РЕШЕНИЕ №

гр. Разград 30.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

т. дело № 17 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба вх. № 947 / 09.03.2015 г., подадена от “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД гр. Лясковец, обл. Велико Търново, ЕИК ********, представлявано от управителя М.Н.С., чрез пълномощник адв. Д.С.П., в която твърди, че по силата на постигната договорка по Договор за покупко-продажба на зърна от 23.07.2014 г. / относно доставка на 300 тона царевица, реколта 2014 г. /, ищеца платил авансово на ответника “ АСТУР “ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление В С. Гецово, обл. Разград, ул. “ Иван Вазов “ № 65, представлявано от управителя А.Г.Х., сумата 60 000 лв. В уговорените срокове доставката не била извършена, което наложило ищеца да закупи зърно от трето лице.На 12.11.2014 г. ищеца и ответника сключили споразумение с нотариална заверка на подписите, по силата на което ответника се задължил да заплати на ищеца сумите 60 000 лв., представляваща предплатената авансово сума по сключения договор и 9000.00 лв., представляваща обезщетение за разликата в цената на цялото количество зърно, съответно към датата на подписване на договора – 23.07.2014 г. и цената на същото количество зърно към момента на подписване на споразумението – 12.11.2014 г. Съгласно споразумението от 12.11.2014 г. цялото задължение било поето и от А.Г.Х., като по този начин същата придобила качеството на солидарен длъжник. Поради неизпълнение от страна на ответниците, на поетото от тях задължение за плащане, ищеца са снабдил със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК по ч. гр. дело № 111 / 2015 г. по описа на РС-Разград. След постъпило от длъжниците възражение , с Разпореждане № 396 / 12.02.2015 г., постановено по същото ч. гр. дело № 111 / 2015 г. на РРС, на ищеца, като заявител било указано, че може да предяви иск в едномесечен срок за установяване на вземането му. Съобщението за разпореждането е връчено на ищеца на 23.02.2015 г. В указания му срок ищеца предявява иск, с петитум да бъде признато за установено, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумите 60 000 лв. и 9 000 лв., на посочените основания, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 111 / 2015 г.на РРС – 27.01.2015 г. до окончателно плащане и разноски в заповедното производство в размер на 1380 лв. за държавна такса и в размер на 2 500 лв. адвокатски хонорар и разноски на настоящото производство.

В този смисъл е пледоарията на процесуалния представител на ищеца пред настоящата инстанция и представените от него писмени бележки.

В срока по чл. 367 от ГПК ответниците са подали писмени отговори на исковата молба, в които се сочи, че предявения иск е допустим, с изключение на иска за разноски, но изцяло неоснователен. Не се оспорва твърдението за сключен договор, получена сума и частично неизпълнение на договора. Твърди се обаче, че получената сума е изцяло върната на ищцовото дружество, дори и в повече. Заявява се възражение за нищожност на Споразумение от 12.11.2014 г. на което се основава претенцията, поради липса на съгласие, противоречие с добрите нрави и липса на основание. Предявява се и възражение за унищожаемост на същото споразумение, като сключено при измама и заплашване. Предявява се и възражение за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписите на страните, извършено от нотариус П.Ш. по отношение на същото споразумение, поради порок във формата – в документа не са посочени номера, датата, мястото и органа на издаване на документите за самоличност на страните.

В срока по чл. 372 от ГПК ищеца депозира допълнителна искова молба, с която оспорва направените от ответниците възражения.

В срока по чл. 373 от ГПК ответниците депозират отговори на допълнителната искова молба.

В горния смисъл са и пледоариите на процесуалните представители на ответниците пред настоящата инстанция и представените от тях писмени бележки.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че ищеца и първия ответник се намирали в трайни търговски отношения.

На 23.07.2015 г. ищеца “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД и ответника “ АСТУР “ ООД сключили Договор за покупко-продажба към фактура № 1237 / 1238 от 23.07.2014 г. По силата на договора “ АСТУР “ ООД, като продавач се задължил да продаде на “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД, като купувач 300 тона царевица, реколта 2014 г. на цена 200 лв. на тон.

Продавача издал Фактури № 1237 / 23.07.2014 г. за 200 тона царевица на цена 200 лв. на тон или общо за 40 000 лв. и № 1238 / 23.07.2014 г. за 100 тона царевица по 200 лв. на тон или общо за 20 000 лв.

С преводни нареждания от 28.07.2014 г. купувача “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД платил авансово по сметка на купувача “ АСТУР “ ООД сумите 53 000.00 лв. с основание царевица, реколта 2014 г. и 7 000.00 лв. с основание доплащане царевица, реколта 2014 г.

На 12.11.2014 г. между ищеца и ответниците било сключено споразумение във връзка със сключения между страните договор за покупко-продажба на зърно от 23.07.2014 г., във връзка с който са издадени и посочените по-горе два бр.фактури за общо 300 тона царевица, реколта 2014 г. Страните се съгласили, че цялата сума от 60 000 лв., представляваща цената на договора е предплатена изцяло от купувача на продавача. Страните се съгласили, че продавача не е изпълнил задълженията си по договора и до момента не е доставил нищо от договореното количество зърно. Страните се съгласили, че развалят сключения между тях договор и продавача се задължава да върне на купувача предплатената от него сума в размер на 60 000 лв.по силата на споразумението в срок до 12.11.2014 г.

Освен това продавача се задължил да заплати на купувача сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за разликата в цената на цялото количество зърно към датата на подписване на договора и цената на същото количество зърно към датата на подписване на споразумението към 12.11.2014 г.

А.Г.Х. поела в условията на солидарна отговорност, заедно с продавача, цялото задължение в размер на 69 000 лв.

С рег. № 5651 на 12.11.2014 г. П.Ш.,*** действие Рс-Русе, рег. № 215 на НК, удостоверил подписите, положени върху споразумението от М.Н.С., като управител на “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД, в качеството на купувач, А.Г.Х., като управител на “ АСТУР “ ООД, в качеството на продавач и в качеството й на солидарен длъжник.

На 27.01.2015 г. “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД сезира РС-Разград със заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу “ АСТУР “ ООД и А.Г.Х. за сумите 69 000 лв. по споразумението от 12.11.2014 г.

С Разпореждане от 29.01.2015 г., постановено по ч.гр. дело № 111 / 2015 г. РС-Разград, разпоредил издавеното на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД за сумите 69 000 лв. по споразумението и 3880 лв. за разноски по производството от които 1380 лв. държавна такса и 2500 лв. адвокатско възнаграждение. Същия ден – 29.01.2015 г. са издадени заповед № 250 за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите по разпореждането.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 20157620400081 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, район на действие – ОС-Разград. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците депозирали възражения.

С разпореждане № 396 / 12.02.2015 г., постановено по ч.гр. дело № 111 / 2015 г. РС-Разград указал на “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД възможността да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок, което ищеца сторил с подаването на исковата молба.

По делото е представен и договор за покупко-продажба на царевица от 14.07.2014 г., сключен между “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД, като купувач и “ АСТУР “ ООД, като продавач отново за 300 тона царевица, при цена 200 лв. за тон със срок на доставка от 01.10.2014 г. до 31.10.2014 г., по желание на купувача, като доставката е от с. Сваленик, а транспортните разходи до пристанище варна са за сметка на купувача.. Купувача се задължил да заплати на продавача цена в размер на 60 000 лв. без ДДС, при предаване на стоката, след издадена фактура и подписване на приемо предавателен протокол.

По делото е представено и споразумение от 23.10.2014 г., сключено между “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД, като купувач, “ АСТУР “ ООД, като продавач и А.Г.Х., като солидарен длъжник.

Със споразумението страните се съгласили, че между продавача и купувача са сключени договори за покупко-продажба на зърно, както следва:

Договор за покупко-продажба на зърно, реколта 2014 г. към фактура № 1228 / 27.02.2014 г. за 100 тона слънчоглед;

Договор за покупко-продажба на зърно, реколта 2014 г. към фактура № 1230 / 23.04.2014 г. за 160 тона слънчоглед;

Договор за покупко-продажба на зърно, реколта 2014 г. към фактура № 1237 / 23.07.2014 г. за 100 тона слънчоглед;

Договор за покупко-продажба на зърно, реколта 2014 г. към фактура № 1239 / 04.08.2014 г. за 160 тона слънчоглед и

Договор за покупко-продажба на зърно, реколта 2014 г. към фактура № 1240 / 11.08.2014 г. за 130 тона слънчоглед.

Страните се съгласили, че общата цена на цялото количество зърно, предмет на горните договори е в размер на 287 140.00 лв., която сума е изцяло предплатена от купувача, чрез няколко плащания.

Страните се съгласили също така, че продавача не е изпълнил задълженията си по описаните по –горе договори и до момента не е доставил договореното количество зърно.

Страните се споразумели че развалят сключените между тях договори, поради което всяка страна дължи връщане на това което е получила . Продавача се задължил да върне на купувача предплатената цена по сключените договори, по силата на сключеното споразумение с общ размер 287 140.00 лв. в срок до 31.10.2014 г.

А.Г.Х. поела в условията на солидарна отговорност, заедно с продавача, цялото задължение в размер на 287 140.00 лв.

С рег. № 8125 на 30.10.2014 г. Н. С., нотариус с район на действие РС-Разград, рег. № 291 на НК, удостоверил подписите, положени върху споразумението от М.Н.С., като управител на “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД, в качеството на купувач, А.Г.Х., като управител на “ АСТУР “ ООД, в качеството на продавач и в качеството й на солидарен длъжник

По делото е представена жалба от А.Г.Х., депозирана до Директор на ОД на МВР-Разград на 14.11.2014 г. В жалбата се излага, че през м. януари 2014 г. същата, като управител на “ АСТУР “ ООД установила търговски отношения с “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД, за продажба на земеделска продукция “ на зелено “. Фиксирана била цената на сделката, от нейна страна била изготвена фактура, при което получила фактурираните суми. В последващите месеци също имало такива фючърсни сделки между двете дружество. При прибиране на реколтата се оказало, че добитото количество царевица и слънчоглед е по- малко от очаквания добив и от фактурираното количество. Управителя на дружеството купувач заявило, че също има сключени договори за доставка с други търговски партньори, които очакват изпълнение. На това тя им обяснила, че единствено може да им върне получените суми.

Междувременно тя започнала процедура по продажба на движими и недвижими активи и прекратяване дейността на дружеството, като земеделски производител. Според нея поради тази причина управителя на с “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД- М. Станева и съпругът й Х. Станев започнали да упражняват натиск спрямо нея, поради вероятността да не се издължи към тях. На 21.10.2014 г. М. и Х. й се обадили с молба за среща на бензиностанция на входа на гр. Русе с цел да ги запознаят с представители на фирмата на която те дължат доставка на зърно по техните договори. На срещата тя се явила със съпругът си Т.. Там се явили две непознати за тях лица, които изглеждали заплашително и които без да им позволят каквито и да било обяснения им заявили, че следва да се издължат до края на седмицата. Заплашили г, че в противен случай,че в противен случай ще предприемат действия спрямо тяхното здраве. В резултат на това А. привела по банкова сметка *** “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД сумата 50 000 лв. на 24.10.2014 г., сумата 15 000 лв. на 29.10.2014 г. и сумата 160 000 лв. Смятала, че с тези плащания е издължила всичко което дължи в пари и продукция.

На 31.10.2014 г. отново се обадили на А. за да й обяснят, че следва отново да подпишат споразумение с което се задължава да върне сума по определени фактури. А. заявила, че иска срещата да се състои при нейният счетоводител с цел да се изясни, че тя не дължи повече пари. Срещата се провела на 11.11.2014 г., като на тази среща Х. и М. отново отправили заплахи към А., съпруга й и счетоводителя Ангел П.. На излизане от срещата М. й дръпнала ръката и й казала, че трябва да подпише споразумение за нова сума иначе ще пострадат тя и сина й. При това дърпане ръката й била посинена, а впоследствие се снабдила с медицинско удостоверение.

На 12.11.2014 г. А. и М. пътували със своя автомобил в гр. Русе към офиса на счетоводителя П., когато около 16:00 часа М. и Х. ги спрели принудително с техния автомобил . Х. се опитал да качи А. принудително в техният автомобил за да отидат при нотариус. Когато А. отказала той я заплашил, че ако не подпише ново споразумение ще пострада. Въпреки всичко тя и Т. ги последвали до кантората на нотариус П.Ш., където А. подписала споразумение, че дължи сумата 68 000 лв., като направила това поради основателен страх, който й бил внушен от Х. и М.. На следващият ден Х. и М. отново били пред дома им. Отишла с тях до банков офис и въпреки извършените преводи, те отново не останали доволни. След обяд същия ден получила обаждане от конкретен номер, който й напомнил, че има счетоводен проблем. Този номер не можело да бъде напран обратно и това всяло допълнителен страх у нея.

Към жалбата си до полицията А. приложила медицинско удостоверение от 13.11.2014 г., видно от което при прегледа същата съобщила, че на 11.11.2014 г. била хващана за ръцете и блъскана. Установени били три на брой насинявания на кожата в горната трета на дясната мишница по външната страна. Описаните увреждания могат да бъдат получени по време и начин, както е съобщено и са причинили болка и страдание.

Представено е и медицинско удостоверение от 17.11.2014 г., издадено от лекар-психиатър, според което А.Г.Х. страда от Адаптационно разстройство.

Видно от писмо изх. № 1298 / 25.09.2014 г. на ОП-Русе, по подадената от А.Х. жалба е постановен отказ да се образува ДП. Това постановление е потвърдено с друго такова от ОП-Русе. Към датата на писмото няма данни дали АП-В.Търново се е произнесла по жалбата на А.Х..

След служебна справка съдът установи, че на 09.10.2015 г. АП-В.Търново е потвърдила постановлението на ОП-Русе.

По искане на ищеца като свидетели по делото са разпитани П. Л. Ш.-н., М. Й. П. – Т. – помощник нотариус и Р. Р. Х..

В показанията си св. Ш. сочи, че на 12.11.2014 г. е бил в кантората си при заверката на подписите по сключеното споразумение, но не е взел участие в тази процедура, тъй като с тази дейност се занимавал помощник-нотариуса М.П.. В показанията си св. Ш. сочи също така, че при удостоверяване на подписите се извършва проверка единствено за съответствието на данните от документа за самоличност, но се отбелязва съдържанието на личната карта в щемпела.

В показанията си св. М.П. сочи, че тя е извършила заверката на споразумението от 12.11.2014 г., което й беше предявено от съда. Същата потвърди, че подписите са положени пред нея, при което никой не е изказвал притеснение от съдържанието на документа. Свидетелката твърди, че в такива случаи винаги пита страните дали са запознати със съдържанието без да конкретизира срокове, плащания и др. В случая никоя от страните не изявила желание да се запознава допълнително с документа. Свидетелката се сеща за случая предвид по –големия размер на дължимата такса и не установила притеснително поведение в нито една от страните. Предимно общувала в М. С., която платила и нотариалната такса, а през това време с А. останали сами, но не установила в нейно лице притеснения, въпроси и каквото и да било друго, което да я наведа на мисълта, че има някаква принуда или неразбиране на текста. Страните дошли с готово споразумение, към което не било добавяно нищо допълнително. Представители на ищеца не били постоянни клиенти и за първи път свидетелката ги виждала. Направило й впечатление, че датата на заверката съвпадала в датата на падежа. При заверката двете жени били сами и да имало някой в чакалнята тя не е видяла. Счита, че двете жени заедно излезли от помещението, тъй като не са удостоверявани подписите поотделно.

В показанията си св. Р. Х. сочи, че е в близки приятелски отношения от 4-5 години с управителя на ищцовото дружество М. С. и съпругът й Х.. Познавал и управителя на ответното дружество А.Х.. Отношенията между тях били перфектни. Два пъти присъствал на общи събирания – преди три и преди една година. Семейството на А.Х. били кръстници на семейството М. и Х. Х.и и на децата им. . През 2014 г. отношенията се развалили вследствие на финансови недоразумения – неизпълнена от ответната страна сделка. През м. ноември 2014 г. били на кафе в гр. В.Търново, когато в телефонен разговор М. С. разбрала, че се налага да отидат в гр. Русе за подписване на споразумение във връзка с провалилата се сделка с кръстниците. Свидетеля твърди, че пред него М. С. заявила, че по телефона се обадили техните кръстници. Свидетеля твърди, че М. и Х. били много разочаровани от случилото се, защото били в близки приятелски отношения и дълги години работели заедно. Тръгнали за гр. Русе без да имат в себе си текст на споразумение, като заявели, че отиват да подпишат споразумение.

По искане на ответниците са разпитани свидетелите В.И.З. – лекар – психиатър, А.И.П. – счетоводител на ответното дружество, Т. Й. Х. – съпруг на А.Х. и Т.Г. А. – майка на А.Х..

В показанията си св. .З. сочи, че при преглед на А. през м. ноември 2014 г. същата му заявила, че месец – месец и половина преди това имала финансови проблеми във връзка с работата й, които преживявала като психотравма. Регистрирала се невротична симптоматика, подтиснато настроение, сърцебиене, нарушение в съня, апетита, дисфункционалност. Започнало се амбулаторно лечение и така до настоящия момент в различни периоди идвала на прегледи и издавал болнични листи. Имало периоди на компенсация и декомпенсация. Няколко дни преди заседанието отново се засилили оплакванията й. В началото диагнозата била Адаптационно разстройство, а в последствие се прибавило и парадоксална тревожност, поради което диагнозата била коригирана на Паническо разстройство. Пред него А. заявила, че някой й искал пари, които тя била платила.

В показанията си св. П. сочи, че работи като управител на специализирано счетоводно предприятие и познава М. и А., познава всички. Води счетоводството на ответното дружество от лятото на 2014 г. и знае за финансовите взаимоотношения между двете дружества. В неговия офис между 25 октомври и 10 ноември 2014 г., съпругът на М. заплашвал А. и него, че ще се саморазправи с нея. Двете фирми се срещали в неговия офис поне три пъти, като уточнявали кой какви количества извозил, при което подписвали и документи. Били в обтегнати отношения, защото според него при второто споразумение М. ощипала А. по ръката и заминали за нотариус. Съпругът на М. го заплашвал него , че щял да прати мутри да ги пребият него и А.. Според Х. имали неуредени финансови взаимоотношения, а според него нямало такива. Според свидетеля страните сами нареждат сами банковите плащания, а при него идват само документите. Твърди, че имало поне три плащания от ответното дружество към ищеца. Поради допуснати от А. грешки в данните се наложило да бъдат анулирани кредитни известия 58, 59 и 60 от 31.10.2014 г. Свидетелят твърди, че кредитно известие 61 е изготвено поради невъзможност за издължаване на количеството зърно / слънчоглед, царевица и пшеница – реколта 2014 г. /, платено от ищеца. Свидетелят твърди, че знае за две подписани от страните споразумения. Първото касае количествата слънчоглед, които ответното дружество не може да достави, а второто не го бил чел, тъй като не отговаряло на нормативната база.. към датата на първото споразумение ответното дружество имало задължения към ищеца, поради което се наложи съставянето на кредитно известие. Последната платена сума от ответното дружество към ищеца била в размер на 160 000 лв., а плащането на 31.10.2014 г. не знае дали има плащане по споразумения. Твърди, че плащания са извършвани по кредитни известия. Съдържанието на споразуменията не подлежали на счетоводен контрол. След плащането на сумата от 160 000 лв. се оказало, според свидетеля, че ищеца има да дава на ответното дружество сума в размер на около 25 000 лв. за предадена му, но неплатена продукция. Свидетеля твърди, че няма договори, които да не са предплатени авансово, но има доставени количества след 31.10.2014 г., а последното кредитно известие било от тази дата, поради което тези доставки не били отразени в съставените кредитни известие. При това положение се оказало, че е налице надплатена сума. За тези количества част от товарителниците били изпратени на ищеца чрез куриерска фирма, но те отказали да ги приемат, подпишат и върнат. Свидетеля твърди, че не може да каже по кои договори и за какви количества. Според свидетеля към 31.10.2014 г. няма задължение на ответното дружество към ищеца, а обратно ищеца дължи сума в размер на 25 000 лв., но не може да отговори защо при това положени есе наложила сключване на първото споразумение. Свидетеля твърди, че ответниците били принудени с насилие до подпишат второто споразумение. По счетоводни данни задължението на ответника към ищеца било в размер на 201 099.88 лв. По това задължение били платени веднъж 50 000 лв., след това 15 000 лв. и трети път 160 000 лв. или общо 225 000 лв.

В показанията си свидетеля Т. Х. сочи, че отношенията им с М. и Х. били добри. Станали им кръстници, след което в продължение на три години имали търговски отношения и до м. август 2014 г. всичко било нормално. Проблемите дошли след като след средата на август 2014 г., когато решили да се откажат от земеделския бизнес и споделили тези си намерения с М. и Х.. По това време жънели и предавали слънчогледа, а след това предстояла царевицата. Имали подписани договори, чието изпълнени предстояло. Споделили му в един момент, че качеството на слънчогледа не отговаря на изискванията на някаква маслобойна в гр. Лясковец.. Около 140 тона слънчоглед били с примеси и не отговаряли на критериите. Взели решение това количество да бъде продадено на друга фирма, а получените пари да бъдат върнати за покриване на тонажа, който не достига за изпълнение на договора. На 21.10.2014 г. той и съпругата му А. *** да подписват договори пир нотариус с хора, които са при тях. По пътя с тях се свързали по телефона М. и Х.. В разговора им казали, че са наблизо и трябва да се видят с едно хора. Х. му казал, че лицето от маслобойната не иска пари, а слънчоглед. Срещнали се в гр. Цар Калоян, където се уговорили да пътуват до гр. Русе двата автомобила и да се срещнат отново в бензиностанция. М. и Х. ги оставили там двамата, те отишли да вземат други две лица, представители на лицето от маслобойната. След около 10-15 минути се върнали с две лица, които директно започвали да ги заплашват, без да им дадат думата за обяснения. Говорели да връщат пари, а те искали слънчоглед. Срещата приключила за около 10 минути, със заплаха да си оправят нещата с Х. и М. в срок до следващата седмица. Заплахите били срещу свидетеля, детето им и евентуално срещу А., който изпаднала в паника. На 30.10.2015 г. Х. и М. отново им се обадили и се срещнали с тях на бензиностанция в гр. Разград. При тази среща отново им заявили, че хората са в гр. Разград и ще бъде отвлечен, ако не подпишат някакво споразумение. След тази среща започнали позвънявания от английски телефонен номер на телефона на А.. При самата среща А. се качила в техния автомобил и отишли да разпечатат съдържанието на предварително подготвено от тях споразумение. След това посетили нотариус Невена Стоянова в гр. Разград, където била извършена нотариална заверка на подписите на страните. На А. бил предоставен екземпляр от споразумението. След проверка те установили, че съдържанието му било вярно, с изключение на несъществено разминаване. На следващият ден А. получила пари, които очаквала и превела разликата. На по-късен етап с царевицата по същия начин се развили нещата. Там всичко тръгнало от офиса на счетоводителя, защото фактурите се пишели само при него и те искали да си оправят документално нещата. . Свидетеля твърди, че не можа де каже дали са останали неразплатени суми по авансово получени плащания за доставка на царевица.. Мисли, че на два пъти има извършвани плащания. Второто споразумение също била сключено след заплахи. Когато били в кантората на счетоводителя всичко било нормално. Стигнало се до кредитни известия и в един момент нещо не им харесало относно сметките, при което започнали да ги изнудват за пари.. Търсели продажната цена, а те били започнали да дават царевицата. След като се установило, че ответниците имат надвнесени пари, се разделили. След това обаче А. отново получила заплахи по телефона. След разговора отново се срещнали в кантората на счетоводителя, където продължили да оправят документацията, тъй като търсели сумата от разликата в продажната цена.. Искали да им върнат авансово платените 60 000 лв. втори път, след като вече веднъж ги били платили. Твърди, че сумата по второто споразумение вече била платена, като част от платените 160 000 лв. Твърди също така, че с тези 160 000 лв. била платена цялата сума във връзка с договорите за слънчоглед, ас остатъка била погасено задължението за недоставена царевица. На 12.11.2014 г. свидетеля и съпругата му били в гр. Русе във връзка с даване на ренти, когато Х. и М. ги засекли с автомобил. Спрели и при разговора им наредили да пътуват след тях. Така стигнали до кантората на нотариус П.Ш.. М. и А. отишли при нотариуса. Х. бил нервен и се движел между автомобила си и кантората на нотариуса. А. се върнала с екземпляр от споразумението. А. му заявила, че разбрала за съдържанието на споразумението едва след като й дали екземпляр от него извън кантората. Свидетелят твърди, че не може да каже какво е било количеството недоставена царевица. Свидетелят твърди, че съпругата му подала жалба веднага на 12.11.2014 г. и няма обяснение защо входящият номер е от 14.11.2014 г.

В показанията си св. Т. А. сочи, че дъщеря й А. й се оплакала около 20-21.10.2014 г., че Х. и М. я заплашвали в гр. Русе. Заплахите били за здравето на синът й от две непознати лица. На 12.11.2014 г. в гр. Русе също имало заплахи от страна на Х. и М.. Под въздействието на заплахите А. подписала споразуменията.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице сочи следното:

- След извършена проверка на банкови и счетоводни документи в ответното дружество, в т.ч. и банково извлечение от 28.07.2014 г. за същото дата на ТБ “ Алианц “ АД е установено, че сумата от 60 000 лв. по договор за покупко-продажба към фактури № 1237 / 1238 и двете от 23.07.2014 г. е преведена на ответното дружество от ищцовото дружество, с основание за плащане - по фактури № 1237 / 1238 от 23.07.2014 г и с допълнителни пояснения – царевица реколта 2014 г.

След извършена проверка на банковите и счетоводни документи на ищцовото дружество е установено плащане по сметка на ответното дружество на сумите 53 000 лв. и 7000 лв. и двете платени на 28.07.2014 г. с посоченото по горе основание и пояснения. По фактура № 1237 / 23.07.2014 г. авансово е платена царевица, реколта 2014 г., собствено производство, с качествени показатели по договор – 200 тона с единична цена 200 лв. с обща стойност 40 000 лв. По фактура 1238 / 23.07.2014 г. авансово е платена царевица, реколта 2014 г., собствено производство, с качествени показатели по договор – 100 тона с единична цена 200 лв. с обща стойност 20 000 лв.

- По горните две фактури доставеното количество царевица от ответното дружество е 17.420 т. на стойност 3 484.00 лв. Недоставеното количество възлиза на 282.58 т. на стойност 56 516.00 лв. За предаването на авансово платената царевица от 17.420 т. е издадена фактура № 70 / 10.11.2014 г. Съставена е товарителница за обществен автомобилен превоз № 310066 / 10.11.2014 г. за превоз на 25.320 т. царевица, от които 7.900 тона по фактура № 1234 / 14.07.2014 г. и 17.420 т. по фактура 1237/23.07.2014 г. с изпращач и превозвач ответното дружество и получател ищцовото дружество. Съставен е и Приема-предавателен протокол от 10.11.2014 г.за общо 25.320 т. царевица.

За периода ответното дружество е издало три фактури за получен авансов превод за доставка на царевица, реколта 2014 г. – по фактура 1234 / 14.07.2014 г. за 300 т. на стойност 60 000 лв., № 1237 / 23.07.2014 г. за 200 т. на стойност 40 000 лв. и № 1238 / 23.07.2014 г. за 100 т. на стойност 20 000 лв. или общо по трите фактури авансово са платени от ищеца на ответното дружество 120 000 лв.

По изброените 9 бр. фактури, в периода от 31.10.2014 г. до 10.11.2014 г. ответното дружество доставило на ищеца общо 317.420 т. царевица, от които 300 т. на стойност 60 000 лв. по фактура 1234 / 14.07.2014 г. и 17.420 т. по фактура № 1237 8 23.07.2014 г. на стойност 3 484.00 лв.

- В счетоводството на ищеца за периода 2012 – 2014 г. са извършени счетоводни операции и записвания, отнасящи се за контрагент ответното дружество, във връзка с извършени покупки на селскостопанска продукция.

По сметка 498 / други дебитори / - по дебита на сметката е осчетоводено вземане по споразумение от 12.11.2014 г.

През 2012 г. е осчетоводена една фактура за сделка с ответното дружество № 1181 / 06.08.2012 г. за покупка на слънчоглед.

През 2013 г. са осчетоводени три фактури, издадени от ответното дружество: № 1210 / 13.08.2013 г. за покупка на царевица, № 1211 / 16.08.2013 г. за покупка на слънчоглед, № 1221 / 22.10.2013 г. и Дебитно известие № 1222 / 28.10.2013 г. към фактура № 1221 / 22.10.2013 г. за покупка на пшеница.

През 2104 г. са осчетоводени издадени от ответното дружество фактури, както следва: 1234 / 14.07.2014 г., № 1237 / 23.07.2014 г., № 1238 / 23.07.2014 г. за покупка на царевица. За покупка на слънчоглед за издадени следните фактури: № 1228 / 27.02.2014 г., № 1229 / 10.04.2014 г., № 1230 / 23.04.2014 г., № 1239 / 04.08.2014 г., № 1240 / 11.08.2014 г.. За покупка на пшеница са съставени следните фактури: № 1226 / 29.01.2014 г., № 1227 / 06.02.2014 г., № 1231 / 20.05.2014 г., № 71 / 31.10.2014 г.

Извършени са съответните счетоводни операции по плащането и получаването на стоката.

Осчетоводени са получените, издадени от ответното дружество преводи по КИ № 1235 / 21.07.2014 г., № 1236 / 21.07.2014 г. за недоставена царевица, № 1223 / 11.11.2014 г. за недоставена царевица към фактура № 1210 / 13.08.2013 г. , № 57 / 24.10.2014 г. за недоставен слънчоглед, № 73 / 31.10.2014 г. за недоставена пшеница, № 58 / 29.10.2014 г. в размер на 15 000 лв. за недоставен слънчоглед и № 61 / 31.10.2014 г. за 160 000 лв. за недоставен слънчоглед и царевица.

В счетоводството на ищеца се водят отделни партиди на контрагент – “ АСТУР “ ООД.

В счетоводството на ответното дружество за периода 2012 – 2014 г. са извършени счетоводни операции и записвания, отнасящи се до контрагент – ищцовото дружество, във връзка с покупки на селскостопанска продукция.

През 2012 г. и 2013 г. са осчетоводени изброените по горе фактури за продажби на слънчоглед и царевица и са взети съответните счетоводни операции.

Съгласно представените банкови и счетоводни документи по фактура № 1211 / 16.08.2013 г. за доставка на 100 т. слънчоглед, реколта 2013 г.е извършено авансово плащане от ищеца на 16.08.2013 г. в размер на 54 000.00 лв. Не е представен приемо-предавателен протокол и Товарителница, че до датата на експертизата стоката е доставен.

През 2014 г. са осчетоводени описаните по-горе фактури за продажби на царевица, слънчоглед и пшеница.

Осчетоводени са издадените на ищеца КИ № 1235 / 21.07.2014 г., № 1236 / 21.07.2014 г. за недоставена царевица, № 61 / 31.10.2014 г. за недоставен слънчоглед и царевица и № 73 / 31.10.2014 г. за недоставена пшеница и са осчетоводени преводи от 24.10.2014 г. за 50 000 лв., от 29.10.2014 г. за 15 000 лв. и от 12.03.2014 г. за 332.64 лв. по КИ № 1223 / 11.11.2013 г.

Вещото лице установило в счетоводството на ответното дружество, че КИ № 58 / 29.10.2014 г. е анулирано и са налични трите екземпляра от кочана. Вещото лице не установило в счетоводните регистри на ответното дружество да е осчетоводено КИ № 57 / 24.10.2014 г. за превод на 50 000 лв. към ищеца, както е записано в банковите извлечения, а е осчетоводен превод от 24.10.2014 г. за 50 000 лв.по фактура № 1230 / 23.04.2014 г. за недоставен слънчоглед. Освен това КИ № 59, № 60 и № 62, вписани в платежното нареждане от 31.10.2014 г. и Банково извлечение № 27 / 03.11.2014 г. за превод в размер на 160 000 лв. към ищцовото дружество, не са осчетоводени в счетоводните регистри и не са представени за целите на експертизата с устно обяснение от счетоводната кантора, че не съществуват и записванията в нарежданията са грешни.

За доставен на ищеца слънчоглед ответното дружество издало 10 бр. фактури същите, с изключение на една за 64.42 тона, са придружени с Приемо-предавателни протоколи и Товарителници.

За доставена на ищеца царевица, ответното дружество издало 9 фактури, придружени от Приемо-предавателни протоколи и Товарителници

За доставка на пшеница е осчетоводена една фактура.

- В счетоводството на ответното дружество салдото по сч. сметка 411 / клиенти/, подсметка 1 на клиент – ищцовото дружество е дебитно в размер на 25 900.12 лв.

Салдото към 12.11.2014 г. по сч.сметка 412 / клиенти по аванси 8, подсметка 1 на клиент ищцовото дружество е кредитно в размер на 43 531.70 лв. /Размера на незакрити получени авансови плащания в края на периода /.

С счетоводството на ищцовото дружество салдото към 12.11.2014 г. на ответното дружество е дебитно в размер на 58 000 лв. / вземания от доставчици-непостъпили активи по предоставен и невърнат аванс /.

Па фактура № 1231 / 20.05.2014 г. -2000 лв. за неизплатена изцяло фактура от страна на ищеца към ответника за доставена пшеница по фактура № 1231 / 20.05.2014 г. По фактура № 1237 / 23.07.2014 г. – 40 000 лв. и по фактура 1238 / 23.07.2014 г. – 20 000 лв. за платена авансово, но недоставена стока и невърнат аванс, общо по двете фактури 60 000 лв.

- Получената по фактура № 70 / 10.11.2014 г. 17.420 т. царевица на стойност 3 484.00 лв. е осчетоводена в счетоводството на ищеца на 06.04.2015 г. и с тази сума е намалено задължението по фактура № 1237 8 23.07.2014 г.

- Вещото лице не установило в счетоводството на ищеца КИ № 61 / 31.10.2014 г. по фактури № 1237/ 1238 от 23.07.2014 г.

Съгласно банковият превод от 31.10.2014 г., основанието за получаване на сумата е получен банков превод по КИ № 59, № 60, № 61 и № 62. Такива КИ вещото лице не установило ищеца да притежава.

Осчетоводено е КИ № 59 / 31.10.2014 г. за сумата 160 000 лв. Самото платежно нареждане, съставено от ответното дружество е с основание за превода – по КИ 59,60,61,62, към фактури № 1228 / 27.02.2014 г., 1230 / 23.04.2014 г., 1237 / 23.07.2014 г. и 1230/04.08.2014 г.

При ищеца за получения превод е съставен Протокол по чл. 117 от ЗДДС № 82 / 31.10.2014 г. с основание обратно начисляване на ДДС по чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, вид на стоката КИ 59. Протокола е включен в Дневниците за покупки и продажби за м. октомври 2014 г.

При проверка в счетоводство на ответното дружество вещото лице установило, че КИ № 61 / 31.10.2014 г. по фактури № 1237 / 1238 от 23.07.2014 г. е осчетоводено по дебита на сч. сметка 411/клиенти/ и кредита на сч.сметка 412 / клиенти по аванси/ със знак минус за отписване на авансово получени суми. По предоставените от ответното дружество регистри и справки, не установил извършени преводи след 31.10.2014 г. до момента на експертизата към ищцовото дружество за разликата от 41 099.88 лв. по КИ № 61 8 31.10.2014 г.

В КИ № 61 / 31.10.2014 г. за сума в размер на 201 099.88 лв. са включени: Фактура № 1230 8 23.04.2014 г. за 43.32 т. слънчоглед на стойност 19 883.88 лв., Фактура № 1239 8 04.08.2014 г. за 160 тона слънчоглед на стойност 68 800 лв., Фактура № 1240 8 11.08.2014 г. за 130 тона слънчоглед на стойност 55900.00 лв., Фактура № 1237 8 23.07.2014 г. за 182.58 тона царевица на стойност 36 516.00 лв. и Фактура № 1238 / 23.07.2014 г. за 100 тона царевица на стойност 20 000.00 лв.

Съгласно банковият превод от 31.10.2014 г. основанието за плащана на сумата е по КИ 59,60,61 и 62 към фактури № 1228 / 27.02.2014 г., 1230 / 23.04.2014 г.1237 / 23.07.2014 г. и 1230 8 04.08.2014 г. От счетоводството на ответното дружество не предоставили на вещото лице КИ 59,60 и 62, с обяснението, че такива няма предадени за осчетоводяване. Обяснението било, че е сбъркано основанието за превода.

- Паричният превод от 160 000 лв. е осчетоводен при ищеца като сума за получаване от недоставен слънчоглед, съгласно споразумение.

Ищцовото дружество е привело на ответното дружество авансово 289 140 лв. за 650 т. слънчоглед по издадени от “ АСТУР “ ООД фактури: № 1228 / 27.02.2014 г., 1229 / 10.04.2014 г., № 1230 / 23.04.2014 г., № 1239 / 04.08.2014 г. и № 1240 / 11.08.2014 г.

- В счетоводството на ищцовото дружество размера на задължението по фактури 1237 / 1238 от 23.07.2015 г. е в размер на 60 000.00 лв. към 12.11.2014 г.

Към същата дата в счетоводството на ответното дружество не съществува задължение към ищеца по двете фактури към 12.11.2014 г. Дружеството е осчетоводило доставената на ищеца 17.420 т. царевица на стойност 3 484.00 лв. За разликата от 182.58 т. по фактура 1237 / 23.07.2014 г. на стойност 56516 и по фактура № 1238 / 23.07.2014 г. за 100 тона царевица на стойност 20 000.00 лв. вещото лице не установило извършени счетоводни статии за отписване на задължението по издадените фактури. Извършено е осчетоводяване по дебита на сч.сметка 411 и кредита на сч.сметка 412 със сумата 201 099.88 лв., знак минус/сторно операция/ и основание – КИ, с което се отписват общо задължения по получени авансови плащания от клиенти. За извършеното плащане е осчетоводено от ответника платежно нареждане от 31.10.2014 г. общо в размер на 160 000.00 лв.

- При ищеца Споразумение за доставка на царевица от 12.11.2014 г. за задължение по фактури 1237 / 23.07.2014 г. № 1238 / 23.07.2014 г., за доставка на царевица е осчетоводено с МО от 12.11.2014 г. в размер на 60 000 лв.за платена авансово, но недоставена стока, царевица и невърнат аванс.

- В счетоводството на ответното дружество вещото лице не установило осчетоводяване на Споразумение от 12.11.2014 г.

В счетоводството на ищеца вещото лице не установило извършени счетоводни операции по фактури № 1237 / 23.07.2014 г. н № 1238 / 23.07.2014 г За получена 17.420 т. царевица по фактура № 70 / 10.11.2014 г. на стойност 3 484.00 лв. е извършено осчетоводяване на 06.04.2015 г., като с тази сума е намалено задължението по първата фактура. Към датата на експертизата задължението по дебита на сч.сметка по двете фактури в счетоводството на ищеца е в размер на 56 516.00 лв.

В счетоводството на ответното дружество, вещото лице установило, че няма предадена стока по двете фактури, а е осчетоводена само фактура № 70 / 10.11.2014 г. за 17.420 т. царевица. Осчетоводяването е извършено при издаване на фактурата.

Вещото лице е представило и допълнително заключение, съгласно което:

По споразумението от 23.10.2014 г. ответното дружество е издало 12 фактури за доставка на слънчоглед в периода 31.10.2014 г. – 06.11.2014 г. за 316.680 т. слънчоглед на обща стойност 143 619.32 лв. На вещото лице са представени 10 бр. приемо-предавателни протоколи за общо 240.160 т. слънчоглед. Представени са 14 бр. Товарителници за общо 316.680 т. слънчоглед. Представени са и 4 бр. кантарни бележки за общо 89.400 т. слънчоглед.

През 2014 г. ответното дружество издало на ищцовото дружество фактури № 1228 / 27.02.2014 г., № 1229 / 10.04.2014 г., № 1230 / 23.04.2014 г., № 1239 / 04.08.2014 г. и № 1240 / 11.08.2014 г., които са за авансово платени суми на стойност 289 140.00 лв. за общо 650 000 кг. слънчоглед

От ищцовото дружество за периода 23.10.2014 г. – 12.11.2014 г. са представени 11 бр. протоколи за общо 252 260 кг. Получен слънчоглед и 1 бр. товарителница № 310076 / 06.11.2014 г. за 12 100 кг. Слънчоглед. На вещото лице не е представен един бр. Приемо-предавателен протокол за получен слънчоглед за 64 420 кг. Слънчоглед. Ищцовото дружество не представя и кантарни бележки. Не представя и ф-ри от 33 до 75, издадени в периода от 31.10.2014 г. до 06.11.2014 г. от ответното дружество с устното обяснение, че не притежава такива.

- Съгласно банково извлечение № 24 / 27.10.2014 г., на 24.10.2014 г. е извършен банков превод от ответното дружество към ищеца в размер на 50 000 лв. с основание КИ 57 / 24.10.2014 г. към фактура № 1230.

Съгласно банково извлечение № 26 / 30.10.2014 г., на 29.10.2014 г. е извършен банков превод от ответното дружество към ищеца в размер на 15 000 лв. с основание КИ № 58 / 29.10.2014 г.

Съгласно банково извлечение № 27 / 03.11.2014 г., на 31.10.2014 г. е извършен банков превод от ответното дружество към ищеца в размер на 160 000.00 лв. с основание КИ 59/6061/62, към фактури 1228, 1230, 1237, 1239.

Издадено КИ № 73 / 31.10.2014 г. и извършен банков превод от ответното дружество към ищеца в размер на 3 163.60 лв.с основание – за недоставено количество пшеница към фактура № 71 / 31.10.2014 г.

Вещото лице установило, че КИ 57, 58, 69 и 60 са анулирани, трите екземпляра на същите не са откъснати и са налични в кочана на дружеството.

В анулираното КИ 57 като наименование на стоките е записано – недоставено количество слънчоглед, – количество 108 933 кг. на единична цена 459 лв. с обща стойност 50 000.25 лв.

В анулираното КИ 58 като наименование на стоките е записано – недоставено количество слънчоглед, реколта 2014 г. – количество 32679738 кг. по единична цена 459 с обща стойност 14 999.999 лв.

Ответното дружество представило на вещото лице платежните нареждания за банковите преводи от 50 000 лв. на 24.10.2014 г. в което е записано, като основание за превод – по КИ 57 / 24.10.2014 г. към фактура 1230 и за 15000.00 лв. на 29.10.2014 г. с основание за превод – по КИ 58 / 29.10.2014 г.

По банковата сметка на ищеца са постъпили освен горните суми с посочените основания и сумата от 160 000 лв. , на 31.10.2014 г. с основание – по КИ 59/60/61/62/ 31.10.2014 г. към фактури 1228/27.02.2014 г. 1230 / 23.04.2014 г., 1237 / 23.07.2014 г. и 1230/04.08.2014 г.

По банковата сметка на ищеца е постъпило плащане от ответното дружество на сумата 3 163.60 лв., на 13.11.2014 г., с основание – КИ № 73 / 31.10.2014 г. за недоставено количество пшеница към фактура № 71 8 31.10.2014 г.

- В счетоводството на ищеца са осчетоводени издадени през 2104 г. от ответното дружество фактури № 1228 / 27.02.2014 г., № 1229 / 10.04.2014 г., № 1230 / 23.04.2014 г., № 1239 / 04.08.2014 г. и № 1240 / 11.08.2014 г. за авансово платени суми на стойност 289 140.00 лв. за общо 650 тона слънчоглед.

В счетоводството на ответното дружество са осчетоводени фактури от 33 до 75 с номера и стойности за доставена селскостопанска продукция. Осчетоводени са издадени КИ 61 / 31.10.2014 г. за недоставен слънчоглед и царевица, № 73 / 31.10.2014 г. за недоставена пшеница и са осчетоводени преводи от 24.10.2014 г. за 50 000 лв. и от 29.10.2014 г. за 15 000 лв.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че платената от ответното дружество сума от 160 000 лв. се отнася към недоставеното количество слънчоглед, като дори и след това плащане остават спорни 64 420 кг. слънчоглед.

По отношение воденето на счетоводството на ответното дружество, вещото лице сочи, във връзка с грешно съставени и анулирани документи, , че е нарушен принципа на документалната обоснованост, тъй като на тяхно място не са съставени нови. Според вещото лице няма документална обоснованост за преводите на 50 000 лв. и 15 000 лв., което представлява грубо счетоводно нарушение. За сумата 65 000 лв. има само банково извлечение, което не може да се отнесе към дадена фактура. Банковото извлечение отразява движение на пари, но не и извършване на сделка.

По съществото на делото съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Същият е допустим, предвид на това, че е предявен в предвидения преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. дело № 111 / 2015 г. по описа на РС-Разград. Предмет на този иск е установяване със сила на пресъдено нещо на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Видно от приложеното ч. гр. дело № 111 / 2015 г. по описа на РС-Разград, издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, се обосновават с представен по чл. 417, т. 3,предл. 2 от ГПК документ – споразумение с нотариална заверка на подписите от 12.11.2014 г. Каузалното правоотношение от което произтича сключването на споразумението между страните е сключен между тях преди това Договор за покупко-продажба от 23.07.2014 за покупко-продажба на 300 тона царевица, реколта 2014 г., при цена 200 лв. на тон. По силата на ищеца привел на ответното дружество същия ден – 23.07.2014 г. - сумата 60 000 лв., като авансово плащане.

По силата на сключеното между страните споразумение с нотариална заверка на подписите от 12.11.2014 г., страните се съгласили, че е налице цялостно неизпълнение, поради което се съгласили, че развалят договора и всяка от страните дължи връщане на полученото по разваления договор. Ответното дружество изрично се задължило да върне сумата от 60 000 лв. в срок -12.11.2014 г. Освен това ответното дружество се задължило да плати на ищеца и сумата 9 000 лв., представляваща обезщетение за разликата в цената на цялото количество зърно от датата на подписване на договор и цената на същото количество зърно към момента на сключване на споразумението в срок също до 12.11.2014 г. Цялото задължение е поето и от втория ответник, като физическо лице. Споразумението е с нотариална заверка на подписите на страните.

Видно от заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза от договореното количество – 300 тона, ответното дружество доставило 17.42 т. царевица на стойност 3484 лв. След тази доставка останали недоставени 282.58 тона на стойност 56 516.00 лв.

При тези обстоятелства предявения иск се явява основателен и доказан до размера на сумата 56 516 лв. За разликата от 3 484 лв. ответното дружество представя доказателства, че доставило на ищеца 17 420 лв. по фактура № 70 / 10.11.2014 г., т.е. преди сключване на споразумението. Ето защо в този му част предявения иск се явява неоснователен и недоказан.

Неоснователен и недоказан се явява и иска за сумата от 9 000 лв. За тази сума се сочи, че представлява обезщетение за разликата в цената на цялото количество зърно от датата на подписване на договор и цената на същото количество зърно към момента на сключване на споразумението. В случая от една страна липсват доказателства за разликите в цената на зърното към двата момента, от друга страна е налице частично изпълнение, което не е отчетено при подписване на споразумението. При изначалната липсата на тези данни, не би било възможно да се направят необходимите изчисления, предвид наличието на частично изпълнение.

Съдът не споделя становището на ответниците, че е налице връщане на авансово получената сума, изцяло. Твърди се, че дори ищеца е получил в повече сумата от 25 000 лв.

Във връзка с това си становище, с отговора на исковата молба, ответното дружество твърди, че сключването на споразумението от 12.11.2014 г. било предходно от сключване на друго споразумение с нотариална заверка на подписите от 30.10.2014 г. между същите страни. По силата на това споразумение, ответното дружество и управителя му като физическо лице, се задължили да платят допълнително на ищцовото дружество сума в размер на 287 140.00 лв. в срок до 31.10.2014 г. Това споразумение било подписано, след като ответното дружество вече било изпълнило всичките си задължения към ищеца. Вследствие на това с преводно нареждане от 31.10.2014 г. ответното дружество на ищеца сумата 160 000.00 лв. по издадени кредитни известия към фактури№ 1237/1238 / 23.07.29014 г., издадени по договора от 23.07.2014 г. за покупко-продажба на 300 тона царевица.

Видно от съдържанието на соченото от ответното дружество споразумение, същото е с дата 23.10.2014 г., а нотариалната заверка е от 30.10.2014 г. това споразумение урежда отношенията между страните, свързани с неизпълнение от ответното дружество на договори за покупко-продажба на слънчоглед, реколта 2014 г. , на обща стойност 287 140.00 лв.

Според представените по делото от вещото лице заключение и справка, ищеца е предплатил авансово на ответното дружество 289 140.00 лв. за 650 тона слънчоглед, реколта 2014 г. От тях ответното дружество е доставило 316.68 тона за 143 619.32 лв. За недоставените 333 320 тона според счетоводството на ответното дружество по КИ 61 / 31.10.2014 г. са върнати на ищеца 144 583.88 лв. от общо по КИ 61 / 31.10.2014 г. 201 099.88 лв. В това КИ за посочената сума са включени и фактурите 1237/1238 / 23.07.2015 г. за 182.58 тона царевица и за 100 тона царевица.

В счетоводството на ищеца обаче не е осчетоводявано КИ 61 / 31.10.2014 г. Безспорно е обаче, че на 31.10.2014 г. е извършен банков превод от ответното дружество към ищеца на сумата 160 000.00 лв. с основание по КИ 59.60.61,62. От счетоводството на ответното дружество липсват КИ 59,60 и 62 с обяснението,че нямало такива предадени за осчетоводяване. На место в счетоводството на ответното дружество вещото лице установило, че КИ 57,58,59 и 60 са анулирани, не са откъснати от кочана фактури на дружеството.

Освен горното плащане, безспорно е, че с банков превод от 27.10.2014 г. ответното дружество привело на ищеца сумата 50 000 лв., с основание по КИ 57/ 24.10.2014 г.

На 30.10.2014 г. е извършен банков превод от ответното дружество към ищеца в размер на 15000 лв. с основание по КИ 58 / 29.10.2014 г.

Както вече бе посочено КИ 57 и 58 са анулирани, но в съдържанието им като наименование на стоките е записано недоставено количество слънчоглед, реколта 2014 г.

Според заключението на вещото лице по двата превода за общо 65 000 лв. не е осчетоводена конкретна фактура. Съставеното банково извлечение отразява движение на пари, но не и извършване на сделка. На практика това означава, че са преведени пари без основание. Ответното дружество е следвало да посочи кое именно задължение погасява с конкретната сума. При неизпълнение на това задължение се следва принципа “ който плаща зле, плаща втори път“.

При това положение следва да се приеме, че в платената от ответното дружество на ищеца сума от 160 000 лв. не следва да се включва връщане на авансово получената сума за доставка на царевица.

Анализирайки в хронология събраните по делото доказателства съдът приема, че всички доставки и плащания през м. октомври се отнасят към уреждане на отношенията между страните по договорите за покупко-продажба на слънчоглед, респ. по сключеното в тази връзка споразумение.

Във връзка с грешно съставени и анулирани документи, вещото лице сочи, че е нарушен принципа на документалната обоснованост, тъй като на тяхно място не са съставени нови. Според вещото лице няма документална обоснованост за преводите на 50 000 лв. и 15 000 лв., което представлява грубо счетоводно нарушение.

Това дава основание на съда да приеме, че счетоводството на ответното дружество не е водено редовно, а оттам се поставя под съмнение коректността на взетите счетоводни операции.

За ищцовото дружество вещото лице не сочи подобни констатации, и в този смисъл не се поставят под съмнение коректността на взетите от него счетоводни операции. Неосчетоводяването навреме на доставените 17.42 т. царевица се обяснява с късно представен документ в счетоводството.

С оглед изхода на делото съдът следва да разгледа и възраженията на ответниците, предявени при условията на евентуалност.

Съдът намира за неоснователно правопогасяващото възражение на ответника за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписите на Споразумението от 12.11.2014 г., на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, противоречие с добрите нрави и липса на основание.

За да се приеме нищожност поради липса на съгласие е необходимо да се установи, че външно е обективирана воля,но тя не съответства на вътрешното волево решение,т.е. външното волеизявлението не се припокрива с вътрешната воля. При нализа на събраните по делото доказателства съдът намери, че твърденията за упражнено насилие не се доказват по несъмнен и категоричен начин. Преки показания в тази насока дава единствено съпругът на ответницата А.Х. – св. Т. Х.. Същият обаче е пряко заинтересован от изхода на делото, а и показанията му тази насока са в противоречие с правилата на формалната логика и с действията им впоследствие, като семейство. Същият твърди, че А. подала жалба веднага след завръщането им в гр. Разград на 12.11.2014 г. видно от приложената по делото жалба, същата носи дата 13.11.2014 г. и в нея се описват събития от 13.11.2014 г. Входящият номер на жалбата от МВР е от 14.11.2014 г.

Показанията дават св. П.-гл. счетоводител на ответното дружество и св. А. – майка на А.Х.. Същите обаче нямат преки впечатления и преразказват, казано им от пряко заинтересовани от изхода на делото лица.

Свидетеля Х. твърди, че и първото споразумение било подписано вследствие на упражнено насилие. Независимо от това, след подписване на споразумението, те не се оплакали на компетентните органи, при положение, а започнали да извършват действия по изпълнението му. При подписване на второто споразумение, независимо, че знаели къде отиват, и били сами в автомобила си докато следвали автомобила на С., те отново не сезирали компетентните органи.

При заверка на подписите на споразумението от 12.11.2014 г. , св. Т. – пом. Нотариус, заявява, че при извършване на процедурата по заверка на подписите не установила нищо притеснително у никоя от двете страни, което да я наведа на мисъл за упражнена по отношение на някоя от двете жени принуда или неразбиране на текста. Дори във времето, когато останали сами / по време на плащане на таксата/, А. не отправила някакви въпроси към нея.

Показанията на св. .З. се отнасят към поведение на ответницата А.Х., относимо към по- късен период. Констатираното от него състояние може да бъде породено от различни фактори и обстоятелства, включително и от факта, че дължи голяма сума пари.

Описаните в медицинското удостоверение увреждания не могат да се свържат пряко с упражнено насилие за подписване на споразумение, независимо, че съответстват като дата.

Недоказани останаха и твърденията за упражнена заплаха спрямо А. от непознат телефонен номер, който не можело да бъде избран обратно.

При подписването на споразумението не е налице и противоречие с добрите нрави. Нормално и в съответствие с тези нрави е длъжникът да се съгласи да подпише споразумение с кредитора си за разваляне на договор и за дължими суми.

Не е вярно, че липсва основание за подписване на споразумението от 12.11.2014 г. В случая основанието е авансово платената сума от ищеца и липсата на изпълнение. При това положение ищеца, като кредитор, може да поиска разваляне на договора и връщане на платената сума, съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗЗД.

По изложените по – горе съображения не е налице и унищожаемост на процесното споразумение, като сключено при заплашване. Относно твърдението за измама не се сочи нищо конкретно.

Неоснователно е и възражението за порок във формата на нотариалното удостоверяване. От показанията на нотариус Ш. и пом.нотариус Т. се установява, че всички техни щампи са съобразени с нормативните изисквания и реквизити, относно този вид удостоверяване. Данните от документите за самоличност се проверяват от съответното длъжностно лице, но не се отразяват като съдържание в съответния щемпел.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъди разноски за тази инстанция съобразно уважената част от иск в размер на 2932.28 лв.

На ответника “ АСТУР “ ООД, ЕИК ******** следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлителната част от иска в размер на 54.28 лв., а на ответника А.Г.Х. разноски също съразмерно с отхвърлителната част в размер на 564.49 лв. По делото липсват доказателства А.Х. да е заплащала сума в размер на 100 лв. – депозит за вещо лице, както е посочено в приложения списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представената бележка сумата от 200 лв. е внесена изцяло от ответното дружество, на което обаче следва да бъдат присъдени само 100 лв., съобразно определението на съда.

При това положение и след служебно прихващане, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 2313.51 лв., както и разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № 111 / 2015 г. на РРС в размер на 3178.00 лв., съразмерно с уважената част от иска

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че “ АСТУР “ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление В С. Гецово, обл. Разград, ул. “ Иван Вазов “ № 65, представлявано от управителя А.Г.Х. и А.Г.Х., като ДЛЪЖНИЦИ дължат солидарно на “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД гр. Лясковец, обл. Велико Търново, ЕИК ********, представлявано от управителя М.Н.С., сумата 56 516.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявление в съда - , за които суми са издадени 27.01.2015 г. до окончателно плащане, за която суча е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 250 / 29.01.2015 г., въз основа на документ по чл. 417, т. 3, предл. 2 от ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимостта за горницата над 56 516.00 лв., до претендираната за установяване сума от 69 000 лв.

ОСЪЖДА “ АСТУР “ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление В С. Гецово, обл. Разград, ул. “ Иван Вазов “ № 65, представлявано от управителя А.Г.Х. и А.Г.Х., да заплатят солидарно на “ МИРЕКС ТРЕЙД “ ЕООД гр. Лясковец, обл. Велико Търново сумата 2313.51 лв. лв., представляваща разноски за тази инстанция съразмерно на уважената част от иска и след служебно прихващане, както и сумата 3 178 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № 111 / 2015 г. по описа на РС-Разград, съразмерно на уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

НР