РЕШЕНИЕ № 4
Гр. Разград 29.04.2015 г.
В ИМEТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на тридесети март две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Дияна Георгиева
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. т. дело № 16 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.
“ РЕМКО “ ООД гр. Разград, ЕИК 116547695, чрез адв.
Йордан Костадинов Костов, обжалва Решение № 405 / 18.12.2014 г.,
постановено по гр. дело № 563 /
Ответникът “ ПИЛКО “ ЕООД гр. Разград, ЕИК 125041015 депозира отговор на въззивната жалба чрез адв. Марин Маринов, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че ищеца не изпълнил качествено възложеното му работа. Признава се частично приемане на работата и оспорване на друга част, касаеща качеството на заваръчните съединения и това дало повод на ответника да откаже да подпише Акт-Образец 19 и да не плати изцяло задължението си по издадената от ищеца фактура. С тези съображения се иска потвърждаване на решението. При условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде приета за основателна, се иска произнасяне по направените евентуални възражения за прихващане. Претендират се разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника – адв. Йордан Костадинов, на същите основания и със същите искания.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – адв. Марин Маринов – подържа отговора по изложените в него съображения и със същите искания.
Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, оплакванията в жалбата и провери правилността на решението в обжалваната част, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана да обжалва страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
В исковата си молба ищеца “Ремко“ ООД гр. Разград твърди, че сключил ответника “Пилко“ ЕООД гр. Разград Договор за доставка и монтаж на оборудване от 24.04.2012 г. По силата на договора се задължил да извърши доставка на материали, необходими за изграждане на тръбопроводи по проект “ Нулеви хладилни камери “, както и да извърши монтаж на същите тръбопроводи, при условия, описани подробно в Приложение 2 към Договора. Съгласно клаузата на чл. 3.1 от Договора стойността на материалите възлиза на 34344.05 лв. без ДДС, а стойността на монажните и ремонтни работи възлиза на 41470.00 лв. без ДДС, а стойността на всички допълнително вложени материали се заплащат допълнително. Съгласно чл. 3.2 от Договора дължимите суми следва да бъдат заплатени по следния начин: при доставка на материалите – 50 % в срок от десет работни дни от подписване на договора, а окончателно плащане – в срок от 10 работни дни, след подписване на Приемо-предавателен протокол, удостоверяващ доставката; За извършените монтажни работи – авансово плащане в размер на 30 % в срок от 10 работни дни от подписване на Договора , в срок от 10 работни дни след получаване на данъчна фактура, след подписване на Констативен протокол за всеки отделен етап, удостоверяващ извършените монтажни работи Обр.19 или протокол за ремонтни дейности. Ищеца добросъвестно изпълнил задълженията си, издал фактури за доставката на материали и извършени монтажни дейности, които ответника заплатил. По издадената фактура № 1000001056 / 31.05.2013 г. с основание извършени монтажни дейности за сумата 35056.98 лв. с ДДС, на 20.06.2012 г. ответника извършил частично плащане в размер на 17770.98 лв. След извършеното частично плащане ответника останал задължен със сумата 17286.00 лв. Върху неизплатената част от фактурата, ищеца счита че следва да се начисли неустойка, съгласно чл. 9.1 от Договора в размер на 20 %, представляващи 3 457.20 лв.
В отговора си ответника “Пилко“ ЕООД гр. Разград твърди, че не дължи претендирата сума. Счита, че е налице неизпълнение на договорни задължения на ищеца по чл. 5.1 от Договора, тъй като същия не е установил с надлежни документи изпълнение на възложените работи качествено и в срок, при съобразяване с изискванията на действащото законодателство и техническите спецификации. Твърди се, че от разменена между страните кореспонденция се установява, че ищеца е следвало да извърши за своя сметка проверка за качество на изпълнените заваръчни работи, съгласно Наредбата за устройството , безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане. Това наложило, предвид възраженията на ответника, последния да откаже приемане на работата и подписване на съответните Протоколи Обр. 19, съставени от ищеца. Ищеца отказал да заплати стойността на извършените за негова сметка работи на стойност 17 286.00 лв., за която сума ответника издал Фактура № 0001018506 / 06.06.2013 г.. Неплащането от страна на ищеца на претендираната от ответника сума принудило последния да упражни право на задържане на претендираната от ищеца сума в размер на 17 286.00 лв. по фактура № 1000001056 / 31.05.2013 г.и да извърши прихващане на двете насрещно дължими суми, като в резултат на прихващането никой от страните не дължи на другата допълнителни суми. По отношение претенцията за неустойка ответника също счита, че не е неизправна страна, поради което и тази претенция се явява неоснователна. При условията на евентуалност, на основание чл.103- 104 ЗЗД, прави възражение за прихващане на главницата от 17286лв. по фактура №1056 с тази по фактура №18506 на същата стойност, както и възражение за прихващане на претендираната неустойка, с насрещно парично вземане за дължима от ищеца неустойка за неизпълнение на договорно задължение за срочно и качествено изпълнение на ремонтни и монтажни работи.
По делото е приложен сключения между страните на24.04.2012 г. Договор за доставка и монтаж на оборудване. Съгласно чл. 2.1 срока за извършване на работите и пет календарни месеца и започва да тече от датата на плащане на авансова сума. Съгласно чл. 3.5 от Договора на възложителя се възлага задължението да заплати окончателно договорената стойност на ремонтните и монтажни работи при спазване на следния ред7 Извършените работи се актуват с Акт Обр.19. Възложителя проверява издадения Акт и прави забележки, ако има такива в рамките на пет дни от представянето му. След това акта се подписва и от двете страни, с което те потвърждават, че работите са изпълнени и приети. Описано е съдържанието на акта, включително подписи на страните. Заплащането се извършва въз основа на Акта, съдържащ всички посочени реквизити. Изрично е посочено, че заплащане не се извършва при липса на някой от реквизитите. С чл. 4.1 от Договора възложителя поел задължението да приеме и заплати изцяло и в срок доставените материали и изпълнените ремонтни и монтажни работи, съгласно клаузите на Договора, както и да плати стойността на извършената работа.. С чл. 4.3 възложителя се задължил да уведоми изпълнителя за имената, адресите и телефоните на длъжностните лица, които ще упражняват инвеститорски контрол и технически контрол за монтажните работи, предмет на договора. Съгласно чл. 4.4 след приключване на монтажните и ремонтни работи възложителя организира провеждането на 72-часова проба при експоатационни условия, в резултат на която комисия, назначена от възложителя издава Протокол за резултатите / Протокол Обр. 18, съгласно Наредба № 7 /, а изпълнителя се задължава да присъства на пробата. Съгласно чл. 4.5 от Договора възложителя има право да извърши проверка относно качеството и степента на завършеност на монтажните работи във всеки момент от изпълнението на договора.. Съгласно чл. 4.8 от Договора възложителя се задължава да осигури технически надзор, съгласно действащата в страната законова и нормативна уредба. С чл. 4.9 от Договора страните се съгласили, че възложителя има право едностранно да се откаже от изпълнението на договора, макар и то да е започнало, като в този случай се задължава да заплати на изпълнителя разходите за материали и за извършените монтажни работи, както и неустойка в размер на 20 % от общата стойност на договорената, но неизпълнена работа. Отказа се извършва само след представяне на уведомление в писмена форма и Приемо-предавателен протокол / Акт Обр. 19 /.
С чл. 5.1 от Договора изпълнителя се задължил да изпълни качествено и в срок договорените ремонтни и монтажни работи в съответствие с изискванията на нормативните актове и спецификации. Освен това с чл. 5.3 от Договора изпълнителя се задължил да осигури възможност за контролиране на изпълнените от него монтажни и ремонтни дейности. С чл. 5.9 от Договора изпълнителя се задължил да отстранява безвъзмездно, в рамките на допълнително съгласуван с възложителя срок, констатираните от последния, приемателната комисия, независим строителен надзор или други държавни контролни органи, недостатъци в извършените ремонтни дейности.
Съгласно чл. 9.1 от Договора, при неизпълнение на задълженията по договора, виновната страна заплаща на изправната страна неустойка в размер на 20%, изчислена върху стойността на неизпълнението.
С Фактура № 1000001056 / 31.05.2013 г. с дата на падежа 14.06.2013 г. ищеца фактурирал извършени монтажни дейности, въз основа на Акт Обр. 19 от 17.05.2013 г. сума за плащане 35 056.98 лв. Във връзка с частичното плащане на сумата по тази фактура между страните е разменена кореспонденция относно качеството на извършените заваръчни работи.
С писмо изх.№ 869 / 20.06.2013 г. ответника уведомил ищеца, че е получил двата протокола Акт Обр. 19 от 17.05.2013 г. и плащанията по фактура № 1000001056 / 31.05.2013 г. ще бъдат направени най – късно до 21.06.2013 г., въпреки, че вътрешната проверка на изпълнените работи не е завършена. В писмото се сочи, че в хода на работата са установени значителен процент некачествени заварки, включително и за вече ремонтирани такива, поради което се наложило провеждане на три отделни процедури по контрол на качеството на заварките, резултатът от които потвърдил съществени пропуски. Ответника заявил, че счита, че доказване качеството на свършената работа е задължение на изпълнителя, заложено и в текста на чл. 5.1 от Договора. Тъй като проверката за качеството на извършените монтажни работи е прерогатив на сертифицирана лаборатория, задължението за извършване на радиографичен контрол е на изпълнителя, който следва да представи необходимите доказателства, че изпълнените монтажни дейности са в съответствие с изискуемите качествени показатели. Вследствие на това ответника уведомил ищеца, че сумата от 14 405.00 лв. без ДДС е изцяло дължима от ищеца и пир плащане на сумите по издадените от ищеца фактури ще се възползва от правото си на задържане и ще прихване дължимата от него във връзка с радиографичния контрол сума по фактура № 0001018506 / 06.06.2013 г.
Представена е и издадена от “ Контрол инженеринг “ гр. Русе, Фактура № 0000001127 / 27.02.2013 г. за дължима от ответника сума в размер на 12 285.00 лв. с ДДС за извършване на радиографичен контрол на заваръчни съединения по пет заявки и специализиран транспорт. Представена е и документацията по извършване на радиографичен контрол “ Контрол инженеринг “ гр. Русе.
Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ в процесиите амонячни тръбопроводи е налице магистрален тръбопровод с размери на носещото сечение Ф108мм/4.00мм, в който, съгласно схемата за контрол, са изпълнени 28 заварени съединения, за които липсват писмени доказателства за извършен радиографичен контрол и сертификация за съответствие. Не са налични доказателства и относно сертификацията на материала, от който са изработени влаганите тръби при изграждането на амонячните тръбопроводи. Вещото лице установило, че за недопустимите дефекти, констатирани в заварените съединения, посочени в представените 10 бр. сведения за контрол са отстранени; Едно единствено заварено съединение 33 е без писмени доказателства за отстранен дефект. По сведение за контрол № 6 са установени 3 дефектни ЗС, като при повторния RT не са открити дефекти; при сведение № 7 са открити 27 бр. дефектни ЗС, при повторния RT са установени 5 бр., а при третия не са установени недопустими дефекти; В сведение № 8 са констатирани 6 бр. дефектни ЗС, при повторния RT 2 бр., а при последващия са същите, но без забележка за недопустим дефект; в сведение № 9 дефектни са 3 бр. ЗС, при повторния RT са 2 бр., но без забележка за нов ремонт; В сведение № 11 дефектни са 4 бр. ЗС, при повторния RT е 1 бр., но без забележка за последващ ремонт; в сведение № 12 дефектни са 6 бр. ЗС, при повторния RT са констатирани 2 бр., но без забележка за ремонт; В сведение № 13 са 2 бр. дефектни ЗС, които са отстранени; В сведение № 1 са 20 бр. дефектни ЗС, при повторния RT 11 бр. за нов ремонт, които последствие са отстранени; В сведение № 2 са 3 бр. дефектни ЗС, при повторния RT 2 бр., със забележка за ремонт, а при последващия контрол 1 бр. дефектно ЗС без забележка за ремонт. За недостатъците констатирани в заварените съединения посочени в десетте сведения за контрол са налице писмени доказателства, удостоверяващи че дефектите са отстранени. В технически аспект процесиите тръбопроводи към Нулеви хладилни камери и амонячната хладилна инсталация са неразделна част от затворена система съдържаща съоръжения с повишена опасност и следва да се считат за съпричастни към съоръжения под налягане , свързани с такива по чл.2 т. 1 от Наредба -ПМС №164/2008г.
По делото са разпитани трима свидетели. Свидетеля Р.Д. работи при ищеца, като технолог и се занимава пряко с монтажната дейност на фирмата в обекта на ответника. Комуникациите били между него и свидетеля Й., от страна на ответника. Не знае за причината, поради която от “ Пилко“ ЕООД отказали да подпишат акт обр.19. Не е имало изтъкната причина. Според него първоначално не са съвпадали количествата в количественият акт, но това било изчистено. Не е имало установен дефект, при правените пневматични проби. Това е ставало под прякото наблюдение на св.Иорданов и съобразно посочените от него критерии. Нито един тръбопровод не е пуснат без знанието и съгласието на св. Й.. Писмена кореспонденция обаче не са водели. Според свидетеля цялостен технологически проект на обекта не е имало, както в самото начало при сключването на договора, така и след това. Съществувал е чертеж на тяло 2, а на тяло 3 не е бил довършен. Това се установява и по количествата включени в договора за монтаж, които след това били чувствително завишени. Писмени заявки за изпълнение на монтажните работи, подадени от „Пилко"ЕООД не са правени. В класическия си вид 72 часови проби също не са правени. Забавяне на доставката на винтили и арматура е имало с два месеца, тъй като техническият проект не е бил изготвен и не са знаели какви материали са необходими. Не било задължение на възложителя да осъществява строителен и технически надзор. Приложение №1 е изготвено от “Ремко“ ООД на базата на представения частичен технически проект. Според свидетеля, представителя на ответника Й. и проектанта А., не са идвали на работното му място да му носят техническия проект. Избора на фирма за радиографичен контрол е на възложителя и той указва колко и как да се снима. От страна на изпълнителя не е имало намеса в контрола. Проблемните заварки са ремонтирани за сметка на изпълнителя. Първия радиографичния контрол не бил ангажимент на изпълнителя.
Свидетелят Й.Й. е Главен инженер при ответника и като такъв е пряк участник при изготвянето и реализирането на проекта. Твърди, че лично е предоставил на св.Димитров техническия проект, в цялост, преди сключването на договора. Проекта е реализиран поетапно, със забавяне. Първоначално са направили Тяло 2, а след това тяло 3. При тяло 3 имало много пропуски и се наложил 100% рентгенов контрол. Имало проблемни заварки и след последващия ремонт и затова са се наложили първо два 10% контрола и след това 100%. Първият е заплатен от тях, втория от ищеца, а третия /100%/ отново от тях. Проведени са първо частични изпитания на отделните елементи на системата, проба за плътност за цялата система и след това 72 часови проби, въз основа на хоято е издадена заповед за въвеждане в експлоатация на системата. При 72 часовите проби не е присъствал представител на ищеца, но е съставен протокол. В крайна сметка не останали неремонтирани заварки. Всичко по отношение изискванията на нормативната база било изрядно и това дало основание на сертифициращият орган да издаде сертификат. След изпитанията е издадена заповед за експлоатация и от тогава инсталацията се ползва.
Свидетеля Н. А.изготвил техническия проект, който включва изработка и преустройство на съществуващо помещение, което да изпълнява функциите на хладилна камера, като охлаждането трябва да се извършва от съществуващата амонячна инсталации на „Пилко"ЕООД. Техническия проект обхваща тяло 2 и тяло 3 и е изработен през 2011г. Предаден е през месец декември на възложителя. В показанията си сочи, че той и св. Й. лично ходили до стопанския двор на “ Ремко “ за да предадат проекта на св. Д.. Това било в края на зимата /пролетта на 2012г ./. Проекта не е регистриран, тъй като не се касае за нов строеж, а за извършването на преустройство.
По делото е назначена и ССЕ
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за изработка. При този договор в тежест на изпълнителя е да докаже изпълнение на поръчаната работа, съобразно договореното, а поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа / чл. 264, ал. 1 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД /. Установяване на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства. Едно от тези средства е Протокол Акт обр.19. По делото не се спори, че изпълнителя е съставил такъв протокол, но той не е подписан от представител на възложителя. Това от своя страна дало основание на първоинстанционния съд да отхвърли предявения иск.
По правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички доказателства по делото. Всъщност и самия ответник не оспорва, че са изпълнени посочените в протокола монтажни дейности. Ответника твърди, че тези дейности са изпълнени некачествено. От заключението на СТЕ и представената по делото техническа документация действително се установява некачествено изпълнение на голяма част от заварките. От същите се установява, че ищеца е отстранил констатираните недостатъци за своя сметка, съгласно клаузата на чл. 5.9 от Договора. По делото не е спорно, че след извършената проба обекта е въведен в експлоатация и понастоящем се използва. В този смисъл са и показанията на посочения от ответника свидетел – Й.Й.. Въвеждането в експлоатация на обекта по същество означава приемане на извършената работа от страна на възложителя.
Осчетоводяването на издадената от ищеца фактура в дневника за покупки в счетоводството на ответника, съгласно заключението на ССЕ, по съществото си представлява признание за съществуване на задължението, респ. приемане на изпълнението.
П отношение на неподписване на Протокол Акт Обр. 19 от страна на ответника, на което той се позовал за да откаже плащане, настоящата инстанция приема, че с тези си действия ответника е нарушил клаузата на чл. 3.5 от Договора. Съгласно съдържанието н тази клауза възложителя проверява съдържанието на Акт Обр. 19, прави забележки, ако има такива в рамките на пет дни от представянето му от изпълнителя, след което акта се подписва и от двете страни , с което те потвърждават изпълнението на договорените работи от страна на изпълнителя и приемането им от страна на възложителя. Както се вижда не е предвидена възможност възложителя да откаже подписване на съставения от изпълнителя акт.
При това положение предявеният от ищеца главен иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения размер от 17 286.00 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 02.04.2014 г. до окончателно плащане.
Основателен и доказан се явява и предявения иск по чл. 92 от ЗЗД за сумата 3457.20 лв. С отказа си да плати задължението по главницата за извършената и приета работа, ответника се явява неизправна страна. С клаузата на чл. 9.1 от Договора страните се съгласили, че при неизпълнение на задълженията по договора виновната страна плаща изправната страна неустойка в размер на 20 %, изчислена върху стойността на неизпълнението. В случая ищеца, като изправна страна има право да договорената неустойка.
С оглед изхода на спора съдът следва да разгледа и направените от ответника, в условията на алтернативност, възражения за прихващане.
Възражението за прихващане между претендираното от ищеца вземане по главния иск и насрещно претендираното парично вземане на ответника за сумата 17 286.00 лв. се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Ответникът твърди, че това негово вземане произтича от заплатена от него услуга за радографичен контрол на “ Контрол инженеринг “ гр. Русе, която услуга е дължима от страна на ищеца, в качеството му на изпълнител по сключения между тях Договор и му е префактурирана.
В сключения между страните договор не е предвидено задължение за изпълнителя да плати услугата по извършване на радиографичен контрол. Както вече бе посочено, съгласно клаузата на чл. 5.3 изпълнителя е длъжен да осигури възможност на изпълняваните от него монтажни и ремонтни дейности. Тава възможност явно е осигурена, тъй като не е спорно, че е осъществен такъв контрол. От друга страна, с клаузата на чл. 4.8 от Договора в тежест на възложителя е осигуряването на технически надзор, съгласно действащата в страната законова и нормативна уредба. Такъв контрол е упражнен от “ Контрол инженеринг “ гр. Русе. Никъде в договора обаче не е уточнено ясно за чия сметка ще бъде контрола. Тълкувайки договореното между страните, тези разходи по – скоро са за сметка на възложителя, тъй като с клаузата на чл. 4.7 от Договора негово е задължението за осигуряване и на независим строителен контрол, какъвто няма как в случая да бъде възложен на изпълнителя.
Възражението за прихващане между претендираното от ищеца вземане по иска за неустойка и насрещно претендираното парично вземане на ответника за сумата 3457.20 лв. лв. също се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Ответникът твърди, че неговото вземане също произтича от неустойка за неизпълнение на Договора, като неизпълнението е изразява в непредаване в срок на качествено изпълнени ремонтни и монтажни работи, включително и неизпълнение на задължението на изпълнителя да заплати стойността на извършен радиографичен контрол.
По делото не е спорно, че не е спазен уговорения между страните срок за изпълнение с клаузата на чл. 2.1 от Договора. От друга страна ответника не доказва,че вина за неспазения срок има изключително и само ищеца. Съгласно клаузата на чл. 9.2 от Договора, при забавяне на изпълнението с повече от 30 календарни дни , същото се счита за неизпълнение по Договора и отказ от по нататъшно изпълнение. В такъв случай за упражняване правото на възложителя да получи неустойка от 20 %, начислена върху стойността на неизпълнението, страните следва да подпишат протокол, в който да уравнят финансовите си взаимоотношения. Никой от страните не твърди да е сключван такъв протокол. Няма и категорични доказателства за стойността на неизпълнението.
