О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№… Разград
26.ХІ.2015 Разградски окръжен
година Град
2015
съд
26.ХІ.
закрито
На Година
ЛАЗАР
МИЧЕВ
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2015 №85 Частно в. търговско
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 419 ГПК.
Делото е образувано и висящо на
производство пред РОС по жалби, подадени от „ЛУДОГОРИЕ”ООД, ЕИК826037633,
гр.Разград, чрез заканонно представляващият го управител Б.Н. и от Б.Н., в личното му качество против
Разпореждане №1225/7.V.2015г. за незабавно изпълнение на парични вземания от 50 000,00лв
за главница със законна лихва, 14 590,33лв.
договорена за периода
14.VІІІ.2014-28.ІV.2015г. лихва и 3090,43лв. разноски, дължими
в условия на солидарна отговорност по ДБК/овърдрафт/ №1401/05206/615 от 1.VІІІ.2007г. и анекси към същия с №1/6.VІІІ.2008,№2/29.VІІІ.2008,
№3//31.VІІ.2009, №4/27.VІІІ.2009, №5/19.ІХ.2010, №6/23.VІ.2011, №7/19.VІ.2012 и
№8/19.VІ.2013г., сключен с „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК”АД, ЕИК831919536, по чието заявление по чл.417 ГПК срещу тях е било е
образувано чгрд №809/2015г по опис на РРС.
Позовавайки се на
незаконосъобразност и неправилност, жалбоподателите молят за отмяна на
разпореждането за незабавно
изпълнение и обезсилване на издадения
срещу тях изпълнителен лист. Считат, че приложените към заявлението документи
не отговарят на изискванията на чл.418ГПК, тъй като от формална страна не са
съобразени с изискванията на ЗСч и не удостоверяват, подлежащо на
изпълнение и изискуемо се в полза на
заявителя вземане. Оспорват настъпване
на предпоставки за предсрочна изискуемост на вменяваното им в отговорност
вземане като в тази връзка се позовават и на непредприети от банката кредитор действия по
обявяването на предсрочната му изискуемост.
В законоустановения и предоставен
й за това срок, насрещната по жалбите
страна не е депозирала отговор и не е ангажирала становище по тяхната
допустимост и основателност.
Съобщение за постановената срещу тях заповед
за незабавно изпълнение, е връчено на
жалбоподателите ведно с дължимата им се от съдебен изпълнител покана за
доброволно изпълнение на 28.ІХ..2015г.
В разпореждането за издадената срещу
тях ЗНИ съдът е указал изрично, че
срокът за обжалването й е двуседмичен. Т.е., считано от 28.ІХ.2015г.,
същият изтича на 13.Х.2015г.(вторник, присъствен ден). От материалите по ч. гр.д.№809/2015г на РРС се установява, че
на 12.Х.2015г, в срока по чл.414 ГПК
жалбоподателите са упражнили правото си на възражение и са депозирали ч.жалба
срещу незабавното изпълнение на вмененото им в отговорност вземане.
Обобщавайки изложеното, съдът
приема че жалбите са подадени в срок, от легитимиращи интерес от обжалването лица
и при спазване на формалните изисквания за
редовността им по см. на чл.419, ал.2ГПК.
Разгледани по същество, съображения,
извлечени от акта по чл.417 ГПК, жалбите са неоснователни. е неоснователна.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните,
доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установен
следната фактическа обстановка:
Първоинстанционното
дело е образувано по заявление вх.№3890/4. V.2015г. подадено от „,УниКредит БулБанк”
АД,София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал.1, т. 2 ГПК, против
„ЛУДОГОРИЕ”ООД, ЕИК826037633, гр.Разград,в качеството му на кредитополучател по
Договор за банков кредит-овърдрафт №1401/05206/615 от 1.VІІІ.2007г. и срещу Б.
Н.С., в качеството му на солидарно съзадължил с
изпълнение по договора длъжник за парично вземане в общ размер на 64 590,33лв. , от които: дължима в изпълнение на договора главница от 50 000,00лв. и дължима за периода 14.VІІІ.2014г.-28.ІV.2015г. договорна лихва от 14 590,33лв.
Към заявлението си, като документ
доказващ основателност, размер и изискуемост
на заявената по този ред
претенция, въззиваемият е приложил : ДБК/овърдрафт/
№1401/05206/615 от 1.VІІІ.2007г. и подписани към същия анекси с
№1/6.VІІІ.2008,№2/29.VІІІ.2008, №3//31.VІІ.2009, №4/27.VІІІ.2009,
№5/19.ІХ.2010, №6/23.VІ.2011, №7/19.VІ.2012 и №8/19.VІ.2013г;извлечение от
счетоводни книги, проследяващо
обслужването на кредита по процесния договор за периода от дата на сключването
му до 29.ІV.2015г. В приложение към заявлението
са приложени и подписаните от страните Общи условия, при които заявителят предоставя
кредит на осъществяващи стопанска
дейност лица; Удостоверение за актуално състояние на заявителя и издадена от
същия Заповед №10/18.ІІ.2015г. във връзка с предприемане на действия срещу
кредитополучатели с изискуеми необслужвани кредити.
В
съответствие с дължимите се за
редовността на заявлението реквизити, в съвкупността си, приложените към същото
документи, предпоставят развилото се
пред РРС заповедно производство като
такова по чл.417, т.2 ГПК.
Предмет на делото е
вземане , основано на представения документ – извлечение от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му.
Допускането
на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение е по чл. 417
ГПК, поради което и издаването на изпълнителен лист се извършва по реда на чл.
418, ал.1 и сл. ГПК. Съобразно чл.
418, ал.1 ГПК когато със заявлението е представен документ по чл. 417
ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да
постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. За издаването на
изпълнителен лист съгласно чл. 418, ал.2 съдът проверява дали документът е
редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.
В конкретния случай всеки един от
приложените към заявлението документи се явява редовен от външна страна и годен
да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по см. на чл.417,т.2
ГПК. В съдържание на сключеният между
страните договор, респ. в последващо
подписаните от тях анекси към
същия, са налице клаузи, позволяващи квалифицирането му като договор за банков
кредит по см. на чл.430 и сл.ТЗ. Налице
е постигната между страните по договора определеност в размера на вземането от
50 000,00лв.; относно характера на
поетите от тях задължения - съответно кредитодател, кредитополучател и
съзадължило се с връщане на кредита лице; относно солидарния характер на дължимото по договора
изпълнение от страна на кредитополучателя и съзадължилите се лице; последиците
при неизпълнение и формиране на следващата се в обезщетение лихва. Със сключване на ДКБ на 1..ІІІ.2008г., страните
по договора са приели като краен срок за погасяване на поетото от
кредитополучателя и съзадължилото се лице вземане -20.VІІІ.2008г.
Непосредствено преди изтичане на този
срок, страните подписват Анекс №1/1.VІІІ.2008г., по силата на който, крайният
падеж, респ. изискуемостта на поетото от жалбоподателите задължение за връщане
на кредита е определен като такъв на дата-20.VІІІ.2009г. По идентичен начин
страните са процедирали при подписване на всеки от последващите анекси към
договора. С последния по време Анекс №8/19.VІ.2013г. изискуемостта на поетото от жалбоподателите
задължение за връщане на кредита е договорена с краен падеж-20.VІ.2014г.
Анексираният ДБК е частен
документ, подписан от сочените като негови издатели лица и в този смисъл, съгл.
разпоредбата на чл.180ГПК същият съставлява доказателство за съдържащите
се него изявления .
В реквизит на приложеното като документ по
л.417, т.2ГПК извлечение от счетоводни
книги са посочени достатъчно данни, отчитащи
относимост към сключения между страните ДБК и анексите към същия-размера
на вземането, задължилите се лица и условията, при които са поели задължение за
връщане на кредита, в това число и начисляване на договорената лихва за период
на забава, считано от 14.VІІІ.2014г. и относим към договорения , и доказано
настъпил на 20.VІ.2014г. краен падеж на главницата.
По въпроса за реквизитите на
извлеченията от счетоводните книги и изискванията, на които трябва да отговаря
документът по чл. 417, т. 2 ГПК
във връзка с чл. 418, ал. 2 ГПК,
въз основа на който заявителят може да иска да му се издаде заповед за
незабавно изпълнение и за правомощията на заповедния съд, е формирана постоянна
практика на ВКС, на която обжалваното разпореждане не противоречи. Касае
се за, редовен от външна страна частен
документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно съдържимите се в
него обстоятелства за основание, размер и изискуемост на процесните вземания.
Съобразяването му от заповедния съд като основание за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417,т.2 ГПК
и изводът за съответствието му с
изискванията на чл.418 ГПК, са законосъобразни. Същото съдържа данни за данни за длъжника,
кредитора, поръчителя, договора за банков кредит, размера на предоставения
кредит, както и датата на падежа, размер на главницата, период и размер на
лихвите /Опр.№ 130 от 24.02.12 г. на ВКС, по ч.т.д.№ 11/12 г., II ТО; Опр.№
461/28.06.10 г. по ч.т.д.№ 272/10 г., II ТО на ВКС; Опр.№ 697/19.11.09 г.,
ч.т.д.№ 618/09 г. на ВКС, II ТО; Опр.№ 17/14.01.13 г. по ч.т.д.№ 867/12 г. на
ВКС, II ТО/.
В двустранно подписания между страните по
делото ДБК е посочен механизма на изчисление на всяка от
сумите за които заявлението е било уважено. В случая документа и заявлението на
молителя предполагат определяемост в размера на вземанията за лихви, поради
което същите правилно са били присъдени от заповедния съд. В този смисъл е и ТР
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което, по смисъла на чл. 417 ГПК може да
се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението
за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези
вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а
размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин
/например като процент/.
Изложеното дотук обуславя от
фактическа и правна страна извод за неоснователност на жалбата по посочените в
нея възражения за неправилно изчисляване
на лихви, недоказан размер и дължимост на лихви, недействителност на
предвиждащите дължимостта им договорни
клаузи. Доколкото разпоредбата на чл.419 ГПК очертава като предмет на производството законосъобразността на разпореждането за
незабавност на изпълнението, то отговорът на въпросите за точност в изчисленията на вземанията и
действителността на предвиждащите ги договорни клаузи се следва в друго, исково
и състезателно по характера си производство.
Съгласно
задължителните постановки на т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК определението на РОС не подлежи на
обжалване.
Водим от горното и на
основание чл.
271, ал.1, пр.І във връзка с чл.
278, ал.4 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№8857/12.х.2015Г.
, подадена от „ЛУДОГОРИЕ”ООД, ЕИК826037633, гр.Разград, чрез заканонно
представляващият го управител Б.Н. и от
Б.Н., в личното му качество против Разпореждане №1225/7.V.2015г. за незабавно
изпълнение на парични вземания от 50 000,00лв за главница със
законна лихва, 14 590,33лв.
договорена за периода
14.VІІІ.2014-28.ІV.2015г. лихва и
3090,43лв. разноски, дължими в условия на солидарна отговорност по ДБК/овърдрафт/ №1401/05206/615 от
1.VІІІ.2007г. и анекси към същия с №1/6.VІІІ.2008,№2/29.VІІІ.2008,
№3//31.VІІ.2009, №4/27.VІІІ.2009, №5/19.ІХ.2010, №6/23.VІ.2011, №7/19.VІ.2012 и
№8/19.VІ.2013г., сключен с „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК”АД, ЕИК831919536, по чието заявление по чл.417 ГПК срещу тях е било е
образувано чгрд №809/2015г по опис на
РРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.