РЕШЕНИЕ № 11

гр. Разград 02.06.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд четвърти май две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

т. дело № 57 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от “ АНТОРА ” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “ Н. Й. В. “ № 7, представлявано от И.Б.И. – изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. С.К.С., против “ БУЛКОРП ” ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “ Паркова “ № 38А, представлявано от М.Д.Г., с която е предявен иск по чл. 86 от ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че страните са били в търговски отношения по силата на Договор за СМР от 30.11.2007 г.

Ищеца изпълнил договорените СМР, за което били издадени съответните актове и удостоверение за въвеждане в експлоатация. В периода от 19.05.2009 г. до 07.09.2009 г. ищеца издал пет бр. фактури на обща стойност 280 022.95 лв.

Въпреки многобройните покани ответника не платил сумата по фактурите.

В настоящото производство се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 134 389.45 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 280 022.95 лв. по петте неплатени фактури, за времето от възникване на задължението по всяка от фактурите до датата на съдебното заседание – 04.09.2014 г.

Ответникът твърди, че предявеният иск е неоснователен. С влязло в сила съдебно решение е установено, че ответника не дължи на ищеца сумата от 280 022.95 лв. Обезщетението за забавено плащане се явява акцесорно задължение, което не може да съществува при липсата на главно задължение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено от фактическа страна следното:

На производство пред Разградски окръжен съд е било т. дело № 29 / 2011 г., заведено от същия ищец против същия ответник, във връзка с породени от същия договор отношения. Предмет на това дело по главният иск са същите пет броя фактури на обща стойност 280 022.95 лв.

С решение № 7 / 06.04.2012 г., постановено по същото т. дело № 29 / 2011 г. ОС-Разград намерил иска за изцяло основателен и доказан и след като уважил направено от ответника възражение за прихващане го осъдил да заплати на ищеца сумата 168 826.04 лв. и отхвърлил иска до първоначално предявения размер.

С Решение № 295 / 09.11.2012 г., постановено по в.т. дело № 385 / 2012 г. ВнАС потвърдил осъдителното решение, но до размера на 161 705.23 лв.

С Решение № 14 / 07.02.2014 г., постановено по т.д. № 1130 / 2012 г. ВКС отменя въззивното решение, в частта, с която е уважен предявеният иск до размера на 161 705.23 лв., като отхвърля и в тази част претенцията на ищеца, приемайки за изцяло доказано възражението на ответника за прихващане. Решението на ВКС е окончателно. По този начин с влязло в сила решение спора между страните за процесните пет фактури на обща стойност 280 022.95 лв. е решен по същество окончателно. Това означава, че ищеца няма такова вземане към ответника.

При тези фактически констатации заключението по назначената от РС-Разград по гр.дело № 1059 / 2012 г. ССЕ е без значение и не се налага обсъждането му.

При тези фактически констатации съдът направи следните правни изводи.

Предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан, поради което се следва отхвърлянето му. Това е така, тъй като поначало претенцията за мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД има акцесорен характер, т.е. тя е функция на съществуването на друг главен дълг. В случая, след уважено възражение за прихващане, с влязло в сила съдебно решение е прието, че такъв главен дълг не съществува.

При този изход на делото направените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.

Ответника претендира разноски в размер на 7000.00 лв. С приключване на производството по главният иск, съдът уважи претенцията на ответника за присъждане на договорено възнаграждение по договор за правна помощ от 22.12.2014 г. Сега се претендира възнаграждение по предявения алтернативен иск по чл. 86 от ЗЗД в размер на 7000 лв., като ищеца прави възражение за прекомерност, а отделно от това заявява, че на ответника въобще не следва да се присъждат разноски, след като такива вече са били присъдени по главния и допълнителен иск.

Съдът констатира, че договора за правна помощ от 22.12.2014 г., по силата на който ответника е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 800.00 лв. касае производството по частна жалба, развило се след постановеното прекратително определение по главния иск.

След прекратяване на производството по главният иск производството продължи по евентуалният иск, който остана и единствен такъв.

Съдът намира, че за производството по този иск, ищеца дължи на общо основание направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Претенцията на ответника обаче следва да бъде уважена само до размера на 4561.68 лв., колкото е минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в останалата част до размера на 7000.00 следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Съдът намира този размер за справедлив, обоснован и съответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ АНТОРА ” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “ Никола Йонков Вапцаров “ № 7, представлявано от И.Б.И. – изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. С.К.С., против “ БУЛКОРП ” ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “ Паркова “ № 38А, представлявано от М.Д.Г., иск на правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 134 389.45 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главница от 280 022.95 лв., за времето от възникване на задължението до датата на съдебното заседание – 04.09.2014 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, “ АНТОРА ” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “ Н. Й. В “ № 7, представлявано от И.Б.И. – изпълнителен директор, да заплати на “ БУЛКОРП ” ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “ Паркова “ № 38А, представлявано от М.Д.Г., сумата 4561.68 лв. / четири хиляди петстотин шестдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки /, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и отхвърля претенцията на ответника за заплащане на разноски в останалата част до размера на 7000.00 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.

Съдия:

НР