Решение по Гражданско дело 220/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

18 ІІІ.2016

Разград

7

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

15. ІІ.

2016

съд

На Година

В публично заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар: Н. Р. Председател

2015

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

220

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Производство по реда гл.32 ГПК.

Делото е образувано по молба вх.№3517/28.VІІІ.2015г., подадена от „УниКредит Булбанк”АД, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. София, р-н възраждане, пл.”Св.Неделя”№7,ЕИК831919536, сезираща съда с искове, предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване против С.А.Р. и А.Ф.К., за предсрочно дължимо в условията на солидарна отговорност изпълнение по Договор за банков кредит на главница в размер на 65 823,29лв. и дължима по същия за периода 25.ІІІ.2010-15.VІІІ.2015г. възнаградителна лихва в размер на 21 545,55лв.

В исковата молба, като обстоятелства, на които основава волеизявената в петитум защита, ищецът твърди качеството си на кредитор в установени с ответниците С.А.Р., и А.Ф.К., облигационни отношения, съгл. сключен на 25.ІІ.2008 Договор за банков кредит №025-025-614/25.ІІ.2008г., двустранно подписани към същия Общи условия по кредити на физически лица, Анекс №1/19.VІ.2009г. и Анекс №2/7.VІІ.2011г. Твърди се обезпеченост на дължимото по кредитния договор изпълнение с ипотека, договорно учредена, върху съсобствен на ответниците жилищен имот. Относимо към дата на предявяване на иска, твърди изискуемост на вземанията. Твърди се неизпълнение на падеж на изискуеми се по погасяване на дължимите по кредита главница и възнаградителна лихва, ежемесечни анюитетни вноски като предпоставка за реализиране на предоставената му по см. на чл.60(2)ЗКИ. възможност за обявяване на задълженията за изцяло предсрочно изискуеми, чрез отправена до всеки от ответниците покана по

Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, сочат предпоставките на осъдителните искове по чл.430ТЗ във вр. с чл.60ЗКИР и чл.79ЗЗД .

С депозирани в срока и по реда на чл.367 и чл.373ГПК отговори, ответниците:

- Оспорват допустимост на исковете, твърдейки, обусловеността им от образуваното срещу тях заповедно производство по чгрд №541/2014г. по опис на РРС. В подкрепа на това си твърдение прилагат доказателства, в това число и Определение №2512/1.Х.2014г. за обезсилване на издаден в заповедно производство изп. лист.

-Оспорват основателност на исковете, както и обстоятелствата, на които ищецът позовава търсената чрез предявяването им защита; Оспорват предпоставки за ангажиране на отговорността им в условия на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора; Твърдят вменяваното им в отговорност вземане по възнаградителна лихва като неоснователно, поради неправилно начисляване и погасяване по давност.

С допълнително депозирана, по реда и в сроковете на чл.372ГПК, искова молба, ищецът оспорва направените с отговорите на ответниците възражения за недопустимост и неоснователност на исковете . Поддържа същите по основание и размер , основавайки се на изложените в първоначалната искова молба факти досежно установените с ответниците облигационни отношения. Обосновава допустимост на търсената чрез осъдителните искове защита с предприето от него десезиране на заповедния съд и постановено в тази връзка определение за обезсилване на заповед за незабавно изпълнение, издадена по подадено от него и оттеглено в срока по чл.415 ГПК заявление . Претендираните по исковете вземания се твърдят в размер, съобразен с влязлото в сила и постановено по иск на ответниците решение за прогласяване нищожност на клаузи от кредитния договор, общите условия и подписаните към същия анекси.

При редовност в призоваването ищецът не се явява в насроченото по същество с.з. В депозирани към дата на с.з. писмени бележки моли съда за уважаване на исковете в пълния им размер и на предявеното им основание. По същество поддържа твърдение за валидността на договарянето в цялост, като се позовава на предприето, относимо към дата на иска, преструктуриране на дълга, в съответствие с интереса им и с оглед на прогласената, по предявен от тях иск, нищожност на договорните клаузи по формиране на размера на договорните лихви. Моли за уважаване на исковете в размерите, потвърдени и от проверката на счетоводните записвания от вещото лице . Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски, съгл. приложен по см.на чл.80ГПК списък.

При редовност в призоваването, ответниците не се явяват в с.з. Чрез процесуално представляващата ги по пълномощие – адв. Е. С. оспорват исковете като неоснователни поради недоказаност на твърдяното от ищеца неизпълнение, като предпоставка за предприетото от него обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Оспорва се договорена, респ. настъпила дата на изискуемост на вменявано им в отговорност неизпълнение на месечни анюитетни вноски, респ. доказаност на период на забава и размер на дължимото се за този период обезщетение. Позовавайки се на прогласена с влязло в сила решение нищожност на сключени в нарушение на ЗЗП клаузи по кредитния договор, твърдят предприетото от ищеца преструктуриране на кредита като извършено в условия на неравнопоставеност. Молят за отхвърляне на исковете и претендират присъждане на доказано направени по хода на делото разноски. Сезират съда с възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предварителният въпрос относно допустимостта на предявените искове е разрешен от съда с постановеното по реда на чл.374ГПК Определение №976/25.ХІ.2015г.(л.60). Твърдяната от ответниците недопустимост на предявените срещу тях осъдителни искове би била налице, при висящност на образувано срещу тях заповедно производство.

От приложената като доказателство преписка по чгрд №541/2014г. по опис на РРС се установява, че по депозирано от ищеца Заявление вх.№ 2716/ 28.ІІІ.2014г. срещу ответниците, в качеството им на солидарно съзадължили се по сключения с ищеца кредитен договор физически лица, е било образувано заповедно производство по чл.417ГПК. В изпълнение на постановено по същото Разпореждане №888/1.ІV.2014г. срещу тях са били издадени Заповед за незабавно изпълнение №888/1.І.2014г и изпълнителен лист за солидарно дължима в изпълнение на кредитния договор главница от 67 808,43лв. и дължима за периода 20.ХІІ.2011г. до 27.ІІІ.2014г. договорна (възнаградителна) лихва в размер на 26 507,64лв.

По реда и в срока на чл.414 ГПК всеки от ответниците е депозирал възражение, оспорващо съществуването на вменяваните му в отговорност вземания.

Със свое разпореждане от 21.VІІІ.2014г заповедният съд уведомява ищеца за предприетото от ответниците оспорване на заявените в заповедното производство вземания. Разпореждането, ведно с дадените му по реда на чл.415 ГПК указания са били връчени на ищеца на 29.VІІІ.2014г. На 29.ІХ.2014г., в рамките на предоставения му за предявяване на иска по чл.422 ГПК срок, ищецът депозира пред заповедния съд молба вх.№8107, с която оттегля заявлението си по чл.417 ГПК.

С влязло в сила на 7.ХІ.2014г. Определение №2525/1.Х.2014г. заповедният съд обезсилва издадените срещу ответниците заповед за незабавно изпълнение и изп. лист, и прекратява образуваното му на производство чгрд №541 по описа му за 2014г. Обезсилването на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е извършено преди предявяване на осъдителните искове. В създадената, при действието на ГПК от 2007 г., задължителна практика на ВКС е възприето разбирането, че наличието на предвидените в процесуалния закон предпоставки за провеждане на заповедно производство не лишават кредитора от правото да предяви осъдителен иск за вземането си по общия ред, ако заповедното производство е проведено, но заповедта за изпълнение е обезсилена поради непредявяване на специалния установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК или поради предприето от заявителя десезиране на заповедния съд. След извършване на обезсилването, кредиторът може да потърси защита на вземането си чрез осъдителен иск, тъй като за същото не е налице влязъл в сила и ползващ се със стабилитет съдебен акт. По изложените съображения съдът намира възражението за недопустимост на предявените срещу ответниците осъдителни искове, за неоснователно.

По основателността на исковете, съдът прие следното: Приложен като доказателство на л.6 Договор за банков кредит №025—25-614/25.ІІ.2008г., доказва установени между страните облигационни отношения. По силата на които, в качеството си на кредитодател ищецът е предоставил на първия ответник, в качеството на кредитополучател кредит в размер на 68 000,00лв.-с цел рефинансиране на кредити с аналогични параметри и текущи нужди и срок на действие до 20.ІІ.2030г. При сключването му, договорът е подписан от втората ответница и от ЕТ”СЕЗО 74 – С.Р.” като солидарно съзадължили се с връщането на предоставените в кредит парични средства,. В реквизит на договора е предвидено, че кредитополучателят и солидарно съзадължилите се лица дължат погасяване на поетото по същия задължение на равни 264 месечни вноски, съгласно двустранно подписан и считан за неразделна част на договора погасителен план. При установени от доказателствата по делото размер и срок на изискуемост(вж.л.43 и сл. гр.д.№379/2012 на РРС) , както следва: месечна погасителна вноска, дължима на 20-то число на съответния месец в размер, формиран като сбор от месечна вноска по главница, договорна лихва и такси. Съгл. предвиденото в договора, извършените в изпълнение на същия погасителни вноски се отнасят в погашение на главница, лихви и разноски. Начисляването на възнаградителната лихва е договорено „на база- приложимия за съответния период за олихвяване базисен лихвен процент и установената по договора надбавка, които се определят в зависимост от стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, вида, срока на вредите, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредистопособността на кредитоискателя и произтичащия от тази му способност кредитен риск”(вж.чл.4 от кредитния договор с препратка към чл.10.2 от Общите условия на банката по кредити на физически лица-л.9 и сл.). Към дата на сключване на ДКБ следващият се върху редовна главница годишен лихвен процент, начислен по посочения по горе начин, е в размер на 8.70%( БЛП 6.377% + надбавка от 2.323%).

В обезпечение на дължимото по процесния ДБК изпълнение, с приложен като доказателство нот.акт №147/28.ІІ.2005г. по нот.д.№96/2008г. по опис на нотариус Тодорова, с рег.№282 и р-н на действие при РРС, между ищеца и ответниците, като солидарно съзадължили се по кредитния договор лица, е сключен договор за учредяване на ипотека върху собствен на последните недвижим жилищен имот. Което обуславя качеството им и на ипотекарни длъжници.

Относимо на сключения между страните ДБК, в съдържание и като клауза на обезпечаващия изпълнението му договор за учредяване на ипотека(вж.л.л.73-75 на гр.д.№379/2012г. на РРС), е предвидено, че дългът по заемната сметка ще се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 8,70%, изчислен на база - базисен лихвен процент по кредити на физически лица-1М СОФИБОР, възлизащ към 28.ІІ.2008г.(дата на сключване на кредитния договор) в размер на 6,377%, плюс годишна надбавка от 2,323% пункта. В раздел ІІІ от ипотечния договор, при обективирано от страна на длъжниците неизпълнение в срок на всяка една, дължима по кредита и/или по лихвите погасителна вноска, страните са договорили в право на кредитора настъпване на автоматична и изцяло предсрочна изискуемост на вземанията по договора.

Поради обективирано от страна на ответниците неизпълнение на задълженията им по кредитния договор, с подписани между тях и ищеца анекси, е извършено преструктуриране на кредита.

В реквизит на приложен като доказателство на л.11 и сл. Анекс №1/19.VІ.2009г. , относимо към дата на подписването му ответниците в настоящото производство са волеизявили „изрично и безусловно” признание за: извършени към дата на подписването му погашения по кредита в размер на 1 402,16лв.; размер на редовна главница към тази дата - 66 501,09лв.; „неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата в размер на 96,75лв; начислена, неизискуема към тази дата лихва в размер на 470,08лв.; начислена, просрочена и изискуема лихва към дата на анекса в размер на 740,51лв.”.

Считано от дата на анекса, преоформеният с подписването му и подлежащ на изпълнение редовен дълг е признат в размер на 67 808,43лв. В т.4 и сл. от Анекс 1 е предвидено, че размера на договорните лихви включва базов лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен SOFIBOR и премия, определена съгл. Раздел ІІІ т.9.2 от ОУ на банката. Считано от дата на подписване на анекса годишният лихвен процент върху редовна и неиздължена главница е определен в размер на 14.08%= БЛП 4.814% + надбавка 6.265% +3% премия. В Допълнителни разпоредби на Анекс №1 е предвидено, че за неуредените с договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство и ОУ. Обявяването на някоя от договорните клаузи „за недействителна или неприложима”, не води до недействителност и неприложимост на целия договор”. В неразделна част на Анекса са предвидени подписаните от страните ОУ и погасителен план ДКБ.

Като доказателство на л.14 и сл. от делото е приложен Анекс №2, подписан между страните по делото на 7.VІІ.2011г. В реквизит на Анекса , относимо към дата на подписването му ответниците в настоящото производство са волеизявили „изрично и безусловно” признание за: извършени към дата на подписването му погашения по кредита в размер на 191,57лв.; размер на редовна главница към тази дата – 66 923,16лв.; „неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата в размер на 885,27лв.; начислена, неизискуема към тази дата лихва в размер на 381,76лв.; начислена, просрочена и изискуема лихва към дата на анекса в размер на 10 684,07лв.”.

Считано от дата на Анекс №2, преоформеният с подписването му и подлежащ на изпълнение редовен дълг е визиран в размер на 78 874,26лв. В т.4 и следващи от Анекс №2 са договорен клаузи по формиране размера на договорните лихви, предвиждащи начисляването им при съобразяване на базов лихвен процент от 3.750% и надбавка. Считано от дата на подписване на този анекс, годишният лихвен процент върху редовна и неиздължена главница е определен в размер на 11.951%. В Допълнителни разпоредби на Анекс №2 е предвидено, че за неуредените с договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство и ОУ. Обявяването на някоя от договорните клаузи „за недействителна или неприложима”, не води до недействителност и неприложимост на целия договор”. В неразделна част на Анекса са предвидени подписаните от страните ОУ и погасителен план ДКБ.

Следва да се отбележи, че всеки един от анализираните до тук договори и анекси към ДБК са подписани и от ЕТ”СЕЗО 74-С.Р.”, неучастващ като страна по делото и солидарно съзадължил се с изпълнение по процесния ДБК търговец.

