Решение по Гражданско дело 202/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е № 19

Гр.Разград, 09. 05. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 202 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Я. Г. Х. *** против З.П.М., Н.Г.П., Т.Т.Т., Д.Д.Д. и „Н. -7” ООД гр. София с правно основание против първите четирима ответници чл. 45 ЗЗД, а срещу „Н.-7” ООД с правно основание чл. 49 от ЗЗД да бъдат осъдени солидарно да й заплатят обезщетение в размер на 300 000 лв. за претърпени неимуществени вреди. В молбата ищцата е изложила твърдение, че детето й е загинало в басейн, собственост на „Х. – 2002” ООД Разград при засмукване от дънен сифон, като смъртта е причинена в резултат на независимо съпричиняване между първите четирима ответници, поради немърливо изпълнение на осъществявана от всеки от тях правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, за което са признати за виновни по нохд № 238/ 2012 г. по описа на РОС.

Постъпил е писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответниците Т.Т.Т., З.П.М., Н.Г.П., Д.Д.Д. и от „Н. 7” ООД. Всички ответници оспорват иска, като неоснователен. Ответниците М., Т. алтернативно твърдят, че иска е завишен по размер. Ответницата Д. твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата – чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не е упражнила родителски контрол върху поведението му.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В открито съдебно заседание, проведено на 04. 04. 2016 г. на осн. чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска, като ищцата чрез повереника си е пискала същия да се счита предявен разделно срещу всеки от ответниците, вместо солидарното им осъждане, като срещу ответницата Д.Д.Д. поддържа иска в размер на 120 000 лв. Ищцата Я. Г. Х., от една страна и от друга З.П.М., Т.Т.Т. и „Н. -7” ООД са постигнали съдебна спогодба. Според същата спогодба, „Н. 07” ООД се е задължило за своя сметка и за сметка на З.П.М. да заплати на ищцата сумата 170 000 лв. Т.Т.Т. се е задължил да заплати сумата 10 000 лв. Съдебната спогодба е одобрена от съда и производството по делото в тази част е прекратено.

По отношение на ответника Н.Г.П. ищцата е оттеглила иска и на осн. чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено спрямо П..

С влязла в сила Присъда № 49/ 27. 06. 2014 г. по нохд№ 238/ 12 г. по описа на РОС, изменена с Решение № 70/22. 04. 15 г. по внохд № 278/ 14 г. по описа на ВнАС Д.Д.Д. е била призната за виновна в това, че на 16.09.2009 г. в гр. Разград, в условията на независимо съпричиняване със З. П. М., Н. Г.П. и Т.Т.Т., в качеството на специалист "ВиК" част в "Т.Т."***, причинила смъртта на 12-годишната И. Х. ***, поради немърливо изпълнение на дейност по изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект, по упражняване на строителен надзор и по изготвяне на окончателен доклад за установяване годността за използване на строежа на обект „Реконструкция на басейн" в гр. Разград, с инвеститор „Х.-2002" ООД гр. Разград, осъществена в периода 20.09. 2004 г. - 8.09.2005 г., която е правно-регламентирана, представляваща източник на повишена опасност, съгласно нормите на Закона за устройство на територията: чл. 154, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 7 ЗУТ, чл. 168, ал. 1, т. 2,3 и 6 и ал. 5 от ЗУТ, чл. 175, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, по ч. 176, ал. 1 от ЗУТ, чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3/ 2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, с което е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 123, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 36 и чл. 54 НК е осъдена на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три години.

Видно от мотивите на присъдата, детето на ищцата – И., била здраво дете, тренирала плуване, била много добър плувец. На 17.07.2009 г. й предстояло състезание по плуване. Около 15,30 ч. на 16.07.2009 г. И. била на басейна „А. Х.”, намиращ се в гр. Разград и заедно с други деца играели и плували в района на атракционно съоръжение – водна гъба. Дълбочината на басейна в тази част била 1, 20 м. И. и другите деца заедно скочили във водата. Децата видели И. под водата и помислили, че играе, че плува. И., плувайки близо до отвора, на дъното на басейна, през който помпата засмуквала вода, попаднала върху решетката на сифона. Лявата част на тялото й запушило отвора и започнало генериране на вакуум с голяма засмукваща сила, което й попречило да изплува на повърхността. В един момент св. Н. забелязал, че И. лежи неподвижна, по очи, на дъното на басейна, опитал се да я извади, но не успял и извикал спасителите. Спасителите с усилие успяли да отлепят детето от дъното на басейна и го извадили на повърхността. Забелязали синина в областта на гърдите на детето. На сушата започнали да правят изкуствено дишане и сърдечен масаж. Бил извикан екип на „Спешна помощ”, който пристигнал след минути. Дежурният лекар констатирал, че детето няма сърдечна дейност и дишане. Въпреки наличните данни, че е настъпила биологична смърт, продължила с реанимацията.

По настоящото дело е разпитана като свидетел Н. К. – майка на ищцата. Същата в показанията си твърди, че И. била най-голямото дете на ищцата и били много близки. И. била много добро дете, отговорно, отличничка, помагала много на майка си. Ищцата много тежко преживяла смъртта на детето. Наложило се свидетелката да прекъсне работа, за да се грижи за ищцата, тъй като отказвала да яде и да пие, да се движи, да излиза от дома си. Физически отслабнала, не можела да върви, нямала желание за живот. В продължение на една година всеки ден посещавала гроба на детето. Отказвала да излиза от дома си, да се вижда и контактува с хора. Затворила се в себе си. Заживяла на вилата, защото не искала да вижда хора. И до този момент психически не се е възстановила, продължава да е все така затворена в себе си.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция доказателства, че смъртта на 12-годишната И. Х. И.нова, която е дъщеря на ищцата, е причинена от ответницата Д. в условията на независимо съпричиняване със З.П. М., Н. Г.П. и Т.Т.Т., поради немърливо изпълнение на дейност по изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект, по упражняване на строителен надзор и по изготвяне на окончателен доклад за установяване годността за използване на строежа на обект „Реконструкция на басейн" в гр. Разград, с инвеститор „Х.-2002" ООД гр. Разград, осъществена в периода 20.09. 2004 г.- 8.09.2005 г., която е правно-регламентирана, представляваща източник на повишена опасност, съгласно нормите на ЗУТ. Според чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В пределите на чл. 300 от ГПК, следва да се приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за носене на деликтна отговорност от прекия причинител, привлечен като ответник по настоящото дело, за понесените от ищцата неимуществени вреди. Доколкото съпричиняването на вредоносния резултат е елемент от състава на престъплението и същото е установено в наказателното производство, то е задължително за гражданския съд и не подлежи на доказване. На осн. чл. 45 от ЗЗД за ответницата Д. е възникнало задължение да обезщети ищцата за нанесените й неимуществени вреди в резултат на престъплението. Безспорно може да се приеме, че ответницата е причинила неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в болки и страдания, предвид настъпилата смърт на нейната дъщеря И. Х. И.нова. При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че смъртта на детето се е отразила изключително тежко на ищцата и тя не я е преодоляла и към настоящият момент. Смъртта на детето й, така неочна и нелепа, представлява най-тежката трагедия за един родител. Майката и детето са били много привързани една към друга и между тях е имало изключително дълбока емоционална връзка. Извършването на противоправното деяние от ответницата при условията на независимо съпричиняване с другите ответници – физически лица, по отношение на които е прекратено производството по настоящото дело, вредоносния резултат, причинната връзка между деянието и вредоносния резултат и виновността на извършителите са установени с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието. Факт, който следва да се вземе предвид е изплащане на присъдени обезщетения за неимуществени вреди на ищцата от страна на другите ответници по настоящото дело общо в размер на 180 000 лв. с влязлата в сила съдебна спогодба, постигната и одобрена от съда в открито с. з. на 04. 04. 16 г. Отговорността на ответницата следва да се определи от степента на съпричиняването на вредите от нея. Видно от присъдата и мотивите по нохд № 238/ 12 г. по описа на РОС и внохд № 278/ 14 г. по описа на ВнАС, З.П.М. и Н. Г.П. са осъдени на 1 година лишаване от свобода с приложението на чл. 66 от НК, а Т.Т.Т. и Д.Д.Д. са осъдени на две години лишаване от свобода с прилагане на чл. 66 от НК. С оглед на това, настоящият състав на съда приема, че ответницата и ответникът Т.Т.Т., извършили престъпното деяние, поради немърливо изпълнение на дейност по изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект, по упражняване на строителен надзор и по изготвяне на окончателен доклад за установяване годността за използване на строежа на обект „Реконструкция на басейн" в гр. Разград са имали по-голям принос в настъпване на вредоносния резултат, от другите двама ответници П. и М., като го определя, съответно по 30% за ответницата Д. и Т. Т. и по 20 % за останалите двама.

Съобразявайки приноса на ответницата, както и възрастта на детето, интензитетът на търпените болки и страдания – че до настоящия момент загубата на детето й не е преодоляна от ищцата и не се е върнала към нормалния си ритъм на живот, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 10 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Така определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства, така и с факта, че ищцата се е съгласила гражданската отговорност на ответника Т.Т., който има същия принос като ответницата Д. за настъпване на вредоносния резултат да е в размер на 10 000 лв. , което е в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата. В останалия размер за разликата до 120 000 лв. иска се явява неоснователен и недоказан.

Съдът намира, че е недоказан, изложения от ответницата довод, досежно съпричиняването от ищцата – родител на пострадалото дете на престъпния резултат, тъй като е нарушила чл. 8, ал. 8 от Закона за защита на детето, като го оставила без надзор на плувния басейн. Прието е в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД конкретно визира субекта на съпричиняването - като недвусмислено сочи, че допринасянето може да бъде само от страна на пострадалия. Ответницата се позовава на съпричиняване от страна на законния представител на малолетното пострадало дете. При преценка наличието на елементите от сложния фактически състав на съпричиняването, като съвкупност от елементите на противоправност, следва да се изхожда от регламентацията на понятието "вина", и "отговорност" в наказателноправен аспект - изхождайки от разпоредбите на чл. 11 във вр. с чл. 31 и сл. от НК. Разпоредбите на НК не вменяват наказателна отговорност на лице, упражняващо родителски контрол, съответно такава отговорност не може да се ангажира и като отговорност при "съпричиняване", дори и да е налице такова, като в случая не е налице идентичност с гражданската отговорност по смисъла на чл. 48 от ЗЗД.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответницата следва да заплати в полза на Разградския окръжен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 400 лв. и разноски по делото за адвокатско възнаграждение, платено на 25. 04. 16 г. , според представеното платежно нареждане в размер на 5 000 лв.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Я.Г.Х. с ЕГН ********** *** сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление, за което е осъдена с влязла в сила Присъда № 49/ 27. 06. 2014 г. по нохд № 238/ 12 г. по описа на РОС, изменена с Решение № 70/22. 04. 15 г. по внохд № 278/ 14 г. по описа на ВнАС, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16. 07. 2009 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 10 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ОС Разград сумата 400 /четиристотин/ лева държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ: