РЕШЕНИЕ № 2

Гр. Разград 05.02.2015 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. т. дело № 67 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 320 / 09.10.2014 г., постановено по гр. дело № 1067 / 2014 г. РС – Разград, осъдил “ Мелиса-Текстил “ ООД гр. Разград да заплати на “ Гриффин Текстил “ ЕООД гр. Търговище сумата 1918.80 лв. с ДДС, представляваща неизпълнение по договор за изработка, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2014 г. до окончателно плащане и е отхвърлил възражението на “ Мелиса-Текстил “ ООД за прихващане с насрещно вземане към “ Гриффин-Текстил “ за същата сума.

Недоволен ответникът “ Мелиса-Текстил “ ООД гр. Разград обжалва решението, като неправилно, незоконосъобразно и постановено в нарушение на закона. Твърди се, че съдът неправилно кредитирал събраните по делото доказателства и мотивирал решението си единствено въз основа на посочените от ищеца доказателства. Подържа се становището, че възражението за прихващане е доказано. В заключение се отправя молба за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна “ Гриффин Текстил “ ЕООД гр. Търговище депозира отговор на въззивната жалба, чрез адв. Румяна Моллова, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Съдът правилно оценил събраните по делото доказателства и стигнал до единствения възможен извод. По делото не е доказано направеното от ответника възражение за прихващане. Отправя се молба за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание процесуалния представител на въззивника подържа жалбата на същите основания и със същите искания.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия подържа отговора на същите основания и със същите искания.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенето , констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Между страните по делото не е спорно, че са се намирали в облигационна връзка по повод сключен устен договор за изработка. Не е спорно и обстоятелството, че във връзка с този договор ответника останал задължен с исковата сума от 1918.80 лв.

Спорно е направеното от ответника възражение за прихващане с вземане, което спорен него той има спрямо ищеца за същата сума, породило се от некачествено изпълнение на възложеното работа. Тези недостатъци били установени от възложителя на ответника, вследствие на което се стигнало до реализиране на рекламационно производство от страна на възложителя спрямо ответника. В резултат ответника издал фактура на стойност 1918.80 лв., представляваща отбив от цена, в резултат на некачествено изпълнение на изделие.

Съгласно уредбата на договора за изработка, уредена в чл. 258 - 269 от ЗЗД, изпълнителят се задължава да изработи нещо на свой риск, а поръчващият да плати възнаграждение. Изпълнителят има задължението да изпълни работата така, че да е годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. По силата на чл. 264, ал.2 от ЗЗД в тежест на поръчващия е да прегледа работата и да направи всички възражения за некачествено изпълнение при приемането й, освен ако не се касае за недостатъци, които не могат да бъдат открити при обикновения начин на приемане или се появят по - късно.

По делото не е спорно, че в настоящия случай не е съставен приемо – предавателен протокол, стокова разписка или други документи за приемане на изработеното от поръчващия, за което ответника твърди да се е случило късно вечерта на 02.12.2013 г. В тази връзка са налице единствено гласни доказателства относно факта на предаването на изработеното от страна на изпълнителя и приемането му от страна на възложителя. За приемането на изработеното възложителя не изпратил технолог или друго компетентно лице. В случая представител на възложителя бил водача на моторното превозно средство, но което било натоварено изработеното. При предаването и приемането на изработеното не били направени никакви възражения за некачествено изпълнение. В тази връзка ответника представя съдържание на имейл, който изпратил на ищеца на 02.12.2013 г. в 1.18 часа, в който се сочи, че получили забележки по изпратени вече гащеризони, които да бъдат взети предвид при изработване на нови количества. Съдът намира, че съдържанието на този имейл не може да се приеме като възражение срещу изпълнената работа, а по – скоро, като констатации и препоръки за бъдещо изпълнение. Освен това часът и датата на изпращане на имейла не съответстват на твърденията на ответника, че приел изработеното на 02.12.2013 г. При това положение не може да се приеме категорично дали съдържанието на имейла се отнася към конкретната доставка.

В показанията си св. С. Й. – мениджър продажби при ответната фирма, сочи като некачествено изпълнение незашити телени копчета, изгладена само предна част на крачола, не на място поставена лента. Съдът намира, че ако и да е имало такива несъответствия, то те от една страна са явни и би следвало да бъдат заявени още при приемането на изработеното, а от друга страна не са установени по категоричен начин.

Освен горното съдът констатира и несъответствия между посочените в различните платежни документи количества. В представените от ответника фактура № 378 / 09.12.2013 г. е посочено количество – 1011, а във фактура № 1033 / 31.01.2014 г. е посочено количество – 533. В представената от ищеца фактура е посочено количество – 328 бр. При това положение ответника не установява с категоричност как е установил претенцията си спрямо ищеца.

В обобщение на изложеното следва да се заключи, че първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че работата е приета и настоящият състав изцяло го споделя. В следствие на този извод обжалваното решение следва да бъде потвръдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода от въззивната проверка и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. от ГПК следва да бъде уважено искането на пълномощника на “ Гриффин Текстил “ ЕООД гр. Търговище за присъждане на сторените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 320 / 09.10.2014 г., постановено по гр. дело № 1067 / 2014 г. по описа на РС – Разград.

ОСЪЖДА “ Мелиса-Текстил “ ООД гр. Разград, , ж.к. Западна промишлена зона, ул. “ Добрич “ № 6, ЕК 116009831, представлявано от управителя Челеби Талят да заплати на “ Гриффин Текстил “ ЕООД гр. Търговище, ул. “ Елена “ № 6,, вх. А, ап. 51, ЕИК 202053046, представлявано от управителя Пепина Любомирова Николова сумата 200.00 лв. / двеста лева /, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.