Р Е Ш Е Н И Е

24.VІ.2015

Разград

13

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

25.V.

2015

съд

На Година

В публично заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар: М.Н. Председател

2014

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

62

дело номер по описа на РОС за година

съобрази следното:

Производство по чл.365 и сл.ГПК.

МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ, ЕИК***, гр.София предявява против „ПЪТ КОНСУЛТ”ООД,ЕИК***, гр.Разград иск с правно осн.чл.42 във вр. с чл.26 ЗЗД - за прогласяване недействителност на Договор за СМР от 23.ІV.2014г. - като сключен от негово име, в качеството му на възложител, от лице без представителна власт, респ. при липса на съгласие.

С депозиран в срок и приет от съда отговор вх.№4790, „ПЪТ КОНСУЛТ”ООД,ЕИК*** оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Аргументира възражението си с презумпцията на чл.301 ТЗ; твърди предприети от ищеца действия по приемане на възложената работа. В срока за отговор сезира съда с искане за присъединяване на производството по т.д.№63/2014г. на РОС, образувано по искове, предявени от него срещу МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ, ЕИК***, гр.София, в условията на обективно и кумулативно съединяване - за насрещно дължимо му се по Договор за СМР от 23.ІV.2014г. на осн.чл.266ЗЗД –възнаграждение за извършени, приети и неплатени СМР в размер на 43 491,87лв. и на осн.чл.86 ЗЗД-за 2015,42лв. в обезщетение за забава на дължимата като възнаграждение по договора главница. Претендира предявяването им като насрещни на предявения срещу него иск от МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ .

При преценка за функционална и материално правна обусловеност, предпоставяща интерес и възможност за разглеждането им в едно производство и за постановяване на общо решение, доколкото претенцията на „ПЪТ КОНСУЛТ” се явява обусловена от изхода на предявения срещу него иск за недействителност на договор, чието изпълнение претендира, със свое Определение №23/8.І.2015г. и на осн.чл.213ГПК съдът присъедини производствата по двете дела.

В предоставен за това срок, МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ депозира отговор , с който признава допустимост и оспорва основателност на предявените срещу него искове. Оспорва качеството си на надлежна по договора за СМР страна и твърди, че не е възлагало изработка на СМР – „път до гробище с.Острово”, за които се претендира възнаграждението. Твърди, че не се е задължавало със заплащане на възнаграждението с легитимно подписване на строителна документация, доказваща извършено от него приемане на изработените от ищеца по този иск СМР. Обосновава интерес от привличане на С.В.С. като трето, подпомагащо го в производството лице с обстоятелството, че същото го е задължило с подписа си под процесния Договор за СМР. Действията на С. С. по подписване на процесния договор се сочат като извършени без мандат, ангажиращ ищеца с изпълнение по същия. Обосновава интерес от привличане и на Община Завет като трето, подпомагащо го в производството лице с обстоятелството, че обектът върху, който са изпълнени процесните СМР е негова собственост.

В с.з., чрез процесуално представляващия го по пълномощие адв. Д. , МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ поддържа иска си за недействителност на сключения с ответното дружество договор за СМР и пледира за отхвърляне на насрещно предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

В с.з, чрез процесуално представляващия го по пълномощие адв. Х., ответното дружество оспорва предявеният срещу него иск като неоснователен и пледира за уважаване на исковете за изпълнение на поетото по процесния договор парично задължение, ведно със законна лихва и за дължимо на осн.чл.86 ЗЗД обезщетение за забава на същото. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв. Х., конституираният като трето, подпомагащо ищеца лице- С.С. , оспорва иска за нищожност на подписания от него договор за СМР катко неоснователен.

При редовност в призоваването, конституираната като трето лице помагач на ищеца Община завет не се явява и не изпраща представител. В депозирани преди дата на с.з. писмени бележки, завява, че оспорва наличие на предпоставки за привличането й като подпомагаща ищеца страна.

Обсъдени поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

Представено е по делото удостоверение от 5.VІІІ.2014г. по ф.д.№ 1659/2003 г. на СГС, видно от което с решение от 4.VІ.2013 г. е признато за установено на основание §4 от ПЗР на ЗВ, че религиозна институция, вероизповедание, с наименование "Мюсюлманско изповедание" е правоприемник на посочените мюсюлмански религиозни, религиозно - просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949г., учредени или действали при режима на Временните правила за духовно управление на мюсюлманите, утвърден и обнародван по силата на Указ № 63 на княз Фердинанд -ДВ бр.210/26.09.1985 г., Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България, одобрен и обнародван по силата на Указ № 12/23.05.1919 г.- ДВ, бр.65/26.06.1919 г. и Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в България, одобрен от Министерство на външните работи и изповеданията на 23.11.1945 г., действал до 1951г. в т.ч на Мюсюлманска вероизповедна община Разград.

Според представения по делото устав на Мюсюлманското изповедание, най -малката организационна единица в Изповеданието е местната мюсюлманска верска общност /община/,чийто орган е мюсюлманското настоятелство, наричано още и мюсюлманско джамийско настоятелство.

Съгласно чл. 19, ал.1 от Закона за вероизповеданията, "Вероизповеданията могат да имат местни поделения съгласно уставите си", като ал.2 на същата норма предвижда, че местните поделения се вписват в регистър от кметовете на общините според населеното място, където е седалището им, при условията на уведомителен режим, в 7-дневен срок, на основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието или упълномощено от него лице съгласно устава.

По делото е безспорно установено, че в духа на цитираната уставна разпоредба, Мюсюлманско настоятелство(МН)-с.Острово е местно поделение на Мюсюлманско изповедание. Същото е структурно обособено в рамките на религиозната институция, но без икономическа самостоятелност и юридическа обособеност. Регистрирано е по реда на действащия ЗВ като неперсонифицирано такова, с вписване в регистъра на съответната му Община Завет(вж. У-ние№1/1.ІІ.2008г ., приложено на л.156 ).

Съгласно разпоредбата на чл.76 от Устава(л.35-л.71), в компетентност на мюсюлманското настоятелство е предвидено стопанисването и управлението на вакъфските имоти, и движимите вещи, собственост на Мюсюлманското изповедание(МИ); организиране на дейности по строителство, поддръжка и ремонт на недвижими имоти, собственост на МИ в съответния регион; Ремонти, строителство и поддръжка на притежаваното от МИ имущество се извършва по решение, взето от МН в писмена форма и след предварителното му съгласуване с Висшия мюсюлмански съвет(ВМС) - чл.77 от Устава.

Видно от цитираното по горе удостоверение, с регистрирането на процесното МН, като негов председател е вписан, конституираният като трето, подпомагащо ищеца лице- С.С.. В чиито правомощия, съгл. разпоредбата на чл.79 от Устава е било предоставено ръководството, организацията и отговорността за дейността на МН.

С произтичащите от закона и устава правомощия, председателят на МН Острово-с. е бил и изрично упълномощен от М. А.. Последният, в качеството си на Районен мюфтия и като пълномощник на централното ръководство на МИ, с пълномощно №31/15.VІІІ.2011г., упълномощава председателят на МН-Острово С. с правото да управлява и стопанисва имотите и имуществото на повереното му поделение, да представлява последното пред съответните държавни органи и институции, да закупува земеделски имоти в полза на настоятелството и да открие банкова см/ка за нуждите на настоятелството. Пълномощното носи нот. заверка на подписите и на съдържанието, съответно под №4013 и №4014 от 15.ХІІ.2011г. по рег. опис на нотариус Р. К., с рег.№380 и р-н на действие при РС Разград.

На 23.ІV.2014г., легитимирайки се с пълномощно №31/15.VІІІ.2011г. като представител на МИ, С. сключва от негово име Договор за строителство (л.17). В реквизит на договора е посочено, че представляваното от С. МИ, в качеството си на „възложител” възлага на ответното търговско дружество –изпълнител, строително монтажните работи на обект „път за гробищен парк с.Острово, Община Завет”. Съгласно предвиденото в договора, МИ се е задължило към изпълнителя с предоставяне на необходимата за изработката строителна документация, както и със заплащане на цената за реално изпълнените количества СМР, в договорно предвидените за това срокове, условия и размер. Подписвайки договора като представител на възложителя, С. е задължил ищеца с плащане на дължимото за изработката възнаграждение в срок до четиринадесет дни от датата на фактурата.

От доказателствата по делото се установява, че договорът за СМР е сключен след предваритетелно развила се кореспондеция между представляваното от С. Мюсюлманско настоятелство и ответното дружество. В отговор на „запитване”, направено от представляваното от С. Мюсюлманско настоятелство, на 22.ІV.2014г. и на 23.ІV.2014(л.л.22 и 144) ответното дружество изпраща Оферти относно вида и обема на необходимите по изработката на обекта дейности, вида и количествата на материалите, както и следващата се за заплащането им цена. Условията по офертата са заложени в изготвената, като неразделна част към договора, количествено стойностна сметка(КСС на л.23).

В съвкупността си, реквизитите на процесния договор обосновават квалифицирането му като договор за изработка. В задължение на ответника като изпълнител по договора е предвидено: да извърши строителството в съответствие със строителните правила и норми и предоставената му от възложителя техническата документация; да завърши и предаде обекта в срок до 60 календарни дни, считано от датата на подписването му. Т.е. до 22.VІ.2014г.;

Страните по договора са приели, че възложените за изпълнение СМР се считат приети и одобрени от възложителя с подписване на приемо-предавателен протокол или Акт обр.19.

