Р Е Ш Е Н И Е № 25

Гр.Разград, 23. 06. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от З.И.С. ***, представляван от собственика Р.С.Н.. Ищцата твърди, че с ответника са сключили на 05. 03. 2013 г. договор за заем въз основа, на който е предала на ответника сумата 180 000 лева със задължение последния да върне сумата до 05. 08. 2013 г. Ответникът не изпълнил в срок задължението си да върне заетата сума. Според чл. 7 от договора за заем, страните са уговорили заплащане на неустойка в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден при забава на плащането. Тъй като ответника е изпаднал в забава след 05. 08. 2013 г., към 13. 01. 2015 г. дължи законна лихва в размер на 26 361, 15 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 180 00 лв. представляваща изискуема и невъзстановена главница по договор за заем от 05. 03. 13 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и сумата 26 361, 15 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 06. 08. 2013 г. до 13. 01. 2015 г.

Постъпил е писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответника ЕТ „Ренета Станчева” гр. Разград. Оспорва иска като недопустим, а по същество, като неоснователен. Твърди, че исковата молба е подадена от процесуален представител на ищцата без надлежна представителна власт, тъй като пълномощното, с което са упълномощени родителите й е без нотариална заверка на подписа във формата на копие и ответника оспорва автентичността му. Заявява, че не са налице доказагтелства, че е получил от ответника претендираната сума в размер на 180 000 лв. и не е подписвал РКО с това съдържание. Подписите в договора за заем и в РКО не са положени по едно и също време от страните по договора, както и че подписите в двата документа не са на ищцата. Договорът за заем съдържа само съгласие ищецът да предостави в заем сумата от 180 000 лв. , но не удостоверява получаването й от ответника. Твърди, че ищцата никога не е разполагала с такава сума.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата е представила по делото Договор за заем, сключен на 05. 03. 2013 г. между нея, като заемодател и ответника ЕТ „Ренета Станчева”, представляван от Р.С.Н., като заемател. В чл. І.1 и чл. ІІ. 2 от договора, страните са се уговорили, че заемодателят се задължава да предаде на заемателя сумата 180 000 лева, а последният се е задължил да я върне в срок до 05. 08. 2013 г. Според чл. V. 7, , при забава на заемателя на връщане на заема, дължи неустойка в размер на 0,1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. Договорът съдържа саморъчни подписи на двете страни. Приложен е РКО от 05. 03. 2013 г. , според който ищцата С. е наредила да се предостави на ответника сумата 180 000 лева с посочено основание „ за заем по договор”. Положени са подписи в позициите „броил сумата” и „получил” сумата от заемодателя и заемателя.

На осн. чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на договор за заем и РКО от 05. 03. 2013 г.

Назначена е графологична експертиза, която е дала заключение, че саморъчните подписи срещу „броил сумата” в РКО и срещу „заемодател” в договора, са положени от ищцата З.С.. Подписите в РКО са положени след отпечатване на РКО и признаци за наличие на добавки в съдържанието на печатния текст в него не са установени. Подписът за „броил сумата” е изпълнен с различен химикал от тези, с които са изпълнени останалите ръкописни попълнения, а давността на изпълнение на подписите в РКО и договора не може да се установи, поради отсъствие на методика за изследването.

Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че размера на законната лихва върху главница от 180 000 лв. за периода от 06. 08. 2013 г. до 13. 01. 15 г. е в размер на 26 361, 15 лв. В счетоводството на ответника не е отразен получен заем от ищцата в размер на 180 000 лв.

Ищцата е дала обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. Обяснява, че подписа в позиция „броил сумата” в РКО е положен от нея, след като е предала сумата 180 00 лв. на ответника. Предаването на тази сума станало в дома й на 05. 03. 2013 г. Преди да получат парите, Н. – собственик на ЕТ и съпругът й ги преброили и Н. подписала РКО .

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният от З.И.С. *** иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен, поради което следва да бъде уважен.

Налице е сключен на 05. 03. 2013 г. между страните по делото писмен договор за заем, според който ищцата е дала в заем на ответника сумата 180 000 лв. , а същият се е задължил да я върне в срок до 05. 08. 2013 г. Договорът за заем е уреден в чл. 240 ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. Такъв извод може да се направи, съгласно формираната задължителна практика на ВКС, само при изрично наличие на изявление на страните, че сумата се предава при подписването на договора или е предадена от заемателя на заемополучателя, или ако по делото е представена разписка удостоверяваща това предаване. Ищцата излага твърдение, че е предала заетата на ответника сума лично в брой, за което страните са подписали РКО при предаване и приемане на сумата на 05. 03. 2013 г. РКО съдържа изявление на ищцата – кредитор в същия смисъл, а именно, че е предала на длъжника сумата 180 000 лв. по договор за заем, както и изявление на последния, че е получил сумата. И договорът за заем и РКО са издадени на една и съща дата 05. 03. 2013 г. , съдържат подписи на заемодател и заемател, РКО е издаден на основание договор за заем за сумата 180 000 лв. , което съдържание съответства на предмета на договора за заем, поради което съдът приема, че РКО има значение на разписка, доказваща плащане по договора за заем. От заключението на графологичната експертиза се установява безспорно, че подписът в договора за заем и в РКО е положен от ищцата, която е предала заемната сума, ответницата не оспорва истинността на своя подпис, подписите в РКО са положени след отпечатване на РКО и признаци за наличие на добавки в съдържанието на печатния текст в него не са установени. Заключението е обективно и пълно, не е оспорено от страните и съдът го приема за доказателство по делото. За да бъде уважен иска, следва ищцата да докаже фактическото предаване на исковата сума, което в настоящото производство е сторено, поради което и искът е основателен и доказан. Доколкото договорът за заем е реален, а не формален е без значение в кой момент са положили подписите си ищцата и ответника в договора и в РКО, тъй като той се счита сключен не с подписването му, а с предаването на вещите и в тази връзка са необосновани възраженията на ответника по иска.

Неоснователен е изложения довод от ответника, че иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е недопустим, тъй като в договора за заем е уговорено плащане на неустойка при забава, но не и лихва. Трайна и постоянна е съдебната практика, че и да не е уговорена лихва в договора за заем на парична сума, лихва се дължи при забава. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. По силата на чл. 86 ЗЗД, такова обезщетение в размер на законната лихва се дължи от деня на забавата. Безспорно е, че ответникът не е върнал на ищцата заетата сума в размер на 180 000 лв. в уговорения срок в чл. ІІ- 2 от договора - 05. 08. 2013 г. и на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи от този момент обезщетение за забава в размер на законната лихва, която от 06. 08. 2013 г. до завеждането на иска 13. 01. 15 г. е в размер на 26 361, 15 лв. С оглед на това и предявения иск за заплащане на законна лихва в размер на 26 361, 15 лв. следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото пред настоящата инстанция в размер на 8254, 45 лв. за заплатена държавна такса, 6720 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 60 лв. деловодни разноски или общо в размер на 15 034, 45 лв.

Воден от изложеното, съдът на осн. чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ „Ренета Станчева” гр. Разград, ж. к. „Орел”, бл. 11, вх. В, ап. 22 , ЕИК 116003942, представляван от собственика Р.С.Н., ЕГН ********** да заплати на З.И.С., ЕГН ********** *** на осн. чл. 79, а.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД сумата 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, представляваща дължима главница по Договор за заем, сключен на 05. 03. 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска 15. 01. 2015 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЕТ „Ренета Станчева” гр. Разград, ЕИК 116003942, представляван от собственика Р.С.Н., ЕГН ********** да заплати на З.И.С., ЕГН ********** сумата 26 361, 15 /двадесет и шест хиляди триста шестдесет и един лева и 15 ст./ лева на осн. чл. 86 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06. 08. 2013 г. до 13. 01. 2015 г.

ОСЪЖДА ЕТ „Ренета Станчева” гр. Разград, ЕИК 116003942, представляван от собственика Р.С.Н., ЕГН ********** да заплати на З.И.С., ЕГН ********** сумата 15 034, 45 / петнадесет хиляди тридесет и четири лева и 45 ст./ лева на осн. чл. 78 от ГПК, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

ДГ СЪДИЯ: