О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 24. 11. 2015г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

Членове: Валентина Димитрова

Ирина Ганева

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. т. д. № 91 по описа за 2015г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от М.Г. *** против Определение от 02. 11. 2015 г. по гр. д. № 784/2015 г. по описа на Исперихския районен съд в частта, с която е оставил без уважение молбата да му бъде върната внесената държавна такса по делото в размер на 1000 лв. Счита, че определението е незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Исперихският районен съд е бил сезиран с иск, предявен от М.Г.Г. против „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД гр. София за нанесени имуществени и неимуществени вреди с цена на иска 25 000 лева и е било образувано гр. д. № 784/ 2015 г. С Разпореждане от 07. 10. 15 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като нередовна. Приел е, че е налице неяснота и противоречие в обстоятелствената част и петитума, тъй като в обстоятелствената част ищецът е посочил, че има финансова претенция към ответника за нанесени морални, финансови и интелектуални вреди в размер на 25 000 лв. , а в петитума не се съдържа искане за осъждането му за тези вреди. Дадени са указания на ищеца в 7-дневен срок да приведе обстоятелствената част и петитума в съответствие, като уточни характера на иска си – осъдителен или установителен, както и да внесе държавна такса, според посочената цена на иска 25 000 лв. , която възлиза, съгл. чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК на 1000 лв. Ищецът е внесъл по сметка на РС Исперих дължимата държавна такса в размер на 1000 лв., депозирал е искова молба, в която е изложил петитум за осъждането на ответника да му бъде заплатена сумата 25 000 лв. обезщетение за финансови и морални вреди, нанесени на него и на семейството му. С Разпореждане от 19. 10. 2015 г. съдът отново е оставил без движение исковата молба, като е дал на ищеца 7-дневен срок да отстрани нередовностите, като уточни всяка от претенциите си за имуществени и неимуществени вреди по размер, тъй като е претендирал обезщетението общо, както и за да посочи от кой момент претендира обезщетенията. Разпореждането е връчено на ищеца на 21. 10. 15 г. С молба от 27. 10. 15г. същият е оттеглил исковата си молба и е поискал да му бъде възстановена платената държавна такса по делото в размер на 1000 лв. С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото, поради оттегляне на исковата молба на осн. чл. 232 ГПК и е оставил без уважение молбата да му бъде върната внесената държавна такса.

Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Налице е многобройна и последователна съдебна практика, включително и задължителна такава, че какъвто и да е изходът на делото, държавната такса не подлежи на връщане. Тя може да бъде върната, само ако е недължимо внесена - чл. 4б ЗДТ. Внесената такса не се връща и ако производството по делото бъде прекратено без произнасяне по съществото му, когато искът е недопустим, исковата молба е нередовна и в установения срок не са отстранена нередовностите, оттеглена е или има отказ от иска. В този смисъл са Опр. № 167 от 27.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1232/2013 г., I т. о., ТК; Опр. № 129 от 12.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 438/2014 г., I г. о., ГК; Опр. № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3692/2014 г., II т. о., ТК и др. Това следва и от общата разпоредба на чл. 73, ал. 3 ГПК, която разпорежда, че държавната такса се събира при предявяване на искане за защита и съдействие. Подаването на искова молба е такова искане и внесена на това основание държавна такса е дължимо заплатена, поради което не е налице предпоставката на чл. 4б ЗДТ за връщането й. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал.1 от ГПК по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска, които се дължат при завеждането на делото и невнасянето им е основание за прекратяване на производството. С оглед на това, следва да се приеме, че държавна такса се дължи за образуване на производството. В настоящия случай такова производство е образувано, като същевременно по него са извършени процесуални действия, а съдът е бил десезиран от разглеждането, поради оттегляне на иска от ищеца. По тези съображения, внесената от жалбоподателя държавна такса не подлежи на връщане след прекратяването на производството по делото.

С оглед на това, районният съд, като е изложил аналогични правни изводи, е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02. 11. 2015 г. по гр. д. № 784/2015 г. по описа на Исперихския районен съд в частта, с която е оставил без уважение молбата на М.Г.Г. да му бъде върната внесената държавна такса по делото в размер на 1000 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.

Председател:

Членове: 1.

2.