На
трети декември, две хиляди и петнадесета година
В
закрито съдебно заседание в следния състав :
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
Въззивно
частно търговско дело № 98 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420 ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М.Т.П. ***, чрез
неговия пълномощник, против определение № 3234 / 11.11.2015г., постановено по ч.гр.д.
№ 1541 / 2010г. по описа на Районен съд Разград, с което в заповедно производство
е оставено без уважение неговото искане за спиране на принудителното изпълнение
по повод издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В
жалбата излага твърдения относно неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт. Моли съда да отмени определението и вместо него да
постанови ново, с което да постанови спиране на принудителното изпълнение.
В писмен отговор „Токуда банк”АД гр.София,
представляван от изп.директори В.В. и К.П., чрез техния пълномощник, изразява
становище относно неоснователност на частната жалба. Моли въззивния съд да я
остави без уважение.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства и изложените от страните твърдения, констатира от фактическа
страна следното: „Токуда Банк”АД е сезирал районния съд със заявление по реда на чл. 417
ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М.Т.П.
за парично вземане в размер 13 000лв. главница, 1862,34лв. просрочена лихва
и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
– 12.08.2010г. до окончателното й изплащане. В заявлението е посочено, че
вземането следва от договор за банков кредит. Към заявлението са приложени
извлечение от счетоводните книги на банката – заявител и договорът.
С разпореждане №
2177 / 16.08.2010г. по ч.гр.д. № 1541 / 2010г. районният съд е допуснал
незабавно изпълнение на задължението на М.П. и е издал заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК.
На 26.10.2015г.
е постъпило възражение от длъжника по чл.414 ал.1 ГПК. Приложена е ПДИ, видно
от която по образуваното изп.д. № 20157620400687 на ЧСИ Д.Драганов, на
13.10.2015г. на длъжника е връчен препис от подлежащия на принудително
изпълнение акт. Преценявайки, че възражението е подадено в законовия срок,
районният съд се е произнесъл по молбата на М.П. за спиране на изпълнението по
реда на чл.420 ГПК, като я е оставил без уважение. Впоследствие, с определение
№ 3388 / 26.11.2015г. по ч.гр.д. № 1541 / 2010г., съдът е върнал като
просрочено възражението на длъжника, отменил е на осн. чл.253 ГПК
разпореждането си до заявителя за предявяване на иск по реда на чл.422 ГПК и е
върнал жалбите на двете страни – тази на длъжника против разпореждането за
незабавно изпълнение и на банката – заявител против разпореждането, с което е
даден едномесечен срок за предявяване на иск. Определението към настоящия
момент не е влязло в сила, тече срок за обжалването му.
При така установените факти и процесуални
действия, извършени до този момент в хода на първоинстанционното производство, съдът
направи следните правни изводи: Частната жалба е допустима. Молбата за спиране
на изпълнението е била приета от районния съд и разгледана по същество, като
подадена в срока за възражение. Въпреки, че с последващото опрледеление № 3388 /
26.11.2015г. по ч.гр.д. № 1541 / 2010г., съдът е върнал като просрочено
възражението на длъжника, предвид
постъпили по делото нови доказателства, съдебният акт все още не е влязъл в
сила. Към настоящия момент е налице висящност на производството по
възражението, поради което въззивният съд счита, че следва да разгледа по
същество оплакванията на жалбоподателя против определението, с което молбата за
спиране е оставена без уважение. Целта на нормата, съдържаща се в чл.420 ГПК, е
обезпечителна и гарантира възможността на длъжника да упражни това свое право в
изпълнителното производство.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Уважаването на искането за спиране на изпълнението по образувано изпълнително
дело предполага алтернативно да са налице предвидените в чл.420 ГПК
предпоставки: наличие на убедителни писмени доказателства в подкрепа на
направеното възражение, че присъдената сума не се дължи или представянето от
длъжника на надлежно обезпечение за кредитора по чл.180 и чл.181 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел, че искането на длъжника не е подкрепено с убедителни
писмени доказателства. Въззивния съд споделя извода, до който е достигнал районният
съд, тъй като приложените в заповедното производство доказателства не разколебават удостоверителната
доказателствена сила на изпълнителното основание. Налице е поето от длъжника –
жалбоподател задължение по договор за банков кредит. Същото е определено в
представеното извлечение от счетоводни книги на банката към подаване на
заявлението в съда. Заявителят е представил и договора за банков кредит от
29.12.2009г., съгласно чл.4 /1/ от който страните са договорили краен срок на
погасяване на кредита 20.01.2010г. Заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е подадено на 12.08.2010г. Следователно, настъпил е
редовен падеж за изпълнение на поетото от длъжника задължение. Възражението в
частната жалба, че банката не е уведомила кредитополучателя за настъпилата
изискуемост, е неотносимо към разглеждания случай, тъй като получаването от
длъжника на уведомление се изисква само в случай на предсрочна изискуемост,
какъвто разглежданият не е. Фактът, че РС е мотивирал разпореждането за
допускане на незабавно изпълнение с обявяването на предсрочна изискуемост на
задължението, не променя горния извод.
Следващото оплаквавне на жалбоподателя е
относно нищожност на разпореждането за незабавно изпълнение. Въззивният съд не
намира основание за такъв извод. На незабавно изпълнение подлежи вземането на
заявителя, по аргумент от чл.418 ал.1 ГПК. Заповедта и изпълнителният лист се
издават впоследствие, в изпълнение на допуснатото незабавно изпълнение.
Възражението за недостатъчност на
информацията от документа по чл.417 т.2 ГПК може да се разгледа в настоящото
производство по чл.420 ГПК само дотолкова, доколкото да се извърши преценка
дали са налице убедителни писмени доказаталства, че не е налице подлежащо на
изпълнение задължение. Незабавното изпълнение е допуснато въз основа на
информацията, съдържаща се в извлечението от счетоводните книги на банката и в представения договор за
банков кредит, които са послужили на заповедния съд за определянето на
задължението на длъжника като ликвидно и изискуемо. С молбата за спиране на
изпълнението жалбоподателят не е представил други доказателства, опровергаващи
горния извод, поради което съдът приема, че не са налице предпоставките на
чл.420 ал.2 ГПК за спиране на изпълнението.
Не са представени и доказателства за
надлежно обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД, изискуеми като алтернативна предпоставка
съгласно чл.420 ал.1 ГПК.
Изложените съображения водят до извод за
неоснователност на частната жалба, поради което същата следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба
на М.Т.П. против определение № 3234
/ 11.11.2015г., постановено по ч.гр.д. № 1541 / 2010г. по описа на Районен съд
Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.