Р Е Ш Е Н И Е

№23

Разград

19. ХІ.2015

Разградски окръжен

година Град

2015

съд

19. Х.

публично

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар:М.Н. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2015

№15

търговско

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 362 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.9, ал.3 ЗЗД.

Ищецът „***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в ***, твърдейки качеството си на изправна страна по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 9.VІ.2011г с ответника “***“ ООД, ***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в ***, предявява иск за обявяването му за окончателен.

В отговори, депозирани по реда и в сроковете на чл.367 и чл.373ГПК, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв.М., ответното дружество оспорва допустимост на иска, позовавайки се на липса на активна легитимация и отсъствие на предпоставки за обявяване на договора за окончателен; Оспорва иска като неоснователен, твърдейки неизправност на ищеца по отношение на поетите по предварителния договор парични задължения, визирайки като такова поетото по договора задължение за „встъпване в дълг” по сключения между него и „***”ТБ АД кредитен договор .

С допълнителна искова молба, депозирана в отговор на писмено депозираното от ответниците становище по иска, ищецът оспорва възраженията за недопустимост и неоснователност на иска.

В с.з. , чрез процесуално представляващата го по пълномощие-адв.К., заявява, че поддържа иска на предявеното му основание. Счита, че обявяването на предварителния договор за окончателен не се явява обвързано с поетото по същия задължение за заплащане на ежемесечни вноски по сключен между продавача и „***”ТБ АД кредитен договор.Претендира присъждане на направени по делото разноски.

В с.з, чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв.М., ответникът поддържа становището си за неоснователност на предявеният срещу него иск и моли за отхвърлянето му като недоказан. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

На л.35 от делото, като доказателство е приложен Договор за покупко-продажба №64/3.V.2006г., със сключването на който, срещу заплатени в провелия се публичен търг 9 289,89лв., ЕТ”***”, с.Здравец, общ.Самуил придобива от Община Исперих правото на собственост върху недвижим имот, индивидуализиран като „поземлен имот с начин на трайно ползване-дворно място с площ от 2 688кв.м. в кв.138, парцел ІІІ по плана на гр.Исперих ведно с построените в него самостоятелни обекти:плувен басейн със застроена площ от 375кв.м. и полумасивна едноетажна сграда със застроена площ от 92кв.м, при граници и съседи на имота: запад-парцел VІІ общински, изток-парцел ІІ, север-парцел ІV, юг-ул.”Хаджи Димитър”.

На л.113 от делото, като доказателство е приложен Договор за продажба на търговско предприятие, сключен на 21.VІ.2007г. между ЕТ”***”, в качеството му на продавач и ответното дружество , в качеството му на купувач. Съгласно цитирания договор, носещ нот.заверка от 21.VІ.2007г. с рег.№5012/2007г. по опис на нотариус В.Т., с рег.№312 и р-н на действие при РРС, в обема на прехвърлената му съвкупност от права и задължение, ответното дружество придобива собствеността и върху процесния недвижим имот.

Като подлежащо на обявяване, с Решение №2/2.VІІ.2007г. по ф.д.№178/2007г. по опис на РОС.(л.112)придобиването на предприятието е вписано като обстоятелство по партида на ответника в ТР .

В хронология , изброените дотук доказателства доказват по безспорен начин, че ответното дружество, относимо към дата на предявяване на иска, легитимира качеството си на собственик по отношение на имота, индивидуализиран като предмет на договора, чието обявяване за окончателен се сочи като предмет на иска. Следва да се отбележи, че по този, имащ отношение към процесния спор факт, между страните не се спори.

Съгласно сключен на 6.ХІІ.2007г. Договор за кредит №РЗ-0017(на л.43 и сл.), в качеството си на кредитополучател, ответното ООД “***“ се задължава към кредитодателя ТБ”***”АД да издължи предоставения му в размер на 25 560€ кредит – на 120 месечни вноски, съгласно считан като неразделна част към договора погасителен план, в срок до 25.ХІІ.2017г. Приложен като доказателство на л.48 и сл., считаният за неразделна част от договора погасителен план установява дължимост на анюитетните вноски на 25-то число на съответния месец при размер, вариращ месечно в изпълнение на главницата от 153€ и 297€.

Съгласно договора, непогасена в срок и в пълен размер вноска се отнася в прсрочие. Съгласно чл.15 от договора в право на банката-кредитодател е предвидена възможност да направи кредита изцяло предсрочно изискуем, респ. да пристъпи към принудително изпълнене , в случаите и при условията на чл.423, ал.1 ТЗ(когато: той не се ползва за целта, за която е получен; при представяне на неверни сведения от заемателя ; когато договорното в обезпечение на дължимото по кредита изпълнение, стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок; заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние). Като в договора, освен законово предвидените основания за предсрочната му изискуемост, страните са предвидили като такива и обективираното от страна на кредитополучателя неизпълнение в срок, на която и да е погасителна вноска по главница, лихви, такси или комисионни.

По делото не се спори, а се явява и установено от допустимо ангажираните в тази насока доказателства и доказателствени средства(вкл. И ССЕ), че дружеството е усвоило предоставените му по кредита средства по предвиденото му по договора предназначение-за СМР и довършителни работи на плувен комплекс, находящ се в гр.Исперих, на адм. адрес-ул.”Хаджи Димитър”№1, на който е индивидуализирано местонахождението и на процесния имот.

В заключение, назначената по делото ССЕ установява, че между ответното дружество и ТБ”***”АД е имало сключен и втори кредитен Договор №РЗ-0107/16.ІV.2009г., за дължимо по същия изпълнение в срок до 30.ІV.2011г. в размер на 11 000€. Безспорно и установено от доказателствата е обстоятелството, че в обезпечение на дължимото по този кредитен договор изпълнение, в полза на банката-кредитодател ответното дружество- кредитополучател е учредило върху процесния имот ипотека(вж.приложен като доказателство на л.33 Нот.акт №66/21.ІV.2009г. по нот.д. №258/2009г.по опис на нотариус А., с рег.№254 и р-н на действие при ИРС).

В изпълнение на поставената му по делото задача, вещото лице проследява установените между ответника и ТБ”***”АД облигационни взаимоотношения и по двата кредитни договора. Като в заключение, след проверка в счетоводството и по партида на ответника, установява, че на дата на договорения му падеж -30.ІV.2011г., поетото по Договор за кредит №РЗ-0107/16.ІV.2009г.парично дължимо е било изцяло погасено от страна на ответника, в качеството му на кредитополучател.

С Договор, приложен като доказателство на л.8 и сл. от делото, ищецът удостоверява, че на посочената в него дата -9.VІ. 2011г. е установил с ответното дружество облигационни правоотношения, по силата на които последното се е задължило към него с прехвърлянето на собствеността върху процесния имот.

Подложени на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД, поотделно и в съвкупност, клаузите на договора позволяват квалифицирането му като предварителен такъв за покупко-продажба на недвижим имот. От формална страна, съдът приема, че същият, съответно на изискванията на чл.19 , ал.1 ЗЗД е изготвен в писмена форма при ясно формирана у страните воля относно качеството, в което подписват договор – съответно „продавач” и „купувач”, възмездния характер на същия при определеност на насрещно дължимте от страните по договора престации, индивидуализирания като предмет на сделката недвижим имот, определеност на конкретно поетите по него права и задължения. Т.е., по см. на чл.19, ал.2 ЗЗД постигнатите с процесния договор уговорки, възпроизвеждат съществените условия на окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот: В т.1 от договора изрично е посочено, че ответното дружество извършва действие на разпореждане с принадлежащо в патримониума му право на собственост върху процесния имот. Срещу което, в качеството си на купувач по сделката, ищецът се е задължил да заплати договорената в размер на 90 000,00лв. цена на имота. Изплащането, на която е договорно като дължимо от купувача на две равни вноски. С плащане по първата вноска от 45 000,00лв. ищецът се е задължил да извърши на 30.VІІІ.2011г. Втората вноска е договорена като дължима на 30.VІІІ.2012г.

Съгласно предвиденото в раздел ІІ на процесния договор, ответното дружество се е задължило с окончателното прехвърляне на собствеността по нотариален ред „в момента на окончателното плащане на сумата”. Изхождайки от факта, че в съдържание на договора, единствено определена по размера си от 90 000,00лв. е договорената в задължение на ищеца цена за имота, съдът приема, че под членуваната в цитирания израз дума - „сумата”, страните са визирали именно размера на цената. И че именно, окончателното заплащане на тази сума е предвидено като условие за изискуемост на насрещно поетото от ответника задължение по изпълнение на поетото с договора обещание за прехвърляне на собствеността върху имота- окончателно и по нотариален ред.

На 9.VІ.2011г. сключеният между тях договор е нотариално удостоверен под рег.№3804 по рег.опис на нотариус Р.А., с рег.№254 и р-н на действие при ИРС.

С подписване на предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот, считано от датата на сключването му, купувачът по същия се е задължил „да поеме” и вноските, дължими от продавача по кредитния договор с ТБ”***”АД, съгласно погасителния план до „окончателното приключване”, в см. погасяване на кредита. С оглед установеното в заключение на назначената по делото ССЕ, съдът констатира относимост на тази договорна клауза към дължимото от продавача по сделката по кредитен договор №РЗ-0017/6.ХІІ.2007г. За който, предвид изложеното по горе се установява, че към датата на сключване на предварителния договор е останал единствено действащия в отношенията между продавача и кредитната институция.

В заключение вещото лице установява, че от общия размер на дължимата по кредитния договор главница от 25 560,00€, до 9.VІ.2011г.- датата на сключване на предварителния договор, в качеството си на кредитополучател ответното дружество е извършило погашения по кредита до размера на 8 339,03€.

След 9.VІ.2011г. е погасена главница в размер на 11 649,07€, от която с настъпил падеж 25.VІІІ.2015г. 11 352,07€ и надвнесени по главница 297,00€ с договорен падеж на 25.ІХ.2015г. В момента по този кредитен договор, с действие до 25.ХІІ.2017г., остатъкът за погасяване възлиза на 5 418,00€.

Към заключението си вещото лице е приложило, като неразделна част от същото, подробна справка-извлечение от откритата по договора партида на ответника Същата е изготвена от *** АД(доказано правоприемник на „***”АД-вж.УАС на л. 69) и отразява по дати и размер, извършваните по кредита погашения при изрично отбелязване на наредителя/вносителя и размера, датата и лицата, извършили преводите по вноските. От тази справка се установява, че след 9.VІ.2011г. вноските са превеждани от ищеца, респ. от действащи от него име лица. Извършените от тези лица плащания са приети от банката като редовно изпълнение на дължимите по кредитния договор вноски. Депозирано в този смисъл, заключението сочи на относимост към приложените като писмени доказателства на л.1—л.16 платежни документи- 10бр.вносни бележки и един мемориален ордер, с прилагането на които ищецът твърди редовно извършване от него плащания по кредитен Договор №РЗ-0017/6.ХІІ.2007г.

Като компетентно изготвено и относимо към останалите доказателства, заключението по ССЕ бе прието от страните и съда.

С подписания на 9.VІ.2011г. предварителен договор, страните са приели, че при обективирано неизпълнение на дължимите в погашение на цената вноски, неизправността на ищеца в качеството му купувач е обвързана със следните , неблагоприятни за него последици:

1/В случай, че не заплати първата вноска от 45 000,00лв. на договорената дата-30.VІІІ.2011г., ищецът дължи на ответника –продавач неустойка от 10 000лв. Като при тази хипотеза на неизпълнение, страните са приели, че действието на сключения между тях договор се прекратява. В основание за настъпване на предвидените в тази договорна клауза последици, страните са приели и неточното изпълнение на поетите от купувача задължения по кредитния договор.

2/При обективирана от страна на ищеца купувач неизправност по отношение на дължимата на 30.VІІІ.2012г.втора вноска за цената на имота, както и при неплащане на дължимите по кредитния договор вноски, същият се е задължил да заплати на ответника-продавач неустойка в размер на 10 000,00лв. Като при тази хипотеза на неизпълнение, страните са предвидили , че срокът на договора се удължава с една година. Прекратяването му се следва автоматично при неизпълнение на краен падеж 30.VІІІ.2013.

С приложена като доказателство на л.10 „Разписка”, ищецът доказва, че на 9.VІ.2011г. е заплатил на управителя на ответното дружество сумата от 7 000лв., в изпълнение на дължимото по първата вноска от предварителния договор. За това, че плащането е следващо изпълнението по договора свидетелства, както датата, на която е извършено-относима към датата на договора, така и съдържанието на разписката. Разликата от 38 000,00лв., дължима за погасяване на първата вноска, ищецът е заплатил на 31.VІІІ.2011г. Обстоятелство удостоверено с приложена като доказателство на гърба на л.12 вносна бележка.

На л.11 като доказателство е приложена вносна бележка, от която е видно, че на 29.VІІІ.2013г., в изпълнение на дължимото по втората вноска от предварителния договор, ищцовото дружество е заплатило на ответника 55 000,00лв. От които, 45 00000лв. като доплащане на дължимата за имота цена и 10 000,00лв. като неустойка за забава на втората от вноските по договора.

Обобщавайки изложеното до тук, от фактическа страна съдът приема за безспорно установено, че ищецът е изплатил изцяло и при действие на договора , договорената в размер на 90 000,00лв. цена на имота. Считано до датата на предявяване на иска, обективира изправност и по отношение на поетото със сключване на договора задължение за погасяване на

дължимите от ответното дружество вноски по сключения, с трето на делото лице, кредитен договор.

По делото се установява, че между страните в настоящото производство, по предявен от ответното дружество ревандикационен иск, на производство пред ИРС срещу ищеца е било образувано гр.д.№178/2013г. В хода на което, твърдейки че е собственик на процесния имот и че поради неизправност, сключеният с ищцовото дружество предварителен договор е развален, ответникът е претендирал ревандикирането му по реда на чл.108 ЗС. В хода на същото между страните не е било спорно, че със сключване на предварителния договор „***”ЕООД е влязло във фактическа власт на процесния имот.

С влязло в сила на 17.VІ.2015г. Решение №78/17.VІ.2015г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№379/2015 по опис на ВКС е прието за установено, че ответникът е собственик на имота, а предявеният срещу ищеца ревандикационен иск е отхвърлен. Като в мотиви на решението в тази му част ВКС приема, че последният осъществява владение върху имота на годно правно основание, визирайки наличието на действащия между страните предварителен договор за покупко-продажба на имота.

По правилото на чл.299ГПК, даденото с това решение разрешение на спор между страните относно собствеността върху имота и действието на предварителния договор като основание за валидно осъществяваното от ищеца владение върху имота, има задължителен за настоящия състав характер.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема иска а основателен и доказан.

По силата на валидно сключен предварителен договор, съответстващ на формалните изисквания на закона и съдържащ съществени уговорки на договора за покупко-продажба на недвижим имот, страните са установили помежду си облигационни отношения, задължаващи ищеца, в качеството му на купувач да заплати договорената за имота цена, а ответника, в качеството си на собственик на имота, да прехвърли собствеността върху същия- окончателно и по нотариален ред. Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот, веднъж подписан, носи отговорност за страните по смисъла на чл. 19, ал.3 от ЗЗД.

В съвкупността от доказателства съдът приема за безспорно установено, че ищецът е изправна страна по договора. В срока на договора, при настъпило по силата на същия удължаване срока на действието му до 31.VІІІ.2013г., ищецът е заплатил изцяло договорената за имота цена. Съгласно предвиденото в договора, считано от 29.VІІІ.2013г.-дата на окончателно извършеното ищеца плащане, настъпва изискуемост на насрещно дължимото от ответника окончателно прехвърляне на имота в собственост на ищеца.

Възраженията на ответника за ненастъпила изискуемост на насрещно дължимото се от него прехвърляне на имота по причина, че ищецът не е изпълнил задължението си „да встъпи” в дълг по кредитен Договор №РЗ-0017/6.ХІІ.2007г., са неоснователни и опровергани от събраните по делото доказателства. На първо място, дадената от ответника квалификация на дължимото от ищеца по договора като „встъпване в дълг” е несъответна на действително поетото от последния договорно задължение за „поемане” на задълженията по кредитния договор.

В отговор на тези възражения на първо място следва да се отбележи, че тълкувана по правилото на чл.20 ЗЗД, обективираната в договора воля на страните не предвижда поетото от ищеца изпълнение по кредитния договор като предпоставка за изискуемостта на поетото от ответника задължение. В договора ясно е посочено, че основание за това е окончателното плащане на „сумата”. Като под този израз страните са имали предвид определеността, като на дължимата за имота цена, така и на сроковете, в които същата е била дължима. Определянето на един срок е винаги с цел да се поставят времеви рамки в изпълнението на едно задължение и така да се внесе яснота по един основен въпрос в договорните правоотношения- кога се дължи.

На следващо място, употребеният в тази договорна клауза израз ”окончателното плащане” има предвид точно плащането на договорената за имота цена, а не плащанията по кредитния договор, който е със срок на действие до 25.ХІІ.2017г. В самия договор, страните не са фиксирали дължимото по кредитния договор в определена по размера си сума и то като дължима изцяло и преди настъпване на падежа й по кредитния договор.

В разпоредбите на чл.101 и чл.12 ЗЗД, законодателят ясно е разграничил „поемането” от „встъпването” в дълг като два различни, по характер и последиците си, института на облигационното право.

Едно от основанията, поради което трето лице поема чужд дълг, е изпълнение на задължение на третото лице към длъжника. Купувачът по предварителен договор може да изпълни задължението си /или част от него/ по предварителен договор чрез поемане на дълг на продавача. Основанието, поради което третото лице поема дълга, спада към вътрешните отношения между длъжника и третото лице. То не интересува кредитора, поради което не е необходимо да фигурира в документа за плащане.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства навежда на извода, че с влизане в сила на предварителния договор, ищецът е погасил и продължава да погасява задълженията на ответника по сключения, с трето на делото лице, кредитен договор. И то по начин, не даващ основание за търсене на отговорност от ответника като неизправна по кредитния договор страна.

Както от приетия от страните в договора израз -”поемане”, така и от последвалите фактически и правни действия от страна на ищеца,и на банката кредитодател, от правна страна се следва извод за извършено, съобразно правилото на чл. 102, ал. 1 ЗЗД с изрично съгласие на кредитора,заместване, а не встъпване в дълг.

Основанието, поради което ищецът, в качеството си на трето по отношение на кредитния договор лице, е поело дълга, спада към установените между него и длъжника –кредитополучател, вътрешни отношения. Основанието за поемането на дълга от купувача се установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и експертното заключение.

При встъпването в дълг, на каквато хипотеза неоснователно и противно на договореното сочи ответника, в качеството си на длъжник по кредитния договор , той не се освобождава от дълга си. Подобно освобождаване има само при поемането на дълг и само при него можем да кажем, че длъжникът-ответник се е възползвал от изпълнението по смисъла на чл. 75, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. От доказателствата се следва за безспорно установено, че извършените от ищеца плащания са приети от кредитодателя като изпълнение и са отнесени в погашение на поетото от ответника кредитно задължение. Т.е., по см. на чл.75 ЗЗД, ответникът се е възползвал от изпълнението. При твърдение за встъпване в дълг, отговорността на ответника длъжник не отпада и по см. на чл.101 ЗЗД същият би следвало да отговаря за задължението си към кредитора, солидарно с встъпилия в дълг.

Съобразно чл. 101 ЗЗД трето по отношение на кредитния договор лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това, с кого е сключено съглашението встъпилият, в случая ищеца, би следвало да отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението.

При заместването в дълг по чл. 102 ЗЗД длъжникът се освобождава от задължението. Затова то може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението. Одобрението на постигнато в този смисъл съглашение между ответника-кредитополучател и ищеца, в качеството му на трето по отношение на кредитния договор лице, не е необходимо да бъде извършено от кредитора като изричен акт, облечен в някаква форма, то може да е всяко конклудентно действие, с което кредиторът показва, че приема съглашението. На каквото приемане в случая сочат и събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен. С извършеното плащане на остатъка от 45 000,00лв. на 29.VІІІ. 2013 г. ищецът е изпълнил задължението си по предварителния договор съобразно уговорката остатъка в този размер да е платим до 31.VІІІ.2013г.

Съгласно предварителния договор, задължението за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот е възникнало след получаване на остатъка от 45 000,00лв. от продажната цена . Следователно задължението за сключване на окончателен договор е възникнало от този момент -29.VІІІ.20113г. Ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху имота, поради което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен.

На основание чл. 364, ал. 1 ГПК и чл. чл. 45, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ ищецът-купувач следва да бъде осъден да заплати следващия се данък по чл. 47, ал. 2 ЗМДТ, който е в размер на 2 700,00 лв., както и сумата 680,50 лв. приход в държавния бюджет на основание чл. 86, т. 3 във вр. чл. 85, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Водим от горното и на основание 19, ал.3 ЗЗД, Съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителен договор, сключен на 9.VІ.2011 г. между „***“ ООД, ***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** като продавач и „***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в *** като купувач за продажба на следния недвижим имот: „поземлен имот с начин на трайно ползване-дворно място с площ от 2 688кв.м. в кв.138, парцел ІІІ по плана на гр.Исперих ведно с построените в него самостоятелни обекти:плувен басейн със застроена площ от 375кв.м. и полумасивна едноетажна сграда със застроена площ от 92кв.м, при граници и съседи на имота: УПИ VІІ от кв.138 ; УПИ ІV от кв.138, УПИ ХХХІІІ от кв.1 и улица „Хаджи Димитър”.

Дава 6-месечен срок на ***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в *** да извърши отбелязване на настоящото решение в службата по вписванията, съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС.

На осн.чл. 364 от ГПК задължава „***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в *** да внесе по сметка на Община Исперих за местен данък , сумата от 2 700,00лв. за местен данък, определен като 3,00% от по високата от двете стойности, в случая продажната такава от 90 000,00лв. Както и сумата от 680,50лв. лв. по сметка на РОС изчислена съгл.чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси.

До изплащането на горните разноски се следва вписване на възбрана върху имота. Препис от решението да се изпрати служебно на службата по вписванията при Районен съд гр. Исперих за вписване на възбраната.

Препис от решението да се издаде, след представяне на доказателства за платените от ищеца разноски.

На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА „***“ ООД, ***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** да заплати на „***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в *** доказано направени по делото разноски в размер на 7 225,00лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВнАпС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

MH