Съгласно клаузата на чл. 5.1 от Договора изпълнителя е поел задължението да изпълни качествено и в срок договорените работи. От друга страна с клаузата на чл. 5.9 от Договора изпълнителя е поел задължението безвъзмездно да отстрани констатираните недостатъци в работата. Доказателствата по делото сочат на констатирани при упражнение контрол некачествени заварки. От същите доказателства обаче се установява, че изпълнителя и изпълнил поетото от него задължение и е отстранил за своя сметка недостатъците в работата си. След отстраняването им възложителя е въвел в експлоатация системата.
Както вече бе посочено по-горе, по договор за изпълнителя не е предвидено задължение за заплащане на услугата по извършване на радиографичен контрол, поради което не е налице неизпълнение от негова страна, което да поражда право за възложителя да претендира неустойка по чл. 9.1 от Договора.
С оглед на горното и на основание чл. 271 от ГПК, обжалваното решение следва да бъзе отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, а направените от ответника възражения да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 5 989.00 лв. за съдебни и деловодни разноски, от които 4134.00 лв. за първоинстанционното производство и 1855.00 лв. за въззивното производство.
След образуване на въззивното производство по делото постъпи частна жалба от “ РЕМКО “ ООД , ЕИК 116547695, против Определение № 273 / 03.02.2015 г., с което жалбоподателя е осъден да заплати в полза на РС-Разград държавна такса в размер на 830.73 лв., на основание чл. 77 от ГПК.
Жалбата бе докладвана в съдебно заседание и се подържа от жалбоподателя, а насрещната по жалбата страна я намира за допустима и вероятно основателна.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото намери, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на обжалване, а по същество се явява и основателна.
На лист 44 от първоинстанционното производство е приложено платежно нареждане от 01.04.2014 г., с което сума в размер на 830.00 лв. е платена по сметка на РС-Разград с основание завеждане на иск против ответника. Дължимата държавна такса е в размер на 829.73 лв., а не както е посочено в обжалваното определение съда 830.73 лв.
С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Воден от горното Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 405 / 18.12.2014 г.,
постановено по гр. дело № 563 /
ОСЪЖДА “ ПИЛКО “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, Индустриална зона гара Разград – Птицекланица, да заплати на “ РЕМКО “ ООД , ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “ Скопие “ № 2, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 4.1 от сключения между страните Договор за доставка и монтаж на оборудване от 24.04.2012 г., сумата 17 286.00 лв. / седемнадесет хиляди двеста осемдесет и шест лева и нула стотинки /, представляваща непогасена част от задължение по фактура № 1000001056 / 31.05.2013 г., издадена за извършени монтажни дейности при изграждане на тръбопроводи за захранване на “ Нулеви климатични камери “ в Тяло 3, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2014 г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА “ ПИЛКО “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, Индустриална зона гара Разград – Птицекланица, да заплати на “ РЕМКО “ ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “ Скопие “ № 2, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9.1 от сключения между страните Договор за доставка и монтаж на оборудване от 24.04.2012 г, сумата 3 457.20 лв. / три хиляди четиристотин петдесет и седим лева и двадесет стотинки /, представляваща неустойка в размер на 30 % върху главницата от 17 286.00 лв., за неизпълнение клаузата на чл. 4.1 от Договора.
ОТХВЪРЛЯ направените от ответника “ ПИЛКО “ ЕООД гр. Разград, ЕИК ***, на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД възражения за прихващане със сумата 17 286.00 лв. по главния иск и със сумата 3457.20 лв. по втория иск, като неоснователни и недоказани.
ОТМЕНЯ Определение № 273 / 03.02.2015
г., постановено по гр. дело № 563 /
ОСЪЖДА “ ПИЛКО “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, Индустриална зона гара Разград – Птицекланица, да заплати на “ РЕМКО “ ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “ Скопие “ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 5 989.00 лв. / пет хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и нула стотинки / за съдебни и деловодни разноски, от които 4134.00 лв. за първоинстанционното производство и 1855.00 лв. за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.
ДГ