П Р И С Ъ Д А № 74

гр.Разград, 15.09.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.С.М.Б.

В присъствието на секретаря Н.Р. и с участието на прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА като разгледа докладваното от съдия Робева НОХД № 252 по описа за 2015г.

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимата Г.В.П., родена на ***г***., българска гражданка, със средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че през периода 28.01.2008г. – 10.02.2013г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление и в качеството си на данъчно задължено лице по силата на чл. 45, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като не подала данъчни декларации в Отдел „Местни данъци и такси“ на Община - Разград, изискуеми по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ за облагаемо с данък парично имущество на обща стойност 157928 лв, придобито по дарение от А. Р. от Кралство Норвегия, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения върху дарения, дължими по реда на чл. 47, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Наредба № 18 на Общински съвет – Разград за определяне на размера на местните данъци на територията на Община - Разград, като такива в големи размери – 5576.49 лв, поради което и на основание чл. 255, ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл.54 НК Я ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което наказание НАМАЛЯВА при условията на чл.58а, ал.1 НК с една трета и НАЛАГА окончателно наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимата Г.В.П. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Разград за разноски на досъдебното производство сумата 200 лв.

Присъдата подлежи на жалба и протест пред Варненския апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. 2.

НР

МОТИВИ към Присъда № 74/15.09.2015г. по НОХД № 252/2015г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу Г.В.П., ЕГН **********, която е обвинена в това, че в периода 28.01.2008г. – 10.02.2013г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление и в качеството си на данъчно задължено лице по силата на чл. 45, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като не подала данъчни декларации в Отдел „Местни данъци и такси“ на Община Разград, изискуеми по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ за облагаемо с данък парично имущество на обща стойност 157928 лв, придобито по дарение от Арнт Ралле от Кралство Норвегия, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения върху дарения, дължими по реда на чл. 47, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Наредба № 18 на Общински съвет – Разград за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Разград, като такива в големи размери – 5576.49 лв - престъпление по чл. 255, ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 и сл. НПК.

Подсъдимата Г.П. се признава за виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода под средния предвиден размер с прилагане института на условното осъждане.

Служебният защитник на подсъдимата – адв.А.М. *** пледира за осъждане в минималния предел.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установени същите факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимата, а именно:

Подсъдимата Г.П. е българска гражданка с постоянно местоживеене *** и като такава е носител на данъчни задължения по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

През лятото на 2003г. подсъдимата установила познанство с норвежкия гражданин Арнт Ралле, а от началото на 2004г. започнала да му гостува в Норвегия. Там престоявала периодично по 3 месеца, след което се връщала в България и след нов 3-месечен период отново заминавала за същия срок за Норвегия. Между двамата се установили трайни интимни отношения, с тенденция да създадат семейство. С оглед на естеството на взаимоотношенията им, подсъдимата получавала редовно парични средства от норвежкия си приятел в периодите, когато пребивавала в България, безвъзмездно, като дарение, за задоволяване на различни належащи потребности. През 2008г. подс. П. преустановила пътуванията си до Норвегия, но запазила приятелските си отношения с Арнт Ралле. Той продължил да ú изпраща различни парични суми за нейни лични нужди. Ежегодно през лятото гостувал в България. Обмислял трайното си устройване у нас, с която цел през 2011г. предприел действия за закупуване на жилище в гр. Варна. Намеренията му били осуетени по вина на подсъдимата. Поради това през 2012г. норвежкият гражданин преустановил паричните си дарения в нейна полза.

През 2008 година подс. П. получила от норвежкия си приятел парични дарения по 23 превода, общо за 4744.44 евро и за 12182.48 лв., с обща равностойност 21461.80 лв. (икономическа експертиза т. VI, л. 19)

През 2009 година в полза на подсъдимата от Норвегия били преведени суми по 10 превода, общо за 7074.86 лв. (икономическа експертиза, т. VI, л. 20).

През 2010 година норвежкият гражданин направил в полза на подсъдимата парични дарения с 23 преводи за 4472.86 евро и 18300.08 лв. с обща левова равностойност за 27048.23 лв. (икономическа експертиза, т. VI, л. 20)

През 2011 година като дарения от норвежкия си приятел подсъдимата получила 19 парични превода, общо за 3228.29 евро и за 35742.77 лв., с обща левова равностойност за 42056.76 лв. (икономическа експертиза, т. VI, л. 21)

Даренията в полза на подсъдимата през 2012 година са по 24 парични превода от норвежкия гражданин Арнт Ралле за 10141.84 евро и 40451.17 лв., с обща левова равностойност за 60 286.88 лв. (икономическа експертиза, т. VI, л. 22)

За целия период от 28.01.2008г. до 10.12.2012г. подс.П. е получила парични преводи от норвежкия гражданин Арнт Ралле общо за 157 928.53 лв. (икономическа експертиза, т. VI, л. 22).

С оглед на произхода, естеството и предназначението на получените от подсъдимата парични преводи от норвежкия ú приятел, същите имат характера на дарение и като придобити по такова, подлежат на облагане с данък по силата на чл. 44, ал. 1 и 2 от Закона за местните данъци и такси.

Нормата на чл. 45, ал. 1 ЗМДТ определя подс. П. като данъчно задължено лице по този закон, а тази на чл. 49, ал. 3 я задължава при безвъзмездното придобиване на имуществото от получените парични преводи, в 2-месечен срок от получаването им, да подава декларация за облагането им с данък и за заплаща този данък в същия срок.

Това задължение следва да се реализира към общинския бюджет по местоживеенето на задълженото лице.

От приобщените в досъдебното производство оригинални платежни документи се установява, че подс. П. е усвоила лично чрез Международните системи за бързи разплащания „Уестърн Юнион” и „Мъни Грам” и в офисите на „ЦКБ” АД – гр. Разград, „ОББ” АД – гр. Русе „БООБ” ЕООД – гр. Разград, ЕТ „Витес – И. Ганева” – гр. София и „Пим Инс Финанс” – гр. Разград (т. II, л. л. 26-39, 96-110, 120-121 и 128-131 и т. III, л. л. 7-191) сумите, анализирани от икономическата експертиза, като имущество, придобито по дарение.

В периода от 28.01.2008г. до 10.12.2012г. и в 2-месечния срок до 10.02.2013г., а и понастоящем, подс. П. не е подала в Отдел „Местни данъци и такси” на Община Разград като такава по местоживеенето ú, нито една декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ.

Размерът на дължимия данък върху реализираните като дарение парични суми съгласно чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, се определя като такъв от 3.3 до 6.6% върху стойността на придобитото имущество, надлежно конкретизиран от Общинския съвет с наредба по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. Този размер за Община Разград е определен с чл. 13, ал. 1, б. „б” от Наредба № 18 на Общински съвет – Разград за определяне на размера на местните данъци и такси, като за 2008г. е установен на 5%, а за всяка следваща до 2012г. включително – на 3.3%. Съгласно заключението на икономическата експертиза (т. VI, л. 24) дължимият данък върху придобитото по дарение парично имущество от подс. П., определен по реда на чл. 13, ал. 1, б. „б” от Наредба № 18 на Общински съвет – Разград във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, възлиза на: 1073.09 лв – за 2008г.; 233.47 лв – за 2009г.; 892.59 лв – за 2010г.; 1387.87 лв – за 2011г. и 1989.47 лв – за 2012г.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подс.Г.П.. Направеното самопризнание се подкрепя от приложените към досъдебното производство документи и протоколи за разпит на свидетели, които са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Обстоятелствата във връзка с получените от чужбина парични суми се доказват от приложените в т.ІІ и т.ІІІ от ДП оригинални платежни документи. Подсъдимата не отрича, че е получила горепосочените парични преводи по дарение.

Фактът, че подс.Г.П. не е подавала данъчни декларации за придобитите по дарение доходи е безспорен и доказан от приложената по делото справка от Община-Разград.

Размерът на дължимите данъци е установен от финансово-икономическата експертиза (т. VI, л. 24), съгласно която дължимият данък върху придобитото по дарение парично имущество от подс. П. възлиза общо на 5576.49 лв. Заключението на тази експертиза като като компетентно, относимо и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.

Подс.Г.П. е на 34 години, не е омъжена, безработна е, не е осъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Обвинението е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин.

В периода от 28.01.2008г. до 10.12.2012г. подс.Г.П. е получила по дарение от норвежкия гражданин Арнт Ралле парични суми с обща левова равностойност 157 928.53 лв. Имуществото, придобито по дарение, е обект на облагане по силата на чл.44, ал.1, пр.1 ЗМДТ. Като приобретател на подарените парични суми подс.Г.П. е носител на задължението за данък върху даренията съгласно чл.45, ал.1 ЗМДТ. Разпоредбите на чл.49, ал.1 и ал.3 ЗМДТ предписват задължение за подаване на данъчна декларация в общината по постоянния адрес на данъчно задълженото лице в двумесечен срок от получаване на имуществото. Подс.П. не е подавала изискуемите декларации. Като не е декларирала получените доходи, тя е избегнала плащането на нормативно определения данък. Данъчното задължение е в размер на 5576.49 лв, която сума надхвърля 3 000 лв и по смисъла на чл.93, т.14, пр.1 НК съставлява големи размери. Деянията са били извършени при пряк умисъл, тъй като подс.П. е съзнавала, че получава доходи, била е длъжна да ги декларира и не е сторила това, защото е искала да избегне плащането на дължимите данъци.

Касае се до множество деяния, извършени в пет последователни години, с обективна и субективна връзка между тях, при които общият престъпен резултат е над установения в чл.93, т.14, пр.1 НК критерий, а това ги определя като единно продължавано престъпление/вж. и ТР № 1/2009г. ОСНК на ВКС/.

По този начин от обективна и субективна страна подс.Г.П. е осъществила престъпния състав по чл.255, ал.1, т.1 НК във вр. с чл.26, ал.1 НК.

При определяне на наказанието съдът отчете превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства: самопризнанието, изразеното намерение да плати данъчното задължение, чистото й съдебно минало, тежкото й материално положение като лице без работа и доходи. Отегчаващо отговорността й обстоятелство е продължителния период на престъпната дейност. Съдът прие за съответно на извършеното престъпление наказанието лишаване от свобода в минималния размер от 1 година, което съгласно чл.58а, ал.1 НК следва да се редуцира с една трета и да се наложи окончателно наказание от 8 месеца лишаване от свобода. Така наложеното наказание не следва да се изтърпява ефективно. Подсъдимата не е осъждана и за постигане на необходимия поправително-възпиращ и възпитателен ефект от наказанието не е наложително да бъде изолирана от обществото. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимата следва да бъдат възложени разноските от досъдебното производство, платими в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Разград.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: