РЕШЕНИЕ

№ 33 / 6.10.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесети септември, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 242 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД.

Подадена е искова молба от И.А.Г., с която ищецът моли съда да осъди Община Цар Калоян, представлявана от Кмета Д. А. да му заплати сумата 50 000лв., предявена като частичен иск от иск в размер на 172 836,65 лв., представляваща претендирано обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие извършено залесяване на 309,560дка земи, собственост на ответната община, мораторна лихва в общ размер 16 019,38лв., включваща 14 295,16лв. за периода 1.04.2009г. – 22.11.2011г. и 1 724,22лв. за периода 9.02.2015г. – 12.06.2015г., дължима върху претендираната сума по частичния иск и законна лихва върху същата сума от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно изплащане. Ищецът твърди, че Община Цар Калоян е сключила договор с ДФ”Земеделие”, по силата на който е поела задължение да залеси 557 дка изоставени и ерозирали общински земи, представляващи четири имота, срещу което е следвало да получи от Фонда 284 106лв. След проведена обществена поръчка общината е определила залесяването да се извърши от Държавна дивечовъдна станция „Каракуз”, преобразувана в ДП”Държавно ловно стопанство „Каракуз””. С последния ЕТ”Г. – И.Г.” е сключил договор за съвместна дейност и е бил фактическият изпълнител на залесяването. Едноличният търговец бил заличен на 7.05.2014г. и настоящата искова молба е подадена от физическото лице И.Г., който счита, че притежава процесуална легитимация. Ищецът твърди още, че пред ОС Разград е водено т.д. № 85 / 2011г. между ДП”ДЛС-Каракуз” и Община Цар Калоян с правно основание чл.266 ЗЗД за изпълнение на поетото по търговската сделка – договор за извършване на залесителните дейности, парично задължение в размер на 332 736,00лв., предявен частично до размера на 50 000лв., ведно със законна лихва и 19 813,99лв. за обезщетение за забава на частично претендираната с главния иск сума от 50 000лв. В процеса ЕТ”Г. – И.Г.” е участвал като трето лице – помагач на ДП”ДЛС-Каракуз”. С влязло в сила решение исковете са отхвърлени като неоснователни. При това положение ищецът счита, че за него не съществува друг процесуален ред, по който да защити правата си във връзка с извършените залесителни дейности. В съдебно заседание И.Г. поддържа предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Цар Калоян, представлявана от Кмета Д. А., е подал писмен отговор, в който по същество оспорва основателността на исковата молба с твърдение, че между страните не са налице договорни правоотношения и че влязлото в сила отхвърлително решение по т.д. № 85 / 2011г. на РОС има установително действие, вкл. и по въпроса за недължимост на сумите от Община Цар Калоян. Твърди още, че вземането на ищеца е погасено по давност. В съдебно заседание становището се поддържа от процесуалния представител на ответника, който навежда и довод, че търговското предприятие на ЕТ”Г. – И.Г.” е прехвърлено на друго юридическо лице и при настъпилото правоприемство физическото лице И.Г. не притежава материалните права, произтичащи от сключения договор за съвместна дейност между Държавна дивечовъдна станция „Каракуз” и ЕТ”Г. – И.Г.”.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

На 13.08.2007г. е сключен договор № 2954 / 10.08.2007г. между ДФ”Земеделие” и Община Цар Калоян за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната присъединитилена програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/. По силата на договора, Фондът се е задължил да предостави на общината безвъзмездна финансова помощ за извършване на посочените в одобрен проект дейности, изразяващи се в залесяване на 556,756дка изоставени земеделски земи. От предвидените за залесяването разходи в размер на 300 264,15лв., като инвестиционен разход по проекта е одобрена субсидия в размер на 284 106лв., включваща и дължимата от Фонда към общината безвъзмездна финансова помощ. Предвидено е залесителната дейност да се извърши след обявяване на процедура по възлагане на обществена поръчка.

Във връзка с намерението си да участва в процедурата по ЗОП, на 6.12.2007г. ДДС”Каракуз” сключил договор за съвместна дейност с ЕТ”Г. – И.Г.”, по силата на който се договорили да обединят усилията си за залесяване на 557 дка изоставени земеделски земи и ерозирали ниви на територията на Община Цар Калоян, ведно с предварителна подготовка на терена и почвата и други дейности. Предвиденото участие в печалбите и загубите от съвместната дейност е уговорена, както следва: 55 % за ДДС”Каракуз” и 45 % за ЕТ”Г. –И.Г.” .