В заключение(л.138-141), относимо на депозираните по делото доказателства, след оглед на място и проверка на свързаната с обекта документация в Община Завет, МН с.Острово и при страните, вещото лице по назначената СТЕ установява, че възложените с процесния договор СМР за обект „път към гробище с.Острово” са изпълнени в съотетствие с договореното, респ. със заложените по КСС количества, видове, труд и материали. При справка в Техническа служба на Община Завет, вещото лице констатира, че за „реконструкцията” на процесния обект няма надлежно изготвен инвестиционен проект, както и изискуемата се по Н-ба №3/31.VІІ.2003г. строителна документация, в това число и Разрешение за строеж. Като способ за събиране на доказателства СТЕ установява, че съгласно АПОбС №47/14.ХІ.2011г. гробищния парк на с.Острово е публична общинска собственост. Водещия към гробището път RAZ 3016(ІІІ-4902,побит камък - Завет) по см. на чл.137, ал.1, т.3 (а)ЗУТ е ІІІ категория. Същият е част от местната пътна инфраструктура на общината и е със законово регламентиран статут на публична общинска собственост.

Като компетентно и съответно на останалите доказателства, заключението на СТЕ бе прието от страните и съда.

Твърдейки качеството си на изправна по договора страна, търговското дружество депозира като доказателство Протокол обр.19(л.19 от присъединеното т.д.62/14). От реквизитите му е видно, че подписвайки се от името на възложителя МИ, на 28.V.2014г. С.С. е обективирал действие по приемане на възложените и изработени от изпълнителя СМР, оценени съгл. приложена към договора КСС в размер на 82 491,87лв.

На 28.V.2014г. „ПЪТ КОНСУЛТ” ООД издава фактура №1669, задължаваща МИ със заплащане на сумата от 82 491,87лв., одобрена като цена на приетите с протокол обр.19 СМР.

След проверка в счетоводствата на страните и на Община Завет, както и по откритата, на името на С. банкова сметка, ***(л.176-181), назначената по делото ССЕ установява , че при ответното дружество процесната фактура е осчетоводена правилно по см/ка 411”Клиенти” по заведена под №1526008 партида на ищеца.Дебита на см/ка 411/3 кореспондира с кредита на см/ка 453/2 , отразяваща начисления във фактурата ДДС в размер на 13 748,65лв. и на см/ка 701/40 „приходи от продажби”. Фактурата е въведена в Дневник за продажбите и справка декларация по ДД, което сочи, че изпълнителят по процесния договор се е отчел към бюджета с дължимия ДДС.

На 29.V.2014 и 9.VІІІ.2014г. в счетоводството на ответното дружество са отразени плащания по ф.№1669/28.V.2014г. , съответно в размер на 35 000,00лв. и 4 000,00лв. Вещото лице констатира, че плащанията са извършени по банков път чрез превод от Банкова спестовна см/ка ***-*** при ЦКБ, клон Разград с титуляр С.С.(л.155).

При приспадане на отразените в счетоводството на ответника плащания, относимо към дата на заключението на ССЕ задължението по процесната фактура остава непогасено за сума, възлизаща в размер на насрещно предявената на осн. чл.266ЗЗД претенция от 43 491,88лв.

Като компетентно и относимо към останалия док. материал, заключението по ССЕ бе прието от страните и съда.

Оспорвайки валидността на процесния договор за СМР, ищецът заявява, че е узнал за поетото по същия и вменявано му в отговорност парично задължение от приложеното на л.28 писмо вх.№041/559/19.VІІІ.2014г. Със Заповед №88/4.VІІІ.2014г. на Главния мюфтия е назначена комисия по извършване пълна ревизия на МН, с.Острово. Като резултат от проверката, в приложения като доказателство на л.32 Констативен протокол №1/11.VІІІ.2014г. е отразено, че извършеното от настоятелството плащане на сумата от 35 000,00лв. за строеж на път до гробището е неправомерно, тъй като решението за този разход (приложено на л.151), както и за сключването на процесния договор е взето от провелото се на 18.ІV.2014г събрание в нарушение на предвиденото в Устава на МИ изискване, за съгласуване с Висшия мюсюлмански съвет(ВМС).

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за основателен и доказан предявения от МИ срещу „ПЪТ КОНСУЛТ”ООД иск за нищожност на Договор за СМР 23.ІV.2014г., материализиращ основанието на насрещно претендираното от дружеството вземане.

