РЕШЕНИЕ № 29

гр. Разград  17.12.2012 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд  на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав :

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

 

Секретар: Н. Р.                               

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

т. дело № 66 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното :

         Производство по реда на чл. 365 и сл. вр. с чл. 239 от ГПК.

         Постъпила е искова молба вх. № 4061 / 06.10.2015 г., подадена от “ НУРТЕКС “ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Брестовене, обл. Разград, ул. “ Н.Й. Вапцаров “ № 3, вписан в TP с ЕИК 116549628, представлявано от управителя – Ф.Р.А.  против “ Текстил сървис България “ ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец ул. “ Гурко “ № 52, вписано в ТР с ЕИК 202611686, представлявано от управителите И.И. и П.П. с която е предявен иск в размер 56 909.85 лв., представляваща доставени текстилни облекла по проформа-инвойс фактури № 3 / 07.08.2014 г. за сумата 14 101.32 лв. с вкл. ДДС,  № 4 / 08.08.2014 г. за сумата 14 048.90 лв. с вкл. ДДС, № 5 / 09.08.2014 г. за сумата 14 835.16 лв. с вкл. ДДС и № 5 / 10.08.2014 г.

         Посочените в обстоятелствената част на исковата молба факти, отнесени към заявения петитум, сочат предпоставките на осъдителния иск по 266, ал. 1 вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗД.

         Ответникът  “ Текстил сървис България “ ООД, ЕИК ********* не ангажира становище по допустимостта и основателността на предявения срещу него иск. Препис от исковата молба и от приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл. 367 - 370  ГПК. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК същият не е подал писмен отговор  и    не е  направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.           

         Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца и в съдебно заседание, като с оглед неподаване на писмен отговор и неявяване на представител на ответника, който не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, се иска постановяване на неприсъствено решение, което съдът прие с протоколно определение от 15.12.2015 г..

         В подкрепа на иска  е представена изискуемата се съгласно чл. 366 от ГПК справка. Представени са и копие от договор от 15.04.2014 г.; копия от проформа-инвойс фактури № 3 / 07.08.2014 г. за сумата от 14101.32 лв. с вкл. ДДС, № 4 / 08.08.2014 г., за сумата от 14048.90 лв. с вкл. ДДС, № 5 / 09.08.2014 г. за сумата от 14835.16 лв. с вкл. ДДС и №  5 / 10.08,2014 г.; копие от стокови разписки от № 1 до № 33 за доставени облекла през периода от 17.05.2014 г. до 05.08.2014 г.

         В съдебно заседание ищеца представя и справка относно това с кои стокови разписки е предадено изработеното, отразено в приложените 4 бр. Проформа инвойс фактури.      

         Ответникът не се явява и не взема становище по иска.

         Разградският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното: С ангажираните по делото доказателства, съответно на посочените в исковата му молба обстоятелства, предявения от ищеца иск се явява вероятно основателен. Не се спори, че между страните по делото са установени договорни отношения по силата на договор от 15.04.2014 г. с предмет изработване на облекла. Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поставя плащането на цената в зависимост от приемане на работата. Видно от представените стокови разписки ищеца, в качеството му на изпълнител е изпълнил задължението си и е предал на ответника, в качеството му на възложител, изработените облекла. При това положение ищеца, в качеството си на изправна страна има право да иска от ответника заплащане на договорената по договора цена за изработеното.

         По отношение размера на предявения иск съдът констатира, че сбора от неплатените суми по четири броя проформа инвойс фактури е в размер на 56 909.85 лв. В обстоятелствената част на исковата молба не е посочен отделно размера на претенцията по фактура №  6 / 10.08.2014 г. В тази връзка се сочи само фактура № 5/10.08.2014 г. без да е посочен размер. В действителност такава фактура няма. Представена е фактура  №  6 / 10.08.2014 г. за сума в размер на 13 924.47 лв. сумата по последната фактура е включена в общия размер на претенцията от 56 909.85 лв., поради което съдът приема, че сумата по тази фактура също е претендирана от ищеца.

 Ответникът не е подал отговор по реда на чл. 367 от ГПК на изпратената му искова молба и доказателствата към нея и не се е явил в първото по делото съдебно заседание, без да направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

С протоколно определение на съда от 15.12.2015 г. съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: искът вероятно е основателен съобразно представените по делото писмени доказателства, ответникът не е подал отговор по реда на чл. 367 от ГПК на изпратената му искова молба с приложения, не се е явил в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Предвид това и в съответствие с разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната от него обща сума в размер на 56 909.85 лв.

 На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на извършените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на внесената държавна такса 2 276.39 лв., за което са представени доказателства.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА “ Текстил сървис България “ ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец ул. “ Гурко “ № 52, вписано в ТР с ЕИК ********, представлявано от управителите И.И. и П.П. да заплати на “ НУРТЕКС “ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Брестовене, обл. Разград, ул. “ Н.Й. Вапцаров “ № 3, вписан в TP с ЕИК *********, представлявано от управителя – Ф.Р.А., сумата 56 909.85 лв. / петдесет и шест хиляди деветстотин и девет лева и осемдесет и пет стотинки /, представляваща сбор от неизплатено задължение по договор от 15.04.2014 г. за изработка на облекла, за които са издадени следните проформа инвойс фактури: № 3 / 07.08.2014 г. за сумата от 14101.32 лв. с вкл. ДДС, № 4 / 08.08.2014 г., за сумата от 14048.90 лв. с вкл. ДДС, № 5 / 09.08.2014 г. за сумата от 14835.16 лв. с вкл. ДДС и №  6 / 10.08,2014 г. за сумата  13 924.47 лв.

ОСЪЖДА “ Текстил сървис България “, ЕИК ********* да заплати на “ НУРТЕКС “ ЕООД, ЕИК ********* И.Г.Р. сумата 2 276.39 лв.  за извършени съдебни разноски.

 Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

 

                                                                                                  Съдия:

 

НР