РЕШЕНИЕ № 122

Гр. Разград 27.10.2015 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на пети октомври две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИЧКА ВАСИЛЕВА

РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 213 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № I / 13.07.2015 г., постановено по гр. дело № 703 / 2015 г. по описа на РС-Разград допуснал до делба нива в местността “ Пунар Екинлик “ с площ от 19 дка и на нива в местността “ Мандрата “ с площ от 16.023 дка и двете в землището на гр. Исперих между Б.Г.Г., П.С.Д. и Е.И.К. при права по 1/3 ид. част за всеки от тримата.

Недоволна съделителката Е.К. обжалва решението. Счита, че пърнвоинстанционният съд неправилно определил кръга на наследниците, както и правата им по отношение на имотите. Отправя се молба за отмяна на решението и постановяване на ново, с което спора да бъде решен по същество. Претендират се и разноски за двете инстанции.

Въззиваемите Б.Г.Г. и П.С.Д.-С. не са депозирали отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Депозира молба, в която сочи, че подържа жалбата по изложените в нея съображения.

Процесуалният представител на въззиваемите адв. В.К. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба с молба за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, които обсъди заедно и поотделно, и във връзка със становищата на страните, при което прие от фактическа страна следното:

С Решение № 01 ИСП от 03.05.1999 г. на ОСЗГ гр. Исперих е възтановено правото на собственост на наследниците на К.Ц.К., б.ж. на гр. Исперих, върху земеделски земи, находящи се в землището на гр. Исперих, представляващи поземлен имот с начин на трайно ползване: нива в местността “Пунар Екинлик“ с площ от 19 дка, от които 15.200 дка – трета категория и 3 800 дка – втора категория, съставляващо имот № 032016 и поземлен имот с начин на трайно ползване: нива в местността “ Мандрата “ с площ от 16.023 дка – трета категория, съставляващ имот № 037019 и двата по плана за земеразделяне на гр. Исперих.

Видно от представения Акт за женитба № 23, на Исперихска община, на 10.02.1939 г. бил сключен граждански брак между К.Ц.К. и М.В.В.. Съгласно съдържанието на акта, този брак бил втори и за двамата.

По делото е представено удостоверение за наследници, видно о което К.Ц.К. е починал на 12.12.1973 г. и оставил за свой наследник брат си Ц.Ц.К., починал на 10.02.1979 г.

Според друго удостоверени за наследници, издадено на 29.10.2014 г., К.Ц.К. оставил за свои наследници, освен брат си Ц. Ц. К. и М. В. К., починала на 20.01.1986 г. и оставила за свои наследници Б.Г.Г. - син и Й. Г. С. – дъщеря.

Видно от представеното удостоверение за наследници от 12.03.2015 г. Й.Г. С. е починала на 30.07.2013 г. и оставила за свой единствен законен наследник П.С.Д. – дъщеря.

Видно от представеното към нотариалната преписка удостоверение за наследници от 13.09.2010 г. Ц.Ц.К. оставил за свои наследници Н.М.К. – съпруга – починала на 11.02.1993 г., Ц.Ц.Ц. – син – починал на 10.06.1980 г. и М.Ц.Ц. – дъщеря.

Видно от представеното към нотариалната преписка удостоверение за наследници от 13.10.2010 г. Ц.Ц.Ц. оставил за свои наследници И.П..Ц. – съпруга – починала на 18.11199 г., В.Ц.Ц. – син и А.Ц. И. – дъщеря.

С нотариален акт от 26.10.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот № 56 , том IV, рег. № 6807, дело № 849 / 2010 г. на Радомир Александров – нотариус с район на действие РС-Исперих, рег. № 254 на НК, наследниците на Ц.Ц.К. – М.Ц.Ц., В.Ц.Ц. и А.Ц. И., продали на Б.Г.Д. двата недвижими имота.

С нотариален акт от 23.09.2014 г. за дарение на недвижими имоти № 102, том IX, рег. № 10926, дело № 1470 / 2014 г. на Радомир Александров – нотариус с район на действие РС-Исперих, рег. № 254 на НК, Б.Г.Д. дарил на Е.И.К., процесните два позелени имота.

Първоначално с исковата молба Б.Г.Д. е конституиран като ответник по делото, но по молба на ищците, производството спрямо него е прекратено с протоколно определение от 16.06.2015 г., поради оттегляне на иска , а като ответник е конституирана настоящия жалбоподател Е.И.К..

По делото е налице и удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 05.06.2015 г. на Община Исперих, видно от което М.В.К. и М.В.В. са имена на едно и също лице.

При тези фактически констатации жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В случая спора действително се свежда до определяне кръга на съделителите и съответните им права.

Първоинстанционният съд правилно и съобразно ТР № 1 / 04.111998 г. е приел, че преживялата съпруга няма качеството на “ последващ съпруг “ по смисъла на чл. 9а от ЗН, тъй като брака й с общия наследодател К.Ц.К. е сключен през 1939 г., т.е. преди одържавяването.

Между страните не е спорно, че от този брак няма родени деца. Брака е продължил повече от десет години. След смъртта на общия наследодател преживялата съпруга М.В. наследява заедно с брата на Общия наследодател Ц.Ц.К.. Наследници на последния се явяват М.Ц., В. Ц. А.Ц.. По правилото на чл. 9, ал. 2, изр. 1 от ЗК последните трима получават общи 1/3 ид. част. Своята част те продали на Б. Г.Д., който от своя страна дарил закупеното на ответника Е.К..

По правилата на чл. 9, ал. 2, изр. 1 от ЗС преживялата съпруга М.В. получава 2/3 ид. части. Нейните законни наследници са настоящите ищци Б.Г.Г. и П.С.Д., за които тези 2/3 ид. части представляват по 1/3 ид. част за всеки от тях.

Във въззивната жалба се коментира хипотезата на чл. 9, ал. 2, изр. 2 от ЗН. Тази хипотеза е приложима, когато преживелият съпруг наследява заедно с възходящи и с братя или сестри или техни наследници. В случая обаче преживелия съпруг наследява при условията на изр. 1 от чл. 9, ал. 2 от ЗН. При тази хипотеза преживелия съпруг наследява с възходящи или с братя и сестри и техни наследници. В случая преживелия съпруг наследява само с преживелия брат Ц.Ц.К..

Неправилно във въззивната жалба се сочи, че с отговора е оспорена истинността на представения Акт за женитба № 23 от 15.02.1939 г. Видно от съдържанието на депозирания отговор се оспорва съдържанието на този акт. В този смисъл не е било необходимо откриване на нарочно производство по чл. 193 от ГПК. В обжалвания съдебен акт съдът е коментирал съдържанието на същия акт и приел,след обсъждане и на представеното удостоверение за идентичност на имена, че е налице идентитет на посочените лица, независимо от посочените разлики в имената и рождените дати.

Какво се е случило с първоначалния ответник Б.Г.Д., бе посочено – по-горе.

Въззиваемите са направили искане да им бъдат присъдени разноските за тази инстанция в размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от 300 лв. . Въззивният съд намира искането за неоснователно. Според разпоредбата на чл. 355 от ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Това означава, че след извършването на делбата във втората фаза, съдът ще определи какви разноски си дължат съобразно стойността на техните дялове. Затова на този етап от производството - допускане на делбата, разноски не се следват и всяка от страните следва да ги понесе за своя сметка.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВРЪЖДАВА Решение № I / 13.07.2015 г., постановено по гр. дело № 703 / 2015 г. по описа на РС-Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