О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 09. 10. 2015г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Валентина Димитрова

Ирина Ганева

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. т. д. № 68 по описа за 2015 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Юробанк България” АД гр. София чрез пълномощник против Определение № 1689/ 25. 06. 2015 г. по гр. д. № 728/ 15г. по описа на РС Разград, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за неподсъдност на делото пред РС Разград с молба да бъде изпратено по подсъдност на РС София. В жалбата се излагат доводи, че определението е необосновано, незаконосъобразно и жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и да прекрати производството пред РС Разград, а делото да бъде изпратено за разглеждане от РС София.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на частната жалба.

Съдът намира, че частната жалба е допустима, а по същество неоснователна.

Пред РС Разград е било образувано настоящото производство по предявена искова молба от Е.А.С. и П.П.С. *** срещу „Юробанк България” АД гр. София с искане на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД да бъдат признати за нищожни клаузи на договор за потребителски кредит HL 22914-308/21. 08.2007 г., както и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1996, 20 евро. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местната подсъдност на спора, като счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 108 от ГПК, предвид седалището му в гр. София и делото следва да бъде изпратено за разглеждане пред РС София. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение възражението за подсъдност, приемайки, че ищците имат качество на „потребител” и съгласно чл. 113 от ГПК делото е подсъдно на РС Разград, в който ищците са избрали да предявят иска.

С оглед на така изложеното, определението на районния съд е законосъобразно. Налице е многобройна задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 113 ГПК, обективирана в постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определения, в които е прието, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон; Понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. С разпоредбата на § 13, т. 12, б. "б" от ДР на ЗЗП дейността на кредитните институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека е дефинирана изрично като "финансова услуга", което означава, че ползващите такава услуга физически лица имат качеството "потребител" по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 З. и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата. В конкретния случай, изложените доводи в исковата молба сочат, че исковете се предявяват за защита на права, произтичащи от ползвана финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Правото на избор на местна подсъдност ищците са обосновали с качеството си на потребители на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. Исковете са основани на твърдения за наличие на неравноправна клауза в договора за кредит, засягаща правата на ищците като потребители на финансовата услуга, от което следва, че същите носят белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП, от което произтича правото на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Правото на избор е упражнено с предявяването на исковете пред Разградски районен съд, в чийто район се намира постоянния адрес на ищците, и в резултат на направения избор е дерогирана общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на Софийски районен съд, като съд по седалище на ответника. Жалбоподателят в настоящото производство се позовава на практиката на районни, окръжни и апелативни съдилища, включително и на акт, постановен от ОС Разград, която не е задължителна. Следва да се отбележи, че практиката на ОС Разград, обективирана в соченото Определение от 21. 06. 2013 г. по гр. д. № 135/ 13 г. е изоставена, предвид отменянето му с Определение № 562/ 19. 08. 2014 г. по ч. т. д. № 3457/ 2013 г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното определение на районния съд, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава Определение № 1689/ 25. 06. 2015 г. по гр. д. № 728/ 15г. по описа на РС Разград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.