Съдържимото се в процесния договор изисква квалифицирането му като договор за изработка, който по правната си същност е двустранен, възмезден, неформален, комутативен и консенсуален. Което ще рече, че страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие. Каквото съгласие в случая, с оглед безспорно установената по делото фактическа обстановка, ищецът не е обективирал, нито при сключването на договора, нито с последващи свои действия по приемане на обекта. Лицето С.С., легитимирало се при сключването на договора като негов представител, не е притежавало това право - нито по силата на ЗВ и, имащия силата на закон Устав на изповеданието, нито по силата на предоставените му с пълномощно №31/ 15.VІІІ.2011г. правомощия. В обхвата на предоставените му с пълномощното права не е предвидена възможност да сключва от името на МИ договори за строителство и ремонт на обекти-движими и недвижими, които не са собственост на Мюсюлманското изповедание. От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че процесният обект е с общинско местно предназначение и като част от инфраструктурата на Община Завет, е общинска публична собственост.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказани и основателни въведените от ищеца твърдения за липса на валидно изразена от негова страна воля, за сключването на процесния договор, и поради нарушаване на уставните правила по отношение на представителството и разрешителния режим при разпореждане с бюджетни средства. Не се установява от представените по делото доказателства за сключването на договора да е изискано и дадено, в изискуемата се по устав писмена форма, предварително разрешение на Висшия Мюсюлмански съвет. В текста на чл. 76, ал.1 от Устава е посочено, че за дейностите по набиране на средства, строителство, поддръжка и ремонт на недвижимите имоти в съответния регион се предприет съгласувано с ВМС, в чиято компетентност е вземането на решенията за строителство, поддръжка и ремонт на имотите. Според чл. 35, т.3, ВМС утвърждава и контролира изпълнението на бюджетите на структурите на Изповеданието, в компетентността му влиза и одобряването на предложенията за сключване на договори за ползване, отдаване под наем или съвместна дейност - чл. 35, т.11.

Подписвайки договора за СМР на обект, неприлежащ в патримониума на МИ и извън предоставените му с пълномощното и по закон правомощия, С. е действал без представителна власт. Налице е задължителна практика на ВКС - решение по гр. д. № 662/2012 г., I г. о. и решение по гр. дело № 1190/ 2012, ІV гр. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че когато договорът е сключен от пълномощник без представителна власт, извършеното разпореждане е недействително поради липса на съгласие съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД. По смисъла на чл. 42, ал.2 ЗЗД, като сключен от лице без представителна власт и непотвърден от лицето, от името на което е сключен, процесният договор е недействителен. В този смисъл не обвързва, позоваващият се на тази недействителност ищец с изпълнение на поетото към ответника парично задължение. Поради което, насрещно предявените срещу него искове за заплащане цената на извършените от изпълнителя СМР, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Доколкото изправността на ответника като страна по договора е безспорно установен по делото факт, то същият не губи възможност да реализира вземането си на друго основание, в друго производство и срещу ползващ се от изработката му субект.

Съдът намира в случая за неприложима презумпцията на чл.301 ТЗ, доколкото ищецът няма статут на търговец по см. на чл.1 ТЗ.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден на заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 9 471,61лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от "Мюсюлманско изповедание", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-гр.София, ул. "Братя Миладинови" № 27, представлявано от Главен мюфтия М. А. Х. против „ПЪТ КОНСУЛТ”ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Разград, ул.”Княз Борис І”№120 с управител М. С. , ЧЕ ДОГОВОР ЗА СТРОИТЕЛСТВО от 23.ІV.2014г., сключен от името на „мюсюлманско изповедание” чрез С.В.С. –председател на Мюсюлманско настоятелство, с.Острово, Община Завет Е НИЩОЖЕН ПОРАДИ ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ .

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от „ПЪТ КОНСУЛТ”ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Разград, ул.”Княз Борис І”№120 с управител М. С. против Мюсюлманско изповедание", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-гр.София, ул. "Братя Миладинови" № 27, представлявано от Главен мюфтия М. А. Х. , за дължимо по Договор за строителство от 23.ІV.2014г. възнаграждение за извършени, приети и неплатени СМР в размер на 43 491,87лв. и за 2015,42лв., дължими на осн.чл.86 ЗЗД в обезщетение за забава на възнаграждението по договора за строителство от 23.ІV.2014г.

ОСЪЖДА „ПЪТ КОНСУЛТ”ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Разград, ул.”Княз Борис І”№120 с управител М. С. ДА ЗАПЛАТИ на Мюсюлманско изповедание", ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.София, ул. "Братя Миладинови" № 27,представлявано Главен мюфтия М. А. Х. разноски по делото в размер на 9 471,61лв .

Решението е постановено при участие на С.В.С., ЕГН**********,***, Разградска обл., ул.”Хемус”№52 и ОБЩИНА ЗАВЕТ като трети, подпомагащи "Мюсюлманско изповедание", ЕИК ***,лица.

Решението подлежи на обжалване пред варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия:

MH