РЕШЕНИЕ № 129

Гр. Разград 16.11.2015 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА Д.

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 240 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 240 / 06.07.2015 г., постановено по гр. дело № 1138 / 2014 г. РС – Разград осъдил С.Н.Д. и К.Р.Д. да заплатят на З.М.Д. сумата 8 860.13 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени в апартамент, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2014 г. и сумата 385.00 лв., представляваща обезщетение за унищожени движими вещи, находящи се в същия апартамент, ведно със законната лихва от 30.06.2014 г. до окончателно плащане и отхвърлил исковете в останалата им част до първоначално предявените размери.

Със същото решение съдът отхвърлил исковете, предявени от С.Н.Д. и К.Р.Д., срещу З.М.Д. за заплащане на сумата 9 872.00 лв., представляваща обезщетение за унищожени движими вещи.

Със същото решение съдът отхвърлил и предявените искове от С.Н.Д. и К.Р.Д. срещу З.М.Д. за заплащане на суми от по 4000 лв. за всеки от двамата ищци, представляващи.

С решението съдът присъдил и разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Недоволни С.Н.Д. и К.Р.Д. обжалват решението само в осъдителната част, с която са осъдени да заплатят на З.М.Д. сумата 8 860.13 лв., представляваща обезщетение за вредите в следствие на възникнал пожар, ведно със законната лихва и присъдените разноски. Твръди се, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в грубо нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Жалбоподателите С.Н.Д. и К.Р.Д. заявяват, че на основание чл. 232 от ГПК оттеглят предявените от тях насрещни искове, а именно: за имуществени вреди в размер на 8 481.00 лв. и за неимуществени вреди в размер на по 4000 лв. или общо 8000 лв.

По същество в жалбата се излагат съображения относно приетата от съда съдебно пожаро-техническа експертиза, на чието заключение съдът основал осъдителното си решение.

Твърди се също така, че не е ясно от кои доказателства съдът приема ,за доказано, че на наемателите са предоставени вещи на стойност 385.00 лв.

В заключение се отправя молба за отмяна на обжалваното съдебно решение в осъдителната му част и за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани с претенция за направените по делото разноски.

Въззиваемата страна З.М.Д. депозира отговор на въззивната жалба, чрез пълномощници, в който се излагат съображения за нейната неоснователност, с молба за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски. Не се изразява съгласие за оттегляне на предявените насрещни искове за имуществени и неимуществени вреди.

Жалбата се подържа в съдебно заседание от процесуалните представители на жалбоподателите С.Н.Д. и К.Р.Д., на същите основания и със същите искания.

Процесуалният представител на въззиваемата З.М.Д. подържа отговора на същите основания и със същите искания.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря, като препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

По същество в жалбата се оспорва заключението на вещото лице по назначената съдебно пожаро-техническа експертиза, дало основание на съда да постанови съдебния се акт в осъдителната част.

На първо място се сочи, че заключението е необективно, тъй като се основава на свидетелски показания и обяснения на страни, а вещото лице прави избирателен подбор, като в едни случаи приема напълно, а в други случаи отрича категорично доказателства. По този начин вещото лице излизало извън компетентността си, тъй като само съда разполага с възможност да кредитира или не показания на свидетели.

Съдът намира това оплакване за неоснователно. За да отговори на поставените му въпроси, вещото лице следва да обсъди събраните по делото доказателства, включително и гласните такива. При тази дейност вещото лице е констатирало и противоречия в показанията на свидетели и обясненията на страни. Тези противоречия вещото лице е коментирало във връзка с отговорите на поставените му въпроси. Гласните доказателства вещото лице е съпоставило с други доказателства, събрани по делото. В резултат на всичко това вещото е лице е дало отговори на поставените въпроси, които очевидно не са в интерес на ответниците. Това обаче не означава, че заключението е необективно.

На следващо място се сочи, че заключението е непълно, тъй като експерта не отговорил на съществени въпроси – кой и какъв е отоплителния уред, колко е тежал, къде и как бил закрепен.

Това оплакване също е неоснователно. На въпросите, свързани с тези ел. уреди, са дадени отговори, съобразно събраните по делото доказателства. Вещото лице посочило, че в протокола за оглед на местопроизшествие такива уреди не са описани. Данни за тях се появяват в показанията на разпитаните по делото свидетели и в обясненията на страните. В тази връзка вещото лице също е обсъждало гласните доказателства и констатирало противоречия между обясненията на страните, показанията на св. И. и Х.. За да изключи обясненията на ответниците относно монтажа на единия от ел. уредите, вещото лице се позовало на приложена по делото снимки № 1 и № 2. По делото няма данни, остатъци от самите отоплителни уреди да са запазени и те да бъдат обект на изследване. Ето защо, съдът намира, че заключението не е непълно, той като вещото лице е отговорило на поставените въпроси, свързани с ел. уредите, дотолкова, доколкото е имало доказателствен материал, свързан с тях.

