Р Е
Ш Е Н И Е
№9 Разград
8. VІІ.2015 Разградски окръжен
година Град
2015
съд
8. VІ.
публично
На Година
ЛАЗАР МИЧЕВ
В заседание
в следния състав:
Секретар:С.Л. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ ЙОНЧЕВА ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2015 №1 в. гр.
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №326/30.Х.2014г. постановено по
гр.д.№568 по описа му за 2014г., РРС
е отхвърлил като неоснователен и
недоказан искът на
„ДЕВОН”ООД,ЕИК116052416, гр.Сеново
против „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО” КД, ЕИК 131129282, гр.София ,
предявен на осн.чл.109 ЗС с искане, ответникът да бъде осъден „да премахне”
улица, изградена в парцел ХХХVІІІ-2064 по плана на Разград
извън учреденото върху имота сервитутно право, съгл. н.а. №183/т.VІІІ, рег.І8743/2.Х.2006г. С така постановеното решение РРС е
уважил изцяло иска, предявен от „ДЕВОН”ООД,ЕИК116052416 против „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО” КД,
ЕИК 131129282, гр.София като на осн.чл.59 ЗЗД е осъдил ответното дружество да
заплати в обезщетение на ищеца сумата от 1 440,00лв. до размера на която
неоснователно се обогатил за негова сметка, ползвайки без основание и извън
границите на учредените му сервитутни права- 9, 62кв.м. и 7,42кв.м. от
собствения на ищеца парцел ХХХVІІІ-2064, съставляващ имот с идентификатор
61710.505.188 по кадастрална карта на гр. Разград. С постановени по реда на
чл.250ГПК ”определение” №3077/4.ХІІ.2014г.
и Решение №../15.І.2015г., РРС допълва Решение №326/30.Х.2014г. по
гр.д.№568 по описа му за 2014г. с произнасяне за дължими се в полза на страните
разноски, както и за периода на дължимото по чл.59ЗЗД обезщетение.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.
Чрез процесуалните си представители по пълномощие –адв. Ц. и адв Д.,
ищецът обжалва Решение №326/30.Х.2014г. постановено по гр.д.№568 по описа му за
2014г., РРС в ЧАСТТА, с която
предявеният от него негаторен иск с пр. осн.чл.109ЗС е отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Позовавайки се на неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост и допуснати при постановяването му съществени нарушения на
процесуалните правила, моли за отмяна на решението в тази му част и за
постановяване на ново такова, с което съдът уважи иска му като основателен и
доказан. Претендира разноски. В законоустановения по чл.263ГПК и предоставен му
от съда срок, в отговор на подадената от
ответника жалба е депозирал писмено
становище, оспорващо основателността й.
Чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв. Цонкова,
ответното дружество депозира жалба против Решение №326/30.Х.2014г. по гр.д.№568/2014 по описа на РРС в ЧАСТТА, с която съдът е уважил
предявеният срещу него иск с пр.
осн.чл.59 ЗЗД и го е осъдил да заплати в обезщетение на ищеца
сумата от 1 440,00лв., до размера на които се бил обогатил неоснователно
за негова сметка. Позовавайки се на неправилност и незаконосъобразност, моли
за отмяна на решението в тази му част и
отхвърляне на иска в цялост като
неоснователен поради отсъствие на предпоставките, ангажиращи отговорността му
за обезщетяване на ищеца по реда на
чл.59 ЗЗД. Алтернативно, претендира отмяна на решението в тази му част частично, оспорвайки
доказаност на размера на присъденото обезщетение. В законоустановения по чл.263ГПК и
предоставен му от съда срок, в отговор на
подадената от ищеца жалба е депозирал писмено становище, оспорващо
основателността й.
При
редовност в призоваването, чрез процесуално представляващата го в с.з. адв.
Цонкова, жалбоподателя „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО” КД моли за отмяна на
решението в осъдителната му част и постановяване на ново такова, с което съдът
да отхвърли предявеният срещу него иск по чл.59 ЗЗД като неоснователен. Пледира
за потвърждаване на решението в останалата му част като правилно, обосновано и
законосъобразно постановен съдебен акт. претендира присъждане на доказано
направени в хода на делото разноски.
При
редовност в призоваването, чрез процесуално представляващите го в с.з. –адв. Ц. и адв Д., жалбоподателят „ДЕВОН”ООД заявява, е поддържа жалбата си, моли
за потвърждаване на решението в осъдителната му част и претендира присъждане
на, доказано направени, съдебни и деловодни разноски.
Като подадени в срок и при легитимиращ жалбоподателите интерес, жалбите
са допустими.
Разгледана по същество, жалбата на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО” КД се
преценява от съда като основателна, а подадената такава от „ДЕВОН”ООД като
неоснователна.
В съответствие със
служебно вменените му правомощия по см. на чл. 269ГПК, въззивният съд констатира че решението е
валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановен, по същество на
редовно предявени, в условията на обективното им кумулативно съединяване, искове по 109ЗС и
чл.59ЗЗД.
Значимите за изхода на делото
факти са установени от
първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени
средства, при правилно разпределена тежест на доказване и съответно на проявената от страните,
активност в тази насока. Събраните пред тази инстанция доказтелства са в подкрепа на установената от РРС
фактическа обстановка, която в този си състав, съдът споделя изцяло.
Установявайки
фактите, значими за изхода, на предявения по чл.109 ЗС негаторен иск,
първоинстанционният съд е обосновал законосъобразен извод за неоснователност на
търсената по този ред защита.
По делото не се спори, а се
следва за установено и от съвкупността на събраните по него доказателства, че
страните са собственици на съседни имоти; че върху собствен на ищеца имот, с валидно сключен договор за
покупко-продажба е учредено сервитутно право в полза на ответното дружество
като приобретател на съседния УПИ, който по действащия ПУП на
гр.Разград отреден за „ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ
НА КОО”; в тази връзка, безспорно установено се явява, че в съответствие с
учреденото сервитутно право, имотът на ищеца има служещо, а този на ответното
дружество-господстващо положение; че в изпълнение на издадени от Община Разград
Разрешения за строеж от 2009г., ответникът е изградил в имота, съответно на
отреждането му по ПУП, търговски обект-хипермаркет КАУФЛАНД; че с Протокол
обр.16/24.VІІІ.2009г. на Държавна
приемателна комисия(ДПК) изграденият в имота на ответното дружество обект е
одобрен като изпълнен в съответствие с
предвижданията на ПУП и инвестиционния проект, при спазване на изискуемите
се за него строителни правила и норми и пуснат в експлоатация, съгл.
Разрешение за ползване №СТ-05-1002/26.VІІІ.2009г.
От
доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че в състава на приелата
обекта с акт обр.16 ДПК, със
Заповед №РД-1-36/17.VІІІ.2009г на ДНСК, в качеството му на възложител по част „Обслужващ път за вход- изход
„Кауфланд” от тупикова улица за
КАТ-ПП-Разград” е участвало и ищцовото дружество. Протоколът е
подписан от него без възражения чрез представляващия го по закон управител-
Ц.Василев. В касаещата процесното съоръжение част „Геодезия. Вертикална планировка
и пътна”(л.80 от делото на РРС) , в подписания от ищеца Протокол обр.16 изрично е посочено, че се касае за обслужващ
път , част от реализацията на който
попада в съседния, собствен на ищеца УПИ ХХХVІІІ-2064. Като в тази си част, Протокол обр. 16 дава
параметрите, в които се явява изградено съоръжението- 7,00м. ширина на подхода,
уширяване на лентата към входна зона с дължина от 30,00м и 2,45м ширина в края на
участъка. Назначената по делото СТЕ,
след оглед на место и по налична към делото и в Община Разград документация,
установяв, че съоръжението е изпълнено по дадените в Протокол обр.16 параметри,
но в отклонение на сервитутно право, учредено от ищеца с нот. акт №183/2.Х.2006г. по
нот.д.№1034/2006г по опис на нотариус с рег.№282 и следващо собствеността на УПИ ХХХVІІ-2064,
съгл. сключен от ответника договор за продажба с нот. акт №175/30.Х. 2006г. по
нот.д. №790/2006 по опис на нотариус Тодорова, с рег.№312.
За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio
negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на
собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът
на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на
употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време,
изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия
процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие
на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на
ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността, следва в
резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл
на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на
такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84 г. ОСГК на
ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за
ползване на собствената вещ.
Искът по чл.109ЗС е предоставен в защита на
правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и /или
косвено неоснователно/негативно въздействие, което без да отнема владението,
ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на служещия имот по
предназначението му и е израз на възможността при надлежно упражнено искане
същите да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние.
Приложимостта му се следва и в случаите,
когато носителят на ограниченото вещно право извършва действия, надхвърлящи
обема на правото му. Във всички случаи, предпоставка за уважаване на този иск е
тези действия на титуляра на ОВП да са неоснователни, създаващи пречки за
ползването на служещия имот от собственика му.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че
в случая не се касае за действия, ограничаващи без основание правата на ищеца
върху собствения му и служещ на сервитутното право имот. Като в мотиви за този
си извод, обосоновано е съобразил
наличие на съгласие от страна на ищеца, обективирано като такова в
подписания от него Протокол обр.16.
Като
допълнителен и водещ аргумент за неоснователност на иска по чл.109 ЗС , в този
си състав съдът намира за необходимо да
посочи, че ответното дружество е изпълнило съоръжението в
обема на учредените му с договора сервитутни права.
Извод, който се следва от съдържанието на самия договор. С подписването на който ищецът е волеизявил
съгласие за ограничаване на правата му
върху имота до размерите, в които е изпълнено съоръжението. В сключения с нот.акт №183/2.Х.2006г. изрично
е посочено, че в полза на собственика на УПИ ХХХVІІ -2064 кв.13 по действащия
ПУП на Разград се учредява НЕОГРАНИЧЕН и безсрочен сервитут ЗА ПРЕМИНАВАНЕ като
в определените за това „сервитутни ивици „1” и „2” купувачът се е задължил за своя сметка да
изгради ПЪТНО ТКРАНСПОРТНО СЪОРЪЖЕНИЕ ,
съответстващо на изискванията на българското законодателство за безпрепятствено
преминаване, включително и на МПС. В този абзац от договора е подчертано, че продавачът, т.е. ищецът
„дава изричното си съгласие за това”.
Относимо на събраните по делото
доказателства, назначената по делото СТЕ установява, че процесният обект
съставяла именно пътнотранспортно съоръжение, притежаващо характеристики на
обслужваща, второстепенна улица кл..VІ. Което вече прави процесното съоръжение
част от уличната мрежа. Конкретните параметри по отношение на различните
класове улици са дефинирани в Наредба № 2 от 29.06.2004 г.
за планиране и проектиране на комуникационно- транспортни схеми на
урбанизираните територии. В таблица 1.3 от същата Наредба да
посочени изискванията за VІ- ти клас улици по отношение на максималния надлъжен
наклон, броят на пътните ленти и тяхната ширина. Така очертания нормативен
регламент и конкретната фактическа установеност, подкрепена от заключението на
вещото лице за пълно съответствие на проектираната улица с нормативните
изисквания, мотивират съда да приеме, че съоръжението е изпълнено в
съответствие с предвиденото му по договора предназначение, при съобразяване на
предвижданията по ПУП и инвестиционния проект, както и с конкретните технически
изисквания, заложени като такива и в договора, учредяващ сервитутното
право. Дори да се приеме, че в случая са налице
конкуриращи се основания за предприетите от ответника действия по реализиране
на учреденото му сервитутно право, то последните са предприети в съответствие с
водещото, законово регламентирано такова.
Предвидената улица, в
частта, засягаща имота на ищеца,отговаря както на изискванията
на чл. 77, ал.1 от ЗУТ,
така и на всички технически изисквания по Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на
комуникационно – транспортните системи на урбанизираните територии.
Търпимостта на ищеца към изграденото
в имота му съоръжение е заложена още с предвиденото в договора предназначение
на учреденото в поза на ответника сервитутно право.Което последният не би могъл
да осъществи в обем и по начин различен, от нормативно предвидените за тези
съоръжения параметри и технически изисквания.
По изложените съображения съдът
намира жалбата на „ДЕВОН”ООД за неоснователна. В частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от него иск по чл.109 ЗС,
решението следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Фактически и правно установеното от двете
инстанции досежно основателността на осъщественото от ответника по реализиране
на учреденото му сервитутно право, логично налага извод за неоснователност и на втория от предявените
срещу „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО” КД. Разпоредбата на чл.59 ЗЗД
регламентира едно от проявленията на института за неоснователно обогатяване. Ще
рече, че в резултат на неоснователно предприетите от него действия по експлоатация и ползване на
изграденото в имота на ищеца съоръжение, ответникът се е обогатил за сметка
обедняването на последния. Отново в съставомерност на предвидената по чл.59 ЗЗД
отговорност, така както и при иска по чл.109 ГПК , законодателят поставя
изискване за извършване на нещо без основание. Установеното досежно
основателността на действията по изграждане на съоръжението като предприети от
ответника, с оглед неговото предназначение, в обема
на учреденото му сервитутно право, не
може да бъде тълкувано по отношение на втория от исковете в различен смисъл. Уважавайки иска по чл.59ЗЗД,
първоинстанционният съд влиза в противоречие с обосноваността на изводите си за
основателност на предприетото от ответника по реализиране на сервитутното
право. Не на последно място следва да се отбележи, че предявеният на осн. чл.59
ЗЗД иск се явява и недоказан, както по отношение на
размера си, така и по отношение на началния момент, от който се твърди
настъпилото за ответника неоснователно обогатяване. Самото вещо лице, изготвило
заключението по назначената ССЕ е посочило, че на практика няма критерий, по
който да определи размера на претендираното по този ред обезщетение, тъй като
се касае за обект извън търговския оборот и принадлежащ към инфраструктурата на
града. В тази си част решението е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По
така изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като
неправилно и незаконосъобразно Решение
№326/30.Х.2014г. по гр.д.№568/2014г по описа на РРС В ЧАСТТА , с която на осн.чл.59 ЗЗД „КАУФЛАНД
БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО” КД, ЕИК 131129282, гр.София е осъдено да заплати на „ДЕВОН”ООД,ЕИК116052416,
гр.Сеново в обезщетение сумата от 1 440,00лв., до размера на която за
периода от 4.ІV.2011 до 4.ІV.2014г. неоснователно се обогатил за негова сметка,
ползвайки без основание и извън границите на учредените му сервитутни права -
9, 62кв.м. и 7,42кв.м. от парцел
ХХХVІІІ-2064, съставляващ имот с идентификатор 61710.505.188 по
кадастрална карта на гр. Разград и вместо това ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска на „ДЕВОН”ООД,ЕИК116052416,
гр.Сеново против „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО” КД, ЕИК 131129282, гр.София
за дължимо му се на осн.чл. 59 ЗЗД обезщетение в размер на 1 440,00лв., до
размера на което за периода от 4.ІV.2011 до 4.ІV.2014г неоснователно да се е
обогатил за негова сметка, ползвайки без основание и извън границите на
учредените му сервитутни права - 9, 62кв.м. и 7,42кв.м. от парцел
ХХХVІІІ-2064, съставляващ имот с идентификатор 61710.505.188 по
кадастрална карта на гр. Разград
ПОТВЪРЖДАВА Решение №326/30.Х.2014г. по
гр.д.№568/2014г по описа на РРС в
останалата му част като правилно, обосновано и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ДЕВОН”ООД,ЕИК116052416, гр.Сеново да
заплати на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО” КД, ЕИК 131129282, гр.София
разноски по делото в размер на 2 319,63лв.
Решението е окончателно и по аргумент на
чл.280, ал.2, предл.ІІ ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.