РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към ПРИСЪДА № 99 от 10.12.2015г., постановена по н.о.х.д.№ 432/2015г.

Производството е по реда на гл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл.371, т.2 НПК.

Обвинението срещу подс. Д.А.К. *** е за това, че: На 27.11.2015г. в гр.Кубрат, обл.Разград, е дал подкуп – пари в размер а 100,00 лв. – две банкноти с номинал от по 50,00 лв. на полицейски орган – младши автоконтрольор Н. Р. Н.- служител при РУ МВР-гр.Кубрат, за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административно нарушение по чл.150 от Закона за движение по пътищата, извършено от Д.А.К. – престъпление по чл.304а, предл.3 от НК.

В хода на съдебното производство подс.Д.К. заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него и призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата прие за установено, следното:

Със Заповед № 330з – 648/03.04.2015г. св.Н. Н. бил назначен на длъжност „младши автоконтрольор I степен” в група „Охранителна полиция” към РУ - гр.Кубрат при ОД на МВР- гр.Разград.

Съгласно длъжностната характеристика и т.1.3 на Заповед № 8121з- 748/24.06.2015г. на Министъра на МВР той имал право да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

На 27.11.2015г. св.Николов, заедно със своя колега – св.Д. С., бил назначен наряд в гр.Кубрат, видно от ежедневната ведомост на личния състав на РУП-гр.Кубрат, с цел контрол на движението.

Същият ден, около 20,56 часа, подс. Д.К. управлявал лек автомобил марка „Форд Фокус” с рег.№ РР 79 26 АХ последователно по ул.”Княз Борис I”, ул.”Стара планина” и ул.”Н.Й.Вапцаров” в гр.Кубрат. Заедно с него в автомобила пътували свидетелите М. и М. Двамата полицейски служители забелязали, че автомобилът нарушава правилата за движение и го спрели, за да извършат проверка. Водачът бил помолен да представи документите на колата и свидетелството за управление на МПС /СУМПС/. Подсъдимият обяснил, че е неправоспособен водач и показал само личната си карта. Тогава св.Н. му наредил да отидат заедно със св.С. до служебния автомобил. Там той тествал подсъдимия за алкохол, установил, че пробата е отрицателна, след което се обадил на дежурния в РУ на МВР гр.Кубрат. Последният проверил и уведомил полицейския служител, че действително подс.Д.К. не притежава свидетелство за управление на МПС. Тогава св.Николов обяснил, че ще му състави акт за това, че управлява МПС без да притежава съответно свидетелство за правоуправление, с което е наруши чл.150 от Закона за движение по пътищата. След това седнал на предната дясна седалка на служебния автомобил и започнал да попълва Акт –за установяване на административно нарушение серия Т с бл.№ 983467. През това време подсъдимият отишъл до автомобила си, взел две банкноти, всяка с номинал по 50,00 лв. със серийни номера: БЛ 7762303 и БГ 7176744 и се върнал до полицейската кола. Попитал св.Н. дали няма начин да си тръгне като обяснил, че веднага ще се прибере. Полицаят отново му обяснил, че е нарушил правилата за движение по пътищата. Тогава подсъдимият казал, че „почерпката ще е от него”, но св. Н. продължил да изпълнява служебните си задължения. Подсъдимият отново повторил, че ще почерпи, след което през отворения прозорец на врата подал двете банкноти от по 50,00 лв. Св.Н. ги взел и попитал, защо му дава тези пари. Подс. Д.К. казал, че ги дава за да не му съставят акт за административно нарушение. Тогава св.Николов го уведомил, че е извършил престъпление и го откарал в РУ на МВР – гр.Кубрат. Там предал доброволно парите, които са приложени като веществено доказателство по делото. Свидетелят довършил изписването на акта за удостоверяване на административното нарушение като описал случилото се.

Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена /чл.373, ал.3 от НПК/ въз снова на направеното самопризнание на подс. Д.К. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.

Анализът на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме по категоричен начин, че автор на инкриминираното деяние е подс. Д.К. както и, че с действията си от обективна и субективна страна той е осъществил състава на престъплението по чл.304а, предл.3 от НК, по следните съображения и правни изводи:

Самопризнанието на подс. Д.К. дадено в случая, още на досъдебното производство, е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

На първо място, гласните доказателства.

Фактите относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него, се доказват от показанията на разпитаните свидетели: Н.Н.- полицейският служител, мл.автоконтрольор, Д.С. – полицейски служител, полицай ППД, Хр.М. и Р.М. и двамата пътували в автомобила управляван от подсъдимия.

Тези свидетелски показания са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си както за авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото.

На следващо място, горните елементи включени в предмета на доказване, се установяват и доказват и от писмените и веществени доказателства: Акт № 247/30.11.2015г. за установяване на административно нарушение на 27.11.2015г., типова длъжностна характеристика, заповед на Министъра на вътрешните работи от 24.06.2015г., ежедневна ведомост на личния състав от ППД за 27.11.2015г. и др., 2 бр. банкноти с номинал от по 50,00 лв. всички пряко относими към предмета на доказване и приобщени към доказателствения материал по делото по установения в НПК ред и начин.

Съвкупният анализ на доказателствата даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс. Д.К. е доказано по несъмнен начин, респ., че с действията си от обективна и субективна страна той е осъществил състава на чл.304а, предл.3 от НК, поради което го призна за виновен и осъди по този наказателен състав.

Безспорно се установява и доказва по делото, че полицейският служител – св.Н.Н. е длъжностно лице, което има правомощия да изготвя документи свързани с административно-наказателната дейност, включително да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и Правилника за приложението му.

Безспорно се установява и доказва, че на инкриминираното време и място подс.Д.К. е нарушил нормата на чл.150 от ЗДвП, която постановява, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач; нарушение, което е било установено и констатирано от св.Николов; така също, че той е дал подкуп – пари в размер на 100, 00 лв., на полицейски орган – св.Николов, за да не му бъде съставен акт за допуснатото от него нарушение на ЗДвП.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото даде основание на съда да приеме, че в конкретният случай, от обективна страна подс.Д.К. е извършил всички действия, които се включват в изпълнителното деяние на престъплението по чл.304а, предл.3 от НК – „даване” на подкуп. Тази съвкупност от доказателствата сочи, както на действия по даване на подкупа от страна на подсъдимия, така и на съответната негова волева насоченост – да подкупи длъжностното лице- полицейския орган давайки му 100 лв., с цел да го мотивира във връзка с поведението му по служба в случая, да прояви бездействие - като не му състави акт за установеното административно нарушение. С това, субективната страна на деянието е осъществена, като подсъдимият е действал с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Относно индивидуализацията на наложеното на подс. Д.К. наказание.

При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът съобразно нормата на чл.373, ал.2 от НПК, в.в. с чл.58а, ал.1 от НК, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс, в пределите предвидени от закона за извършеното престъпление по чл.304а, предл.3 от НК - лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева, при условията на чл.54 от НК, определи наказание лишаване от свобода - една година и шест месеца, намали така определеното наказание с една трета и наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години; съобразявайки и разпоредбата на чл.47, ал.1 от НК наложи и наказание глоба в размер на 300, 00 лв., по следните съображения:

Отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието въздигнато от законодателя като такова и неговата особена укоримост, тъй като с престъплението „подкуп” се засягат и увреждан сериозно обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица; този вид престъпления в значителна степен подронват авторитета на държавните органи, отразяват се твърде неблагоприятно и върху доверието на гражданите в държавното управление и във функционирането на държавния и обществен апарат; както и конкретно извършено в случая, с висока степен на обществена опасност; предишното осъждане на подсъдимия, макар и като непълнолетен за престъпление от общ характер, с влязъл в сила съдебен акт на 12.12.2013г.

Смекчаващи вината обстоятелства.

Младата възраст, тежкото семейно и материално положение: подс.Д.К. е на 20 години, живее с родителите си, с начално образование, без каквато и да било квалификация или специалност, безработен, в условията на действителна безработица в страната, не притежава движими или недвижими имоти; процесуалното поведение на подсъдимия - самопризнанието на подсъдимия и изразеното съжаление за стореното, изказани още на досъдебното производство, които говорят за едно критично отношение както към обществената опасност на деянието, така и на една критичност към собственото поведение и действия и желание за поправяне; с това процесуално поведение и даденото обяснение подсъдимият не е възпрепятствал разследването, а е допринесъл за бързото документиране на извършеното от него инкриминирано деяние; невисокият размер на дадения подкуп.

Ето защо, при съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът намери, че определеното на подсъдимия наказание по вид и размер е напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на дееца.

По изложените съображения, с оглед и постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения, съдът намери, че не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и затова, при наличието на всички законови предпоставки на чл.66, ал.1 от НК , в т.ч. и на предпоставката- ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер / подсъдимият е осъждан за престъпление от общ характер, но с наложено наказание пробация за срок от шест месеца/ отложи изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Отчитайки всички тези обстоятелства /изложени горе/, както и съобразявайки обстоятелството, че подсъдимият няма самостоятелни доходи и имущество, съдът намери, че и кумулативно наложеното наказание глоба в размер на 300,00 лв. при законов минимум от 100,00 лв., също се явява напълно справедливо.

На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предметът на престъплението – пари в размер на 100,00 лв. – 2 бр. банкноти с номинал от по 50,00 лв., намиращи се на съхранение в касата на Окръжна прокуратура-гр.Разград.

По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Д.ВАСИЛЕВА/

НР