ОПРЕДЕЛЛЕНИЕ №

Гр. Разград 28.09.2015 г.

Разградски окръжен съд на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. т. дело № 61 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Постъпило е Възражение вх. № 7907 / 12.09.2015 г., подадено от “АРМА ГТМ“ ЕАД гр. Лозница, обл. Разград, представлявано от Д.А.А., в което се излага, че дружеството било лишено от възможност да оспори вземането по Заповед № 600 / 27.02.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 412 / 2015 г. по описа на РС – Разград, на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съображенията му за това са, че заповедта не е била връчена по надлежният ред, тъй като не са спазени изискванията по ГПК за връчването. Счита, че не са изпълнени изискванията за призоваване на търговци по чл. 50, ал. 3 и 4 от ГПК вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК. С възражението, по реда на чл. 419 от ГПК е депозирана частна жалба, срещу разпореждането за незабавно изпълнение, в частта, с която е уважена претенцията за лихва за върху главницата, за периода 15.11.2011 г. -23.02.2015 г. в размер на 1679.04 лв. и сумата 40.00 лв., представляваща разноски. Моли съда да приеме възражението и да спре издадената Заповед по чл. 410 от ГПК

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства – покана за доброволно изпълнение и Удостоверение изх. № 7996 / 10.09.2015 г. на Г.С. – ЧСИ, рег. № 761, район на действие ОС-Разград, според която ПДИ е връчена на длъжника на 28.08.2015 г., намира, че възражението е процесуално допустимо, като подадено в срок от надлежна страна по реда на чл. 423 ГПК. Възражението е изпратено по пощата с пощенско клеймо на изпращача – 10.09.2015 г. Разгледано по същество същото се явява и основателно.

Първоинстанционното дело е образувано по заявление на “ СИЛИМЕКС “ ЕООД гр. Исперих, обл. Разград, ЕИК 117017418 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника “АРМА ГТМ“ ЕАД гр. Лозница за сумата 5 906.80 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2015 г. до окончателно плащане, сумата 1679.04 лв., представляваща лихва за периода 15.11.2011 г. -23.02.2015 г. и сумата 151.72 лв. представляваща разноски. Разградският районен съд приел, че са налице предпоставките за уважаване на искането и издал Заповед № 600 / 27.02.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

На 04.03.2015 г. на длъжника “АРМА ГТМ“ ЕАД гр. Лозница е изпратено съобщение, ведно със заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 412 / 2015 г. по описа на РС – Разград. От приложеното по делото съобщение е видно, че същото се е завърнало в цялост, с отбелязване на връчителя, че на 12.03.2015 г. посетил адреса, където нямало такава фирма. С резолюция от 17.05.2013 г. съдия – докладчика приел, че е налице редовно връчване на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, на 12.03.2015 г.. С разпореждане от 31.03.2015 г. съдия –докладчика разпоредил да се издаде изпълнителен лист за посочените по горе суми, след което същия ден е издаден и изпълнителен лист.

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение пред съответният въззивен съд при наличието на някоя от следните алтернативни предпоставки: 1. Заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, т.е. нарушени са правилата за връчване; 2. Заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването й той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Б България; 3. Длъжникът не е могъл своевременно да узнае за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства и 4. Длъжникът получил заповедта лично, не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

В настоящият случай възражението е депозирано в срок. Видно от представеното по делото Удостоверение изх. № 7996 / 10.09.2015 г. на Г.С. – ЧСИ, рег. № 761, район на действие ОС-Разград, ПДИ е връчена на длъжника на 28.08.2015 г. В самото възражение длъжникът сочи, че негов служител узнал за наложен запор на 10.08.2015 г. Възражението и частната жалба са депозирани по пощата с пощенско клеймо на изпращача – 10.09.2015 г.

При тези фактически констатации съдът приема, че възражението е неоснователно. В същото се сочи, че в съобщението, върнато в цялост, връчителя отбелязал, че лицето не може да бъде намерено на адреса, посочен в съобщението. В действителност, в съобщението връчителя отбелязал следното: “ На 12.03.2015 г. отидох на адреса. Там няма такава фирма.“ При тълкуване на отразеното от връчителя съдът прие, че в случая търговеца изобщо не се намира на адреса. В подкрепа на този извод съдът установи, че и самия длъжник, във възражението си сочи, че ПДИ е връчена едва на 28.08.2015 г. и то след изпращане на изрична молба всички призовки и съобщения по изп. дело да се изпращат на пълномощника в гр. София.

Въззивната инстанция приема, че при така извършеното отбелязване в съобщението за връчване на заповедта за изпълнение, за съда не е съществувало задължение да разпореди залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Такова уведомление се залепва само в случай, че връчителят не намери достъп до канцеларията на търговеца или не се намери служител, съгласен да получи съобщението, но търговецът е на последния вписан в регистъра адрес. Ако връчителят намери, че търговецът изобщо не се намира на адрес, това се отбелязва в съобщението и то се прилага като редовно връчено, както в случая правилно е процедирал и РС-Разград, прилагайки разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 423, ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, възражението на длъжника се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Съдът намери за неоснователна и частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата за периода от 15.11.2011 г. до 23.02.2015 г. в размер на 1679.04 лв. и за сумата 40.00 лв., представляваща разноски, поради което същото следва да бъде оставена без уважение. В подкрепа на частната жалба не се представят каквито и да било доказателства, които да бъдат обсъдени във връзка с жалбата.

По изложените съображения и на основание чл. 423, ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, Воден от горното Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА Възражение вх. № 7907 / 12.09.2015 г., подадено от “АРМА ГТМ“ ЕАД гр. Лозница, обл. Разград, ЕИК 116588129, представлявано от Д. А. срещу Заповед № 600 / 27.02.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 412 / 2015 г. по описа на РС - Разград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “АРМА ГТМ“ ЕАД гр. Лозница, обл. Разград, ЕИК 116588129, срещу Разпореждане от 31.03.2015 г. в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист за сумата 1679.04 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 15.11.2011 г. до 23.02.2015 г. и за сумата 40.00 лв., представляваща част от присъдените разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.