Р Е Ш Е Н И Е  16

Гр. Разград, 11 .03. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                             ЧЛЕНОВЕ:  1. Валентина Димитрова

                                                                  2. Ирина Ганева

 

при секретаря Н. Реджебова разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 218 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.  

Постъпила е въззивна жалба от  Х.И.К. и И.А.К. чрез повереник против Решение № 53/ 10. 05. 2013 г. по гр. д. № 791/ 2011 г. по описа на РС Кубрат, с което са осъдени на осн. чл. 108 от ЗС да отстъпят собствеността и да предадат владението  на недвижим имот, находящ се в с. Севар с адм. адрес с. Севар, общ. Кубрат, *****. В жалбата се излагат доводи, че решението е процесуално недопустимо, а също така се излага довод, че е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи противоречат на закона. В съдебно заседание поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на жалбата, излагайки становище за нейната неоснователност. В съдебно заседание поддържа становището си и изложените доводи.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Жалбоподателите Х.И.К. и И.А.К. от една страна и от друга Зюхре Х.М. са сключили договор за дарение на недвижим имот, обективиран с нот. акт № 14, т. ІХ, рег. № 9252, дело № 844/ 2006г. на нотариус  с рег. № 004 с район на действие РС Кубрат, според който жалбоподателите са дарили на дъщеря си Зюхре Х.М.  собствения си недвижим имот:  Дворно място  с площ от 730 кв. м.  с неуредени регулационни отношения, а съгл. скица с площ от 980 кв. м. , находящ се в с. Севар, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. „Цар Симеон” № 66, съставляващ имот № ІV-556 от кв. 53 по плана на селото, заедно с построените в същото дворно място жилищна сграда с РЗП от 60 кв. м. , гараж с РЗП ат 24 кв. м.  и застроен обем 63 куб. м.  и стопанска постройка с РЗП от 52 кв. м. Според приложеното у-ние № 773/ 14. 06. 11 г.  на Община Кубрат, Зюхре Х.М. е починала на 10. 06. 2011 г. и е оставила законни наследници  въззиваемия А.С.М. – неин съпруг и деца Денислав Андреев Славов, Зафер А.М. и Виждан Ахмедова С.. По делото пред районния съд е разпитан св. А. Пачалиев, според показанията на когото в процесия имот живеят жалбоподателите.

С влязло в сила Решение № 120/ 15. 10. 15 г. по в. гр. д. № 171/ 2015 г. по описа на Разградския окръжен съд е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявения от жалбоподателите против въззиваемия и другите законни наследници на Зюхре Х.М. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 , пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение на процесния недвижим имот, обективиран с нот. акт № 14, т. ІХ, рег. № 9252, дело № 844/ 2006г. на нотариус  с рег. № 004 с район на действие РС Кубрат.

От така събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че въззиваемия  А.М. е съсобственик по наследство на процесния имот, който се владее без правно основание  от ответниците. С оглед на това, искът по чл. 108 от ЗС е основателен и доказан.

Във въззивната жалба е изложен довод, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено, въпреки липсата на процесуална легитимация на ищеца за предявяване на иска. Въззивната инстанция приема, че това оплакване е неоснователно. Както е прието в ТР № 91 от 01.10.1974 г. по гр.д. № 63/1974 г. на ОСГК на ВС и в какъвто смисъл е последователната и постоянна практика на съдилищата, с иска по чл. 108 ЗС собственикът възвръща в свое владение онази вещ, която е излязла от неговата фактическа власт без основание. С оглед на този характер на ревандикационния иск и посочения критерий за актове на разпореждане и действия на обикновено управление следва да се приеме, че поначало с предявяването на този иск се цели запазването на правото на собственост в неговата цялост, а не погасяването на такова право или обременяването му с други вещни тежести. От тази гледна точка, предявяването на иска по чл. 108 ЗС е действие на обикновено управление. Този иск може да се предяви само от един или няколко от съсобствениците за целия имот, които са обикновени, а не необходими задължителни другари в процеса. В случая, искът, като е предявен само от А.С.М., който е съсобственик на имота, не е предявен в нарушение на процесуалните правила. Необосновано е възражението на жалбоподателите, изложено във въззивната жалба, че в нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че ищецът  е предявил иска, действайки от свое име и от името на  своите деца, като се легитимира с пълномощни.  Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, искът по чл. 108 от ЗС е предявен само от името на ищеца и районният съд го е уважил, произнасяйки се по така предявения иск. Обсъждайки приложените по делото доказателства от фактическа страна, районният съд е направил изложение в мотивите, че са налице пълномощни от другите съсобственици на имота – деца на починалата  Зюхре Х.М. за управителни и разпоредителни права, делегирани на ищеца по отношение на  наследствените им недвижими имоти, което не е рефлектирало върху правните изводи на съда, досежно процесуалната легитимация на страните по делото.  Съдът е съобразил изложеното по - горе, че отделен съсобственик е легитимиран да търси връщане на целия имот, а не само на частта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността.

    Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение,  като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

              Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК

 

 

 

 

 

                                          Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53/ 10. 05. 2013 г. по гр. д. № 791/ 2011 г. по описа на РС Кубрат.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

             

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

           

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   1.     

 

 

 

                                                                                         2.

                                                                                                                   

 

 

 

СЛ