На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не уважил искане за назначаване на повторна или тройна експертиза. Съгласно чл. 201 от ГПК, допълнително заключени есе възлага, когато същото не е достатъчно ясно, а повторно – когато не е обосновано и възникне съмнение в неговата правилност. Въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките по чл. 201 от ГПК за възлагане на допълнително или повторно заключение. Съдът намира, че изготвеното заключение е пълно и обосновано. Вещото лице е отговорило на поставените въпроси и за съда на възниква съмнение в правилността на заключението. В този смисъл въззивната инстанция се е произнесла по този въпрос и с определението за насрочване на делото по чл. 267 от ГПК.

В горния смисъл неоснователно е и възражението, че ответниците са били лишени от възможността да докажат липса на вина от тяхна страна, предвид тежестта на доказване, която им е възложена по силата на закон.

На следващо място се твърди, че нито в решението, нито в заключението не били обсъдени съображенията на ответниците за стара и проблемна ел. инсталация.

Това оплакване също е неоснователно. В съдебния си акт съдът е изложил съображения по този въпрос, като е коментирал заключението на вещото лице. Прието е, скритото изпълнение на ел. инсталацията и изпълнението на отклоненията в разклонителни кутии, не биха позволили възникване на запалване, дори и при късо съединение. Освен това вещото лице не установило обективно по медния проводник характерни стопилки.

Не е вярно, че в експертизата не е обсъждан протокола за оглед на местопроизшествие. В заключението вещото лице е обсъдило находките и приложените фотоснимки, вследствие на което заключило, че описания в огледния протокол меден проводник не може да се свърже с възникването на пожара в резултат на късо съединение или друг авариен режим в него.

В заключението си вещото лице подробно е посочило защо не може с категоричност да се посочи основната причина при определяне на първопричинителя и това е липсата на възможност за обективна оценка на обстоятелствата. Това обстоятелство не би могло да се промени с назначаването на повторна, тройна или петорна експертиза. От друга страна не е вярно, че от заключението не може да се обоснова отговорността на ответниците. За отговорността им е без значение дали първопричината е в неправилен монтаж или неправилна употреба на някой от ел. уредите.

Не е вярно също така, че не е ясна волята на съда при обсъждане стойностите на имуществените вреди и начина на формиране на сумата от 8 860.13 лв. Съдът е ползвал заключенията на назначената съдебно-техническата експертиза и най- вече второто. Изложени са подробни мотиви и изчисления при определяне размера на обезщетението, със съответните намаления за амортизационни отчисления.

По въпроса от кои доказателства съдът приема за доказано, че на наемателите са предоставени движими вещи на стойност 385 лв., съдът приема, че това изречение всъщност означава, че се обжалва решението и в тази му част. По отношение на тези обстоятелства по делото са налице показанията на св. И. и М..

При тези обстоятелства съдът намира, че решението следва да бъде потвърдено в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищцата сумата 8 860.13 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени в апартамент, находящ се ***, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2014 г. и сумата 385.00 лв., представляваща обезщетение за унищожени движими вещи, находящи се в същия апартамент, ведно със законната лихва от 30.06.2014 г. до окончателно плащане.

В останалата част решението не е обжалвано и като такова е влязло в сила, включително и по отношение на предявените от ответниците насрещни искове.

С въззивната си жалба същите сочат, че оттеглят предявените от тях искове, на основание чл. 232 от ГПК. Съгласно тази разпоредба ищеца може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В случая от една страна първото заседание е приключило отдавна, а от друга страна не е налице съгласие на ответника по насрещните искове.

При това положение съдът приема, че от една страна липсва жалба против решението в тази му част, а от друга страна, така заявеното оттегляне е недопустимо, поради което следва да се приеме, че като необжалвано в тази му част решението е влязло в сила.

С оглед изхода на делото и представените по делото доказателства и списък с разноските по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците С.Н.Д. и К.Р.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата З.М.Д. сумата 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Направените от тях разноски следва да останат за тяхна сметка.

Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

РЕШИ:

ПОТВРЪЖДАВА Решение № 240 / 06.07.2015 г., постановено по гр. дело № 1138 / 2014 г., по описа на РС – Разград, в частта, с която С.Н.Д. и К.Р.Д. са осъдени да заплатят на З.М.Д. сумата 8 860.13 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени в апартамент, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2014 г. и сумата 385.00 лв., представляваща обезщетение за унищожени движими вещи, находящи се в същия апартамент, ведно със законната лихва от 30.06.2014 г. до окончателно плащане и сумата 2 372.15 лв., представляващи разноски пред първата инстанция.

В останалата му част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН ********** и К.Р.Д., ЕГН ********** да заплатят на З.М.Д., ЕГН ********** сумата 600 лв. / шестстотин лева /, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.

MH