички, че по този начин никой няма да може да звъни
на полицията за помощ. После поискал паспорта на Л., при което майка й
обяснила, че той се намира в с.Лъвино. Подсъдимият им наредил да намерят паспорта,
иначе той щял да го намери и да счупи всичко в стаята. На св.Л. С. заявил, че
трябвало да си вдига телефона, а сега щяла да види какво ще направи той. В
стаята имало бутилка с бира и подс. К.О. започнал да пие от нея. Той наредил
всички жени пред себе си на дивана, като не ги пускал да стават от там.
Заплашил, че няма да останат живи тази нощ. Поставил един ръжен в печката.
Междувременно бил заключил и вратата на стаята, за да не могат да излизат от
нея. Докато пиел бирата, поскал жените да му намерят ракия, като отново
заплашил, че в противен случай ще ги убие. Сам намерил едно шише с ракия, скрито
в спалнята. Малко след това подс.К.О. поискал да говори със св. Л. С. в другата
стая. Тя изразила несъгласие, а подс.К.О. взел един нож и отново се заканил, че
ще я убие. Св.Ш.М. успяла да вземе ножа от ръката му, но подсъдимият издърпал св.С.
в другата стая. Затворил вратата на тази стая и поискал да правят секс. Св.С.
му отказала, но паодс.К.О. я заплашил с думите: „Ако не правиш секс с мен, ще
набия всички и ще взема детето, и няма да го намерите повече“. Въпреки че се
изплашила, св.С. продължавала да се съпротивлява. Тогава подс.К.О. решил да
действа със сила. Хванал с едната си ръка двете ръце на св.Л. С. за китките и
ги стиснал, а с другата ръка започнал да й сваля клина. Китките на Л. били
поставени на гърба й и по този начин били захванати здраво, а подсъдимият бил
зад нея. С помощта на другата си ръка, след свалянето на клина, свалил и бикините
на Л.. Осъществил с нея полов акт въпреки нейното несъгласие. Св.Л. С. крещяла,
за да може хазяинът А.И. да чуе и да се намеси, но това не се случило. Около 03
часа на 05.01.2014г. подс.К.О. напуснал къщата като предупредил трите жени, че
ще стои навън и ще чака, за да види какво ще направят до сутринта. Отключил
вратата на стаята, като заключил след себе си. Около 07 ч. хазяинът чул чукане
и хлопане от втория етаж. Тогава били уведомени полицейските органи.
Назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение /л.74-76 от ДП/, че при
прегледа на пострадалата Л. С. са били установени множествени обловати и с
удължена форма кръвонасядания по двете предмишници, повече и по-изразени на
лявата, зачервяване на лигавицата пред входа на влагалището, разположено на 6 ч.
по часовниковия циферблат. По своята медико-биологична характеристика тези
травматични увреждания обуславяли болка и страдание.
Съгласно заключението
на съдебно-медицинската експертиза /л.80-81 от ДП/ по отношение на Ш.М., същата
е получила множествени обловати кръвонасядания по двете предмишници и двете
коленни области, които обуславят болка и страдание.
По отношение на М.М.
е била назначена комплексна съдебно-медицинска и дентална експертиза /л.85-л.87/,
която е установила: 1.Травма на лицето – хематом на лява орбита с отток на
клепачите, дифузно разлят подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на
склерата на лявото око и две дъговидни разкъсно-контузни рани на горен и долен
клепачи. 2. Травма на устата и зъбите – кръвонасядане на меките тъкани на
лявата половина на горна устна, зачервяване на венечната лигавица над
централните резци на горната редица от лявата страна, счупване на клиничната
коронка на първи горен ляв резец и разклащане – първа степен на подвижност на първи
горен десен резец. Травматичното счупване на първи горен ляв резец до нивото на
венеца обуславя трайно затруднение на дъвкателната и говорна функция, а
останалите травматични увреждания – разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалата.
Според
заключението на съдебно-психиатричната експертиза за освидетелстване на
подсъдимия /л.104-106 от ДП/, същият не се води в регистрите на ОПП към МБАЛ-Разград
и не страда от психическо заболяване. Той е с нисък, но нормален интелект. Поведението
на К.О. илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне
на детайли, последователност и логичност на действията. По време на деянието
той се е намирал в състоянието на обикновено алкохолно опиване – средно тежка степен.
Механизмът на деянието не е патологичен, дължи се на комбинацията от дезинхибиращото
влияние на алкохола и импулсивността и дисфорсията на личностовия профил,
поради което К.О. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Заключението на
назначената дактилоскопна експертиза /л.110-112 от ДП/ установява, че
дактилоскопна следа № 4, иззета при огледа на местопроизшествието от вратата на
квартирата /частен дом в гр.И./, е оставена от дясна длан на подсъдимия К.О..
Съдебно-оценъчната
експертиза определя в заключението си /л.117-119 от ДП/ стойността на
преносимия компютър „НР 650“ от 636.50 лева, на мобилен телефон „Мтел 655-“ - 56.16
лева, на СИМ карта „Глобул“ - 9.37 лева, на мобилен телефон „Нокиа 2220С“ -
95.00 лева, батерия за телефон „Нокиа“ - 11.40 лева, СИМ карта на „Глобул“ –
9.50 лева, мобилен телефон „Нокиа 100“ – 46.87 лева, батерия за телефон „Нокиа”
– 11.25 лева, СИМ карта „Глобул“ – 9.37 лева, стъкло за прозорци с размери
1.40/0.70м – 3.14 лева, дървена врата – 17.00 лева.
Със
съдебно-техническа експертиза при изследването на мобилен телефон „Нокиа“, модел
С1-01, с IMEI /л.123, са установени файловете с порнографско съдържание, както следва:
графични файлове - снимка 0266.jpg, снимка 0268.jpg и снимка 0271.jpg; и видео
файлове - видео 000.3gp ; видео 001.3gp и видео 002.3gp.
Във видео
фаловете няма данни за техническото средство, с което са създадени. В графичните
файлове има данни, че техническото средство, с което са създадени е „Нокиа
С1-01“. При проведеното от същата експертиза изследване на Фейсбук профил „L“
снимките са премахнати поради неуместно съдържание или спам. Това означава, че
са премахнати от администраторите на Фейсбук, защото съдържанието им не
отговаря на условията за ползване на сайта. Снети са графични файлове от
страница във Фейсбук. При изследване на настолния компютър „НР Companq“ /заключение на съдебно-техническа експертиза
л.129-130 от ДП/ са установени снимка 0271.jpg и видеоклипове: видео 000.3gp; видео
001.3gp и видео 002.3gp. Намерените файлове съвпадат по вид и размер, и по дата
на създаване с тези намерени и обсъдени в заключението на предходна експертиза
на телефон „Нокиа С1-01“.
Чрез назначен
превод от турски на български език е установен текст към снимките от Фейсбук
със следното съдържание:
1.jpg – Сидо
Кемо – „виж, ако отвориш/отговориш на телефона ще изтрия всичко обещавам ти,
ако искаш да свърши всичко това ще отвориш, а ако пък не искаш - продължавай
така, ама напиши отговор”;
2.jpg – Й.С.Й. -
„виж, сложих снимките и видеото, или отвори като човек този телефон или ще
изкарам всичко и хората да видят, решението е твое. Засега снимките и другите
работи ги направих невидими, само аз ги виждам, но ако не отвориш всички ще
видят и ще ги пратя на всички, т.е. на твоите роднини”;
Й.С.Й. - „отвори
този телефон, виж ядосваш ме, а това да ме ядосаш не е хубаво, ще отворя
видеото всички да видят, освен това най-горе ще го сложа. Ако ме блокираш
/развържеш/вкараш/ само аз си знам, няма да можеш да затвориш, изборът е твой,
искам само да поговорим. Ай какво куче си, искаш и аз ли да се държа като куче,
каква ти е целта? Виж ти се държиш като куче, ако отвориш/отговориш, видеото
това онова ще го затворя и повече няма да отворя темата обещавам ти. Само
отвори този телефон. Един път само. Да знам че си там. Виж обещавам ти всичко
ще изтрия.Само отвори Този телефон”.
3.jpg Л.Й.Л.Й. –
9 броя изтрити съобщения, като последното от тях е: „какво ме изкарваш ма”.__
Подс. К.О. е на 24 години, с начално образование, не работи, осъждан е.
С Определение от
16.05.2012г. по НОХД № 102/2012г. на РС-гр.Исперих е било одобрено
споразумение, с което подс.О. се е признал за виновен в престъпление по чл.325,
ал.2 във вр. с ал.1 НК, за което му е било наложено наказание 10 месеца
лишаване от свобода, отложено за срок от 3 години.
С Определение от
14.03.2014г. по НОХД № 270/2013г. на РС-гр.Исперих е било одобрено споразумение,
с което се е признал за виновен в две пристъпления - по чл.170, ал.2, предл.1
във вр. с ал.1, предл.1 НК и по чл.198, ал.4 във вр. с ал.1 НК, за които му е
било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца при
строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
окръжен съд намира следното:
Жалбата е частично основателна. В този аспект, първоинстанционният съд е
допуснал нарушения на материалния закон като е признал подс.К.О. за виновен по
всичките тринадесет обвинения, които са му били повдигнати. Част от деянията не
осъществяват престъпните състави, но за процесуална прецизност въззивният съд
ще ги обсъжда последователно:
1. По обвинението по чл.131, ал.1, т.4, предл.3 във вр. с чл.129, ал.2 във
вр. с ал.1 във вр. с чл.130 НК. Несъмнено подс.К.О. е причинил на пострадалите М.Х.М.
и на Ш.Х.М. множество
травматични увреждания. Тези на М.М. обуславят трайно затруднение на дъвкателната и говорната функция, и съставляват
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, а причинените на Ш.Х.М.
обуславят болка и страдание, и съставляват
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Подс.О. е действал с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал, че ще засегне телесната неприкосновеност на пострадалите и е желаел
да им причини телесни повреди. В тази връзка, настоящият въззивен съдебен
състав споделя напълно изложените в мотивите на първоинстанционния съдебен акт от
ИРС съображения, относно субективните и
обективните признаци, вкл. и относно авторството на престъплението,
предпоставящи съставомерност на деянието, предмет на повдигнатото по този пункт
обвинение, както и досежно вида и размера на определеното наказание. Ето защо,
в тази част присъдата на ИРС следва да бъде потвърдена.
Престъплението
по чл.131, ал.1, т.4 във вр. с чл.129
във вр. с чл.130 НК е
наказуемо с лишаване от свобода от 2 до 10 години. ИРС е отмерил 4 години,
който размер съответства на характера и тежестта на престъплението и на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, които правилно са
отчетени в обжалваната присъда. Съгласно чл.373, ал.2 НПК
във вр. с чл.58а, ал.1 НК наказанието е
намалено с една трета и окончателното наказание е 2 години и 8 месеца лишаване
от свобода.
2. 3. 4. По обвиненията
по чл.142а, ал.1 НК за противозаконно лишаване от свобода на Л. Й.С, М.Х.М. и Ш.Х.М..
Доказано е, че подс.К.О. е държал свидетелите Л. С., М.М. и Ш.М. заключени в квартирата им, забранил им е да
излизат от стаята, отнел им е мобилните телефони, за да не провеждат телефонни
разговори и да осъществяват връзка с други хора; заплашил ги е, че
неподчинението би имало тежки последици. По този начин е упражнил спрямо всяка
едно от тях поотделно физическо и психическо насилие, с което е оограничил
възможността им да се предвижват по собствена
преценка. Деянията са извършени при пряк умисъл, тъй като подс.О. добре
е разбирал, че ограничава личната свобода на трите жени, че действа против
волята им, но е искал да им попречи да взимат самостоятелни решения относно
движението си. В този аспект намира сочените от подсъдимия твърдения, че не е оставил в безпомощно състояние трите жени, за
които са му повдигнати обвинения, че сам той бил много пиян, стигало само да му духнат и щял
да падне, за недоказани. Не са налице каквито и да е доказателства по делото
подкрепящи тези негови твърдения.
В тази връзка, настоящият въззивен съдебен състав споделя напълно изложените в
мотивите на първоинстанционния съдебен акт от ИРС съображения, относно субективните и обективните признаци,
вкл. и относно авторството на престъплението, предпоставящи съставомерност на
деянието, предмет на повдигнатото по този пункт обвинение, както и досежно вида
и размера на определеното наказание. Ето защо, в тази част присъдата на ИРС
следва да бъде потвърдена.
За престъплението по
чл.142а НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до 6 години. ИРС е определил за всяко едно от трите престъпления от
този вид 4 години лишаване от свобода. Тези наказания са съобразени със
степента на обществена опасност на деянията, с релевантните за отговорността на
подсъдимия обстоятелства, отчетени от ИРС, и в този смисъл са справедливи. По
реда на чл.58а, ал.1 НК те са намалени с една трета, при което окончателните
наказания са от по 2 години и 8 месеца за трите престъпления по чл.142а, ал.1
НК.
5. По
обвинението по чл.143, ал.1 НК. Тук ИРС е възприел предложената в обвинителния
акт правна квалификация на поведението на подс.К.О. по принудително отнемане на
мобилния телефон на св.Л. С. и по принудителното съвъкупление с нея. Подобен
подход е незаконосъобразен. Всяко едно от тези две деяния има самостоятелна
съставомерност. Телефонът е бил отнет, за да бъде счупен и този акт е елемент
от продължаваното престъпление по чл.216, ал.1 НК, за което подс.О. е бил
обвинен по п.13 от обвинителния акт и е бил осъден с обжалваната присъда. А
принудата, посредством която е бил осъществен половия акт със св.Л. С., не е
отделно престъпление, а част от съставното престъпление изнасилване, за което
също има отделно обвинение по п.9 от обвинителния акт, респективно има отделно
осъждане с присъдата. Недопустимо е
наказателната отговорност на подсъдимия да се реализира два пъти на едно и също
фактическо основание. Поради това в тази част присъдата следва да бъде
отменена, като подсъдимият бъде признат за невинен по обвинението по чл.143,
ал.1 НК и оправдан. В този аспект, въззивният съд счита за основателни сочените
от подсъдимия твърдения, че е невинен по това обвинение.
6. 7.8. По
обвиненията по чл.144, ал.3 НК спрямо Л. Й.С, М.Х.М. и Ш.Х.М.. Доказано е, че подс.К.О. е отправял закани за
убийство към трите жени. С оглед останалите действия на подсъдимия – побоите на
М.М. и Ш.М., размахването на нож, поставянето на ръжена в печката,
унищожаването на средствата за комуникация се прави извод, че заканите са имали
характер на действителна и сериозна заплаха за живота на трите пострадали.
Подс.О. е действал с пряк умисъл като е съзнавал противозаконния характер на
действията си и е искал да уплаши пострадалите. В тази връзка, настоящият
въззивен съдебен състав споделя напълно изложените в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт от ИРС съображения, относно субективните и обективните признаци,
вкл. и относно авторството на престъплението, предпоставящи съставомерност на
деянието, предмет на повдигнатото по този пункт обвинение, както и досежно вида
и размера на определеното наказание. Ето защо, в тази част присъдата на ИРС
следва да бъде потвърдена.
За всяко едно от
трите престъпления по чл.144, ал.3 НК първоинстанционният съд е отмерил 4
години лишаване от свобода. В този размер то е съответно на извършените
престъпления, на тяхната тежест предвид осъществяването им нощем, при
прекъсване съня на пострадалите, посредством многобройни и разнообразни
заплахи, в присъствието на дете на 1 година и 5 месеца, и в реална съвкупност с
други престъпления. Предвид вида на производството наказанията се редуцират с
една трета и се налагат наказания от по 2 години и 8 месеца лишаване от
свобода.
9. По
обвинението по чл.152, ал.1, т.2 НК. Подс.К.О. е осъществил полов акт със св.Л. С., което е станало без
нейно съгласие. Принудил я е към това посредством заплахата, че ще набие всички
и ще вземе детето, и посредством физическо насилие – издърпал я в другата стая,
държал й ръцете, свалил й дрехите. Подс.О. е съзнавал принудителния характер на
съвъкуплението, но го е искал и го е извършил противно на волята на
пострадалата. Наказанието за това престъпление е отмерено над средния размер, а именно 6 години лишаване от
свобода. В този размер то отговаря на изискванията по чл.54, ал.1 НК и съответства
на целите по чл.36 НК. Степента на обществената му опасност на това
престъпление се завишава от обремененото съдебно минало на подсъдимия, от
интензитета на упражнената принуда, от особената бруталност и демонстративност
на деянието. Тези обстоятелства налагат засилване на репресията, за да може подс.К.О.
да преоцени поведението си и да се поправи. При условията на чл.58а НК
наказанието се намалява с една трета и реално следва да се изтърпи в размера на
4 години. В тази връзка,
настоящият въззивен съдебен състав споделя напълно изложените в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт от ИРС съображения, относно субективните и обективните признаци,
вкл. и относно авторството на престъплението, предпоставящи съставомерност на
деянието, предмет на повдигнатото по този пункт обвинение, както и досежно вида
и размера на определеното наказание. Ето защо, в тази част присъдата на ИРС
следва да бъде потвърдена.
10. По обвинението по чл.159, ал.1 НК. Заснемайки с
телефона си полов акт със св.Л. С., подс.К.О. е създал снимки и видеоклипове, които
изобразяват открито сексуално поведение и по смисъла на чл.93, т.28 НК
съставляват порнографски материали. Формата на вината е пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал, че създадените материали са неприлични и неприемливи,
но е искал да ги разпространи. За това престъпление ИРС е наложил максималното
наказание 1 година лишаване от свобода, а глобата е определена в средния размер
от 1500 лв. Несъгласието на св.С. да бъде снимана и последващото
разпространение на порнографските материали
в Интернет, за което няма обвинение по ал.2 на чл.159 НК, но следва да
се отчете като изключително отегчаващо отговорността обстоятелство обуславят
максимална строгост. В
тази връзка, настоящият въззивен съдебен състав споделя напълно изложените в
мотивите на първоинстанционния съдебен акт от ИРС съображения, относно субективните и обективните признаци,
вкл. и относно авторството на престъплението, предпоставящи съставомерност на
деянието, предмет на повдигнатото по този пункт обвинение, както и досежно вида
и размера на определеното наказание. Ето защо, в тази част присъдата на ИРС
следва да бъде потвърдена.
11. По обвинението по чл.170, ал.2 НК. Вторият етаж от къщата на св.А.И. е
бил предоставен под наем на свидетелите Л. С., М.М. и Ш.М.,
и тази квартира е била тяхното жилище. Влизайки в това жилище около 22.30 часа през нощта и чрез
взломяване на вратата на терасата, подс.К.О. е ангажирал наказателната си
отговорност по чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 НК. Действал е с пряк умисъл,
съзнавайки, че в противозаконно прониква в чуждо жилище в тъмната част на деня
и посредством сила. За това престъпление ИРС е определил наказание лишаване от
свобода в предвидения минимум от 1 година, което е намалил с една трета и е
наложил наказание от 8 месеца лишаване от свобода. Въззивният съд намира, че за
това деяние е проявена неоправдана снизходителност. Няма нито едно смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, което да обосновава налагане на
най-ниското наказание. Но поради липсата на протест наказанието не може да бъде
увеличено. В тази връзка, настоящият въззивен съдебен състав споделя напълно
изложените в мотивите на първоинстанционния съдебен акт от ИРС
съображения, относно субективните и
обективните признаци, вкл. и относно авторството на престъплението,
предпоставящи съставомерност на деянието, предмет на повдигнатото по този пункт
обвинение, както и досежно вида и размера на определеното наказание. Ето защо,
в тази част присъдата на ИРС следва да бъде потвърдена.
12. По обвинението по чл.194, ал.3 във вр. с чл.26,
ал.1 НК. Подс.К.О. е бил признат за виновен в кражба – маловажен случай на
батериите и СИМ-картите от мобилните телефони на Л. С., на Ш.М. и на М.М..
Вярно е, че подсъдимият е отнел тези предмети, но това не е станало, за да се
облагодетелства, а за да лиши трите жени от възможност за комуникация с
полицейски и здравни органи или с други лица. Т.е. от субективна страна не е
налице намерение за своене. Следователно деянието е несъставомерно по чл.194 НК,
поради което в тази част следва присъдата на ИРС да бъда отменена, като по това
обвинение подс.О. също следва да бъде признат за невинен и оправдан. Ето защо в този аспект, въззивният съд счита за основателни
сочените от подсъдимия твърдения, че е невинен по това обвинение.
13. По обвинението по чл.216, ал.1 във вр. с чл.26,
ал.1 НК. Установено е, че подс.К.О. е повредил входната врата на терасата, през
която е влязъл, строшил е стъклото на тази врата, счупил е компютъра и телефона
на св.Л. С., и изгорил телефона на св.Ш.М. като го хвърлил в печката. Така от
обективна страна е налице въздействие върху чуждите вещи, в резултат от което
те са негодни за употреба. От субективна страна е налице съзнание, че вещите са
чужди, и желание те да бъдат повредени или унищожени. Повреждането и
унищожаването са извършени чрез няколко деяния, всяко от които осъществява престъпния
състав по чл.216, ал.1 НК, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, т.е.
налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК. В тази връзка, настоящият въззивен
съдебен състав споделя напълно изложените в мотивите на първоинстанционния
съдебен акт от ИРС съображения, относно
субективните и обективните признаци, вкл. и относно авторството на
престъплението, предпоставящи съставомерност на деянието, предмет на
повдигнатото по този пункт обвинение, както и досежно вида и размера на
определеното наказание. Ето защо, в тази част присъдата на ИРС следва да бъде
потвърдена.
За това престъпление ИРС е определил максималното
наказание от 5 години лишаване от свобода, изхождайки от високата обществена
опасност на деянието и дееца, от неговите подбуди и от начина на извършване.
Към тези обстоятелства въззивният съд добавя и обстоятелството, че това
престъпление е реализирано в разнородна реална съвкупност от други 10
престъпления. По реда на чл.58а, ал.1 НК наказанието се намалява с една трета и
окончателното наказание за това престъпление е 3 години и 4 месеца лишаване от
свобода.
Тъй като горните престъпления са били извършени
преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях, правилно и съобразно
чл.23, ал.1 НК първостепенният съд е определил общо наказание в размер на
най-тежкото, а именно 4 години лишаване от свобода. Този размер и обремененото
съдебно минало на подс.О. изключват приложението на условното осъждане и
наказанието следва да бъде изпълнено ефективно. Съгласно чл.60, ал.1 ЗИНЗС
подс.О. следва да бъде настанен в затвор, което пък определя строг първоначален
режим на изтърпяване на наказанието по чл.61, т.2 ЗИНЗС. В този аспект,
въззивният съд счита за неоснователни доводите на адв.Й., защитник на
подсъдимия, че следва да бъде намален размера на така определеното на основание
чл.23, ал.1 НК общо наказание - 4 години
лишаване от свобода, както и да бъде изменен режима на изтърпяване на същото.
В съответствие с чл.23, ал.3 НК наказанието глоба в
размер на 1500 лв, наложено за престъплението по чл.159, ал.1 НК, следва да
бъде присъединено към общото наказание лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1 НК правилно е зачетено
предварителното задържане на подс.О., считано от 05.01.2014г.
Обсъжданите престъпления са
извършени в изпитателния срок на условното осъждане по НОХД № 102/2012г. по
описа на ИРС, поради което и на основание чл.68, ал.1 НК законосъобразно е
приведено в изпълнение отложеното наказание от 10 месеца лишаване от свобода.
Въззивният съд в настоящият си съдебен
състав като взе предвид изложеното по-горе и като съобрази обвързаността си със забраната
за reformatio in pejus, доколкото настоящото производство се развива след
отмяна на първоначално постановен съдебен акт на друг съдебен състав от ОС-Разград
по жалба на подсъдимия, и съгласно т.6 от ППВС № 1/78г., то счита, че не може
към настоящия момент да бъде влошавано положението на подсъдимия, поради което
счита за неоснователни сочените от представителя на ОП-Разград доводи, че
следва да бъде потвърдена изцяло постановената от ИРС присъда, с която същият е
признат за виновен в извършването по всички повдигнати му пред първата съдебна
инстанция, обвинения.
В частта относно разноските
и веществените доказателства присъдата на ИРС
също е законосъобразна, поради
което и в тази част, следва да бъде потвърдена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