След провеждане на процедурата по ЗОП, инвестиционният проект за залесяване на изоставени земеделски земи е възложен за изпълнение на ДДС”Каракуз”. Между същия в качеството му на изпълнител и Община Цар Калоян в качеството й на възложител е сключен договор № 4 / 10.01.2008г. с предмет залесяване на 557 дкда изоставени и ерозирали земеделски земи на територията на Община Цар Калоян, ведно с предварителна подготовка на терена и почвата съгласно изготвена техническа документация, на стойност 277 280лв. Уговорен е срок за завършване на дейността. Страните са предвидили приемането и предаването на обекта, в който се осъществява залесяването, да се извършва с приемо-предавателни протоколи.

В настоящия съдебен процес са представени шест протокола, подписани от кмета на Община Цар Калоян като възложител и от представител на ДДС”Каракуз” като изпълнител, от които се установява следното: с приемо-предавателен протокол № 1 / 28.03.2008г. са извършени предварителни и залесителни дейности в общински имот с кадастрален № 018001 на стойност 172 675,46лв. С приемо-предавателен протокол № 2 / 30.04.2008г. са извършени предварителни и залесителни дейности в общински имот с кадастрален № 028004 на стойност 49 572,04лв. С приемо-предавателен протокол № 3 / 30.04.2008г. са извършени предварителни дейности в общински имот с кадастрален № 018001 на стойност 8 460,10лв. С приемо-предавателен протокол № 4 / 22.10.2008г. са извършени предварителни и залесителни дейности в същия общински имот с кадастрален № 018001 на стойност 20 733,37лв. С приемо-предавателен протокол № 5 / 23.10.2008г. са извършени предварителни и залесителни дейности в общински имот с кадастрален № 030001 на стойност 44 830,03лв. С приемо-предавателен протокол № 6 / 23.10.2008г. са извършени предварителни и залесителни дейности в общински имот с кадастрален № 029028 на стойност 36 465лв.

ДФ”Земеделие” е постановил отказ с изх. № 01-0800 / 1636 от 7.12.2009г. за изплащане на Община Цар Калоян на финансовата помощ в размер 284 106лв. по сключения договор № 2954 / 10.08.2007г., като Фондът се е позовал на несъответствия между действително извършената инвестиция и документите по одобрения инвестиционен проект, както и на нарушение на ЗОП от страна на Общината във възка със сключване на анекс към договора с ДДС”Каракуз”.

Предвид постановения от Фонда отказ, Община Цар Калоян е отказала изплащане на извършената работа на изпълнителя ДП”ДЛС”Каракуз” /с предишно наименование ДДС”Каракуз”/, за което кметът на общината е уведомил последния с писмо, регистрирано при изпълнителя с вх. № В – 75 / 7.01.2010г.

ДП”ДЛС „Каракуз” е подал искова молба срещу Община Цар Калоян, с която е претендирал от общината изпълнение на поетото по сключения между тях договор задължение за плащане на извършената работа в размер на 50 000лв., предявен като частичен иск от сумата 332 736лв., както и мораторна лихва в размер на 19 813,99лв. върху цената на частично предявения иск. ЕТ”Г. – И.Г.” е бил конституиран като трето лице – помагач на страната на ищеца. С решение № 9 / 31.05.2013г., постановено по т.д. № 85 / 2011г. на ОС Разград, влязло в сила на 9.02.2015г., претенциите на ДП”ДЛС „Каракуз” срещу Община Цар Калоян са отхвърлени като неоснователни. В отношенията с Община Цар Калоян, ЕТ”Г. – И.Г. е обвързан от установителното действие на решението, съгл. чл.223 ал.1 ГПК, а именно че договор № 4 / 10.01.2008г. не е изпълнен точно по време и обем залесителни работи и брой фиданки и предвид уговорените в него клаузи общината не дължи възнаграждение на съконтрахента си ДП”ДЛС „Каракуз”.

По делото е изготвена комплексна лесотехническа и оценителна експертиза, заключението по която съдът приема като изготвено от лица в кръга на техните компетенции, след запознаване с всички материали по делото, проверка в счетоводствата на Община Цар Калоян, ДП”ДЛС „Каракуз” и документацията, съхранявана при ищеца от заличения ЕТ”Г. – И.Г.”. Съгласно представеното заключение, подписано от двете вещи лица и поддържано от тях в съдебно заседание, общата стойност на извършените мероприятия от ЕТ”Г. – И.Г.” по залесяване на общински имоти №№ 018001, 030001, 029028 и 028004 е 79 081,82лв. По въпроса за пазарната стойност на всеки от имотите преди започване на залесителните дейности и към настоящия момент, вещите лица правят извод, че увеличената стойност на имот с кад. № 028004 е 17 864лв.; увеличената стойност на имот с кад № 030001 е 15 551лв.; увеличената стойност на имот с кад. № 029028 е 18 523лв. и увеличената стойност на имот с кад. № 018001 е 61 017лв. В с.з. експертите уточняват, че няма разлика в стойностите на имотите към настоящия момент и към момента на подаване на исковата молба. Общо стойността на четирите имота към момента на предявяване на исковете се е увеличила със 112 955лв. В заключението е направен извод, базиран на наличните по делото документи, че залесителните мероприятия в четирите общински имота в землището на с.Костанденец, общ. Цар Калоян, са започнали през м.януари, 20018г. и са приключили със залесявавнето в имот № 029028 и подписване на приемо – предавателен протокол № 6 / 23.10.2008г. Към датата на подаване на исковата молба имотите са залесени с акациеви насаждения, вече 7-годишни. Вещите лица представят актуални скици на имотите, видно от които съгласно одобрените със заповед № РД-18-21 / 23.03.2016г. на изп.директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Костанденец, имот № 030001 представлява поземлен имот с идентификатор 38830.30.1; имот № 029028 представлява поземлен имот с идентификатор 38830.29.28; имот № 028004 представлява поземлен имот с идентификатор 38830.28.4 и имот № 018001 представлява поземлен имот с идентификатор 38830.18.1. Начинът на трайно ползване на всички имоти е пасище, а трайното предназначение на територията – земеделска. Вещите лица обясняват в с.з., че след извършеното залесяване, четирите имота фактически са станали горски територии; има издадени таксационни описания и към горско-стопанските планове са включени три от имотите, а четвъртият е изпуснат.

Във връзка с представено удостоверение от ТР за заличаване на ЕТ”Г. – И.Г.” и отбелязано прехвърляне на търговско предприятие, както и твърдението на ищеца, че като физическо лице е приемник на заличения ЕТ, съдът е дал указание на същия да ангажира доказателства в подкрепа на своето твърдение. Ищецът не е представил доказателства в тази насока, а единствено твърди, че след заличаване на ЕТ, физическото лице се явява правоприемник на правата на търговеца. След проверка в Търговския регистър се установява, че с договор за покупко-продажба на предприятие с нотариална заверка на подписите от 25.04.2014г., ЕТ”Г. – И.Г.” е продал търговското си предприятие на „Г.”ООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Прехвърлянето е регистрирано на 7.05.2014г. по партидите в ТР на ЕТ”Г. – И.Г.” и на „Г.”ООД. На същата дата е извършено заличаване на едноличния търговец.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните изводи: Предявеният иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е неоснователен поради погасяването по давност на вземането на ищеца от ответника. Възражение в тази насока е направено изрично от ответника в срока по чл.131 ГПК. Ищецът възразява в представената писмена защита, че началото на давностния срок следва да се счита от момента на влизане в сила на решението по т.д. № 85 / 2011г. на ОС Разград, защото от този момент за него е възникнало правото да търси вземането си по реда на чл.59 ЗЗД. За да се разреши поставения от страните спор във връзка с погасяване на вземането по давност, следва да се изясни от кой момент започва да тече общата петгодишна давност в разглеждания случай. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При неоснователното обогатяване основанието за разместване на благата липсва. Неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго съществува при самото преминаване, а не в последващ момент, поради което следва да се приеме, че вземането става изискуемо от деня на преминаване на благата от имуществената сфера на ЕТ”Г. *** Калоян /в този смисъл вж. т.7 от ППВС № 1 / 28.05.1979г./. Със съставените в периода от 28.03.2008г. до 23.10.2008г. приемо-предавателни протоколи, Община Цар Калоян е приела всички залесителни дейности, фактически извършени от ЕТ”Г. – И.Г.”. Последната дата, на която са приети извършените залесителни дейности от общината чрез ДДС „Каракуз” /предвид обстоятелството, че това лице е нейн съконтрахент по договор № 4 / 10.01.2008г./, е 23.10.2008г., когато е съставен и подписан приемо-предавателен протокол № 6. Петгодишната давност е изтекла на 23.10.2013г. Исковата молба е подадена след тази дата, поради което съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност е основателно. Претенцията е погасена по давност и само на това основание следва да бъде отхвърлена. Предявяването на частичен иск по т.д. № 85 / 2011г. на ОС Разград, водено между други страни и на различно основание, приключило с отхвърлително решение, нито е прекъснало, нито е спряло давността. Обратното разбиране, изложено от ищеца, че давността спрямо него започва да тече от влизане в сила на решението по т.д. № 85 / 2011г., не намира опора в чл.115 и чл.116 ЗЗД. От неоснователността на главния иск следва извод за неоснователност на иска за мораторни лихви и претенцията за присъждане на законната лихва.

Отделно от това, искът на И.Г. е неоснователен и поради обстоятелството, че при заличаването на ЕТ”Г. – И.Г.”, търговското предприятие на едноличния търговец е прехвърлено като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на друго юридическо лице – „Г.”ООД, по реда на чл.15 ТЗ. Установено бе от фактическа страна, че разходите за залесяване на четирите общински имота са извършени от ЕТ”Г. – И.Г.”, т.е. към момента на предаването на извършените залесителни дейности на Община Цар Калоян – 23.10.2008г., едноличният търговец се е обеднил за сметка на общината и за него е възникнало правото да търси обезщетение от обогатилото се за сметка на неговото обедняване лице. Прехвърлянето на това право към „Г.”ООД е настъпило към момента на сключване на договора по чл.15 ТЗ, т.е. на 25.04.2014г. /вписването му на по-късна дата в ТР има само оповестително действие/. Физическото лице И.Г. – ищец в настоящия процес, не се явява универсален правоприемник на заличения ЕТ”Г. – И.Г.”, каквото би било положението при заличаване на ЕТ в случая на чл.60а ТЗ. Правоприемник на всички права, заздължения и фактически отношения на заличения едноличен търговец се явява „Г.”ООД, считано от 25.04.2014г. Следователно, към момента на предявяване на исковата молба на 15.06.2015г., физическото лице И.Г. вече не е притежавал материалното право на обезщетение по чл.59 ЗЗД. Горните съображения водят до извод за неоснователност на предявените искове и по същество на правния спор. Представеното с писмената защита разпореждане по т.д., водено пред АС Велико Търново като практика относно приемство на правата на ЕТ в полза на физическото лице, е неотносимо към спора. В разпореждането е разгледано процесуалното право на ФЛ да продължи участието си в процес, в който страна е бил ЕТ преди неговото заличаване и третира въпроса с материалното правоприемство в лицето на „Г.”ООД през призмата на процесуалноправната норма във висящ процес, съдържаща се в чл.226 ГПК.

Не може да се приеме твърдението на ищеца, че разгледаните по-горе въпроси са разрешени с определението по приложеното ч.гр.д. № 38 / 2016г. на ВКС, І г.о. С това определение съдът е разгледал процесуалноправните предпоставки за предявяване на иска, а не неговите материалноправни аспекти, каквито са въпросите за погасяване на вземането по давност и прехвърлянето на материалното право с договор за прехвърляне на търговско предприятие.

Обобщавайки изложеното, съдът приема, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.

Ответникът претендира присъждане на направените разноски. Същият е бил представляван от адвокат, на когото е платил възнаграждение по банков път в размер 2 000лв., за което е представил извлечение от сметка. Съобразно изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.3 ГПК, И.Г. следва да бъде осъден да заплати на Община Цар Калоян сумата 2 000лв. за направени деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля исковете, предявени от И.А.Г. ЕГН **********,***, за осъждане на Община Цар Калоян, с адрес гр.Цар Калоян, пл.”Демокрация” № 1, представлявана от кмета Дауд Аляовлу да му заплати сумата 50 000лв., предявена като частичен иск от иск в размер на 172 836,65 лв., представляваща претендирано обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие извършено залесяване на 309,560дка земи, собственост на Община Цар Калоян, мораторна лихва в общ размер 16 019,38лв., включваща 14 295,16лв. за периода 1.04.2009г. – 22.11.2011г. и 1 724,22лв. за периода 9.02.2015г. – 12.06.2015г., дължима върху претендираната сума по частичния иск и законна лихва върху същата сума от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно изплащане, като неоснователни.

Осъжда И.А.Г. *** Калоян сумата 2 000лв. за направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

НР