ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№… Разград
8. Х.2015 Разградски окръжен
година Град
2015
съд състав
8. Х. закрито
На Година
В заседание в
следния състав:
ЛАЗАР МИЧЕВ
Председател
РАЯ
ЙОНЧЕВА ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Членове
2015 №67 ч.
в. т.д.
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
дело по
описа за година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.274, ал.1,
т.1 във вр. с чл.130 ГПК.
Делото е образувано по ч.жалба вх.№8040,
депозирана в регистратурата на РРС на 16.ІХ.2015г. от ЕТ”БУРАН-ИВАН СТОЙЧЕВ, ЕИК826053879, със
седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Разград, ул.”13-ти март”№11,
чрез процесуален представител по
пълномощие –адв. Дочева против Разпореждане №2421/4.ІХ.2015г. / , с
което състав на РРС е прекратил образуваното му на производство гр.д.№995 по
опис за 2015г., приемайки, че е сезиращият го по реда на чл.108 ЗС иск е недопустим
поради преюдициалната му обусловеност от дължимо по реда на чл.53,ал.2ЗКИР производство, за реализиране
на каквото по делото няма данни да е предприето между страните.
Преграждащият хода на делото акт е
връчен на ищеца на 8.ІХ.2015г. Считано от тази дата, законоустановения
едноседмичен срок за обжалването му изтича на 15.ІХ.2015-вторник, присъствен
ден. Жалбата е изпратена чрез куриерска услуга, в плик и прилагане на товарителница, , удостоверяваща подаването й на 15.ІХ.2015г.
В законоустановен и предоставен
ѝ за това срок, насрещната по жабата страна е депозирала писмен отговор,
оспорващ основателността ѝ.
Като подадена в срок, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от легитимираща интерес от
обжалването страна, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С молба вх.№5033, депозирана в регистратурата
му на 8.VІ.2015г., РРС е бил сезиран с
иск, предявен от жалбоподателя против „ЕЛЕНА ГРУП”ЕАД,ЕИК175340415, със
седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, р-н Лозенец,
ул.”Плачковица”№1, вх.А, ап.24, за ревандикиране на недвижим имот, индивидуализиран,
като самостоятелен обект в сграда-Административен офис, находящ се в гр. Разград, партерен етаж на жил.блок с
адм.адрес бул.”Васил Левски”№4, със застроен площ от 96,60кв.м. и обем от
270м34.
В исковата си молба жалбоподателят
индивидуализира спорния имот с описанието, даденото му в позиция 2 на нот.акт №105/20.VІІ.2005г. по
нот.д.№752/2005г. по опис на нотариус Костов, с рег.№282 и –н на действие при
РРС, приложен към молбата като
доказателство за притежавано от него право на собственост. Срещу позиция 1 на
приложения документ за собственост е
посочено, че по силата на сключения с него договор за покупко -продажба, жалбоподателят е придобил
собственост и върху самостоятелен
търговски обект –закусвалня, състоящ се от 226,75кв.м застроена площ, находящ
се в гр. Според нотариалния акт,
всеки от имотите е описан като съседен
на другия.
В обстоятелствена част
на иска са изложени подробно данни за влязла в сила на през.м.ІІІ.2008г. кадастрална карта,
според която на обект „закусвалня” е
даден идентификатор 61710.502.6186.7.25, под който същият е индивидуализиран в Постановление
за възлагане №03222/16.VІ.2010г., издадено от ЧСИ Солаков, рег.№761, във връзка
с насочени към този имот действия на принудително изпълнение по образувано
срещу жалбоподателя изп.д.№20107610400151, легитимиращо конституирания с
молбата ответник като негов собственик.
Обосновавайки интереса си от търсената по реда
на чл.108 ЗС защита, в молбата си жалбоподателят е посочил, че ответникът е въведен с във владение на
претендирания по иска имот”административен офис” извън възложените му с
постановлението права, поради неправилното му отразяване в
кадастралната карта с идентификатора на закупената при публична продан
„закусвалня”.
В този си състав съдът
приема, че с иска си жалбоподателят
търси защита на права към дата на предявяването му, а не за минал период, което
би предоставило преюдициалната му обусловеност от установителното действие на
иска по чл.53ЗКИР, в редакция към 2014г., респ.
на чл.54 от действащия към дата
на иска ЗКИР.
Кадастралната карта има информативно значение и от гледна
точка дали и как даден имот е отразен в КК, няма пряко действие върху
действително притежаваните вещни права. Индивидуализацията на недвижим имот
съобразно кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на
исковата молба. Данните могат да бъдат събрани и в хода на процеса чрез
представяне на скица, установяваща как имотът е заснет и нанесен в
кадастралната карта, а могат да бъдат изискани и служебно от съда с оглед
задължението му да отрази в решението си индивидуализацията на имота както по
документи за собственост, така и по КК. Дори имотът да не е заснет в
кадастралната карта, то с оглед нейното информативно значение, това не може да
се отрази върху притежаването на вещни права и съдът дължи произнасяне налице
ли са такива за ищеца съобразно представените от него доказателства. В случая, твърденията
на ищеца за грешка в кадастъра по отношение на процесния имот са само
фактически и се следва доказването им по реда на ГПК.
Първоинстанционният
съд е приел , че предявеният иск е
процесуално недопустим , тъй като моментът, към който следва да се преценява
наличието на спорното материално право, е моментът на одобряване (влизане в
сила) на действащия към момента кадастрален план, който, по твърдение на ищеца погрешно е
отразил процесния имот под идентификатора на друг имот. Въз основа на това е прието, че правният спор
по чл. 53, ал. 2 ЗКИР(отм.)
е преюдициален по отношение на спора по чл. 108 ЗС.
Посочена е и практика на ВКС по този въпрос, която в този си състав съдът
намира за неотносима към конкретния казус и касаеща зависимостта н исковете за
собственост с иска за установяване непълноти и грешки в кадастъра при действие
на чл.53ЗКИР отм. Факт
е, че постановената по въпроса практика
на ВКС по чл.290 ГПК, относно зависимостта на исковете по чл.108 и чл.53ЗКИР е
разностранна и в тази връзка, на съда е служебно известно, че на производство
пред ВКС са образувани ТР 4/2014 г. на ОСГК на ВКС т. 4а
и ТР 5/2014 г. а ОСГК на ВКС - раздел 2-ри, касаещи проблемите по приложението
на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, в редакция до изменението с
ДВ, бр. 49/2014 г.
Според настоящата инстанция, с
предявения иск спорът относно собствеността, респ. основателността на
осъществяваната върху имота фактическа
власт се сочи от ищеца като възникнал след влизане в сила на кадастралната
карта и предприетите от ЧСИ действия на принудително изпълнение. Т.е., разрешаването на спора за материалното право върху имота има
преюдициално значение по отношение на
отразяването му в кадастралната карта, а
не обратно.
Съгласно разпоредбата на чл.
53, ал. 2 ЗКИР - в редакцията му преди измененията с ДВ бр. 49/ 13.06.2014
г., която е посоченото от ищеца правно основание на претенцията му, непълнотите
или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри,
се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато тези
непълноти или грешки са свързани със спор за материално право, те се отстраняват
след решаването му по съдебен ред. След приемане на цитираното изменение на
ЗКИР, по реда на чл.
54, ал.2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за
материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в
кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на
скица - проект, след решаване на спора по съдебен ред.
Обобщавайки изложеното, в този си състав
съдът намира предприетото от РРС прекратяване на образуваното му на
производство гр.д.№996/2015г. за незаконосъобразно. С постановяването му първоинстанционния съд
не е отчел настъпилите към дата на иска изменения в ЗКИР и е дал неправилен
отговор на въпроса за допустимостта на иска
Водим от горното, Съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно Определение
№2421/4.ІХ.2015г., преграждащо хода на гр.д.№996/2015г. по опис на РРС и
ВРЪЩА
делото за предприемане на следващите се по хода му съдопроизводствени
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.