Р Е Ш Е Н И Е № 3
Гр. Разград, 12. 03. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в. т. дело № 9 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 370/ 05. 11. 2014 г. по гр. д. № 874/ 14г.
по описа на РРС „Агро Карат” ЕООД е осъдено да заплати на „Пилко” ЕООД гр.
Разград сумата 12 311, 10 лв., представляваща цена на доставени еднодневни
пилета и консумативи към тях за периода януари – март 2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 20. 05. 2014 г.
до окончателното изплащане и сумата 692, 45 лв. разноски по делото.
Недоволен от решението е останал „Агро Карат” ЕООД. Излагат се доводи, че решението
е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл с решението си по непредявен от
ищеца иск. Жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено и делото да бъде
върнато за ново разглеждане за произнасяне по предявения иск.
Постъпил
е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Пилко” ЕООД, в който се излагат съображения
за нейната неоснователност.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания
съдебен акт, констатира следното:
Правомощията
на въззивния съд са тези по чл. 269 ГПК, според
който: въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата, което означава, че въззивната инстанция осъществява
контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на
заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 г., т.
10 на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите
посочени по същество с въззивната жалба и съответно до посочените въпроси, за
които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно. В случая във
въззивната жалба е изложен единствено довод, че обжалваното решение е
процесуално недопустимо, без да са поставени за разглеждане други основания,
водещи по същество до неправилност на решението. При служебната проверка се
установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо. Издадено е от
надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност. Не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на
ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен доклад по
реда на чл. 146 ГПК, с
което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в исковото
производство и е постановил съдебно решение по същество. Пред Разградския
районен съд е предявен иск с правно основание чл. 327 от ТЗ. Ищецът се е
позовал на сключен между него и ответника Договор за покупко-продажба № 037/ 01. 09. 2011 г. въз основа, на който е
предоставил на ответника стоки и услуги, а последния се е задължил да плати
цената. Плащането е уговорено да се извърши чрез прихващане на насрещните
задължения на страните по договора и ищецът е претендирал заплащане на сумата
12 311, 10 лв. , представляваща незаплатена цена на доставени на ответника
стоки. Сключеният между страните по
делото договор съдържа правата и задълженията на страните и уговорените между
тях престации. Както е прието в съдебната практика, фактурата е свидетелстващ
документ, защото удостоверява материализираното изявление в нея, но тя не е
основание за плащане на цената на една стока. Цената се дължи не защото е
издадена една фактура, която сама по себе си все още не е основание за плащане
цената на една стока, а защото е извършена доставка и затова купувачът дължи
заплащането на цена при предадена стока. С оглед на това, обстоятелството, че ищецът не
е приложил две фактури, установяващи претенцията му, а наличието им е
установено при проверката на назначената по негова молба СЧЕ, чието заключение
е доказателство, наред с приложените фактури, не променят основанието на иска
му, нито цената.
С оглед на това, решението на районния съд не страда от
посочените във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 370/ 05. 11. 2014 г. по гр. д. №
874/ 14г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР