РЕШЕНИЕ

№ 11 / 12.01.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На петнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВТД № 61 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Хидрокан”ЕООД гр.София, представляван от управителя А.А., подадена чрез нейния пълномощник, против решение № 294 / 12.08.2014г., постановено по гр.д. № 252 / 2014г. по описа на РС Исперих, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за осъждане на Община Самуил да му заплати сумата 17 940лв., представляваща неплатен остатък от възнаграждение по чл.266 ЗЗД, дължимо по изпълнен договор за изработка на идеен проект за изграждане на обект ПСОВ на с.Владимировци, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до нейното окончателно изплащане. Жалбоподателят излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, както и пристрастност на съдебния състав, разгледал и решил делото в неговата първоинстанционна фаза. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови ново, с което да уважи предявения иск. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба чрез явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата Община Самуил, представлявана от Кмета Б.Мюмюн, е подала писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище, поддържано и в съдебно заседание, относно неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди постановеното от ИРС решение.

Въззивният съд, след преценка на представените доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 29.01.2009г. страните сключили договор за изготвяне на идеен проект за обект „Пречиствателна станция за отпадъчни води с.Владимировци”, след проведена процедура по НВМОП за определяне на изпълнител. По

силата на същия възложителят Община Самуил възложил, а изпълнителят „Хидрокан”ЕООД приел да изготви в срок до 5 седмици от датата на превеждане на авансовото плащане, идеен проект за обект: „Пречиствателна станция за отпадни води с.Владимировци, община Самуил", със съответното съдържание според насоките на ОП”Околна среда 2007 – 2013”. Страните договорили заплащане на цена 29 900 лв.без ДДС /чл.4/, платима, както следва: авансово в размер на 15% от стойността, в 7-дневен срок от подписване на договора, плащане на 35% от стойността – след предаване на проектната работа с двустранно подписан приемо-предавателен протокол и окончателно плащане в размер на 50% от стойността – след финансиране на проектното предложение от ОП”Околна среда 2007 – 2013” към МОСВ /чл.5/.

Страните не спорят, а по делото е и представен Акт 16.02.2009г., подписан от представителите на двете страни по договора, видно от който идейният проект е предаден от изпълнителя и съответно приет от възложителя.

Във връзка с първото плащане по договора ищецът е съставил фактура № 67 / 16.02.2009г. за уговореното 15%-но плащане в размер 4485лв. без ДДС /5382лв. с ДДС/, изплатено от Община Самуил на „Хидрокан”ЕООД преди това, на 6.02.2009г. По отношение на второто плащане в размер на 35% от общата цена на договора е издадена фактура № 78 / 4.06.2009г. за сумата 10 465лв. без ДДС /12 558лв. с ДДС/. Сумата е преведена от възложителя на изпълнителя на 9.06.2009г.

С решение № 50 / 2.07.2009г., издадено от ръководител на управляващия орган на ОП”Околна среда 2007 – 2013г.”, е прекратена процедурата за подбор на проекти BG161РО005/08/1.12/01/07, обявена на 22.12.2008г. по реда на чл.13 от ПМС № 121 / 31.05.2007г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните проглами, съфинансирани от Стуктурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС и по програма ФАР на ЕС. В изпълнение на решението, на 11.11.2009г. проектното предложение за изграждане на Пречиствателна станция за отпадни води с.Владимировци, е върнато на Община Самуил. Така третото плащане в размер 50% от уговорената обща сума по договора не е било изпълнено от Община Самуил. От изготвеното и представено пред РС Исперих заключение на съдебно-икономическата експертиза се потвърждават извършените по-горе две плащания в размер съответно 5 382лв. на 6.02.2009г. и 12 558лв. на 9.06.2009г. Вещото лице е установило, че неизплатената сума по договора е 14 950лв. без ДДС и 17 940лв. с ДДС.

Впоследствие е открита нова процедура BG161РО005/11/1.12/02/25 от МОСВ, но Община Самуил не е била включена в списъка с допустимите бенефициенти, видно от приложения такъв и съответно не е кандидатствала за отпускане на финансови средства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е основателна. Предявени са два

обективно съединени иска – иск с правно основание чл.79 ал.1 в.вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД и иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Между страните в производството е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключения на 29.01.2009 г. договор за изготвяне на идеен проект за обект „ПСОВ с Владимировци”. Същият представлява договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, сключен след провеждане на процедура по реда на НВМОП. Установява се в производството и фактът на изпълнение от страна на дружеството – ищец на поетото по договора задължение: предаване в срок на 16.02.2009г. на ответната община, на изработения от ищеца идеен проект.

Спорният въпрос по делото е дали се дължи третото окончателно плащане по чл.5 /3/ от договора, в размер на 14 950лв. без ДДС и 17 940лв. с ДДС.

