РЕШЕНИЕ №
Гр.Разград, 21.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
На седми
декември, две хиляди и петнадесета година
В публичното
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
При
участието на секретар: Д.Г.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова въззивно търговско дело № 79 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Делото е
образувано по въззивната жалба на Община Самуил,представлявана
от кмет Б.М. против Решение
№248/23.06.2015 год.,постановено по гр.дело №721/2014
год. по описа на ИРС,с което съдът е
осъдил Общината ,сега жалбоподател да заплати на ищеца „Хидрокан”ЕООД,гр.София
сумата 17 940 лв. ,представляваща остатък от дължимо възнаграждение по
Договор за услуга №12/29.01.2009 г. за изготвяне на идеен проект за обект
„пречиствателна станция за отпадъчни води с.Самуил”,ведно със законната лихва
върху присъдената сума, начиная от завеждане на иска
до окончателното й заплащане.В полза на ищцовото
дружество са присъдени понесените разноски в производството.В жалбата се
навеждат доводи за неправилност ,незаконосъобразност и необоснованост на
решението,както и за постановяването му при нарушение на процесуалните
правила.Прави се искане за неговата
отмяна и постановяване на друго по спора,
с което предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло.
Отговор
на жалбата в законоустановения срок е подаден от другата страна.В него застъпва
становище за законосъобразност и правилност на атакуваното решение, както и за
постановяването му при спазване на процесуалния и материален закон.И двете
страни претендират заплащане на разноски.
РОС, като съобрази представените доказателства и
становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото сключили на 29.01.2009 г. Договор за услуга № 12, на
основание чл.31, ал.1 от Наредбата за възлагане на малки обществени
поръчки/НВМОП - Отм./, по силата на който ответната Община-Самуил, в качеството
на Възложител,възложила, а „Хидрокан” ЕООД,гр.София,
в качеството на Изпълнител, приело да изготви идеен проект за обект
„Пречиствателна станция за отпадъчни води на с.Самуил, община Самуил” със
съответното съдържание според насоките на Оперативна програма/ОП/ „Околна среда
2007-2013г. В чл.4 договорили възнаграждение за извършената услуга в размер на
29 900.00 лева без ДДС, платима съгласно чл.5 на части, както следва: авансово
в размер на 15 % от стойността, платими в 7-дневен срок от подписване на
договора /ал.1/ ; плащане в размер на 35 % от стойността – след предаване на
проектната работа с двустранен приемо-предавателен
протокол, подписан от страните /ал.2/ и окончателно плащане на остатъка от 50%
от стойността - след финансиране на проектното предложение от ОП „Околна среда
2007-2013г.“към МОСВ. Съгласно чл.3 от Договора Изпълнителят се задължил да
изпълни възложената му работа в срок до 5 /пет/ седмици от датата на превеждане
на авансовото плащане.
Страните не спорят ,че възложеният на ищцовото дружество идеен проект е предаден на Възложителя
Община-Самуил и приет без забележки и възражения на 16.02.2009г.В този смисъл е
и заключението по назначената по делото пред РС съдебно-икономическа
експертиза, според която физически проектната документация съществува в архива
на Общината без да са представени от двете страни приемо-предавателни
протоколи. На същата дата ищецът издал Фактура № 00000000068/16.02.2009г. за
сумата от 4 485.00 лева без ДДС или 5 382.00 лева с ДДС, представляваща
авансовата вноска от 15 % от общо уговореното възнаграждение по процесния
Договор.
Близо четири месеца по-късно, на
04.06.2009г. ищецът издал Фактура № 00000000079/04.06.2009г. за сумата от 10
465.00 лева без ДДС или 12 558.00 лева с ДДС, представляваща втората вноска от
дължимото плащане в размер на 35 % от договореното възнаграждение. Експертизата
установява ,че описаните фактури са заведени в счетоводствата на двете страни
по договора, като Община-Самуил е изплатила сумите по тях в полза на
дружеството-Изпълнител, за което по делото са представени и съответните
документи за извършени плащания по
банков път – 2 броя преводни нареждания, съответно от 06.02.2009г. и от
11.06.2009г.
Община-Самуил кандидатствала с
проектното предложение „Изграждане на ПСОВ, канализация и водопровод –
с.Самуил” по ОП ”Околна среда 2007-2013г.” към МОСВ по процедура
BG161PO005/08/1.12/01/07 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни
и отпадъчни води в агломерации от 2000 до 10000 е.ж.”., като документацията
била представена в Министерството с вх.№ 58117-125-618 на 05.03.2009г., но с
Решение № 50 от 02.07.2009г., издадено от ръководителя на Управляващия орган на
Оперативната програма, тази процедура за подбор на проекти била прекратена. В
изпълнение на решението, на 11.11.2009г. проектното предложение за изграждане
на Пречиствателна станция за отпадни води, канализация и водопровод – с.Самуил,
било върнато на Общината с Приемо-предавателен
протокол.
След като не била одобрена за
бенефициент по програмата Община Самуил не изплатила на „Хидрокан”
ЕООД ,гр.София остатъка от 50% от договореното възнаграждение по договора.Счита
,че не дължи тази сума, тъй като за нея липсвало финансиране по проекта от страна на МОСВ. Според
заключението по съдебно-икономическата експертиза неизплатената сума по
договора възлиза в размер на 14 950.00 лева без ДДС или 17 940.00 лева с ДДС, която
втора сума се явява и исковата претенция.
Установява се по делото ,че впоследствие
била открита нова процедура BG161РО005/11/1.12/02/25 от МОСВ, по която Община Самуил
не е била включена в Списъка с допустимите бенефициенти, съответно не е кандидатствала за отпускане на финансови
средства по тази нова процедура.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна,РОС направи следните правни изводи:Подадената въззивна жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
Предявени са два
обективно съединени иска – иск с
правно основание чл.79 ал.1 в.вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД и
иск с правно основание чл.86 ЗЗД.Между страните в производството е възникнало
облигационно правоотношение въз основа на сключения на 29.01.2009 г. договор за
изготвяне на идеен проект за обект „ПСОВ с.Самуил”. Същият представлява договор
за изработка по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, сключен след провеждане на
процедура по реда на НВМОП. Установява се в производството и фактът на
изпълнение от страна на дружеството – ищец на поетото по договора задължение:
предаване в срок на ответната община, на изработения от ищеца идеен
проект.Възложителят е приел работата без възражения за неправилно
изпълнение, с което е възникнало и задължението му, при условията на чл.266,
ал.1 във вр. с чл.264 от ЗЗД, да заплати уговореното
възнаграждение за същата.Такова остава дължимо след извършените две плащания в размер на 50 % от уговореното
възнаграждението, изплатено, съобразно клаузите на подписания Договор за
услуга /чл.5, ал.1 и ал.2 от Договора/.
За неоснователно, както и РС ,така и РОС
намира възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност по
отношение на така претендираното вземане. За него е
приложима общата 5-годишна погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД, която следва да се брои от момента, когато възниква изискуемостта
на претендираното задължение на неизправната страна
по договора. В случая исковата молба е подадена на преди изтичането на пет
години от сключване на договора между страните.
По отношение на вземането по чл.5, ал.3
от Договора, при доказана в хода на делото липса на плащане от страна на
ответника-Възложител, съдът приема че е дължимо в полза на ищеца-Изпълнител.
Изискуемостта на това вземане, съобразно договореното между страните, е била
обусловена от евентуалното финансиране на проектното предложение от ОП ”Околна среда
2007-2013г.” към МОСВ. Поради прекратяване на процедурата за подбор на проекти
по тази ОП с Решение № 50 от 02.07.2009г. и връщане на проектната документация на
Община-Самуил, очакваното финансиране е практически неосъществимо, което обаче
не изключва задължението на Общината, в качеството й на Възложител на
изработения и приет от нея идеен проект да заплати изцяло на Изпълнителя
договореното възнаграждение за извършената от него работа. Противното би било в
противоречие с принципа на облигационното право,залегнал в разпоредбата на
чл.81 ал.2 ЗЗД, т.е. би означавало, че липсата на парични средства освобождава
от отговорност за плащане.Договорката ,постигната в чл.5, ал.3 от Договора не следва да се тълкува като модалитет по смисъла на чл.25 ЗЗД, разглеждайки
финансирането от МОСВ като бъдещо несигурно събитие, доколкото в отношенията
между страните то е уговорено като падеж за престиране
на плащане, а не обуславящо действието на целия договор или неговото
прекратяване, какъвто е смисълът на чл.25 от ЗЗД.
Община-Самуил се явява неизправна по
договора страна и отговорността й следва да бъде ангажирана на осн.чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД ,като същата бъде осъдена да заплати дължимата
в полза на ищеца сума, представляваща остатък от договореното в чл.4 от Договора
възнаграждение на Изпълнителя, неизплатено към момента и дължимо в размера на исковата
претенция от 17
940.00 лева с ДДС, представляващи 50 % от стойността на цялото
договорено възнаграждение,още повече и заради това, че без изготвения проект
изначално тя не би могла да кандидатства по
съответната ОП по която не е определена за бенефициент по независещи от
изпълнителя-ищец причини.
Горното поражда и задължението на Възложителя за заплащане на
обезщетение за забава , на основание чл.86 от ЗЗД, в размер на законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2014г. до окончателното
изплащане на задължението.
В този смисъл,РОС не споделя възраженията на Община Самуил за
неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното от ИРС решение.Същото следва да бъде потвърдено
като допустимо,правилно и законосъобразно.При разглеждане на делото не са
допуснати и процесуални нарушения.
„Хидрокан”ЕООД претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция ,но с отговора на въззивната
жалба не представя доказателства за направени такива,както и списък на
разноските по чл.80 от ГПК ,поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното,
РОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №248 / 24.06.2015г., постановено по гр.д. № 721 /
2014г. по описа на РС Исперих.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