Р Е Ш Е Н И Е

9. VІ.2016г.

Разград

№22

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

10.V.

2016

съд

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в състав:

Секретар: М.Н. Председател:

2015

гражданско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

69

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Делото е образувано по молба на А.Т.И. и Е.Т.И., с която в качеството си на наследници на починалия на 27.VІІІ.2013г. Т. И. и чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв. М. Е. предявяват в условията на обективно и субективно кумулативно, и евентуално съединяване срещу Г.К.И. и Н.Г.И., следните:

І.Обективно кумулативно съединени:

1/ Иск за нищожност на упълномощителна сделка, оформена с нот. заверено пълномощно рег.№2730/16.VІІІ.2013г. по опис на нотариус Р. К.,с рег.№380 и р-н на действие при РРС , на две основания:

а) недействителност на извършена от наследодателя им упълномощителна сделка, делегираща в право на първия ответник да се разпореди от негова име със собствения му недвижим имот при изрично предоставена му възможност да договаря сам със себе си - поради липса на съгласие от страна на упълномощителя .

Като факт, обосноваващ твърдението за нищожност на сключената от наследодателя им едностранна упълномощителна сделка се сочи неспособност на същия „ да изрази устно и непосредствено воля и съгласие” за сключването й; Твърди се съществуващо приживе и относимо към датата на сделката заболяване-„продължително разстройство на съзнанието”, засягащо физическата и интелектуалната му способност в степен да „ не разбира свойството и значението на действията си”, да не разбира „ смисъла и значението на пълномощното” и да не може „ да изрази волята си”.

В реквизит на молбата, предявената по този иск „нищожност” ищците и повереникът им позовават на осн.чл.26, ал.2 ЗЗД.

В тази си част искът е докладван и разгледан от съда по същество на осн. 31ЗЗД – унищожаемост на едностранна упълномощителна сделка , извършена от дееспособно лице, което към датата на извършването й не е могло да разбира и да ръководи действията си.

б) нищожност на извършената от наследодателя им упълномощителна сделка поради формални нарушения на нотариалното удостоверяване –полагане на палец от упълномощителя, което не е било удостоверено с приподисването му пред нотариуса от двама свидетели, съгл. чл.189 ГПК и с вписването на забележка за причините, наложили оформянето му с полагане на палеца;

2/ Иск за нищожност на договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт №55/16.VІІІ.2013 по нот.д. №340 по опис на нотариус Р.К., с рег.№380 и р-н на действие при РРС, позована в реквизит на исковата молба на осн. чл.42, ал.2ЗЗД - липса на представителна власт поради порочност/невалидност на пълномощното, легитимиращо ответника като представител на прехърлителя по сделката;

ІІ. В условията на евентуалност - предявен на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД иск за разваляне на сключен с нот. акт №55/16.VІІІ.2013 по нот.д. №340 по опис на нотариус Р.К., с рег.№380 и р-н на действие при РРС, договор за покупко продажба на недвижим имот.

Като факт, обосноваващ твърдение за разваляне на процесния договор, се твърди неизпълнение на парично дължимото от страна на ответниците като купувачи по прехвърлителната сделка - неплащане на договорената за имота цена в размер на 27 000,00лв. Описаният по договора банков документ, доказващ превод на част от сумата в размер на 18 000,00лв. сочел като основание за превода извършена на 13.VІІ.2012г. сделка, поради което плащането на тази сума е неотносимо към сключеният с нот.акт №55/16.VІІІ.2013г. договор за покупко-продажба и не сочи на изпълнение по същия; За разликата от 9 000,00лв., описана в акта като платена в брой, се твърди, че такава сума в действителност не е плащана от купувачите, респ. не е получавана от купувача.

ІІІ. В условията на евентуалност предявяват иск за нищожност на сключен с нот. акт №55/16.VІІІ.2013 по нот.д. №340 по опис на нотариус Р.К., с рег.№380 и р-н на действие при РРС, договор за покупко продажба на недвижим имот поради противоречието му с добрите нрави-неравностойност на престации, позована в реквизит на исковата молба -чл.26, ал.1 ЗЗД.

Като факт, обосноваващ твърдение за нищожност на прехвърлителната сделка се сочи занижаване на договорената пазарна цена значително под действителната пазарна цена на имота.

В обстоятелствена част, като факт обосноваващ легитимацията им по делото и интерес от търсената с предявяване на исковете защита, ищците сочат качеството си на наследници на починалия на 27.VІІІ. 2013г. Т. К.И.-техен баща, упълномощител и прехвърлител по атакуемите с исковете сделки.

При редовност в призоваването, в насроченото по същество на иска с.з., лично и чрез представляващата ги по пълномощие –адв.Е., ищците заявяват, че поддържат исковете на предявените им основания. В предоставен им за това срок, но след приключване на устните състезания, депозират писмени бележки в съдържание на които, в подкрепа на исковете си въвеждат за първи път нови факти и нови основания за недействителността на сделките като „умисъл и измама” . Претендират присъждане на доказано направени по делото разноски. Оспорват като недоказани претендираните от ответниците разноски.

В законоустановения и предоставен им за това едномесечен срок, всяка от ответните страни се е възползвала от правото си на отговор, депозирайки такъв чрез процесуалният си представител по пълномощие – адв. К..

С отговорите оспорват основателност на предявените срещу тях искове и заявените в обстоятелствената им част факти, относно дееспособността и здравословното състояние на наследодателя на ищците; В мотив на предприетите от наследодателя им действия на разпореждане твърдят приживе влошени между тях отношения;

При редовност в призоваването, в насроченото по същество на спора с.з., ответниците не се явяват. Чрез повереникът си адв. К. пледират за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни. Депозират писмени бележки, в които аргументират подробно становището си за неоснователност и недоказаност на исковете. Считат за неопровергана валидността на атакуваните сделки. Претенират присъждане на направените по делото разноски.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, допуснатите и приети по реда на чл.235 ГПК доказателства, дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка: С приложено като доказателство У-ние изх.№348/14.І.2015г.на Община Разград се установява, че Т. К.И. ЕГН********** е починал на 27.VІІІ.2013г., оставяйки за свои единствени преки и законни наследници двете ищци, негови дъщери.

Приживе, между него и ищците е извършена делба на недвижимо имущество, останало им в наследство след смъртта на общата им наследодателка.поиналата на 20.ІХ.2008г. Радка И., съответно-съпруга на първия и майка на последните две(вж.удостоверение на л.6 от приложена в цялост преписка по гр.д.№1567/2011г. на РРС).

С влязло в сила на 19.VІ.2012г. Протоколно определение РРС е одобрил съдебна спогодба, постигната в образуваното му на производство по иск за делба гр.д.№1567/2011г., (вж.д/во на л.51 и сл. от делото). Съгласно която: В реален дял, на Т. И. е бил възложен недвижим имот, инвдивидуалииран като жилищен имот – апартамент, находящ се в гр.Разград, ж.к.”Лудогорие”, бл.2 вх.А, ет.ІІІ, ап.9 . В общ дял на ищците е бил възложен недвижим имот, индивидуализиран като дворно място от 550кв.м. и построените в същото масивна жилищна сграда, складово помещение, стопанска сграда и гараж, за което в кв.17 по действащия план на с.Ушинци, Разградска обл., е бил отреден УПИ ІХ-250. С така постигнатата спогодба, за уравняване на дяловете съделителят Т. И. се е задължил да заплати на всяка от дъщереите си по 8 000,00лв., в едномесечен срок, считано от 19.VІ.2012г. -датата на одобравяне на спогодбата от съда.

На 18.VІІ.2012г., т.е. в договорения за това със спогодбата срок, Т. И. е изпълнил задължението си за уравняване дяловете на дъщерите си, заплащайки на всяка от тях дължимата по делбата сума в размер на 8 000,00лв. В съдържание на приложена като доказателство декларация(л.56), ищците в настоящото произвоство са волеизявили, че са получили напълно и в брой дължимата им се за уравнение на дяловете сума от 8 000,00лв. Декларцията е подписана от тях и от наследодателя им И. на 18.VІІ.2012г . Датата и подписите на деклараторите са нотариално удостоверени от нотарис Р.Кириова, рег.№380НК и р-н на действие при РРС, на 18.VІІ.2012г. с нот.заверка рег.№2563(вж. д/во на л.56 от делото).

От съвкупността на доказателствата, проследени в тяхната логична последователност, съдът приема за безспорно установено, че сумата от 16 000,00лв., като сбор от сумите, заплатени от Т. И. за уравнение дела на всяка от ищците по постигнатата на 19.VІ.2012г. спогодба, са били изтеглени от него на 18.VІІ.2012г. от откритата на негово име банкова см/ка в „БАНКА ДСК”ЕАД, клон Разград (вж. приожено като доказателство на л.58 извлечение от банкова см/ка за периода 1.VІІ.2012-16.VІІІ.2013г.). За този си извод съдът съобрази доказана относимост в дата и размер на сумата, теглена от банковата му сметка с датата и сумата, на която според цитираната по горе декларация, наследодателят е изпълнил задължението си по съдебната спогодба. След което, в качетвото си на изправна по спогодбата страна, Т. И. се сдобива с констативен Нотариален акт „за собственост върху недвижим имот, придобит по покупка и влязъл в сила протокол за съдебна делба” №22/15.VІІІ.2012г. по нот.д.№309/2012г. по опис на нотариус Р.К., с рег.№380 и р-н на действие при РРС(вж. д/во на л.113) .

Следвайки логиката на доказателствата, от фактическа страна съдът приема за безспорно установено, че сумата, която наследодателят на ищците е заплатил на същите в изпълнение на задължението си за уравняване на дяловете им, е била набрана по банковата му см/ка със средства, реализирани по сключена с нот. акт №68/13.VІІ.2012г. по нот.д.№59/2012г. на нотариус Т. Малеева, с рег.№199НК и р-н на действие при СфРС , сделка на разпореждане с ид.части от, придобити по наследство и в съсобственост с ответника Г.И., недвижими зем.имоти. От съдържимото се в обективиращия сделката нотариален акт(вж. д/во на л.124 и сл. от делото) се установява, че в качеството си на купувач по тази, възмездна по характера си сделка, ответникът се е задължил да заплати по банков път на продавача Т. И., сумата от 18 000,00лв.

По делото не се спори и не се нуждае от доказване родствената връзка между починалия Т. И. и ответника Г.К.И.. Двамата са братя(вж.в приложение на депозиран по делото отговор - У-ние за родствени връзки изх.№374/30.ХІ.2015г на Столична община).

Видно от приложен като доказателство препис от Акт за женитба №16/1958г., считано от 29.ІХ.1958г., ответникът Г.И. е в брак с ответницата Н.И..

На 13.VІІ.2012г., т.е. на същата дата, на която е сключен обективирания в нот. акт №68/13.VІІ.2012г. по нот.д.№59/2012г. договор за покупко продажба, ответникът, в качеството си на купувач и в изпълнение на поетото по договора парично задължение, превежда по см/ка на продавача Т. И. договорената като цена, за прехвърлените му в собственост ид.части от недвижими земеделски имоти, сума от 18 000,00лв. Преводът на сумата, с изрично упоменаване , че същата следва договора за покупко продажба на недвижим имот, е отразен по банковата сметка на Т. И. на 13.VІІ.2012, на която дата е сключен и цитирания договор.

От приложеното като доказателство извлечение от банкова см/ка с титуляр Т. И., е видно, че за периода 1.VІІ.2012 - 16.VІІІ.2013г. по същата не са отразявани постъпления и тегления на суми, освен упоменатите по горе. А именно-преведена по партидатата му от ответника сума от 18 000,00лв. като цена на закупените от последния на 13.VІІ.2012г. земеделски имоти и изтеглената на 18.VІІ.2012г. от Т. И. сума от 16 000,00лв., за която съдът приема за безспорно от фактическа страна, че е послужила за заплащане на дължимото се на ищците парично уравнение по делбата.

На допуснатото и прието, като доказателство по делото, извлечение от банковата см/ка на Т. И., в подкрепа на твърденията си и в зависимост от позицията им по спора, се позовават и двете страни. Съответно, твърдейки неизпълнение на поетото по процесния договор парично задължение, ищците прилагат извлечението в доказателство за неотносимост на преведената по партидата на наследодателя им сума с отразеното като платено по оспорените в настоящото производство сделки. Респ. за липса на валидно дадено от същия съгласие за продажбата на процесния имот на посочените в оспореното пълномощно –цена и условия за плащането й.

От своя страна, ответниците прилагат извлечението от банковата см/ка на Т. И. в подкрепа на твърдението си, че с преведените от тях на 13.VІІ.2012г. 18 000,00лв. са заплатили по банков път част от сумата, договорена по оспорените с исковете сделки, като цена на, находящият се в гр.Разград апартамент. Което, относимо на спорния по делото предмет, сочело на изпълнение по процесния договор и на действителната воля на прехвърлителя по същия-че е продал процесния имот на ответника, на посочената в пълномощното, респ. в договора цена от 27 000,00лв. и при договорените за плащането й, по сключената с нот.акт №55/2013г. сделка на разпореждане с процесния имот.

Въз основа на подробно направения по горе доказателствен анализ, съдът намира за безспорно установено от фактическа срана, че преведената по сметката на Т. И. сума от 18 000,00лв. следва изпълнението по извършената от него на 13.VІІ.2012г. сделка на разпореждане с ид.части от наследствени имоти.

Обсъдено в съвкупността на останалите доказателства, съдържимото се в извлечението от банковата сметка на Т. И. не сочи на относимост към оспорената в настоящото производство упълномощителна сделка. В реквизит и съдържание, на която се твърди валидно волеизявено от Т. И. признание за получена по банков сума от 18 000,00лв. , платена му от ответника като част от цената по договор за покупко-продажба на апартамента, сключен с приложения като доказателство нот.акт №55/16.VІІІ.2013г. по нот.д.№340/2013 по опис на нотариус Р.Кириова, с рег.№380 и р-н на действие при РРС, в изпълнение на извършената към последния упълномощителна сделка.

С прилагането на извлечението от банковата см/ка на наследодателя им, съдът приема за успешно проведено от ищците доказването на поддържаното от тях твърдение за относимост на извършеното на 13.VІІ.2012г. плащане към сключената от наследодателя им на същата дата сделка на разпореждане с имоти, различни от имота, индивидуализиран като предмет на оспорените в това производство - упълномощителна и прехвърлителна сделки. От отразените в банковото извлечение данни, не следва извод за относимостта му към дължимото се по процесния договор изпълнение. Поддържано в този смисъл, твърдението на ответниците се явява опровергано от съдържанието на документа. Самите те не твърдят, а и не доказват - последващо и относимо към дата на процесната сделка плащане на сума, равна по размера си на вече заплатената такава на 13.VІІ.2012г и приета от наследодателя на ищците като цена, на закупените на същата дата земеделски имоти.

В допълнение за този си фактически извод, съдът намира, че аргумент се следва не само от отчетената относимост в датата и размера на постъпилата по сметка на Т. И. сума с дължимата му се такава в същия размер, и по сключена на същата дата сделка на разпореждане със зем. имоти. Към тази дата-13.VІІ.2012г., за наследодателя на ищците е бил налице и безспорен мотив за предприетите действия на разпореждане. Защото с получената от тази продажба сума, той е осигурил необходимите му, за заплащане на дължимото се по делбата парично уравняване, средства. Които е заплатил на всяка от ищците на дата, относима към датата на постъпването на рализираната от тази покупко продажба сума по банковата му см/ка.

Без да навлиза подробно в приживе сложилите се между ищците и техния наследодател отношения, доколкото същите нямат пряко касателство към предмета на делото, съдът приема за утановено, че те са били конфликтни, крайно изострени, стигащи до физическа саморазправа и противни на онова, което и закон, и морал въздигат в норма на отношения между родител и деца. Факт е, че разривът в отношенията им датира от м.V.2011г.- момента, в който, след смъртта на съпругата си и в период, през който дъщерите му са били с установено извън гр.Разград местоживеене, Т. И. е заживял в процесния апартамент на фактически начала със св. Н. А.. Съжителство, което явно не е било прието от дъщерите му и във връзка, с което те са имали притеснението, че може да доведе неоснователно до имотното облагодетелстване на чуждата за наследствената маса, съжителница А..

Анализът на приложените в тази насока доказателства е дължим, доколкото от съвкупността им се следва извод, че макар и в напреднала възраст, макар и с множество констатирани му през 2008г хронични заболявания като - паркинсон; инсулинозависим захарен диабет, с усложнения, довели до ампутация на пети пръст на дясното му стъпало; дегенеративна аортна стеноза и двустранен неврит на слуховите нерви, довел приживе до тежка загуба на слух, наследодателят на ищците е бил със здрава психика. Действията му: по подаване на молби за защита срещу домашно насилие, прието за осъществено му от ищците с постановен и влязъл в сила съдебен акт; подаваните отговори по повод водените срещу него дела; извършването на фактически и правни действия на разпореждане с имоти, и плащания, приети към м.VІІ.2012г. от самите ищци като дължими им се и валидно извършени в изпълнение на съдебната спогодба за делба ( вж.д/ва на л.36 – 56, л.126-129 от делото), обективират разум, ясно изразена и адекватна на съответната ситуация воля, разбиране свойството и значимостта на извършваното, както и на следващите се от това му поведение последици. Извод, на който в заключение сочи и назачената по делото СПЕ, както и приложените към преписките, по приживе водените от и срещу него дела – медицинско свидетелство и медицинско удостоверение, издадени по негова молба от д-р Вл. З. за удостоверяване на факта, че към 4.VІІ.2012г. същят не е бил диспансеризиран като страдащ от душевно заболяване, както и че няма данни за психично разстройтво.

От разпитаните по делото свидетели и приложена като писмено доказателство медицинска документация, относимо и на заключението на назначената по делото СМЕ, съдът приема за установено от фактическа страна, че на 14.VІІ.2013г. наследодателят на ищците е бил приет по спешност на болнично лечение в неврологично отделение на МБАЛ Разград след претърпян на посочената дата исхемичен мозъчен инсулт. След проведеното му такова, същият е бил изписан от отделението на 23.VІІ.2013г. в тежко състояние, с предвидим летален изход. Бил е контактен, ориентиран за време и място, но със сериозно засегнати двигателни и говорни функции,с мозъчна атрофия.

И двете, разпитани по делото групи свидетели, независимо от позицията на ангажиралата показанията им страна, последователно и независимо един от друг свидетелстват за това, че след изписването му от болницата, Т. И. е бил на легло, не е можел да се придвижва и обслужва сам, хранел се е с чужда помощ, не говорел, а при опит за контакт, установявал такъв с поглед. Можел да изрича кратки, едносричи думи като „да” и „не”. Здравословно, физческото му състояние било видимо тежко увредено.

В обяснения, снети й по реда на чл.176 и сл.ГПК, ищцата Е.И. заявява, че когато посетила баща си в дома му, на 6.VІІІ.2013г., същият бил видимо неподвижен, отслабнал и немощен, с неангажиран, празен и блуждаещ поглед, не успяла да установи с него нито зрителен, нито словесен контакт. При това си посещение, била придружена от своята дъщеря-св. Ст. Шопова. Която в показанията си(л.146) сочи, че дядо й е лежал:”Беше неподвижен. Аз му говорех, той на мен не. Помръдваше само с очи. Възприех го като тик, не ме разбра какво точно му казах. Аз го попитахдали ме позна, той само гледа или в тавана, или настрани”. В същия смисъл са и дадените от св.Л.Милев показания, посетл Т. И. на 26.VІІІ.2013:” беше на легло, неподвижен, не реагираше с жестове, само с очи. Нямаше реч, само звуци във ви на боботене”. При посещението си Св.Милев останал с усещането, че задваните от него въпроси оставали неразбрани от Т. И.. Известно му, че още преди инсулта, И. е бил тежко чуващ, с двустранно увреден слух.

Разпитана като свидетел, съжителницата на Т. И. –св.Н. А., депозира в показанията си твърдение, че след изписването му от болницата, макар и лежащо болен, И. бил адекватен, контактен. Засегнто било движението на крайниците му, пради което не можел да пише с дясната си ръка и непосредствено след илизането си от болницата, трудно се придвижвал на собствен ход до тоалетната. Макар и затруднен в говора, същият можел да си поиска вода, храна. Реагирал адекватно и с разбиране за време, място и хора, включително и на въпросите, поставени му от посетилия го във връзка с пълномощното-нотариус Р.К.. На поставяните му от същата въпроси отговарял едносрично „да”. В нейно присъствие, с помощта на нотариуса, удостоверил пълнощното, под същото, вместо подпис бил положен палецът на дясната му ръка. В показанията си твърди, че състоянието на Т. И. се влошило рязко два дни преди да почине на 27.VІІІ.2013г. В показанията си признава факта, че и понастоящем, със съгласието на ответниците като собственици на имота, живее и се ползва от апартамента.

Разпитана като свидетел, в показанията си нотариус Р. К. заявява, че е посетила наследодателя на ищците във връзка с нотариалното удостоверяване на упълномощителната сделка, и на датата, отразена в удостоверителната част на документа-16.VІІІ.2013г. Мястото и начинът на извършеното от нея удостоверяване е описала с нарочна забележка върху самото пълномощно, изпълнена непосредствено след положения от „упълномощителя” отпечатък от палеца на дясната му ръка и преди печата, регистриращ нотариално удостоверяването на пълномощното – в реквизит за авторство/ подпис и съдържание(вж.д/во на л.115 и сл. от делото) . По идентичен начин сочи да е процедирала и при оформяне на необходимите за сделката декларации, изършено при посещение на Т. И. в дома му на 8.VІІІ.2013г. (вж. д/ва на л. 117 и 118 от делото) . Възприела е упълномощителя като болен човек в лежащо положение. Дясната му ръка треперела силно, което наложило полагането на отпечатък от палеца. Говорел много трудно. Свидетелката твърди в показанията, че е прочела пълномощното. При съществяване на тези й действия в стаята присъствали адв. К., повереник на ответниците и самият ответник Г.И.. За когото, впоследствие разбрала , че е брат на упълномощителя Т. И.. Не помни точно думите на упълномощителя, „но от състоянието, в което комуникирал” с нея, останала с впечатлението, „че иска да прехвърли апартамента на брат си, защото той го бил платил”(вж.л.144). Удостовереното от нея пълномощно не е било изготвено тенически от нея, а било донесено в кантората й като готов проект. Т.е., не твърди касателство към оформянето му в съдържание и реквизити, а само за действията по нотариалното му удостоверяване.

От подробния доклад на снетите от свидетелите показания е видно, че докато ищцовите свидетели описват състоянието на Т. И. като неадекватно и невъзможно за контакт във време , относимо към дата на „подписване”/удостоверяване на пълномощното, то свидетелите на ответниците описват поведението му като на човек, разбиращ случващото се, ориентиран във време и ситуация, с ясно изразена и съзнавана воля за извършване на съдържимото се в пълномощното.

Следва да се отбележи, че и двете групи свидетели са във връзка със страните, предпоставяща заинтересоваността им от изхода на делото. Ищцовите свидетели са в близка родствена връзка с ищците. Единият ответников свидетел е бил служебно ангажиран с нот. удстоверяване на атакуваните сделки – което, с оглед предвидената в ЗННД отговорност, опеделя заинтересоваността му относно тяхната валидност. По отношение на ангажираната като свидетл от ответниците Н. А. е безспорно установено, че като съжителница на на починаля на 27.VІІІ.2013г. упълномощител, със съгласието на ответниците, същата и понастоящем се намира в обитание на процесния апартамент. Където , присъствието й е било нежелано от ищците и приживе на наследодателя им.

При така дадената оценка за заинтересоваността им от изхода на делото, кредитирането на свидетелските показания се следва единствено при установена между тях и останалия доказателстевн материал относимост.

Следвайки в тази връзка правилото на чл.172 ГПК, съдът намира, че дадените от ищцовите свидетели показания, са в по голяма степен относими към приложните по делото писмени доказателства и най-вече към установеното в заключение на назначените по делото съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи.

На първо място: от направения по горе в мотивите анализ на писмените доказателства, съдът прие за безспорно установено от фактическа страна, че същите са неотносими към изпълнението, дговорено като дължимо се по процесните сделки - упълномощителна и договорна. И че на практика, в процесното пълномощно е удостоверено плащане по банков път, имащо касателство към сделка, чието сключване предхожда значително във времето процесната такава, както и полученият от упълномощителя инсулт -като състояние, поставящо под съмнение дееспособността му. В този смисъл са твърденията на ищците, както и показанията на техните свидетели. Докато тези на ответниците влизат в конфликт с необорената в хода на делото доказателствена сила на приложените извлечения от банковата см/ка на упълномощителя, респ. прехвърлител по договораза покупко-продажба на процесния апартамент.

На следващо място: Депозираните от ищцовите свидетели показания относно физическото и здравословно състояние на наследодатея им във време - предхождащо и относимо към датата на извършените от него упълномощителна и договорна сделки, е в по голяма сепен съответно на диагнозата и прогнозата, с които е изписан от болничното заведение, както и на приложената като доказателство медицинска документация-епикризи, решения на ТЕЛК и прочие(вж. д/ва на л.80-81;130,132 от делото) . Сочещи в съвкупноста си на общото му, физически увредено здравословно състояние като предпоставка и в усложнение на претърпяния от него на 14.VІІ.2013г. мозъчен инсулт. Във време, значително предхождащо настъпилото след инсулта затруднение в говора и в движението на крайниците му, предвид хроничните си заболявания Т. И. е бил с чувствително намален слух. На какъвто в показанията си сочат единствено ищцовите свидетели, но не и присъствалите при изповядване на сделките ответникови такива. Което поставя под съмнение депозираното в показанията им твърдение за адекватност и обективирано от страна на упълномощителя разбиране за случващото се на 16.VІІ.2013г. и за съдържимото се в представения му за полагане на отпечатък от палеца му документ. Като как от иначе трудно и едносрично говорещия Т. И., свидетелите А. и К. са установили, че той не само разбира, но и чува задаваните им от тях въпроси, от показанията на последните не следва категоричен и безпротиворечив отговор.

И на последно, но не по значимост място, за да кредитира показанията на ищцовите свидетели, съдът съобрази относимостта им към заключенията на назначените по делото експертизи. В заключение, на база, установеното от СМЕ общо, физически увредено състояние на Т. И., констатираните върху същото поражения от претърпения на 14.VІІ.2013г. мозъчен инсулт и причините довели до смъртта му в сравнително кратко, от дата на изписването му, време, назначената СПЕ констатира:

В съответствие с предоставената му медицинска документация, в съдържание на която липсва обективно изготвена такава към 16.VІІІ.2013г.-дата на удостовереното с оспорената едностранна сделка - волезявление на Т. И. за разпореждане с процесния имот, съобразявайки и интерпретираното в показанията на свидетелите, съдебният пихиатър-д-р З. приема, че: Относимо към дата на оспорените сделки, освидетелстваният е страдал от смесена корова и подкорова съдова деменция. Като към 16.VІІІ.2013г. тежестта на неминуемите когнитивни смущения е била в рамките на ТЕЖКА лакунарна деменция. Която по медицински критерии се определя като психично заболяване, характеризиращо се с промени, които в най-голяма степен засягат емоционалната, волевата и мисловната човешка дейност. Емоционалната сфера се засяга в посока отслабване на самоконтрола върху емоциите и инстинктите; Промените във волевата сфера се изразяват в изчезване на инициатнивността, наблюдава се волевата неустойчивост и склонност към външна сугестия. Наблюдава се паметова деградация, обуславяща прояви на епизодична дезориентация във време и актуални събития, занижена критичност, но запазена ориентация за собствена личност и място. В мисловната сфера се наблюдава забавеност на мисловния процес, обедняване на речта, а в конкретния случай вещото лице констатира и оглупяване(деменция), имащо парциален характер и незасягащо ядрото на личността.

Заболяването е невъзвратимо и протича протресивно. В усложнение на същото вещото лице сочи протичането му на болестен терен - артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, инсулинозависим захарен диабет и паркинсонова болест. Които екпертът сочи като предпоставка за по бързото и по тежко протичане на дементния процес, наблюдаван при Т. И. към 16.VІІІ.2013г.. Към терена, на който протича заболяването му след получения на 14.VІІ.2013г. инсулт, следва да се прибавят и нормалните за напреналата му възраст старчески промени в паметта и двигателния апарат.

Описаното психично състояние, в което според вещото лице Т. И. се е намирал по време на осъществената от него едностранна упълномощителна сделка, е с умерено към тежко изразена лакунарна деменция и обуславя ОГРАНИЧЕНА дееспособност . Иде реч за остро натъпила, вследствие мозъчния инсулт, съдова деменция. Проведената по отношение на Т. И. компютърна томография регистрира визуализираща се атрофия на мозъчната кора, подкорието и промени в бялото, и сиво мозъчно вещество.

В отговор на поставяните му от страните въпроси и в обяснение на заключението си, в с.з. вещото лице сочи, че след прекарания средно тежък исхимичен инсулт, Т.И. е изписан от болничното заведение като дееспособен, но с наличие на моторна афазия, намаляваща до невъзможност движението на десните му крайници. В такова състояние страдащият е дееспособен, в състояние да разбира какво му се говори, но не и да артикулира. От изписването на И. от болницата-23.VІІ.2013г. до датата на кончината му – 27.VІІІ.2013г. е изминал месец. В рамките на който, при поставените му диагноза, възможностите според психиатъра са били три: а/ да остане стационарно в това състояние; състоянието му да се влоши и 3/да претърпи обратно развитие, т.е. да се възстанови. Като с оглед леталния за Т. И. изход, третата от възможностит е обективно изключена. Същевременно, опредеено краткия период от порлучаване на инсулта до настъпването на смъртта му, обуславят извод за тенденция към влошаване състоянието на Т. И.. Влошаването е протичало стъпаловидно до степен, щото към дата на извършената от него сделка, същият да не е можел да разбира смисъла и значението й, поради прогресиращия процес на оглупяване(деменция). Това съ9тояние уптълномощителят е бил силно внушаем и лесно манипулируем.

Отчитайки, че датата на извършената от Т. И. упълномощителна сделка-16.VІІІ.2013г. попада в посочения по горе период и предвид близостта й към датата на смъртта му -27.VІІІ.2013г., вещото лице намира за логично и съответстващо на дадените от него медицински критерии, по скоро депозираното в показанията на ищцовите свидетели относно видимо неадекватното състояние и поведение на И. при посещенията им в дома му на 6.VІІІ. и на 26.VІІІ.2013г.

Вещото лице по СПЕ заявява, че поради липса на актуална към дата на сделката медицинска документация и доказано непредприети приживе на Т.И. действия за поставянето му под запрещение, поддържа като вероятни изводите си относно неспособността на Т. И. да разбира свойството и значението на извършените на 16.VІІІ.2013 и правно значими за патримониума му действия.

Като компетентно и относимо към останалия док.материал , заключението на СПЕ е прието от страните и съда. Като въз основа на същото, следвайки логиката на обсъдените по горе доказателства, от фактическа страна съдът приема за доказано, че към дата на едностранно извършената от него упълномощителна сделка, състоянието на Т. И. е било деметно, лишено от разбиране за свойство и значимост на извършеното от него на 16.VІІІ.2013г . Като това му състояние на недееспособност се явява обективирано в съдържане на самия документ, доказващ упълномощителната сделка.

На 16.VІІІ.2013г. наследодателят на ищците е бил посетен в дома си от разпитаната като свидетел нотариус Р. К.. Която, в присъствие на св. А. и повереницата на ответниците-адв.К., е удостоверила нотариално процесното пълномощно (вж. д/во на л.59-60 от делото) . В реквизит на което е отразено, че в качеството си на упълномощител по сделката, наследодателят на ищците е скрепил волеизявеното в съдържание на същата с полагане на отпечатък от палеца на дясната си ръка.

За причините, наложили полагането на отпечатъка, а не на собственоръчен подпис, съответно на задълженията си нотариус Крилова е направила забележка. От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че към дата на изготвяне на пълномощното, предвид паркинсона и прекарания инсулт, упълномощителят е имал силен тремор и нарушена двигателна функция на горен десен крайник. Което, обективно и физически е препятствало възможността му, да скрепи волеизявлението си със собственоръчно изпълнен под пълномощното подпис. Факт е, че освен цитираната забележка, полагането на отпечатъка от палеца на упълномощителя не е удостоверено с приподписване на документа от двама свидетели. Изискване, което разпоредбата на чл.189 ГПК поставя като условие за валидност от формална страна на частни докменти, издавани, от неграмотни и от незрящи.

В случая, на първо място не се касае нито за незрящо, нито за неграмотно лице, а занедъгаво-в смисъла на физически непособно да изпълни подписа си под пълномощното, имащо в съдържанието си характер на частен документ, обективиращ, подлежащо на удостоверяване нотариално действие(чл. 569ГПК).

На следващо място, по регламент на приложимата при удостоверяване на нотариални действия норма на чл.579, ал.2 ГПК, в случай че страна в нот.производство не може да го подпише поради недъгавост, не се изисква приподписването на този документ от свидетели. Недъгавостта като понятие е синоним на инвалидността . Синоними на недъгавост са и слабост, неспособност, некадърност, несръчност, недееспособност, неумелост. Тя включва и всякакъв вид заболявания, имащи за последица вид недъг или някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец.

В обощение на изложеното дотук, съдът намира че от формална страна процесното пълномощно е редовно. По отношение на формата му са спазени особените изисквания на закона, които като такива не предвиждат приподписването му от двама свидетели. И това логично е така, защото самият нотариус гарантира с подписа си и нотариалното удостоверяване, интереса на страната. В нотариалното производство преценката за точното прилагане на процесуалния закон принадлежи на нотариуса, извършващ заверката, за което по по отношение на същия е предвиена и отговорност по ЗННД.

В този смисъл, като позовано на неприложимата в нотариалното производство норма на чл.189 ГПК, възражението на ищците за недействителност на пълномощното от формална страна, е недоказано, неоснователно и правно неиздържано.

В съдържание на пълномощното се твърди обективирано от страна на Т. И. волеизявление за възмездно разпореждане със собствения му недвижим имот. Което разпореждане, по силата на предоставените му пълномощия, ответникът Г.И. е следвало да извърши от негово име и за негова сметка, при изрично предвидена възможност да договаря сам със себе си и в съответствие с обективираната в пълномощното воля на прехвълителя – относно характера, предмета и цената по сделката. Като в съдържание на пълномощното, скрепено от упълномощителя с положения от него отечатък от палеца на дясната му ръка, изрично, от първо лице единствено число е „заявено” че същият е получил договорената за имота цена от 27 000,00лв. От които, 18 000,00лв. „получил по банков път”, а разликата от 9 000,00лв. –„получил напълно и в брой към момента на подписване на пълномощното”.

По делото се следва за безспорно установено, че процесното пълномощно е било изготвено в проект от лице, различно от нотариално удостоверилия го нотариус К..

В обобщение на изложеното дотук, от фактическа страна съдът приема за доказано, релевираното от ищците, в предпоставка на иска им по чл.31, ал.2 ЗЗД, твърдение за състояние, в което наследодателят им не е можел да ръководи действията и постъпките си, и не е разбирал свойството и значението на „извършеното” от него по упълномощителната сделка.

В разглеждания случай, безспорно установено се явява обстоятелството, че към датата на подписване на процесното пълномощно ищецът не е бил поставен под запрещение, под която и да е от неговите форми. Поради което, същият се е явявал напълно дееспособен.

Същевременно, от доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че към дата на извършената от него едностранна упълномощителна сделка, след прекарания инсулт, здравословното състояние на упълномощителя Т. Ивано е било силно влошено. Както физически, така и с доказано настъпили във волевата, емоционалната и мисловната сфера на психиката му, трайни и необратими поражения. Които, към дата на извършените от него правни действия са довели до дементно състояние(оглупяване), съставляващо по медицински критерии психично заболяване, довело до ограничаване на дееспособността му.

За това, че поради деменцията, волята му по упълномощителната сделка е била опорочена, свидетелства и съдържанието на самото пълномощно, доказано влизащо в конфликт с останалите доказателства по делото. На които се позовават и самите, ползващи се от пълномощното, ответници. Според пълномощното, Т. И. продава апартамента на брат си за 27 000,00лв., които получил по описания вече начин - 18 000,00лв. по банков път и 9 000,00лв. в брой. В представеното и неоспорено от страните извлечение от банковата му сметка, се установи, че на 16.VІІІ.2013г. - датата на пълномощното, респ. на извършената в изпълнение на същото разпоредителна сделка, не е извършван превод от Г.И. и в размер на посочената сума от 18 000,00лв. Превод на такава сума и от същото лице е отразен по сметка на Т. И. на 13.VІІ.2012г. Която сума, в рекизит на банковото извлечение е отразена изрично, като следваща изпълнението по друг , възмездно и лично сключен от Т. И. договор на разпореждане с негови наследствени недвижими имоти в полза на ответника Г.И.. С част от която сума, на 18.VІІ.2012г. същият се е разпоредил в полза на дъщерите си и в изпълнение на настъпил към тази дата падеж, на поето от него парично задължение. Относимо към дата на удостоверяване на процесното пълномощно, по сметката на Т. И. не само, че не е извършван превод за сума от 18 000,00лв., но по същата изобщо липсва в наличност сума в такъв размер.

От доказателствата по делото се следва за установено, че на 16.VІІ.2013г., договаряйки сам съм със себе си и в изпълнение на делегираното му с упълномощителната сделка, ответникът Г. Георгиев закупува процесния апартамент от брат си Т. И., на посочената цена и припосочените в пълномощното условия. Сделката е извършена възмездно по време на брака му с Н.И.. Поради което и при презумирана по см. на чл.21 СК общност върху придобитото по време на брака, същата е конституирана като ответник, задължително необходим в процеса другар.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема , че е допустимо сезиран с искове за унищожаване на едностранна упълномощителна сделка и за обявяване нищожност на възмездно сключена такава, на разпореждане с недвижим имот.

По см. на чл.32ЗЗД, ищците са активно легитимирани с така предявената защита, защото ефектът на претендирната от тях недействителност на сделките - едностранна упълнощителна и възмездна такава по договора за покупко-продажба, ще настъпи като последица в патримониума им, предвид качеството им на наследници на упълномощителя, респ.- прехвърлителя по оспорените сделки. Това им качество определя интереса им от търсената с исковете защита, като предпоставка за тяхната допустимост.

Дали, при доказано приживе проявената към техния баща дезинтересирност и с грубото си, непочтително, незачитащо достойнството и правото му на личен живот поведение, ищците са в правото си да преприемат действия, целящи връщането на процесния имот в останалото след смъртта му наследство, е въпрос на морал и факт без правно значение за изхода на настоящия спор.

При условия на пълно и главно доказване, ищците установяват предвидените в чл.31, ал.2 ЗЗД предпоставки, при наличие на които следва извод за опорочаване волята на упълномощителя поради изпадането му в състояние на невъзможност да разбира и ръководи действията си , относимо към момента извършването им. Съпровождащите заболяването му страдания са рефлектирали върху интелектуално и волевите му способности до степен на неспособност да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. И то при хипотеза, когато по отношение на същия приживе е е искано поставянето му под запрещение. Извод, който съдът приема, че се следва и от самото съдържание на документа, материализиращ оспорената едностранна сделка. Няма логика –житейска и правна в това, да заяви, че за продажбата на процесния имот е получил от ответника сума, която същият вече му е платил по повод на друга, извършена между тях на 13.VІІ.2012г. сделка на разпореждане. Ще рече, че според заявеното в документа, на наследодателя или не му е било ясно какво продава, какво ще получи насреща и дали в действителност е получил дължимото му се по сключения в изпълнение на упълномощителната сделка договор.

Предметът, характера и цената са основни, определящи вида на сделката елементи, по които страните по същата, следва свободно и в условия на равнопоставеност да са постигнали ваимно насрещно съгласие. При безспорно установения от доказателствата факт, че към дата на едностранно извършената от него упълномощителна сделка, наследодателят на ищците не е бил в състояние-психично и интелектуално, позволяващо му да формира адекватна, и ориентирана за време и ситуация, воля, от прана страна съдът приема, че на предявеното му основание, искът за прогласяване унищожаемостта на извършената от него едностранна упълномощителна сделка, е доказан и следва да бъде уважен.

С обявяване унищожаемостта на упълномощителната сделка, сключената в изпълнение на същата сделка на разпореждане се явява относително недействителна, поради извършването й от пълномощник без надлежна представителна власт -чл.42 ЗЗД. Смъртта на сочения като упълномощител по сделката Т. И., обективира невъзможност за санирането й чрез потвърждаване на предприетите по пълномощното действия на разпореждане. От което, от правна страна се следва извод за основатеност и доказаност на предявения и на сн.чл.42 ЗЗД иск а обявяван нищожността на сключения с нот. акт №55/2013г. договор за покупко-продаба на процесния апартамент. В тази насока се следва съобразяване и на , задължителна за съдилищата практика , проведена спостановните по реда на чл.290 ГПК - решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на IV гр. отд и решение № 923/17.12.2009 г. по гр. д. № 1682/2008 г. на IV гр. отд.

Предвид уважаването на предявените като основни и в уловията им на обективно кумумалтивно съединяване искове, за съда не стои задължението за произнасяне по същество на на всеки от предявените в условия на евентуалност искове.

С оглед изхода на делото, на осн.чл.78 ГПК и съгласно приложения по реда на чл.80 ГПК списък, в полза на ищците се следва присъждане на доказано направени от тях съдебни и деловодни разноски.

По така изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

УНИЩОЖАВА на осн.чл.31, ал.2 ЗЗД по иска, предявен от А.Т.И., ЕГН**********, с адрес *** и от Е.Т.И., ЕГН**********, с адрес ***, против Г.К.И.,ЕГН********** и Н.г.И., ЕГН**********, и двамата с адрес в с.Доброславци, Столична община, ул.”Типченица”№3, едностранно извършената от общия им, починал на 27.VІІІ.2013г. наследодател Т. К.И. сделка по упълномощаване на Герги К.И., ЕГН**********, да се разпореди възмездно със собствения му недвижим имот, индивидуализиран като - апартамент, находящ се в гр.Разград, ж.к.”Лудогорие”, бл.2 вх.А, ет.ІІІ, ап.9 - от негова име и в своя полза, при изрично предоставена му възможност да договаря сам със себе си, обективирана в пълномощно, удостоверено нотариално на 16.VІІІ.2013г. под рег.№2730-2731 по опис на нотариус Росица Кирилов, с рег.№380 НК и р-н на действие при РС Разград, поради обективирана от упълномощителя невъзможност да разбира и ръководи действията си по упълномощаването и следващото се в изпълнение на същото разпореждане със собствения му имот.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл. 42 ЗЗД от А.Т. Ивановаи от Е.Т.И. против Г.К.И. и Н.Г.И., че Договор за покупко –продажба на недвижим имот, индивидуализиран като - апартамент, находящ се в гр.Разград, ж.к.”Лудогорие”, бл.2 вх.А, ет.ІІІ, ап.9, сключен от общия им, починал на 27.VІІІ.2013г. наследодател Т. К.И., с нотариален акт №55/16.VІІІ.2013г. по нот.д. №340 по опис на нотариус Р.К., с рег.№380 и р-н на действие при РРС, чрез представляващия го по нот. удостоверено на 16.VІІІ.2013г. под рег.№2730-2731 по опис на нотариус Росица Кирилов, с рег.№380 НК и р-н на действие при РС Разград пълномощно Г.К.И., Е НИЩОЖЕН поради сключването му при липса на представителна власт.

Осъжда Г.К.И.,ЕГН********** и Н.г.И., ЕГН**********, и двамата с адрес в с.Доброславци, Столична община, ул.”Типченица”№3 да заплатят на А.Т.И., ЕГН**********, с адрес *** и от Е.Т.И., ЕГН**********, с адрес ***, доказано направени в размер на 1 595,53лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Варненски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

СЛ