РЕШЕНИЕ №13
гр.Разград , 24.04.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
На двадесет
и пети март , две хиляди и петнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА Д.А
При секретаря Д.Г. и
участието на прокурора Сезгин Османов ,като
разгледа докладваното от съдията В.Д.а гражданско дело №304 по
описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.
Подадена е искова молба от А.С.В., с която моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му
заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и психически страдания ”,както и имуществени
такива в размер на 9 000, представляващи заплатени от него разноски за
адвокатско възнаграждение в наказателно производство.Претенцията си ищецът обосновава с повдигнато срещу него незаконно обвинение
от страна на ответника за извършено от него
престъпление по чл.311,ал.1 от НК , в качеството му на длъжностно лице -
Кмет на Община Завет , Разградска област по което обвинение е постановена от Русенски РС влязла в сила оправдателна присъда.Сумата за
неимуществени вреди се претендира ведно със законната лихва върху нея ,начиная от 26.09.2011 год. до окончателното й заплащане , а
тази за имуществени такива от последното плащане 07.04.2014 год.Претендират се
разноски и в настоящото производство.
Ищецът твърди, че вследствие на
повдигнатите обвинения бил съсипан животът му , накърнени бил честта и
достойнството му ,както и репутацията му като длъжностно лице .Образуваното НП
станало достояние на обществеността не само в гр.Завет ,но и в цялата
Разградска област,разгласено било и в медиите ,като било поставено под съмнение
и професионалното му бъдеще. Заболял от диабет и хипертонична болест.Причинена
му била тежка психотравма , като лекар-психиатър установил ,че при него е нА.це посттравматично стресово разстройство.
Правната квА.фикация
на предявеният иск е по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.
В срока
по чл.131 ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ чрез представител от Окръжна прокуратура
Разград е депозирала писмен отговор, в който изразява становище, че искът е
недоказан по основание и размер. Твърди,
че ищеца не сочи доказателства за нА.чието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните
неимуществени вреди и конкретната дейност на прокуратурата.По отношение размера
на търсеното обезщетение се застъпва становище за неговата завишеност ,предвид
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни или при осъждане техният размер да бъде намален.Противопоставя се
на доказателственото искане на ищеца за сочене на гласни доказателства ,тъй
като имената на свидетелите на били посочени.
В
съдебно заседание ищецът лично и чрез своя повереник поддържа предявените
искове в цялост.Претендира разноски ,като представя списък за същите.
В
съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа заявеното
становище по исковете с отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и становищата на страните , намери
за установено от фактическа страна следното :Воденото срещу ищеца В. ДП
№299/2010 год. е образувано с
прокурорско постановление на 26.11.2010 год. ,за извършено от него престъпление
по чл. 311 ,ал.1 от НК , за това ,че на 09.02.2009 год. в
качеството му на длъжностно лице –Кмет на Община Завет в кръга на службата си е
съставил официален документ-искане за възстановителна помощ , в което е
удостоверил неверни обстоятелства ,с цел да бъде използвано това искане като
доказателство за тези обстоятелства.След извършените предварителни проверки през време
на които от него са изисквани различни документи ищецът В. е
бил привлечен като обвиняем по това досъдебно производство на 15.09.2011 год.ДП
съдържа общо 7
тома ,като обвинително заключение за предаване на обвиняемия В. на съд е
изготвено на 16.05.2012 год. и първият обвинителен акт срещу него и останА.те двама обвиняеми по делото
е внесен в съда да 29.12.2011 год.в Кубратски РС.След постановяване на отводи от съдиите в този
съд ,образуваното НОХД е изпратено за разглеждане в
ТРС ,като по образуваното в този съд НОХД №707/2012 год. съдът е
постановил прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на установени от
съда ,допуснати на ДП съществени процесуални нарушения.Впоследствие делото е
изпратено за разглеждане пред Русенски РС ,който по образуваното НОХД №268/2012
год. отново е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за
отстраняване на процесуални нарушения.Същинско първо по ред разглеждане на делото се явява това по НОХД №270/2013
год. по описа на Русенски РС.По него с Присъда №91/22.04.2010 год. подс.В. и
останА.те двама подсъдими по
делото са били признати за невиновни в извършването на престъпленията за които
са били обвинени и съответно оправдани.При въззивният контрол на тази присъда Русенски ОС по
ВНОХД №470/2013 год. с Присъда №45/26.09.2013 год. е отменил оправдателната
присъда на РС само в частта ,касаеща подс.А.В. ,като го е признал за
виновен в извършването на престъпление по чл.311,ал.1 от
НК ,като му е наложил съответно наказание лишаване от свобода при приложението
на чл.66 от НК и за същия срок от
Към
датата на образуване на наказателното производство през 2010г. ищецът е бил
кмет на Община Завет от предходен мандат ,като малко преди да му бъде
повдигнато и обвинението по ДП №299/2010 г. се е явил като кандидат-кмет на местните
избори през м.септември 2011 год. и е
избран за кмет на Община Завет на първи тур.След привличането му като обвиняем
по ДП№299/2010 год. С Решение на
Началника на РУП Кубрат от 13.12.2011 год. били отнети на ищеца издадени му
преди това разрешения за носене и
съхранение на ловно и неловно
огнестрелно оръжие ,поради което притежаваните от него ловна пушка и пистолет
,съответни модели ,ведно с боеприпасите към тях
били иззети и предадени за съхранение на домакина на РУП гр.Кубрат . На
31.07.2012 год. от
ДА”Национална сигурност” на осн.чл.11,л.2,т.1 и чл.57
, ал.1 от ЗЗКИ по отношение на А.В. бил постановен отказ за достъп до
класифицирана информация. Същият обаче не е бил отстраняван от длъжността кмет
на Община Завет и продължава да изпълнява
същата и понастоящем.
В образуваните досъдебно и съдебни производства се съдържат
няколко договора за правна защита и пълномощни в полза на различни адвокати. В същите е отразен
размерът на адвокатското възнаграждение за предоставената правна защита ,като
общо заплатените от В. суми до приключване на НП във всички инстанции възлизат
на
Ищецът
твърди , че образуваното наказателно
производство се е отразило върху
физическото и психическото му здраве , върху доброто му име, честта и
достойнството му ,както и репутацията му като длъжностно лице ,заемащо
най-високата длъжност в общината.Водените срещу него дела са имА. отражение в медиите.Разпитаните по делото трима
свидетели М. Х. ,председател на Общинския съвет гр.Завет , Ф.
Е. – кмет на с.Брестовене ,в същата община и Ш. А. –личен лекар на ищеца
,които познават В. от дълги години и освен служебни отношения със същия поддържат и
близки лични контакти с него сочат ,че
след започване на НП и конкретно огласяването му в медиите бил силно
притеснен , станал затворен , не се чувствал добре ,притеснявА.
се и децата му и жена му.Оплаквал се на личния си лекар през 2012 год. от сърцебиене ,повишено кръвно
налягане ,заболял от диабет.Обичан е от хората ,уважаван е , помагал е на
всички.Баща му бил болен от диабет ,от някаква болест заболял и неговия брат.
Предвид
соченото от ищеца придобито заболяване „захарен диабет” по делото е назначена съдебно
– медицинска комплексна експертиза,
заключението на която съдът приема като компетентно и обосновано.Вещите лица по същата
установяват ,че от м.януари 2013
год. ищецът В. е с доказан неинсулинозависим
захарен диабет , без усложнения и придружаващо заболяване хипертонична болест
на сърцето.За възникването на този тир захарен диабет вещите лица са посочили ,че причините са основно фамилната обремененост ,установена при В. /баща
болен от същото заболяване на лечение с инсулин , наднормено тегло, неправилен
хранителен режим, липсата на достатъчно физическа активност/които са нА.це
при ищеца ,както и психоемоционалният стрес ,като
последните имат значение /отключващ фактор/ за изявата на описаните
заболявания. на отключващ фактор и такъв за неблагоприятното му протичане за
проявява на тежестта и усложненията от тази болест.С оглед на изложеното, съдът
приема, че твърдението в исковата молба за възникването на заболяването като
следствие от воденото против ищеца наказателно производство за недоказано.Съдът
кредитира показанията на тримата свидетели по делото ,касаещи неговата подтиснатост ,отбягване на приятелския кръг и притеснение
от медийните публикации.
Във връзка
със соченото от ищеца негативно отношение на наказателното производство на
психиката му и представената в тази връзка консултация с психиатър по делото е
назначена съдебно-психиатрична експертиза.Вещото лице
по същата установява ,че при ищеца е нА.це протрахирана
депресивна реакция-леко изразено депресивно състояние ,настъпващо в отговор на
продължително въздействие на стресова ситуация.В съдебно заседание в.л.пояснява ,че обикновено
клиничната картина е свързана с
прояви на напрегнатост ,неспокойствие ,нарушение на съня ,подтиснато
настроение, страхови изживявания ,проблеми с
концентрацията ,главоболие ,световъртеж ,като при проведения на ищеца преглед
установило този тип оплаквания ,като приема ,че това състояние
при ищеца е възникнало през 2013 год. ,откогато датират и неговите оплаквания
свързани и с сърцебиене и повишаване стойностите на кръвното налягане.
Заключението не е оспорено от страните и съдът го кредитира в цялост.
Предвид изложеното от фактическа страна
,РОС направи следните правни изводи:
Съгласно чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление. Тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа
на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ.Безспорно
е по делото ,че общият срок на продължителност на НП
,водено срещу В. е продължило две години и седем месеца от повдигането на обвинението срещу него до
влизане в сила на 23.04.2014 год. на оправдателната присъда ,постановена от РС
Русе.След влизането на този акт в сила, е започнала да тече погасителна давност
относно отговорността на държавата и този е началният момент, от който
държавата е изпаднала в забава.
Разпоредбата на чл.4
ЗОДОВ предвижда ,че държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди при нА.чие
на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди, независимо от това, дА. увреждането
е причинено виновно от длъжностните лица.
От ангажираните от ищеца
доказателства се установява, че в резултат на незаконното обвинение същият е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес в
продължение на две години и седем месеца ,в периода посочен по-горе. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че в резултат на преживяванията
по повод на обвинението, ищецът ,който бил жизнен и ведър човек се е затворил в себе си, имал
е притеснения, изпитвал е неудобство пред близките и познатите си, не е
контактувал свободно с хората. Повдигането на незаконосъобразно обвинение за
престъпление по служба, извършено именно в качеството му на лице, заемащо
длъжността кмет, медийното отразяване на обвиненията, стресът, на който е бил подложен ,въпреки ,че е продължил да
изпълнява тази длъжност са именно обстоятелства, които сочат на извод за
създаден в съзнанието на ищеца психически и социален дискомфорт
в продължителен период от време , като при него е установено ,че през
последната година и половина от водения наказателен процес е нА.це протрахирана
депресивна реакция-леко изразено депресивно състояние ,настъпващо в отговор на
продължително въздействие на стресова ситуация.
Соъбразявайки заключението на комплексната съдебно
– медицинската експертиза ,съдът не може да приеме ,че заболяването на ищеца от
захарен диабет и придружаващата го хипертонична болест на сърцето се дължат
само и единствено на влиянието на наказателния процес върху неговото здраве
,тъй като по отношение на него е нА.це наследствена обремененост и други неблагоприятни фактори /тегло ,начин
на живот/ ,които са способствА. за възникване на
заболяването.
Отчитайки гореизложеното, за съда
е безспорно, че ответникът следва да отговоря за претърпените от ищеца вреди,
свързани с изживените психически страдания.
Дължимото по ЗДОВ обезщетение се определя по
правилата на чл.52 ЗЗД. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съизмери с обществения критерий за
справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди.Съобразявайки
качеството в което на ищеца е било повдигнато обвинението Кмет на малък град ,център на община ,известността му в обществото и последвА.ят
отзвук, който се е отразил в психиката на ищеца в много по-голяма степен,
отколкото ако същият не е притежавал публична известност.Съобразявайки и
продължителността на наказателното преследване по това водено срещу А.В. дело от
повдигането на обвинение срещу него до приключването му- 2 години и седем месеца и вида на престъплението в което е бил
обвинен съдът в този си състав намира,че , че обезщетение в размер на 9 000лв.
е достатъчен да овъзмезди ищеца за причинените му от
Прокуратурата на РБ неимуществени вреди, произтичащи от воденото срещу него
наказателно производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
тази сума, ведно със законната лихва, считано от момента на изпадането му в
забава – 23.04.2014г. до окончателното й изплащане. Над размера 9 000лв.
до първоначално претендирания такъв от 50 000лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.Изцяло основателна и доказана се явява
и претенцията на ищеца за имуществени вреди ,представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение от ищеца по времетраенето на целия наказателен
процес.Тази сума също се дължи ,ведно със законната лихва от 23.04.2014 год.
Предвид изхода на делото на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 975.60 лв.
Водим от
горното, Разградският окръжен съд ,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на А.С.В. ***
,ЕГН-**********, сумата
9 000 /девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване
на престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.04.2014 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
първоначално предявения такъв от 50 000 лв., като неоснователен и
недоказан ,както и претенцията за присъждане на лихва от по-ранен момент
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република да заплати на А.С.В. сумата 9 000 лв. /
девет хиляди / лева представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, за което е оправдан, изразяващи се в заплатени адвокатски
възнаграждения , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2014г.оказан.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република да заплати на А.С.В. сумата 975.60 / деветстотин седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/
лева направени деловодни разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДГ СЪДИЯ: