Р Е Ш Е Н И Е № 111

Гр. Разград, 28. 09. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Димитринка Василева

2. Теодора Нейчева

при секретаря С. Л. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 200 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д.Н.Д. чрез пълномощник против Решение № 153/ 15. 05. 2015 г. по гр. д. № 1337/ 14 г. по описа на РРС, с което съдът е уважил предявения от Д.С.И. против него ревандикационен иск за отстъпване на собствеността и предаване на владението на недвижим имот в гр. Разград, кв. 81 в гаражна кооперация „Марица”, представляващ гараж № 10 и е отхвърлен като неоснователен предявения от него насрещен иск. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу него иск и да уважи насрещния иск.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание се явява повереника й и заявява становище, че оспорва жалбата като неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства - нот. акт № 99, т. 2, рег. № 3686, дело № 990 от 29. 04. 1999 г. на нотариус рег. № 282 в НК, че жалбоподателят е прехвърлил чрез покупко-продажба на въззиваемата правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. Разград, кв. 81 в гаражна кооперация „Марица”, представляващ гараж № 10. В договора е посочено, че цената на имота в размер на 1 200 000 /неден./ лева е платена напълно и в брой на продавача. Жалбоподателят излага твърдение, както пред районния съд, така и пред въззивната инстаниця, че парите по сделката не са му платени, като продавач на имота и че сделката е привидна и прикрива дарение. Налице е трайна практика, включително и задължителна, постановена по реда на чл. 290 ГПК / Решение № 173 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2008 г., IV г. о., ГК и др./, че нотариалният акт, с който е оформена една сделка материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Следователно, има характеристиките на официален свидетелстващ документ в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на осн. чл. 179 ГПК. Оспорването е допустимо, но може да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на 193 ГПК. Опровергаването на документа в частта на волеизявленията е ограничено до вида доказателствени средства. С оглед нормата на чл. 164, т. 2 от ГПК свидетелски показания са недопустими. Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл. 165, ал. 2 изр. 1 от ГПК, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство.. В случая няма такъв документ, който би могъл да направи свидетелските показания за допустими. Няма документ, изхождащ от въззиваемата И., който да прави вероятно твърдението за привидност на волеизявленията по нотариално оформения договор, нито е извършено изявление от И., което макар и косвено да обосновава твърденията за привидност. С оглед на това, преценката на районния съд за неоснователност на насрещния иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, като привидна сделка, която произтича от липсата на доказателства, оборващи доказателствена сила на удостоверителното изявление на нотариуса, е обоснована и законосъобразна.

Неоснователен е и изложеният довод от жалбоподателя, че е придобил имота въз основа на давностно владение. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. Доказателства за упражнявано от жалбоподателя явно владение /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно не са налице по делото. От събраните писмени и гласни доказателства се установява противното, а именно, че жалбоподателят не е упражнявал фактическата власт върху гаража с намерение за своене. На 29. 07. 2003 г. същият бил упълномощен от И. да се разпорежда с имота. Въз основа на това пълномощно, според показанията на св. Донев, жалбоподателят го преупълномощил срещу сумата 4 800 лв. Според показанията на св. Хубанова, една година преди завеждане на настоящото дело, жалбоподателят предложил на въззиваемата сумата 6 000 лв. , за да му продаде гаража.Тези действия показват, че не е упражнявал и не е установил самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да го държи като свой.

Предявеният от въззиваемата иск с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и доказан. Същата е придобила гаража на основание валиден договор за покупко-продажба, който е произвел правни последици и жалбоподателят го държи без правно основание.

Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153/ 15. 05. 2015 г. по гр. д. № 1337/ 14 г. по описа на Разградския районен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