В преамбюл на приложените като доказателство ОУ, при които УниКредит Булбанк АД предоставя ипотечни кредити на физически лица (вж.л. 27 и сл. от чгрд №541/2014г. на РРС) са дефинирани понятия, определящи характера на договора и на поетите от страните задължения. А именно: Като анюитетна вноска кредиторът е дефинирал дължимите от кредитополучателите равни месечни погасителни вноски, всяка една от които представлява сбор от дължимата към момента лихва и припадащият се размер от главницата по кредита; Годишен лихвен процент е приложимият а съответния период на олихвяване на кредита лихвен процент, формиран като сбор от Базов лихвен процент и договорена фиксирана (непроменлива) надбавка. (състоящ се от договорен пазарен индекс и премия);

Базовият лихвен процент е регламентиран като променлива величина, състояща се от договорен пазарен лихвен индекс и премия;

Пазарният лихвен индекс е дефиниран като променлива величина, определен по взаимно съгласие на страните( в случая SOFIBOR) в зависимост от валута и срок на кредита;

Включената в компонент на БЛП премия се определя от съответните управителни органи на банката като променлива величина, отчитаща ценовите условия на кредитния пазар и при спазване на съответната за това методология. Като за всяка актуализация увеличението е допустимо до 2% пункта. При е увеличение с повече от 1% пункт, същото се приема за привеждаща БЛП в съответствие с тези промени съществено и банката дължи уведомяване на кредитополучателите.

От събраните по делото доказателства се следва за безспорно установено, че се касае за сключен между страните ипотечен кредитен договор, чиято специфика го поставя извън приложното поле на типичното потребителско кредитиране, уредено в ЗПК, транспониращ Директива 2008/48/ЕО/2304. 2008г. От съдържанието на кредитния договор се следва и извод, че по процесното правоотношение клаузите по формиране размера на договорните лихви са били индивидуално уговорени като изцяло фиксирани по размер, съответен на специално договарения като стойност БЛП и по начин, формиращ крайния лихвен процент като съответен на предвидимия риск от инфлационните процеси и динамиката на финансовия пазар.

В задължително и последователно провежданата от съдилищата практика по приложение на ЗЗП към ипотечните кредитни договори е прието, че „Съществената престация при ипотечното кредитиране е свързана с дългосрочно ползване на значителни заемни средства, което при естественото и предвидимо развитие на икономиката( "нормална" инфлация от порядъка на 2-3 % годишно), винаги предполага периодично актуализиране на цената на тази финансова услуга, за да не остане тя без основание. Именно поради тази специфика, ипотечните кредити остават извън приложното поле на типичното потребителско кредитиране (уредено в ЗПК, транспониращ Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008). Израз на необходимостта от предвиждане на такова право на кредитора е чл. 144, ал.1, т.1 от ЗЗП, който изрично изключва позоваване на неравноправност на клауза, с която се позволява на доставчик на финансови услуги да променя при наличие на основателна причина едностранно без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги.

Като доказателство по делото е приложена преписка по гр.д.№379/2012, образувана по опис на РРС по искове, предявени от кредитополучателите С.Р. и А.К. против кредитодателя им за прогласяване нищожност, както на цитираната по горе лихвообразуваща договорна разпоредба, така и на други, идентични по последиците си клаузи по формиране размера на договорните лихви - в общите условия към ДБК и в поетапно подписваните към същия Анекси; предявен на осн.чл.55 ЗЗД иск за осъждане на кредитодателя с връщане на сумата от 6 813,27лв., до размера на която, на твърдяното като нищожно основание, същият се обогатил неоснователно за тяхна сметка. Като обстоятелства и в предмет на търсената с предявяване на тези искове защита, са посочили, че в изпълнение на неравнопоставящи ги по кредитния договор клаузи, кредиторът е предприел едностранно олихвяване на задълженията им , което: за времето от 20.ІІІ.2008-2.ХІІ.2009г. довело до наплащане на дължимите от тях анюитетни вноски със сумата от 751,64лв. и надплатени с 963,73лв. наказателни лихви, а за времето от 15.VІІ.2011- 20.ХІІ.2011г. - до заплащане на недължима реструктивна лихва в размер на 4 308,19лв. и заплащане на недължима мораторна лихва в размер на 789,71лв.

С вл. в сила на 27.ІІ.2012г. Решение №36/27.ІІ.2012г. , постановено като неприсъствено по реда на чл.239 и сл.ГПК РРС е уважил исковете като е признал нищожност на договорните клаузи, касаещи формиране/начисляване размера на договорните лихви , поради противоречието им със ЗЗП и на отпаднало основание е осъдил кредитодателя с връщане на „надплатените” от солидарно съзадължилите се по договора лица анюитетни вноски , наказателни лихви, реструктивна лихва и неосноватено платена мораторна лихва. Като в диспозитив на така постановеното решение изрично е прогласена нищожност и на разпоредбата на в чл.16 от ДКБ, предвиждаща в право на ищеца кредитодател възможност за обявяване на задълженията за изцяло предсрочно изискуеми, при обективирано от задължилите се по кредита лица просрочие на която и да е анюитетна и/или погасителна вноска по кредита, и/или лихви за всеки един от договорените по т.12 падежи. Граматически използваното в тази договорна клауза единствено число за съответните вноски, препоставя в условие за предсрочната изискемст просрочието на която и да е от дължимите на падеж вноски.

По императив на чл.297ГПК, преценката за законосъобразност на така поставеното решение и за наличието на предпоставките, допускащи постановяването му като неприсъствено, е извън компетентността на съда в това производство. Порочно или не, от момента на постановяването му това решение е влязло в сила. Т.е., относно валидността на клаузите, предоставящи в право на кредитора да предприеме едностранно изменение на лихвообразуващите договорни клаузи и обявяването на дълга за изцяло предсрочно изискуем, за установения по гр.д.№379/12 на РРС период, е налице сила на пресъдено нещо. С която, видно от доказателствата и тяхната относимост към изготвеното по делото експертно заключение, ищецът се е съобразил, предприемайки действия по: преоформяне на задълженията по сключения с ответниците ДБК; по връщане на сумите, приети с цитирания съдебен акт като надплатени от длъжниците и по прихващането им с насрещно дължимите се при действие на кредитния договор задължения по главница и лихви.

За събиране на доказателства по релевантите за спора факти, по делото бе назначена и изслушана ССЕ. В заключение, прието от страните и съда като компетентно и относимо към останалия доказателствен материал, вещото лице установява: Данните по приложената към иска справка по чл.366ГПК са относими на отразяваните такива по воденото от ищеца банково досие на ответниците. При проверката експертът установява, че в банковото досие, по партида на ответниците се водят два кредитни договора – сключеният на 28.ІІ.2008г. процесен ДБК с предоставени и усвоени по кредита 68 000,00лв., индексиран под №958LRА1080600171 и предоставен на 27.ІІІ.2008г. кредит от 23 400,00лв., индексиран под №958LRА2080870191.

След влизане в сила на постановеното по гр.д.№379/2012 Решение №36/27.ІІ.2012г. и в изпълнение на същото, ищецът преоформя извършените от ответниците плащания, като считано от дата на първия падеж - 28.ІІІ.2008г. пренасочва същите в погашение на главница и лихви. При съобразяване на цитираното по горе съдебно решение, ищецът осчетоводява по см/ка на ответниците, размера на дължимата от тях договорна/възнаградителна лихва по договорения 1М SOFIBOR и надбавка от 2.323.

С предприетото от ищеца преоформяне на кредитния договор(действие позовано на съдебно решение) не е изготвян нов погасителен план. Т.е., договорените погасителни вноски остават ежемесечно дължими на 20-то число на съответния месец и в размер, формиран по предвидените към 28.ІІ.2008г. метод и компоненти.

На л.19 и сл., като доказателства по делото са приложени, адресирани от ищеца към всеки от ответниците покани за доброволно изпълнение. С които, уведомявайки ги , че към 9.VІІ.2015г. по ДБК са останали неиздължени с 31 454,47лв. по вноски с настъпил падеж, в това число – вноски по главница в размер на 10 256,22лв. и 21 198,25лв. просрочена възнаградителна лихва по договорен лихвен процент, предоставя на всеки от тях седмодневен срок, считано от връчване на поканата за предприемане на действия по доброволното им погасяване. Като в случай на непредприети от тях действия по изпълнение на визираните в поканите задължения , кредиторът е предупредил ответниците, че ще обяви дължимото по кредита за изцяло предсрочно изискуемо. В реквизит на поканите е отразено, че връчването им е сторено на 28.VІІ.2015г. чрез намерената на адреса ответница А.К., съпруга на първия ответник . Считано от тази дата, предоставеният за доброволно изпълнение срок е изтекъл на 4.VІІІ.2015г.(делничен ден – вторник).

По делото не се твърди и не се доказва предприето от ответниците, в предоставения им за това срок, изпълнение по вменяваните им в договорна отговорност и парични по характера си задължения.

В справка, нарочно изготвена като неразделна част към заключението му(л.132), вещото лице е проследило отразяваните по партида на ответниците погашения, разграничавайки ги по периоди:

1/ Платени от ответниците суми преди 27.ІІ.2013г. – дата на влизане в сила на постановеното по гр.д.№379/2012г. Решение №36/27.ІІ.2013г.(изписана в реквизит на решението погрешно в година „2012г”) общо 14 666,,02лв., от които отнесени от кредитора в погашение на главница - 1 402,16лв., за редовна лихва - 7 785,97лв., за лихва върху просрочена главница -4 311,51лв., наказателна лихва - 963,73 и такси 202,65лв.;

2/ След извършеното, в изпълнение на Решение №36/27.ІІ.2013г по гр.д.№379/2012 на РРС, преоформяне на кредита, платените от ответниците до този момент 14 666,02лв., са отнесени в погашение на главница - 2 176,71лв. и 12 489,31лв. по редовна лихва.

3/ Към 9.VІІ.2015г. - дата на адресираната до ответниците покана за доброволно изпълнение, неиздължената по кредитния договор главница е в размер на 65 823,29лв., от които -10 256,22лв. са изискуема, с настъпил падеж и неиздължена главница. Към дата на поканата за доброволно изпълнение неиздължената и изискуема се възнаградителна лихва е в размер на 21 198,25лв.

4/Към 28.VІІІ.2015г.- дата на исковата молба, общо неиздължената по договора главница е осчетоводена в размер на 65 823,29лв,. от които - 10 460,08лв. с настъпил падеж. Неиздължената към тази дата възнаградителна лихва е в размер на 21 545,55лв.

Претендираните по иска суми са осчетоводени на 5.VІІІ.2015, на която дата ищецът твърди настъпване на предвидените в чл.60, ал.2 ЗКИ предпоставки за обявяване на кредита за изяло предсрочно изискуем - обективно неизпълнение на повече от три, изискуеми и с настъпил падеж, погасителни вноски и отправена до длъжниците покана за доброволно изпълнение, с разяснена им последица по обявяване предсрочната изискуемост на вземанията.

При изслушването му в с.з., вещото лице сочи, че отразените в заключението и справката му изчисления са направени от кредитора по най-ниския лихвен % - при постоянна надбавка, в първоначално договорения й размер от 2.323 плюс месечния SOFIBOR, който е променлива величина. В заключение по допълнително поставена му в тази връзка задача, вещото лице констатира, че ежемесечно прилагания от ищеца SOFIBOR съответства на действащия за периода на договора такъв.

В допълнително заключение, изготвено във вариант, съответен на поставената му в този смисъл задача от ответниците, вещото лице е изчислило размера на акцесорното вземане по възнаградителна лихва, приспадайки от осчетоводеното такова компонента „премия”. В резултат, размерът на неиздължената и изискуема към дата на иска лихва е 9 655,59лв.

Вещото лице констатира, че последната редовна вноска по кредита е извършена на 25.ІІ.2010г. Считано от 25.ІІІ.2010г. ответниците не са извършвали погашения по договора(вж. кредит текущо състояние на л.94).

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от прана съдът приема, че предявените в условията на обективно и кумулативно съединяване искове са доказани по основание и размер.

От правна страна се следва за безспорно установено, че между страните по делото са установени облигационни отношения, с произтичащи от това конкретни права и задължения, инкорпорирани в подписания между тях Универсален ипотечен договор за банков кредит и анекси към него , сключени в предвидената за валидността им писмена форма.

Основателността на всеки от предявените осъдителни искове се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за кредит , елемент от съдържанието на което да е задължението на кредитополучателя и солидарно съзадължилите се с него лица по връщане на кредита- предмет на договора и заплащане на договорената за ползването му възнаградителна лихва; настъпила изискуемост на главното и акцесорно задължение и релевирано от длъжниците неизпълнение.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на исковете и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца . По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение. В случая, ответниците не твърдят да са изпълнили, а твърдят да не са възникнали вменяваните им в отговорност главно и акцесорно задължение и заявените с иска основания за предсрочната им изискуемост. Съответно да са осъществени факти, правопогасяващи поради погасяването му по давност, вземането за възнаградителна лихва, твърдяно от тях като такова с периодичен характер.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че за периода 25.ІІІ.2010г до дата на връчената им покана за доброволно изпълнение, относимо и към дата на предявяване на исковете, ответниците не са извършвали погашения по кредита. Изцяло непогасени по размер и на падеж за периода са 66 вноски, които формират изискуема и неиздължена на падеж главница в размер на 10 460,08лв. Неиздължената към тази дата възнаградителна лихва е в размер на 21 545,55лв. Това, безспорно установено от тях поведение, обуславя качеството им на неизправна по кредитния договор страна.

Всяка страна по търговска сделка трябва да изпълнява договорните си задължения точно, добросъвестно и с необходимата грижа. В противен случай е налице виновно неизпълнение и води до ангажирането на договорната отговорност на неизправната спрямо изправната страна по договора.

Длъжникът, иначе казано, е длъжен да полага грижата на добър търговец- чл. 302 от ТЗ. Тази грижа в контекста на конкретния случай включва и задължението на кредитополучателят да положи всички необходими усилия, за да разбере в детайли естеството на своето задължение и сроковете за плащане. Неизпълнението на това облигационно задължение следва да се отрази изцяло в неговата правна сфера, но не може да рефлектира по никакъв начин чрез негативни правни последици в правната сфера на кредитора.

Съдът счита, че обективираната от длъжниците забава по обслужване на вноските, индицира несъмнено трайното им затруднение по покриване на текущите задължения, което и застрашава интересите на кредитора. Забавата на ответниците е обективно настъпил факт предоставящ в право на кредитора възможност да обяви изцяло предсрочната изискуемост на кредита.

Налице е такова, изрично волеизявление на банката за обявяване на цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема с адресираната до длъжниците и получена от тях на 9.VІІ.2015г. покана за доброволно изпълнение.

Трансформиращ ефект на нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно потестативно право, установено в полза на кредитора, е било уговорено изрично в т.16 от кредитния договор. С влязъл в сила съдебен акт, тази договорна клауза е обявена за нищожна Същевременно обаче, с двустранно подписаните между тях анекси, в допълнителни разпоредби към същите-валидни и необявени за нищожни, страните са приели изрично, че при неуредени с Договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство. Дори при отсъствие на такава уговорка, по правилото на чл.26(3) обявената от РРС за нищожна клауза, предвиждаща в право на кредитора възможност да обяви предсрочната изискуемост на кредита, се явява заместена по право от нормата на чл.60, ал.2ЗКИ. Именно като гаранция срещу неизправност и недобросъвестност на длъжниците, законът принципно урежда в право на кредитора да ги лиши от уговорен в тяхна полза срок. Т.е от преимуществата на сроковете по погасителния план.

Следва да се отбележи, че чл. 60, ал.2 от ЗКИ предоставя екс леге правото на банките да обявят кредита за предсрочно изискуем, когато отделни вноски от кредита не бъдат платени на уговорените дати за плащане.

В подкрепа на съществуващата в право на кредитора възможност да обяви предсрочната изискуемост на кредита са и предвидените в Договора за учредената върху имот на ответниците ипотека клаузи.

По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит, ВКС е произнесъл задължително тълкуване в т. 18 от ТР4/2013г на ОСГТК, в което се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с изрично изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на изрично уговорени или предвидени в закона обективни предпоставки.

В заключение, съдът приема, че към момента на обявяване на предсрочната изискуемост на 5.VІІІ.2015г е установено основание (продължаваща забава и констатирана такава към дата на поканата за доброволно изпълнение по вноски за лихва и главница по 66 падежа по погасителен план), което е посочено във връчено на длъжника уведомление за едностранно упражняване на право на кредитора да лиши длъжниците от уговорените падежи . Освен това, съгласно цитираната практика, предсрочната изискуемост на кредита е възможност в правомощията на кредитора, на чиято преценка е изборът дали да се възползва от правото си и кога.

При настъпване на предсрочна изискуемост съгласно договора за кредит, остатъкът от дълга е дължим в пълен размер. От което и на осн.чл.430ТЗ във вр. с чл.60 ЗКИ се следва извод за основателност и доказаност на предявения на това основание иск. В условията на установената по договор и претендирана по иска солидарна отговорност, ответниците следва да заплатят на ищеца, ведно със законна лихва, дължимата в изпълнение на Договор за банков кредит от 28.ІІ.2008г. главница в размер 65 823,29лв. от които - изискуема и неиздължена на падеж главница в размер на 10 460,08лв. и 55 363,21лв., обявена за предсрочно изискуема такава.

По отношение на втория от обективно кумулативно съединените искове съдът приема за безспорно установено, че сочената в предмет на иска лихва е договорена като възнаграждение за ползване на пари и произтича от сключен на осн.чл.430ТЗ ипотечен договор за банков кредит. При тълкуване на, обективираната в договора за кредит, обща воля на страните, съдът приема, че последният е правопораждащия задължението за възнаградителна лихва факт, като размерът й е определяем - в зависимост от действащите пазарни механизми и нормативно регламентирани за това правила. Лихвата е институт на гражданското право и се числи към т. нар. "граждански плодове", тъй като представлява доход, който се получава въз основа на облигационно или търговско правоотношение във връзка с използването на вещ или капитал. Обективното ни материално право определя лихвата или като възнаграждение - цена за временно ползване на определена парична или вещна стойност (чл. 10, ал. 2, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 294, ал. 1, чл. 430, ал. 2 ТЗ), Няма съмнение, че процесната лихва представлява възнаграждение за ползване на паричната сума, а не обезщетение за вреди при забавено изпълнение на парично задължение (хипотезата да е плод от предадена вещ е неприложима).

Поддържаните от ответниците доводи, че поради нищожност на лихвообразуващата договорна клауза, изобщо липсва уговорка за заплащането й и поради това, претендираното от ищеца акцесорно задължение да не е възникнало, съдът намира за изцяло неоснователни.

Зачитайки, постановената с влязъл в сила съдебен акт нищожност на лихвообразуващите договорни клаузи, относимо към дата на отправената до ответниците покана за доброволно изпълнение и на предявяване на иска, ищецът е преоформил същите в съответствие, с неприложимите към ипотечния ДБК според този съд, изисквания на ЗЗП за равнопоставеност. Съдът отчита и обстоятелството, че кредиторът изначално е предложил кредитиране с динамичен показател на възнаграждението си, като ответниците са избрали именно този продукт на пазара на кредитните услуги като изгоден, при наличие и на други възможности с фиксирана и непроменлива лихва, предоставяни от други кредитори.

Договорните лихви, начислени за ползване в рамките на уговорения срок по погасителен план до обявената от кредитора на 5.VІІІ.2015Г. предсрочна, възлизат на 21 545,55лв. След този момент, както законосъобрзно е подходил при формирането й и ищецът, възнаградителната лихва не следва да се начислява поради отпадане на преимуществото на срока, съответно и правото на ползване на кредита занапред. Относно компонентите и формирането на цената на паричния ресурс, ползван от ищеца, решаващият състав се позовава на изготвеното и прието от страните експертно заключение .

Именно защото е цена за ползването на паричната сума в рамките на търговско правоотношение(ДБК е законово регламентиран като търговска сделка), възнаградителната лихва, може да бъде уговорена като определяема или дори при условията на чл. 326, ал.2 ТЗ - ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при подобни обстоятелства. Съгласно Решение № 121/ 17.VІ.2013 г. по т. д. № 649/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна за съдилищата практика, липсата на доказана конкретна уговорена цена не води като последица до извод за липсата изобщо на такова договорно отношение, а се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при сключването на договора за същия вид стока при подобни обстоятелства.

Изрично в Решение № 36/ 30.ІІІ.2011 г. по гр. д. № 384/2009 г., ІV Г.О. на ВКС, е прието, че по аналогия на закона същото правило се прилага и по отношение на цената по договор за услуга. Следователно, това разрешение на закона ще следва да намери приложение и при определяне цената за ползване на предадена в заем парична сума.

При този извод, съдът дължи разглеждане на предявеното при условията на евентуалност възражение на ответниците за погасяване на главното и акцесорно задължения поради изтекла погасителна давност.

Съдът не споделя възражението на ответниците за погасяване на вземането по давност . В разпоредбата на чл. 111 б."в" от ГПК е предвидено, че вземанията за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. В случая обаче вземането за договорна лихва е включено в месечните анюитетни вноски - формирани като сбор от вземането за главница и договорна (възнаградителна ) лихва в полза на кредитора, поради което тригодишната давност за тези вземания е неприложима . В този смисъл е решение № 28 / 5.ІV.2012 г. по гр.д. № 523 / 2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е посочено, че когато по договор за банков кредит е уговорено връщане на дадения заем на погасителни вноски, не са налице периодични плащания по договора, а вноските представляват частични плащания по договора, поради което е приложим общия 5 - годишен давностен срок. Който срок, считано от 25.ІІІ.2010г.-дата на обективирано от страна на ответниците неизпълнение по периодично дължими на падеж погасителни вноски, фактически се явява изтекъл на 25.ІІІ.2015г. В конкретния случай, съдът намира, че към дата на предявяване на иска вземанията с изтекъл падеж не са се погасили по давност, тъй като от съвкупността на доказателствата се следва за безспорно установено, че преди фактическото изтичане на този петгодишен срок, по реда на чл.417 ГПК с активно предприети от кредитора действия по предявяване на процесните вземания в образувано срещу ответниците на 28.ІІІ.2014г.( заповедно производство вж.преписка по чгрд №541/2014 на РРС), погасяващият вземанията давностен срок е бил прекъснат-чл.116, б.”б” ЗЗД. Към настъпване на визираните в чл. 116, б.”б”ЗЗД предпоставки сочат и постановените срещу ответниците в това производство Заповед за незабавно изпълнение и издадения срещу тях изп.лист. Считано от дата на инциираното от ищеца заповедно производство, релевиращо прекратяване на погасяващата вземанията давност, по правилото на чл.117 ЗЗД започва да тече нова давност.

Ето защо, при положение, че исковата молба е предявена на 28.VІІІ.2015г., съдът приема, че предявените по иска вземания не са погасени по давност.

С оглед изхода на делото и предвид, направеното на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал.1 от ГПК , в условията на солидарна отговорност, ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски, съобразно депозирания по чл. 80 ГПК списък и представените доказателства за заплатени държавни такси, хонорар на вещо лице и адвокатско възнаграждение .

Във връзка е направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се отбележи, че размерът на същото за ползваната от ищеца правна помощ от адвокат, се определя при условията на свободно договаряне.

Съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по- нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, който в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по- ниско от размера, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. ТР№ 6 от 06.11.201 Зг. по Тълк. дело№ 6/2012 г., т.З ОСГК на ВКС, е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от трикратния размер на предвиденото в §2 от Наредба№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.

Предвид цената на иска, както и предвид обстоятелството, че по отношение на настоящото дело е налице фактическа и правна сложност, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.5 от ГПК. Адвокатското възнаграждение правилно е определено от ищеца в съответствие е чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид гореизложеното не следва да бъде намалено.

По изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.А.Р., ЕГН********** и А.Ф.К., ЕГН**********,*** условия на солидарна отговорност и в изпълнене на обявен за предсрочно изискуем Договор за банков кредит №025-025-614/25.ІІ.2008г., ДА ЗАПЛАТЯТ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, ,ЕИК831919536 със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. София, р-н възраждане, пл.”Св.Неделя”№7, ведно със законна лихва до окончателното им изплащане - главница в размер на 65 823,29лв.(шестдесет и пет хиляди осемстотин двадесет и три лева и двадесет и девет стотинки) и дължима по същия за периода 25.ІІІ.2010-15.VІІІ.2015г. възнаградителна лихва в размер на 21 545,55лв.(двадесет и една хиляди петстотин четиридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки).

ОСЪЖДА С.А.Р., ЕГН********** и А.Ф.К., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, ,ЕИК831919536 доказано направени по делото разноски в размер на 7 876,03лв.(седем хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и три стотинки) от които 3 494,75лв. държавна такса, 3 781,28лв. адвокатско възнаграждение и 600,00лв. депозит за вещо лице.

Решението може да се обжалва пред Варненски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

ДГ