За да се даде отговор на този въпрос, следва да се направи тълкуване на разпоредбата на чл.5 /3/ от договора, съгласно която възложителят следва да извърши окончателното плащане в размер на 50% от цялата договорена сума след финансиране на проектното предложение от ОП”Околна среда 2007 – 2013” към МОСВ. Съгласно чл.21 ЗЗД, договорът поражда действие само между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи. Процесният договор за възлагане на обществена поръчка е сключен между страните по делото и следователно обвързва само тях, като поражда взаимни права и задължения, в които се изразява съдържанието на възникналото между тях облигационно правоотношение. Няма трета страна, която да го е подписала и да е поела задължения. След като договорът е сключен и обвързва само неговите страни, те си дължат взаимните насрещни изпълнения на поетите задължения. Поведението или действията на МОСВ, управляващо ОП”Околна среда 2007 – 2013”, който не е страна по договора, не може да бъде основание за неизпълнение на поетото задължение за плащане, ако насрещната страна е изпълнила своята престация. След като изпълнителят е извършил възложената работа и съгласно чл.264 ЗЗД тя е приета без забележки, възложителят не може да отказва да заплати уговореното възнаграждение според чл.266 ЗЗД, мотивирайки се, че трети за договора субекти бездействат. Още повече, че с решение № 50 / 2.07.2009г., издадено от ръководител на управляващия орган на ОП”Околна среда 2007 – 2013г.”, е прекратена процедурата за подбор на проекти, които да бъдат финансирани от програмата и следователно проектът изобщо не би могъл да бъде избран и финансиран по тази програма. В този смисъл, неполучаването на заплащане от Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." към МОСВ не може да бъде условие за плащане към дружеството – ищец, а още по-малко може да се тълкува като уговорен модалитет по смисъла на чл.25 ЗЗД, защото модалитетите обуславят действието на целия договор или неговото прекратяване, а не падежа на една от престациите при извършено изпълнение на договора от другата страна. Противното тълкуване бе довело до извода, че изпълнението на задължението да се плати възнаграждението е в зависимост не от извършената и приета работа, а от действието на субект или субекти, които не са страна по договора. Такова тълкуване би противоречило на общия принцип на облигационното право, цитиран в разпоредбата на чл.21 ЗЗД. Следователно, вземането на ищеца като изпълнител не може да зависи от възможността трети на договора лица да престират към неговия длъжник. Противното би означавало да се приеме тезата, че отсъствието на средства освобождава от отговорност да се плати, т.е би означавало да се наруши още един основен принцип на облигационното право, залегнал в разпоредбата на чл.81 ал.2 ЗЗД. Ако се следва логиката, че ответникът не дължи окончателно плащане по договора, защото не е получил финансиране на проектното предложение от ОП"Околна среда 2007 -2013 г." към МОСВ, тогава в конкретния казус вземането на дружеството – ищец никога не би станало изискуемо /видно е от материалите по делото, че в последващата процедура Община Самуил вече не е определена като допустим бенефициент, който може да кандидатства за финансиране/.

Предвид горното, въззивният съд приема, че предявеният иск за заплащане на сумата 17 940лв., представляваща остатък от дължимото по договора за изработка възнаграждение, е основателен. От неговата основателност следва и извод за основателност на предявения субсидиарен иск за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 28.01.2014г. до окончателното й изплащане. Поради несъвпадение на изводите на въззивния съд с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което ответната община бъде осъдена да заплати исковите претенции.

Жалбоподателят е изложил доводи

за пристрастност на районния съд при разглеждане на първоинстанционното производство, мотивирайки се с едностранчива и незадълбочена преценка на доказателствата от този съд. Въззивната инстанция счита за неоснователно направеното оплакване. Преценката на събраните доказателства е част от решаващата дейност на съда при формиране на неговите крайни изводи по същество на спора. Тази преценка може да доведе до извод за неправилност на съдебния акт с оглед съвкупния анализ на доказателствата и изложените правни изводи, но не и до пристрастие на РС.

„Хидрокан”ЕООД претендира присъждане на разноските за двете инстанции. Съобразно изхода от делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК, Община Самуил следва да му заплати внесената държавна такса в размер на 717,60лв., депозит за вещо лице в размер на 150лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв., направени пред първата инстанция – общо в размер 2667,60лв., както и направените пред въззивния съд разноски в размер 360лв. за платена държавна такса и адв.възнаграждение в размер на 2250лв. или общо в размер на 2610лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 294 / 12.08.2014г., постановено по гр.д. № 252 / 2014г. по описа на РС Исперих, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Община Самуил, представлявана от кмета Б.М., да заплати на „Хидрокан”ЕООД, представляван от управителя Ат.А., сумата 17 940лв., представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор от 29.01.2009г. за изготвяне на идеен проект за обект „ПСОВ с.Владимировци, община Самуил”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 28.01.2014г. до окончателното й изплащане, деловодни разноски, направени пред районния съд в размер на 2667,60лв., както и направените пред въззивния съд разноски в размер на 2610лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