Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2014г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
на двадесет и втори януари Година 2014
в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Недева
ЧЛЕНОВЕ: Р.Славов
П.Хорозова
при секретаря :
Е.Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия Недева в.т.дело №
734 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе
пред вид следното :
Производството по делото е въззивно и е
образувано по подадена въззивна жалба от Б.К.Ц. с ЕГН **********,*** против
решение № 51/10.08.2013г. на Разградския окръжен съд по т.д. № 66/2013г., с
което е признато за установено, че в изпълнение на поети по сключен на
12.08.2008г. Договор за банков кредит и анекси към него задължения, солидарно и
в качеството му на трето, съзадължило се с кредитополучателя „Хранкомерс ЦБА”
ООД, ЕИК 117629486, гр.Сеново ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, общ.Средец, ул.”Гогол” № 18-20
сумата от 102 942,08 евро, от
които 93 431,72 евро дължима ведно със законна лихва и в изпълнение на
договора главница, 6 513,58 евро просрочена за периода 05.10.2011г. –
22.05.2012г. лихва за забава върху главницата и 2 996,78 евро начислена за
периода от 05.10.2011г. до 28.06.2012г. наказателна лихва, за които вземания на
осн.чл.417 ГПК срещу него и в полза на кредитора „Райфайзенбанк /България” ЕАД, гр.София по
ч.гр.д. № 985/2012г. по описа на РзРС и на осн.чл.417 ГПК е разпоредено издаване на
Заповед за незабавно изпълнение № 1492/03.07.2012г. и изпълнителен лист. Счита, че първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е приложил нормата на
чл.124 ЗЗД, тъй като не е приел противно на събраните по делото доказателства,
че е налице подновяване на задължението между кредитора и кредитополучателя по
договора за банков кредит, което пред
вид неподписването му от ответника – солидарен длъжник, следва да го
освободи от отговорност. Така с анекс № 4/30.06.2011г. , неподписан от Б.Ц.,
Банката, кредитополучателят и другият солидарен длъжник Добрин Станчев Добрев
са договорили нов дълг, с нов погасителен план, като непогасения остатък от
стария дълг – главница и лихва е определен като нова главница; приет е нов
размер на погасителни вноски, надвишаващ първоначалните с повече от 10 %; поето
е ново задължение за заплащане на допълнителни разходи – възнаграждение на
лицензиран оценител. С анекс № 5, също неподписан от ответника по иска Ц., е
приета нова форма на неизпълнение, водеща до предсрочна изискуемост на дълга и
право на принудително изпълнение. С подписването на анекси № 4 и 5 дългът не
само е преструктуриран, тъй като не засяга само плащанията на задълженията, а е
новиран както чрез изменение на главницата, така и чрез създаване на
допълнителни, съществени права и задължения между страните. Поддържа
направеното в първата инстанция възражение за привидна солидарност на поетия от
негова страна дълг като твърди, че след като не е получил насрещна престация по
договора и от него не са били търсени каквито и да е вноски, неговата отговорност
е на поръчител, а не на съдлъжник.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на
въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.422
ГПК.
Безспорно установено от фактическа страна по
спора е, че на 12.08.2008г. е сключен Договор за банков кредит, по силата на
който „Райфайзенбанк /България/” ЕАД предоставя на кредитополучателя
„Хранкомерс ЦБА” ООД, гр.Сеново заем в размер на 150 000евро срещу
задължение за връщането му с краен срок на погасяване - до 05.08.2015г.
Съгласно чл.4.2 от договора главницата по кредита следва да бъде погасена на 83
равни последователни месечни вноски в размер на 1 786 евро, считано от
05.09.2008г. до 05.07.2015г. вкл., като всяка вноска е дължима на 5-то
число на съответния месец и една
последна изравнителна вноска в размер на 1 762 евро – на 05.08.2015г. Като
солидарни длъжници /съдлъжници по договора са се разписали Добрин Станчев
Добрев и ответника Б.К.Ц., поемайки съгласно р.8-ми неотменимо и безусловно
задължението да изплатят всички задължения на кредитополучателя към Банката по
договора и сключените последващи анекси, включващи – главница, лихва,
наказателна лихва, разноски по обслужване на кредита, разноски по събирането на
кредита по съдебен или извънсъдебен ред. Отговорността на длъжниците
изрично е субсумирана под хипотезата на
чл.121 и сл.ЗЗД. Безспорно е установено още, че ДБК е анексиран с пет
последователни анекси – анекс № 1/07.04.2009г.; анекс № 2/15.04.2010г.; анекс №
3/31.05.2010г.; анекс № 4/30.06.2011г. и анекс № 5/30.09.2011г., с които са
договорени облекчаващи условия за издължаване на кредита, като последните два
анекса не са подписани от ответника Ц..
От заключението на ССчЕ, прието пред първата
инстанция, се установи, че кредита е усвоен изцяло и частично е погасен в
размер на 56 568,28 евро, като
непогасения остатък от главницата е в
размер на 93 431евро, от които 89 276 редовни вноски и 4 155,72
евро просрочени вноски, преоформени в редовни на 30.06.2011г. Платени са 31
пълни погасителни вноски по 1786 евро, а 32-та вноска е погасена частично – до
размер на 1 202,28 евро. Непогасеното задължение е изчислено в два
варианта :1-ви вариант - съгласно ДБК и последващите анекси и 2-ри вариант –
без неподписаните анекси № 4 и 5. При първия вариант просрочената редовна лихва
за периода 05.10.2011г. – 22.05.2012г. е по голяма – 6 513,58 евро в
сравнение с тази по втория вариант, докато наказателната лихва е по-ниска /
2 996,67 евро/ в сравнение със същата лихва по втория вариант –
3 749,23 евро. Налага се извода, че дългът, изчислен на база договора и
трите подписани от ответника Ц. анекси, е в по-големи размери от дълга, изчислен
на база договора и петте анекса към него поради начисляване на наказателна
лихва за по-дълъг период от време, тъй като с подписването на анекс № 4 Банката
е предоставила тримесечен гратисен период за погасяване на главницата и
лихвите, като през този период просрочената главница се превръща в редовна, за
да не бъде олихвявана с наказателната лихва в размер на 19,9 % / при 8,4 %
лихва за просрочие/. Следователно ако беше подписал и петте анекса ответникът Ц.
щеше да дължи 102 942,08 евро, а при неподписани последните два анекса той
дължи 103 199, 20 евро.
Основният спорен между страните въпрос е : С
подписването на анекс № 4 и 5 към Договора за банков кредит от 12.08.2008г. е
постигнато преструктуриране на дълга или е налице обективна новация.
С анекс № 4 страните приемат за установено, че
към датата на подписването му – 29.06.2011г. дългът на кредитополучателя към
Банката е в размер на 93 431,72 евро, от които 89 276 евро редовна
главница и 4 155,72 евро – просрочена главница, като просрочената главница
се преоформя в редовна. Размерът на месечната вноска се предоговаря от 1786 евро на 1 988 евро. Банката
получава допълнителни обезпечения – подписване на договор за поръчителство от
Сияна Танева Д., учредяване в нейна полза на особен залог по реда на ЗОЗ върху
машини, съоръжения и оборудване, собственост на кредитополучателя. В чл.5.1 на
анекса е уговорен 3-месечен гратисен период за заплащане на погасителната
вноска – от 05.07.2011г. до 05.10.2011г. Крайният срок на задължението остава
непроменен – 05.08.2015г.
С анекс № 5 страните приемат за установено, че
към датата на подписването му – 29.09.2011г. дългът на кредитополучателя към
Банката е в размер на 94 758,14 евро, от които 93 431,72 евро –
редовна главница и 1 326,42 евро- просрочена лихва за периода 05.07.2011г.
- 06.09.2011г., като в размера на
вземанията не е включена текуща начислена лихва по редовна главница, дължима на
05.10.2011г. Лихвата от 1 326,42евро не е капитализирана, т.е. – не е
включена в главницата, а се явява дължима като част от общия дълг; тя също е
разсрочена, като е отсрочена за плащане на по-късна дата – 05.10.2011г. – чл.3
от анекс № 5. Капитализация би била налице, ако просрочената лихва се включи в
незаплатената главница и върху така сформираната нова главница бива начислявана
лихва – възнаградителна или наказателна. В процесния случай воля за такава капитализация
страните по анекси № 4 и 5 не са изявявали; подобна операция, видно и от
счетоводния анализ на преструктурирането на дълга, не е извършвана.
Просрочената лихва е само отстрочена, преструктурирана за плащане на по-късна
дата,без върху нея да е начислявана друга лихва.
Подновяване или обективна новация е договор,
по силата на който се поема едно задължение с цел то да замести друго, старо
задължение, в резултат на което старото задължение се погасява – чл.107 ЗЗД.
Три са предпоставките на новацията : наличност на предшестващо задължение,
пораждане на действително ново задължение и воля за подновяване, която трябва
да бъде изразена ясно и недвусмислено, а не да се предполага или да бъде
извеждана по тълкувателен път.
Съгласно чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск / ДВ бр.38/11.04.2008г./, действаща към
момента на сключване на процесния договор и анексите към него „една експозиция
се счита да преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението
са изменени, чрез даване на отстъпки от Банката към длъжника, предизвикани от
влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в
срок пълният размер на дълга”.
От фактическата установеност по делото е
видно, че с подписването на анекси № 4 и 5 към основното кредитно
правоотношение Банката е предоставила по-благоприятни условия за обслужване на
кредита, а именно : просрочената главница по анекс № 4 е трансформирана в
редовна, в резултат на което общият размер на дължимата главница остава същият,
но се отсрочва заплащането й с предоставения от Банката 3 –месечен гратисен
период, през който не се начислява наказателна лихва, без което размерът на
крайния дълг би се увеличил. Просрочената лихва не е капитализирана, т.е. – не
е включена в главницата и върху нея не е начислявана нова лихва, тя само е
отсрочена за плащане на по-късна дата. Крайният срок за погасяване на
задължението не е променен – 05.08.2015г. Увеличен е размера на вноската – от
1 786 евро на 1 988 евро, което обаче само по себе си не представлява
договаряне на нов дълг, тъй като общият размер на непогасената главница не се
променя, крайният срок за погасяване на задължението също не се променя. При
това положение увеличаването на размера на вноската се налага от предоставения
гратисен период от 3 месеца, който е и
по.благоприятен за задължените лица, тъй като през този период не се начислява
наказателна лихва. Категорично в това отношение е заключението на ССчЕ във
втория му вариант, при който размерът на дълга, изчислен без клаузите на анекси
№ 4 и 5 е по-голям от размера на дълга, преструктуриран по неподписаните два
последни анекса. При това положение липсва фактологично и правно основание да се приеме, че с подписването на анекси № 4
и 5 към ДБК от 12.08.2008г. е извършена обективна новация на дълга. Напротив,
същият е преструктуриран при по-благоприятни за задължените лица условия,
поради което неоснователно се явява твърдението на въззивника за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на материалния закон поради неприлагане
разпоредбата на чл.124 ал.1 ЗЗД.
Не е налице и обективна новация на дълга с
включването на т.9.6 от анекс № 4 към постигнатите между страните
договорености. Съгласно тази разпоредба в случай, че по сметките на
кредитополучателя и солидарните съдлъжници няма достатъчно наличности за
плащане на застрахователните премии, както и на възнаграждението на
лицензирания оценител на ипотекирания имот, кредитополучателят е дал неотменимо
и безусловно съгласие Банката да заплати от негово име и за негова сметка тези
суми. Преди всичко задължението за сключване и поддържане за своя сметка и за
целия срок на действие на договора на застраховка на ипотекираното/заложено
имущество кредитополучателят е поел още с чл.5.7 от договора от 12.08.2008г.,
ведно с прехвърляне на правата по застраховката в полза на Банката. В чл.6 от
анекс № 2 солидарните длъжници са дали
съгласие в случай на липса на достатъчно средства по
сметките на кредитополучателя за заплащане на застрахователните премии,
Банката служебно да събира всички необходими суми от техните сметки и /или да
ги прихваща срещу всякакви техни авоари при нея. А съгласно чл.7 на анекс №
2 в случай на липса на тези средства и
по сметките на солидарните длъжници, кредитополучателят е дал съгласие Банката
да ги заплати от негово име и за негова сметка. Включването на възнаграждението
на лицензиран оценител към тези суми в анекс № 4 на първо място не се отразява
на размера на дълга – главница и лихви,
поради което не може да обоснове
тезата за неговото подновяване. Касае се
за изпълнението на поето по надлежния
ред задължение за застраховане на дадено
реално обезпечение – ипотекиран в полза на Банката недвижим имот, което не е включено в предявената искова претенция,
пред вид на което не би могло да обоснове нейната недължимост.
Не е налице новация на задължението и с
приемането на т.8 от анекс № 5, тъй като единствената нова форма на
неизпълнение, приета от страните, в следствие на която Банката може да обяви
целия кредит за предсрочно изискуем, е тази по чл.7 от анекса, създаваща
по-благоприятни за длъжниците условия за погасяване на дълга, поради което за
нея се отнасят посочените по-горе съображения за преструктуриране на задължението
в хипотезата на отсрочване на плащанията.
Неоснователни и недоказани са и възраженията
на въззивника за нищожност на клаузите за солидарна отговорност. В процесния
случай солидарната отговорност на ответника е ангажирана по силата на договорна
клауза, с изрично позоваване на чл.121 ЗЗД. За валидността на тази отговорност
нито ЗЗД, нито ТЗ поставят изискването за наличието на насрещна престация по
сделката. Пред вид на изцяло съвпадение на правните доводи на настоящия състав
по тези възражения с доводите на първоинстанционния съд, на осн.чл.272 ГПК
съдът изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния акт, като ги прави
част от настоящото решение.
По изложените съображения обжалваното решение
се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция
въззивникът Ц. се осъжда да заплати на „Райфайзенбанк / България/” ЕАД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 664лв, дължимо на осн.чл.78
ал.1 и ал.8 ГПК вр.чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адв.възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51/10.08.2013г. на
Разградския окръжен съд по т.д. № 66/2013г.
ОСЪЖДА Б.К.Ц. с ЕГН **********,*** да заплати
на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, общ.Средец, ул.”Гогол” № 18-20 с.д.разноски за водене на делото в
настоящата инстанция в размер на 4 664лв – ю.к.възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :