ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 25.11.2015 г.

Разградски окръжен съд на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

ч. в. т. дело № 73 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.419 ГПК.

Постъпила е частна жалба от АКВАТРЕЙД ООД гр. Разград, представлявано от И.Д.И., вх. № 7528 / 03.09.2015 г. на РРС, против разпореждане от 05.05.2015г., постановено по ч. гр. дело № 806 / 2015 г. по описа на Районен съд Разград, с което е уважено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 ГПК, подадено от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД срещу АКВАТРЕЙД ООД, И.Д.И., Ц.Н.Й., Д.К.К. и А.И.В. за заплащане на задължение по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № REV-006-615 / 26.04.2010 г. В частната жалба се оспорва вземането изцяло, с твърдението за нарушени задължителни разпоредби на ТР № 4 / 2013 г. на ВСК. Подържа се, че РРС не отчел, че представените от заявителя документи били не в оригинал, а в заверени преписи, но дори и от копията било видно, че имало празни графи без подписи. Твърди се също, че книжата не са подписани от длъжниците, както и, че фирмата е плащала дължимите вноски. Възразява за изтекла давност относно вземането за лихви.

Постъпила е и частна жалба от И.Д.И., вх. № 7530 / 03.09.2015 г. на РРС, против същия акт, със същото съдържание, както предходната частна жалба.

С допълнителни молби вх. № 7597 и 7598 / 04.09.2015 г. горните двама жалбоподатели представят банкови извлечения за извършвани плащания по години, за които банката твърдяла, че не са платени.

Постъпили са и допълнения към частните жалби от двамата жалбоподатели вх. № 7617 и 7618 / 07.09.2015 г., в които се излага, че банката не е представила доказателства, че е обявила на длъжника предсрочна изискуемост по дълга. Отново се прави позоваване на представените банкови извлечения, за които се твърди, че доказват недължимост на сумите.

Постъпила е и жалба от АКВАТРЕЙД ООД гр. Разград, вх. № 7526 / 03.09.2015 г., против същото разпореждане, в частта досежно определените в тежест на длъжника съдебни и деловодни разноски, които превишаващи нормативно определените такива. Оспорва се като прекомерно възнаграждението за адвокатски хонорар.

Постъпили са частни жалби вх. № 7967 и 7968/ 15.09.2015 г. от АКВАТРЕЙД ООД гр. Разград и от И.Д.И. срещу Определение № 2410 / 03.09.2015 г. по ч. гр. дело № 806 / 2015 г. по описа на РС-Разград, с което е отказано спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК. Жалбата се твърди, че в съответствие с разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК, по делото са представени убедителни писмени доказателства, че не е налице необслужен банков заем / банкови извлечения /. Твърди се, че от банковите извлечения е виден дълг от 1000 лв., който е обслужван през съответната година.

В предоставения й за това срок, насрещната по жалбата страна УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, представя отговори на частните жалби срещу разпореждането, включително и в частта досежно разноските вх. № 8607 и 8608 / 05.10.2015 г. Твърди се, че на длъжника не е изпращано съобщение за предсрочна изискуемост, тъй като кредита е с настъпил падеж и е изцяло, а не предсрочно изискуем. Излага се, че в жалбите не се сочи, коя точно точка от ТР е нарушена от заповедния съд. Твърди се също така, че представения от банката документ към заявлението е редовен от външна страна, а това, че е представено заверено копие, а не оригинали на документите удостоверяващи вземането, не е процесуално нарушение. Излага се, че разпореждането е правилно и в частта досежно законната лихва, тъй като такава е претендирана от 29.04.2015 г. – датата на подаване на заявлението. Оспорва се, че е изтекла давност по отношение на договорната лихва, тъй като с Анекс № 3 / 19.04.2014 г. срокът за погасяване на кредита е продължен до 20.04.2014 г., от която дата дългът е обявен от банката за изцяло изискуем. На последно място се сочи, че представените от длъжника извлечения, касаят период, за който банката не твърди, че липсват плащания. Претенциите на банката са за период 20.06.2013 г. – 20.03.2014 г. В заключение се отправя молба за оставяне на частната жалба без уважение.

Постъпил е и отговор вх. № 9301 / 23.10.2015 г. от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД подаден срещу частните жалби вх. № 7967 и 7968/ 15.09.2015 г. на АКВАТРЕЙД ООД гр. Разград и на И.Д.И. срещу Определение № 2410 / 03.09.2015 г. по ч. гр. дело № 806 / 2015 г. по описа на РС-Разград, с което е отказано спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК. В отговора се излага, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като не са налице основания по чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението. От една страна представените от длъжника извлечения, касаят период, за който банката не твърди, че липсват плащания, а от друга страна не е представено надлежно обезпечение на кредитора по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.

По частните жалби срещу разпореждане от 7.05.2015г., постановено по ч. гр. дело № 806 / 2015г. по описа на Районен съд Разград, с което е уважено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 ГПК, въззивният съд прие следното:

На 04.05.2015 г., РС-Разград е сезиран от кредитора УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417,т. 2 от ГПК, срещу длъжниците АКВАТРЕЙД ООД, И.И., Ц.Й., Д.К. и А.В., за следните вземания:

- 45 000 лв., представляващи главница по договор за банков револвиращ кредит;

- 12 633.80 лв., представляващи договорна лихва за периода от 20.06.2013 г. до 28.04.2015 г. и

- законна лихва върху главницата от 29.04.2015г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски, представляващи държавна такса в размер на 1152.68 лв. и 1673.41 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. . На задната част на извлечението са отбелязани и датите на ежемесечните падежи в периода от 19.07.2013г. до 20.07.2014г.

Към заявлението е приложен Договор за револвиращ кредит за оборотни средства № REV-006-615 от 26.04.2010 г., сключен между банката, като кредитор, АКВАТРЕЙД ООД гр. Разград, като кредитополучател и И.Д.И., и Ц.Н.Й., като солидарни длъжници, с размер на кредита – 45 000 лв. и срок на погасяване на главницата-20.04.2011 г., по определен погасителен план. С договора са уговорени и лихвите по същия. Приложени са и Анекси към договора, като с Анекс № 1 / 18.04.2011 г., като солидарни длъжници са включени А.И.В. и Д.К.К. и е променен срока за погасяване – 20.04.2012 г. Със следващия Анекс № 2 / 18.04.2012 г., този срок е променен на 20.04.2013 г., а Анекс № 3 / 19.04.2013 г. срока за погасяване е променен на 20.04.2014 г.

Към заявлението банката приложила и извлечение от счетоводните си книги.

При подаване на заявлението, банката е представила доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 152.68 лв.

Представена е фактура за платени от банката на АД “ Димитров и Пелов“ 6 213.67 лв. по Рамков договор за събиране на вземания и Възлагателен протокол, от които 1673.41 лв. за вземането против длъжниците по заявлението.

Представените с частните жалби от жалбоподателите платежни документи, касаят период от 30.12.2010 г. до 03.01.2012 г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че частните жалби против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение са неоснователни. Съгласно чл.417 т.2 ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банка. Представеното извлечение от счетоводните книги на банката – заявител съдържа всички реквизити, необходими за установяване на конкретния договор за кредит: страни; размер на получения кредит; датата на изтичане на срока на договора и размера на неизпълнените задължения на длъжниците към този момент. Обстоятелството, че документите са представени в заверен препис, а не в оригинал, не променя крайният извод за тяхната редовност. От представените копия не се установява липса на подписи на някоя от страните по договора и анексите, но дори договорът и анексите да не носят подписи на всички лица, очевидно е, че подписите за двамата жалбоподатели фигурират на тях. Възражението за липса на подписи на трети лица в случая не може да ги ползва. Оплакването, че положените подписи не са на кредитополучателя и солидарния длъжник, не е относимо към проверката по чл.418 ал.2 ГПК за редовност на реквизитите на представените документи от външна страна. Такова възражение може да бъде направено и проверено в хода на исков процес. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията в жалбите на АКВАТРЕЙД ООД и И.И. за нередовност от външна страна на документите по чл. 417 т. 2 от ГПК.

Падежът на задължението е отразен в извлечението от счетоводните книги за настъпил на дата 20.04.2014 г., която дата е посочена в Анекс № 3 / 19.04.2013 г. и като дата на изтичане на срока на договора. При съпоставка на тази дата с датата на подаване на заявлението в съда – 04.05.2015 г., съдът установява, че последното е подадено, след като срокът на договора за банков револвиращ кредит вече е изтекъл.

Настоящата инстанция намира за неоснователно, развитото в частните жалби възражение, относно наличието на предсрочна изискуемост на задължението, която не е обявена преди подаване на заявлението в съда. Това е така, тъй като, както вече бе посочено, самото заявление е подадено след изтичане на срока на договора и съответно след посочения в извлечението от счетоводни книги редовен падеж на вземането. При тези обстоятелства не може да се говори за предсрочно изискуемост, която, както следва и от самия израз, настъпва преди изтичане на срока на договора. В резултат на това не е и необходимо специално изявление на банката до длъжниците. Това е условие за издаване на заповед за изпълнение, само при хипотезата на предсрочна изискуемост.

Въззивната инстанция намира за неотносимо към заповедното производство, възражението за изтекла кратка погасителна давност на вземането за лихви, съгласно по чл.111 б. ”в” от ЗЗД. Това възражение засяга материалноправна страна на правния спор, поради което подлежи на разглеждане в отделно исково производство по чл. 422 ГПК.

Възражението за недължимост въобще на посочените вземания, също се приема от въззивният съд като неотносимо в хода на заповедното производство. Възражението засяга материалноправната страна на правния спор, поради което подлежи на разглеждане в отделно исково производство по чл. 422 от ГПК.

Представените от жалбоподателите документи, удостоверяващи частично извършени плащания, също не подлежат на проверка в заповедното производство, а следва да бъде анализирани и преценени в отделен исков процес.

По отношение жалбите срещу Определение № 2410 / 03.09.2015 г. по ч. гр. дело № 806 / 2015 г. по описа на РС-Разград, с което е отказано спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК:

Съдът намира и тези жалби за неоснователни. Настоящата инстанция споделя развитите от заповедния съд съображения в тази насока. Не са налице никоя от предпоставките на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Твърдението, че са представени убедителни писмени доказателства е неоснователно, тъй като очевидно се отнасят, към период, за който банката няма претенции.

С жалбите си против определението за спиране, жалбоподателите са направили искане и за спиране на изпълнението по реда на чл. 420 от ГПК. Съгласно чл. 420, ал. 2 от ГПК, спиране може да бъде постановено от съда, постановил незабавното изпълнение. Това означава, че след връщане на делото, компетентния районен съд, следва да разгледа направеното искане и да се произнесе по него.

При тези обстоятелства и тези жалби следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

Частната жалба против издадената заповед за незабавно изпълнение в частта, с която длъжниците са осъдени да заплатят деловодни разноски в полза на банката – заявител, също са неоснователни. В случая заявителя е поискал присъждане на деловодни разноски в негова полза, като представи и доказателства за извършени плащания на държавна такса и адвокатско възнаграждение. Оплакването за прекомерност на възнаграждението за адвокат не следва да се разглежда в заповедното производство. Възражение с този предмет подлежи също на разглеждане в отделен исков процес по чл. 422 от ГПК. Възражението относно липсата на списък също е неоснователно. Поначало липсата на списък на разноските по чл. 80 от ГПК води до недопустимост на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските, но не освобождава съда от задължение за произнасяне по тях, след като е направено такова искане, съгласно чл. 81 ГПК, а такова очевидно е направено със заявлението.

С оглед изхода на делото, направените от жалбоподателите разноски за тази инстанция, следва да останат за тяхна сметка.

Воден от гореизложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение частните жалби на АКВАТРЕЙД ООД гр.Разград, представлявано от И.Д.И. и на И.Д.И., действащ в качеството си на физическо лице, против разпореждане от 05.05.2015г., постановено по ч. гр. дело № 806 / 2015 г. по описа на РС-Разград, с което е уважено заявлението на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК срещу АКВАТРЕЙД ООД и И.Д.И..

Оставя без уважение частните жалби на АКВАТРЕЙД ООД гр.Разград, представлявано от И.Д.И. и на И.Д.И., действащ в качеството си на физическо лице, против Определение № 2410 / 03.09.2015 г. по ч. гр. дело № 806 / 2015 г. по описа на РС-Разград, с което е отказано спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК.

Оставя без уважение частната жалба на АКВАТРЕЙД ООД, против издадената заповед за незабавно изпълнение в частта, с която са осъдени да заплатят разноски на банката – заявител в размер на 1152.68 лв. за държавна такса и в размер на 1673.41 лв. за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.